№ 4072
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512150 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
Мл.с. ВИКТОРИЯ МИНГОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№12150 по описа на СГС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение от 18.08.2023 г. по гр.д. №31190/2022 г. на Софийския районен съд, 155 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. Б. Т. установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 100,14 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
1
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.
№52113/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, поради погасяване на вземането по давност.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, и постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
процесните вземания са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Б. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.,
за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г. Съгласно чл.32
ал.1 ОУ, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
2
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда
клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на
16.07.2017 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на
иска /07.09.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената
на доставената топлинна енергия за целия процесен период.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва също е
основателно. Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за процесния период са
погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №14093 от 18.08.2023 г., постановено по гр.д.
№31190/2022 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3