№ 46995
гр. София, 12.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110116643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на П.К.Б. срещу Т. С. А. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 398,45 лева,
представляваща сбор от:
200 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40011059165 от 27.07.2022
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
25,29 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.08.2022
г. до 20.02.2023 г.,
110 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,
0 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси,
30 лева -такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането,
29,29 лева - лихва за забава от 21.08.2022 г. до 20.02.2023 г. и
3,87 лева - лихва за забава за периода от 20.02.2023 г. до 29.03.2023 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и
представените доказателства, претендираните суми за пакет Фаст и Флекси, както и такса по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно разглеждане
на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на
плащанията на вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и
лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при
заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за
ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1
1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от
действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а
друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат
характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено
предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и
определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на
такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се
отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в
този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в"
въззивен състав).
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част, както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на
258,45 лева и за съответната част за разноските.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 88191 от 30.03.2023 г. на П.К.Б. срещу Т. С. А. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 110
лева - възнаграждение за допълнителна услуга и 30 лева -такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2