Протокол по дело №3400/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3413
Дата: 12 юли 2023 г. (в сила от 24 юли 2023 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20231100203400
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 3413
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Доротея Кехайова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Частно
наказателно дело № 20231100203400 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М. Р. – редовно призован, явява се лично, доведен от
затвора - гр. София.
Явява се АДВ. С. И., определена от САК за служебен защитник по
искане на осъденото лице.
Явява се ПРЕВОДАЧ от български език на македонски език и обратно –
И. Е..
ОСЪДЕНИЯТ Р.: Говоря български език, но някои думи може да не ги
разбирам, за това имам нужда от преводач.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на осъденото лице,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА И. И. Е. за преводач от български език на македонски език
и обратно.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - ГР. СОФИЯ – редовно призован, не
се явява – за него се явява инсп. М.М., с пълномощно от днешното съдебно
заседание.
СГП – редовно призовани, се представляват от прокурор К..

АДВ. И.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема
защитата на осъденото лице.
1
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Желая да ме представлява адв. И..
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. И. и осъденото лице и на основание
чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. С. И. за служебен защитник на осъдения М. Р..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 11.07.2023 г. в СГС молба от
осъдения Р. чрез защитника му в лицето на адв. И., с която представят
подробно посочени в нея писмени доказателства.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и при отсъствие на
процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ по данни от
формуляр за досие, както следва:
М. Р. – роден на ******* г. в гр. Велес, Република Северна Македония,
македонец, македонски гражданин, осъждан, трудово зает в условията на
затвора, женен, средно образование.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА:
И. И. Е. – на 49 години, неосъждана, без дела и родство с осъденото лице.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ преводача за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ: Обещавам да дам верен и точен превод.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на страните, които имат в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
2
искания. Да се приемат представените от адв. И. с докладваната молба
писмени доказателства.
ИНСП.М.: Нямам искания за отводи. Представям и моля да приемете
актуална справка относно изтърпяната част от наказанието ЛОС по
отношение на осъдения Р. към датата на днешното съдебно заседание. Да се
приемат представените от адв. И. с докладваната молба писмени
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената справка от инсп. М..
АДВ.И.: Нямаме искания за отводи. Моля да бъдат приети представените
с писмената молба от мен, като защитник на осъденото лице, писмени
доказателства, както и представената справка от представителя на началника
на затвора-гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания. Да се приемат представените писмени доказателства.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и по направените
искания за събиране на писмени доказателства, намира че същите са
относими към предмета на доказване, необходими са за разкриване на
обективната истина в производството по реда на чл. 437 от НПК, поради
което и на основание чл. 275 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЛАГА по делото така представените от защитата с
писмена молба и от представителя на началника на затвора-гр. София
писмени доказателства.
Относно приемането на същите, съдът ще се произнесе по реда на чл. 283
от НПК, преди приключване на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и като намери, че са
изпълнени предпоставките на чл. 271-275 от НПК, на основание чл. 276 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на лишения от
3
свобода Р., с правно основание чл. 437, ал. 2 от НПК.
Докладва се.
АДВ.И.: Поддържаме молбата и всички съображения, изложени в нея.
Нямам искане за събиране на други доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. Нямам искане за събиране на други
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ИНСП. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните и обстоятелството, че същите
заявяват, че нямат искания за събиране на други доказателства, на основание
чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени
доказателства, включително представените с молба от страна на защитника на
осъденото лице, както и представените в днешното съдебно заседание от
страна на представителя на началника на затвора-гр. София.
Като намери, че делото е изяснено от фактическа страна
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.И.: Делото е по заявление на моя подзащитен, което поддържам
както по отношение на заявеното желание за УПО от изтърпяване на остатъка
от наказанието ЛОС, така също и по отношение на съображенията, които моят
подзащитен е изложил в тази молба подробно и обстойно.
Към момента на моя подзащитен му остава да изтърпи 1 г. и 1 месец, от
което следва, че е налице безспорно и категорично първата предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял ½ от наложеното наказание. В изпълнение на условията, визирани в
чл. 70 от НК вр. чл. 439, б. „а“ от НПК, са налице обстоятелствата, които
могат да се преценят като положителна промяна в поведението на моя
подзащитен, а именно неговото добро поведение, за което съдим от оценката,
4
направена в доклада на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа, поради спазването на правилата; спазването на закона; доброто му
поведение по отношение на надзорно-охранителния състав; по отношение на
администрацията на затвора и по отношение на всички останали лишени от
свобода; неговата трудова дейност, за която той е бил насърчаван и
награждаван за подчертана дисциплинираност и добросъвестност при
изпълнение на трудовите и други задачи, които са му поставени. Освен това,
той е участвал в социално-превъзпитателните дейности – индивидуални и
общи мероприятия, които са били организирани на територията на Казичене,
където е пребивавал през по-голямата част от времето, но така също и такива,
които са организирани в СЦЗ, където е преместен.
По отношение на неговия характер и начин на поведение, следва да се
посочат неговата добронамереност, това че той е спокоен, избягва конфликти
в мястото за лишаване от свобода, не проявява дискриминационни нагласи,
има адекватна самооценка, приема вината си, няма отчетени нива на стрес, на
тревожност или депресивни състояния, няма разстройство на мисленето и има
прогрес в уменията на мисленето, защото признава, че има проблеми и желае
да ги реши. Той няма агресивни прояви или такива нагласи. Старателен е,
изпълнителен и изпълнява с желание поставените му задачи. Спазва нормите,
дисциплиниран, неманипулируем, непринуден е при общуването,
приспособим, контролира поведението си и няма криминална заразеност.
Осъждането е за първи път. Няма зависимости към алкохол, към наркотици и
хазарт. Изявява желание да бъде включван в трудова дейност на територията
на затвора в гр. София, което сочи на желание за корекция на поведението
чрез труд, което следва да се оценява с оглед указаното в Постановление № 7
от 27.06.1975 г. на Пленума на ВС, където ясно е очертано, че отношението
към труда в мястото за лишаване от свобода следва да се преценява
положително, когато става въпрос за УПО. Моят подзащитен дава всички
признаци, че е осъзнал необходимостта от труда, което е сериозна стъпка към
коригиране на поведението, в сравнение с това от преди постъпването в
мястото за лишаване от свобода. Желае да продължи работа извън затвора,
когато бъде освободен и по този начин да е полезен както за семейството,
така и за обществото.
За подзащитния ми е налице и изключително добър ресурс за
ресоциализиране, тъй като той е трудоспособна възраст, с изградени трудови
5
навици, липсват емоционални проблеми, жилищно е устроен, има
образователен ценз, поддържа връзка с близките си, които изключително
много го подкрепят. Това, че затворническата администрация в становището
си и докладите си описва всички тези положителни насоки, в които се е
развило поведението по време на престоя в мястото за изтърпяване на
наказанието, въпреки това затворническата администрация накрая прави
тъкмо обратния извод – че не следва да се даде положително становище за
постановяването на решение за УПО, предвид едно наказание, което му е
наложено по причини, които все още са процесни и се обжалват по реда на
АПК, а именно това е адм. дело № 2578/2023 г., в което се обжалва заповедта
за това наказание, поради което аз считам, че не следва да се зачита
възражението, направено от затворническата администрация по отношение на
това наказание, тъй като то на практика все още е процесно по отношение на
законосъобразността на заповедта, с която то е наложено.
Аз ще посоча още веднъж, Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на
Пленума на ВС, в което се казва: „за да се допусне УПО не е необходимо да
се направи обусловен извод за окончателно поправяне на лишения от
свобода, а е необходимо да се обоснове извод, че е започнало поправянето на
лицето, с оглед което е трайно и необратимо. За осъдените за първи път
именно това следва да е налице, с оглед доказателствата по досието“, които са
налични в досието, а такива за моя подзащитен са действително налице.
Ето защо, очакваме съдебният акт да е в този смисъл и в полза на УПО за
М. Р..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата, като неоснователна,
защото към момента молителят не се е поправил.
ИНСП. М.: Становището на началника на затвора по отношение молбата
на осъдения е отрицателно. Смята, че е налице само първата, изискуема от
закона предпоставка – изтърпяно е повече от половината от наложеното
наказание. По отношение на втората предпоставка – от наличните към
момента доказателства за неговото превъзпитаване не може да се направи
обоснован извод за настъпила трайна тенденция за постигане целите на
наказанието, като мотивите за това са изложени в становището на началника
и придружаващите документи са еднопосочни в това отношение, с оглед на
което, моля да оставите молбата на осъдения без уважение.
6
ОСЪДЕНИЯТ /в лична защита/: Досега не съм осъждан. Искам да се
извиня за това, което съм направил. Повече няма да извърша никакви
престъпления. Моля да ме освободите предсрочно. Моля съдът да уважи
молбата ми.
СЪДЪТ, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ /в последната си дума/: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, съдът намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК вр. чл. 70 от
НК. Образувано е по молба на лишения от свобода М. Р. с искане за УПО от
изтърпяване на остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, което същият
търпи към настоящия момент, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 3
г., наложено му с протоколно определение на съда, с което е одобрено
споразумение по НОХД 191/2022 г., по описа на Окръжен съд-Бургас, за
извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК.
Към настоящия момент, видно от представената в днешното съдебно
заседание справка от представителя на началника на затвора-гр. София, се
установява, че лишеният от свобода Р. е изтърпял фактически 1 г. 7 м. и 25
дни – от работа 2 м. и 27 дни; остатъкът от наказанието, което му остава да
изтърпи е 1 г. 1 м. и 8 дни. При това положение не е спорно, че е изпълнена
първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото лишеният от
свобода Р. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Въпреки това, съдът намира, че не е налице другата предвидена в закона
предпоставка при условията на кумулативност, а именно лишеният от
свобода да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от
представената по делото документация, лишеният от свобода е осъждан за
тежко умишлено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК. Независимо от това, че
се касае за първо осъждане, съдът отбелязва, че същото е във връзка с
извършено пренасяне през границите на страната на високорискови
7
наркотични вещества в изключително голямо количество. Това обстоятелство
само по себе си налага убедително установяване от доказателствата по делото
на извод за утвърденост и стабилност на постигнатия при лишения от свобода
поправителен ефект от изтърпяното до момента наказание.
От писмените доказателства, представени от затворническата
администрация, се установява, че макар че рискът от рецидив е в ниски
стойности, същият остава непроменен, като рискът от вреди за обществото е
оценен като среден.
Независимо от констатираните положителни оценки на поведението на
Р., а именно, че се адаптира благоприятно в групата; не е нарушавал ЗИНЗС;
справя се добре със служебните задачи; контактува с голяма част от лишените
от свобода, без да изразява дискриминационни нагласи към тях, се
установява, че същият не е оползотворил по подходящ начин престоя си в
пенитенциарното заведение, където се намира; поддава се на отрицателно
влияние и се включва в нерегламентирани дейности – същият е наказан със
заповед от 10.03.2023 г., поради допуснато нарушение на правилата в
пенитенциарното заведение. Действително, към настоящия момент няма
данни заповедта да е отменена, поради което и съдът не следва да обсъжда
нейната законосъобразност. Установява се още, че с определение на СГС от
21.04.2023 г. Р. е бил преместен от затворническо общежитие от открит тип в
затвор. Горното е станало въз основа на предложение от началника на
затвора-София, което съдът очевидно е счел за основателно. Съдът отбелязва,
че видно от писмените доказателства, представени от администрацията в
местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, се установява, че
Р. не е преминал все още етапите на прогресивната система, не е работил и на
външни обекти.
Необходимостта от постигане на стабилност на резултатите от
корекционната работа се налага и от обстоятелството, че наказанието, което
към настоящия момент Р. изтърпява, е било определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК много под предвидения в закона минимум. Била е
използвана и привилегията на чл. 55, ал. 3 от НК да не бъде налагано
кумулативно предвиденото в закона имуществено наказание.
Съдът не следва да коментира социалното и семейното положение на
лишения от свобода като обстоятелства, относими към предпоставките за
8
постановяване на УПО. Следва единствено да се отбележи, че видно от
представените от защитата писмени доказателства с молба преди днешното
съдебно заседание, се установява, че осъденият е имал малко дете и
семейство и към периода, през който е извършил деянието, за което е осъден
и изтърпява актуалното наказание „лишаване от свобода“ и въпреки това тези
обстоятелства очевидно не са изиграли своята роля да възпрат осъденото лице
да се въздържа от общественоопасни деяния. По делото са налице и
доказателства, че Р. има съпруга, която очевидно би могла да полага да
полага грижи за малолетния му син.
Всичко изложено дотук и най-вече необходимостта от постигане на
стабилност на резултатите от корекционния процес, както и обстоятелството,
че молбата, с която е сезиран съдът по реда на чл. 437 и следващите от НПК, е
депозирана от осъдения почти непосредствено след придобиване на
формалното му право за това, налага извод, че не са налице двете визирани в
закона в условията на кумулативност предпоставки и към настоящия момент
не е постигнат резултат и положителни тенденции в процеса на постигане на
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. С оглед изложеното, съдът
намира, че молбата на лишения от свобода следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за УПО на лишения от свобода М.
Р. – роден на ******* г. в Република Северна Македония от изтърпяване на
останалата част на наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест по реда на
Глава XXII от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача Е. в размер на 50 лв., за което
да се издаде 1 бр. РКО.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
9

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10