Р Е Ш Е Н И Е
№ 2168
гр. Русе, 20.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шестнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3739 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Адв.И.Л.
– пълномощник на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заявява, че на 14.11.2017г.
между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и Н.В.В. е
сключен договор за продажба на изплащане №********* по силата на който
ответникът закупил и станал собственик на устройство Handset Huawei P10 DS Black със сериен №865914030550566. Купувачът се задължил да
заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен
план, съставляващ неразделна част от договора. Не погасил в срок две месечни
вноски, с оглед което и предвид разпоредбата на т.12.3 от контракта, мобилния
оператор прекратил облигационното правоотношение, като непогасената сума –
732.58 лева станала предсрочно изискуема.
На
07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили
договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството
на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор
договори за продажба на изплащане.
Предвид
факта, че Н.В. на погасил задължението си, на основание чл.143 от ЗЗД и
чл.2.2.4 от Договора за поръчителство, ищцовото дружество уведомило ответника,
че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“ ЕАД. На
28.12.2018г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на мобилния оператор
процесната сума, дължима от ответника по Договор за продажба на изплащания от
14.11.2017г.
Молителят
счита, че Н.В. дължи лихва за забава върху главницата, в размер на 19.27 лева
за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №1606/2019г. по
описа на РРС срещу Н.В.В. за претендираните суми.
С
оглед депозираното от длъжника възражение, заповедният съд указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По
изложените съображения, адв.И.Л. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.В.В., ЕГН ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№81,
вх.Б, ет.1 представлявано от С.Х.Б.и Г.Н.П.сумите: 732.58 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/14.11.2017г.,
заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител и
19.27 лева – лихва, дължима за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.В.В.
не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
На 14.11.2017г.
между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и Н.В.В. е
сключен договор за продажба на изплащане №********* по силата на който
ответникът закупил устройство Handset Huawei P10 DS Black със сериен №865914030550566. Купувачът се задължил да
заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен
план, съставляващ неразделна част от договора. В т.12.3 от контракта е
предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, а договорът се
счита прекратен.
На
07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили
договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството
на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор
договори за продажба на изплащане. С анекси срокът на договора е продължаван.
Ищецът изготвил уведомление до ответника, в което указал размера на дълга и
предоставил срок за погасяването му. Пратката се е върнала, тъй като адресатът
не е бил установен на визирания в договора адрес.
Ангажирани
са писмени доказателства, с които се установява, че на 28.12.2018г.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството на поръчител е заплатило на „А1
България“ ЕАД сумата 19 790.55 лева, с която е погасило задължения на
абонати, индивидуализирани в справка по т.2.2.5 от Договор за поръчителство.
Ищецът
входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение №763/21.03.2019г., издадена по ЧГД №1606/2019г. по описа
на РРС срещу Н.В.В.
за сумите: 732.58 лева – главница; 19.27 лева – лихва, дължима за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
дължимата държавна такса.
В
о.с.з., проведено на 16.12.2019г. производството по акцесорната претенция за
сумата 19.27 лева – лихва, дължима за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г. е
прекратено, поради оттегляне на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата: 732.58 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/14.11.2017г.,
заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител,
ведно със законната лихва, считано от 20.03.2019г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№763/21.03.2019г., постановена по ЧГД №1606/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно
гражданско дело е видно, че на 07.05.2019г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 10.06.2019г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи
се в ч.гражданско дело №1606/2019г. по описа на РРС, с оглед факта, че
ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане,
може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията
като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумите: 325 лева – разноски по ЧГД №1606/2019г. по описа на РРС и 325
лева – разноски по ГД №3739/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Н.В.В., ЕГН ********** дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№81, вх.Б, ет.1 представлявано
от С.Х.Б.и Г. Н. П.: 732.58 лева – главница по Договор за продажба на изплащане
№*********/14.11.2017г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в
качеството му на поръчител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №763/21.03.2019г., постановена по ЧГД №1606/2019г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* сумата 325
лева – разноски по ЧГД №1606/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД, ЕИК ********* сумата 325 лева –
разноски по ГД №3739/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: