№ 25324
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110124627 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********************“
АД, чрез адв. В. Д., срещу „*********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3161,29 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Товари по време на превоз“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 540,98 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.09.2020 г.
до 10.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „************“ ООД била сключена
застраховка „Товари по време на превоз“ по застрахователна полица №
******************* г., с обект на застраховката: LED осветление, осветителни тела,
електроуреди, крушки и др., със срок на застрахователното покритие от 01.12.2019 г. до
30.11.2020 г. На 03.07.2020 г. „************“ ООД изпратило до краен клиент „Domotica
3000” S.R.L. – ********** стоки – осветителни тела с общо тегло 1944,766 кг., на обща
стойност 21075,30 евро съгласно фактура № **********/02.07.2020 г. и опаковъчен лист от
същата дата. Стоката била превозена до крайния получател чрез превозвача „*********“
ЕООД с камион с рег. № ******** и ремарке с рег. № ********** съгласно международна
товарителница от 03.07.2020 г. Твърди се, че на 06-ти срещу 07-ми юли 2020 г. в гр.
************** по време на престой за почивка на шофьора на ответника, брезентът на
камиона бил срязан и била открадната част от превозвания товар на обща стойност 1766,34
евро или 3454,66 лева. Описаната стока не била доставена на крайния получател, за което от
страна на последния били издадени кредитни известия № **********/10.07.2020 г. на
стойност 1691,33 евро и № **********/10.07.2020 г. на стойност 75,01 евро. За извършената
кражба водачът на камиона подал жалба до полицията в **********. За настъпилото
1
застрахователно събитие собственикът на застрахования товар депозирал при ищеца
уведомление, по което била образувана щета № 051 00520/2020 г. С доклад-заключение по
щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3454,66 лева, от което
било приспаднато договореното самоучастие в размер на 293,37 лева. Разликата в размер на
3161,29 лева била преведена на правоимащото лице с преводно нареждане на 31.07.2020 г.
Твърди се, че с плащане на това обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования
товародател – „************“ ООД срещу причинителя на вредата – превозвача
„************* ЕООД, който отговарял за цялостната или частична липса на товара от
момента на приемането до момента на доставянето му. В тази връзка до ответника била
изпратена регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение,
получена от последния на 01.09.2020 г., но до настоящия момент сумата не била погасена.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
К. Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание,
така и по размер. На първо място възразява, че претърпените вреди били в резултат на
престъпление, извършено от трето лице по време на задължителната почивка на водача на
превозното средство, транспортирало товара – обстоятелство, което съгласно чл. 17, ал. 2 от
Конвенцията CMR освобождавало превозвача от отговорност. Освен това вредите не били
установени по вид и размер и не били описани в товарителницата CMR. Претенция за
липсваща стока не била отправена към ответника нито от възложителя „**********“ ООД,
нито от товародателя „************“ ООД, нито от получателя на стоката. Нямало
проведено и надлежно рекламационно производство пред превозвача. Прави възражение за
изтекла погасителна давност съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията CMR. Ето защо моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
направените по делото разноски.
В условията на евентуалност и с оглед наличието на застраховка „Отговорност на
превозвача“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът
„*********“ ЕООД предявява обратни искове срещу „ЗЕАД „*********************“
ЕАД. В исковата молба по чл. 219, ал. 3 ГПК се твърди, че след получаване на регресната
покана от „********************“ АД, превозвачът уведомил ответното дружество за
предявената срещу него претенция. С писмо изх. № 07789/21.09.2020 г. застрахователят
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към момента на извършване
на кражбата превозното средство било паркирано на нерегламентирано място. Оспорва
изложените от застрахователя мотиви като твърди, че охраняеми паркинги за камиони в
********** нямало почти никъде, включително на мястото за престой на процесното МПС.
Същевременно водачът на камиона бил длъжен да извърши задължителната си дневна
почивка, като не бил напускал превозното средство и не го оставял без надзор, с което
изпълнил всичко възможно и зависещо от него за осъществяване на дължимата грижа. Ето
2
защо моли съда, в случай че бъде постановено осъдително решение срещу него, да уважи
предявените обратни искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба по обратните искове и приложенията към нея са изпратени на
ответника „ЗЕАД „*********************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. Н.З. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно
събитие, което да представлява покрит риск, както и че процесните превозни средства били
включени в застрахователната полица. Прави възражение за наличие на изключен
застрахователен риск на основание Раздел X, т. 2.8., вр. Раздел I, т. 21 от общите условия по
застраховката „Отговорност на превозвача“. Твърди, че отговорността му като застраховател
била ограничена до максимална застрахователна сума от 8,33 разчетни единици за килограм
липсващо бруто тегло съгласно Конвенцията CMR. На следващо място възразява, че
съгласно сключената между страните застрахователна полица било договорено 10 %
самоучастие на застрахования, поради което претенцията на ищеца в тази й част следвало да
бъде отхвърлена. Оспорва и претендираната мораторна лихва. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените обратни искове като неоснователни и недоказани. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Страните по главните искове не спорят, че по време на настъпване на
застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, сключен между ищеца и „************“ ООД по отношение
на процесния товар; че ответникът е извършил превоза на застрахованите стоки по
възлагане от „**********“ ООД; настъпването на застрахователно събитие – кражба на част
от превозваните стоки, представляващо покрит от имуществената застраховка риск, в срока
на застрахователното покритие; че ищецът е изплатил по процесната щета на застрахования
„************“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 3161,29 лева; както и че
ищецът отправил регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, получена от ответника на 01.09.2020 г. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца „********************“ АД е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените на превозвания товар вреди;
2. причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените
вреди;
3. предявена в срок и по надлежния ред рекламация от правоимащия към ответника –
превозвач;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. настъпване на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
исковия период мораторна лихва;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
3
В тежест на ответника „************* ЕООД е да докаже, че е заплатил
претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително наличието на обстоятелства, освобождаващи го от отговорност за
липси и повреди.
ПО ОБРАТНИТЕ ИСКОВЕ към настоящия момент няма обстоятелства, които се
признават от страните, или права, които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца по обратните искове „************* ЕООД е да докаже:
1. че между страните е съществувал валиден договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при автомобилен превоз на товари“, по време на действието на който е
настъпило твърдяното събитие, представляващо покрит застрахователен риск;
2. че процесните превозни средства, с които е извършил превоза на товара, са
включени в обхвата на застрахователната полица;
3. че е спазил всички свои задължения, произтичащи от застрахователния договор и
приложимите към същия общи условия;
4. настъпване на изискуемостта на вземането към застрахователя и размера на
дължимата за исковия период мораторната лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника по обратните искове „ЗЕАД „*********************“ ЕАД е да
докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително че е налице изключен риск съгласно общите условия
по застраховката „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, а именно:
твърдяното бездействие при груба небрежност от страна на превозвача, респ. на водача на
МПС – служител на превозвача, който не е положил дължимата грижа за опазване и надзор
на превозвания товар.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към отговора на исковата молба,
към исковата молба по обратните искове и към отговора на исковата молба по обратните
искове писмени доказателства, както и да бъде допусната съдебно-оценителна експертиза с
поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба по обратните искове задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца по обратните искове „************* ЕООД най-късно в първото
по делото съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
4
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 3161,29 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 540,98 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от 02.09.2020 г. до 10.05.2022 г., както и
предявени в условията на евентуалност обратни искове, както следва: иск с правно
основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, да заплати на
ищеца сумата в размер на 3161,29 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
частична липса на стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
по обратните искове в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
587,47 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от
01.09.2020 г. – датата на завеждане на щетата, до датата на подаване на исковата молба по
обратните искове в съда.
СТРАНИТЕ ПО ГЛАВНИТЕ ИСКОВЕ НЕ СПОРЯТ , че по време на настъпване на
застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, сключен между ищеца и „************“ ООД по отношение
на процесния товар; че ответникът е извършил превоза на застрахованите стоки по
възлагане от „**********“ ООД; настъпването на застрахователно събитие – кражба на част
от превозваните стоки, представляващо покрит от имуществената застраховка риск, в срока
на застрахователното покритие; че ищецът е изплатил по процесната щета на застрахования
„************“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 3161,29 лева; както и че
ищецът отправил регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, получена от ответника на 01.09.2020 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА ПО ГЛАВНИЯ ИСК „********************“ АД е да
докаже:
1. вида, характера и размера на причинените на превозвания товар вреди;
2. причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените
вреди;
3. предявена в срок и по надлежния ред рекламация от правоимащия към ответника –
превозвач;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. настъпване на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
5
исковия период мораторна лихва;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА ПО ГЛАВНИЯ ИСК „************* ЕООД е да
докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава
своите искания или възражения, включително наличието на обстоятелства, освобождаващи
го от отговорност за липси и повреди.
ПО ОБРАТНИТЕ ИСКОВЕ няма обстоятелства, които се признават от страните, и
права, които не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА по обратните искове „************* ЕООД е да докаже:
1. че между страните е съществувал валиден договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при автомобилен превоз на товари“, по време на действието на който е
настъпило твърдяното събитие, представляващо покрит застрахователен риск;
2. че процесните превозни средства, с които е извършил превоза на товара, са
включени в обхвата на застрахователната полица;
3. че е спазил всички свои задължения, произтичащи от застрахователния договор и
приложимите към същия общи условия;
4. настъпване на изискуемостта на вземането към застрахователя и размера на
дължимата за исковия период мораторната лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА по обратните искове „ЗЕАД „*********************“
ЕАД е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които
основава своите искания или възражения, включително че е налице изключен риск съгласно
общите условия по застраховката „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на
товари“, а именно: твърдяното бездействие при груба небрежност от страна на превозвача,
респ. на водача на МПС – служител на превозвача, който не е положил дължимата грижа за
опазване и надзор на превозвания товар.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към отговора на исковата молба, към
исковата молба по обратните искове и към отговора на исковата молба по обратните искове
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и в отговора на исковата молба по обратните искове. Определя депозит в
6
размер на 300 лева, който следва да бъдат внесен от ищеца и ответника по обратните искове
по равно (по 150 лева) в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА
за вещо лице А.Т.Б., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи,
която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документи за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по обратните искове „ЗЕАД „*********************“
ЕАД най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи Общите условия по
застраховката „Отговорност на превозвача“, приложими към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.10.2023 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищците по
главния и по обратния иск – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7