№ 4091
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110213599 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-013531 от
02.07.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което на З. В. З. е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с
оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
неговия процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 17.06.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 21.02.2021 г., около 14:24
часа, в гр. София, по бул. Ботевградко шосе, с посока на движение от с. Яна
към гр. София, управлява лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег. № СВ
*** РР, водачът се движи със скорост от 102 км/ч (измерена скорост 105 км/ч
и отчетен толеранс в полза на водача – 102 км/ч), при ограничение на
скоростта – 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26 извън населено място –
нарушение чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182,
ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере обвинението
и да се защитава. Видно от съдържанието на АУАН и НП, на водача е
вменено, че е управлявал МПС с превишена скорост, като се твърди, че това е
станало в гр. София. В същото време при словесното описание на
нарушението, същото се твърди, че е било извършено извън населено място и
е била приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение
извършено извън населено място. От друга страна, при цифровото описание
на правната квалификация на нарушението, същото е било квалифицирано
единствено по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без привръзка с ал. 2 от същата
разпоредба, която привръзка е необходима, тогава когато се касае за
нарушения на скоростта, при които разрешената скорост е различна от
предвидената в ал. 1 (както това е станало в случая – разрешената скорост за
процесното МПС извън населено място е 90 км/ч, а контролните органи са
приели, като разрешена скорост 60 км/ч, за превишението на която са
санкционирали жалбоподателя). И като са процедирали по този начин,
2
контролните органи са допуснали едно непреодолимо вътрешно
противоречие в обвинителната теза, което пречи на санкционираното лице да
разбере обвинението и да организира защитата си.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
неоснователно, тъй като видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие (л. 62 от делото), в същия не е посочено да е било
заплатено уговореното адвокатско възнаграждение, нито пък по делото бяха
приложени други доказателства в тази насока, поради което претенцията за
присъждане на разноски се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-013531 от
02.07.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”–
СДВР, с което на З. В. З. е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3