МОТИВИ по НОХД №566/2015 год. По описа на ОС-Хасково
С
обвинителен акт Хасковска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против
подсъдимия А.К.А. от гр. С***** затова, че на 14.03.2015 год. в гр. Симеоновград при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на
50 лв. от владението на К.А.К от гр. С*** с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият
заявява пред съда, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 370 и сл. от НПК и то при условията на чл. 371, т. 2 от съшия, като се
признава за виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира също
така съгласие самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство
доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
В
обвинителната си реч прокурорът пледира, че обвинението е доказано по
безспорен, категоричен и несъмнен начин съобразно дадената по обвинителния акт
правна квалификация на деянието. Пледира за осъдителна присъда, а досежно
наказанието, като изтъква пълното съдействие от страна на подсъдимия на органите
по разследването за разкриване на обективната истина и ниската стойност на
предмета на престъплението, намира, че въпреки това не са налице основания за
приложение на чл.55 от НК, поради което дава становище за налагане на наказание
в размер между минималния и средния, предвиден от закона, и редуцирането му по
реда на чл. 58а от НК с 1/3 с оглед поисканата и проведена диференцирана
процедура по глава ХХIХ
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от същия, което да се изтърпи ефективно.
Пострадалите
от престъплението – свид. М.М.Г., Д.М.Н., М.Т.М. и К.Т.М., в качеството си на
наследници на пострадалата К.А.К, не се явяват, предовно призовани и не
отправят искане за участие в наказателния процес като частни обвинители или
граждански ищци.
Защитникът
на подсъдимия на свой ред също пледира за налагане на наказание близо до
минималния, предвиден от закона размер и намаляването му с 1/3, като акцентира
освен на ниската стойност на предмета на престъплението, още и на самопризнанието
му.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на досъдебното
производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл. 373,
ал. 3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подс.
А.К.А. е на **** год. родом от гр. ****, живущ ***,***, многократно осъждан, със
завършено ***** образование, ****, но и не притежава някаква професионална
квалификация, нито полага усилия да си намери работа и осигурява средства за
материална издръжка чрез полагане на труд. С лоши, отрицателни лични
характеристични данни.
На
14.03.2015 г. вечерта подс. А. бил в игрална зала в гр. Симеоновград. Около
22:00 часа си тръгнал, като вървял по ул. „****”, на която живеел на №****. Пътьом
преминал покрай къщата, намираща се на №**, в която живеела сама 80-годишната
свид. К.А.К. Подсъдимият бил извършвал и преди кражби от това жилище, поради
което познавал обстановката в имота- двора, разположението на стаите в
жилището. Така решил отново да влезе в дома на пострадалата, и да извърши
кражба на пари. Преминал през двора на къщата, който не е ограден и отишъл до
входната врата, над която има изградена бетонна козирка. Качил се върху
козирката, с ръце избутал крилата на намиращия се над нея прозорец и през него
влязъл в таванското помещение. От там слязъл по стълбите и се отправил към
електрическото табло, което знаел, че е на терасата. Развил един от
предпазителите, като по този начин изключил осветлението. Използвайки фенерче
се отправил към стаята, в която била свид. К.. При влизането си, осветил стаята
и видял, че свидетелката седи на леглото. Приближил се към нея, с думите
„тихо”, като й казал, че иска пари. Свид. К. се опитала да се надигне от
леглото и отиде до прозореца, за да извика помощ, но тогава подс.А. я бутнал с
ръце обратно на леглото, запушил й устата с ръка и й казал да мълчи,
притискайки с ръка устните й. След като претърсил шкафовете, намиращи се в
стаята и не открил пари, подсъдимият се насочил към леглото, намиращо се в
съседство с това на свид. К.. Осветил го с фенерчето и под завивките видял
портмонето на свидетелката, отворил го и взел от него две банкноти от 20 лв. и
две банкноти от по 5 лв. На излизане от стаята подсъдимият казал на свид. К.,
че ако се обади някъде, отново ще се върне. След това напуснал къщата през
незаключената врата на терасата, като преди това завил сваления от него
предпазител на електрическото табло. Парите, които бил взел от дома на свид. К.,
похарчил за кафе и цигари и на игрални автомати, като от сумата му останали 3
лв.
Сутринта
на 15.03.2015 г. свид. К. разказала на свид. М.А.П. за случилото се. След това
се обадила в полицията и съобщила за извършеното престъпление.
На
местопроизшествието бил извършен оглед. Проведени били ОИМ, от които се установило,
че извършител на деянието е подс.А.К.А..
Чрез
следствен експеримент /л. 56-57/ е установено и документирано по какъв начин е
проникнато в къщата на свид. К..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свид. С.С.В.,
М.М.И., М.А.П., Д.М.Н., М.М.Г. и другите писмени доказателства събрани на ДП.
Ето
защо, съдът констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
от събраните на досъдебното производство многобройни и разнообразни
доказателства, които са убедителни, еднопосочни и непротиворечиви за изводите
на съда. Поради това няма никакви съмнения и колебания относно извършителството
на деянието и авторството на подсъдимия.
По
правната квалификация на деянието:
При
така установената фактическа обстановка и предвид гореизложения анализ на
събраните доказателства, съдът намира, че деянието на подс.А.К.А. осъществява
признаците на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК и от
обективна и от субективна страна.
От
обективна страна е осъществено отнемане на чужди движими вещи– паричната сума
от 50 лв., с намерение да бъдат противозаконно присвоени, като затова е употребена
сила. В конкретния случай пострадалата се е опитала да извика помощ, като е
опитала да отиде до прозореца, но именно чрез прилагане на сила подсъдимият я е
бутнал на леглото и й е запушил устните с ръка.
Деянието
на подс. А. е извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, което следва от съдебното му минало и данните за
предходните му осъждания, измежду които релевантни за този извод са тези по
Присъда №2/15.01.2013 г. на РС-Хасково по НОХД №1260/2012 г., в сила от
30.01.2013 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца при „строг” режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на
27.11.2013 г. И с Присъда №302/10.11.2010 г. на РС-Харманли по НОХД №315/2010
г., в сила от 25.11.2010 г., с която е осъден на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година при „строг” режим. Наказанието е изтърпяно на
16.12.2011 г. Макар да са налице и други многобройни предходни осъждания, от
изтърпяването на което и да е от наложените на тях наказания до извършване на
настоящото деяние са изтекли повече от пет години, поради което другите на са
взети предвид от съда.
От
субективна страна съдът прие, че подсъдимият при извършване на деянието е
действувал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер и
предвиждал общественоопасните последици на деянието си, но въпреки това пряко и
непосредствено е целял постигането на същите. Без значение е, че първоначално е
влязъл в дома на постралдалата с намерение да извърши кражба, защото когато е
заварил пострадалата в стаята, не се поколебал да премине към употреба на сила,
при което умисълът в действията му еволюира към грабеж. В този смисъл умисълът
за грабеж е внезапен. Всички обективни признаци от състава на престъплението са
се обхващали от неговите представи.
Подбудите
за извършване на престъплението са – липсата у подсъдимия на каквито и да било
трудови навици и желание да се издържа чрез полагане на труд, вместо което
трайно изградена и вкоренена нагласа към снабдяване с материални средства за
издръжка чрез посегателства спрямо чуждата собственост, незачитане на закона,
установения правов ред и правата на останалите членове на обществото.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс. А.К.А. за виновен в престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като
прие, че коректната правна квалификация на деянието е тази, дадена и по
обвинителния акт.
По
вида и размера на наложеното наказание:
Налагането
на наказание трябва да преследва постигане на целите, прогласени в чл. 36 от НК– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК съдът е длъжен да съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички
други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.
Освен това установен от закона принцип в наказателното право е, че когато
отегчаващите обстоятелства по делото обосновават квалифициращ признак– напр. в
настоящия случай „опасен рецидив”, същите не следва повторно да отегчават положението
на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не могат да се ценят
като отегчаващи.
Отегчаващи
обстоятелства по делото са лошите характеристични данни на подсъдимия–
многократни осъждания, извън тези, които обосновават квалифициращ признак
„опасен рецидив” и които няма пречка да се ценят, а така също липсата на
каквито и да било трудови навици и професионална квалификация, както и изобщо
на желание и нагласа както да се изградят такива, така и да се издържа чрез
полагане на труд. Видно е, че отегчаващите обстоятелства се отнасят изцяло до
личността на дееца. Смекчаващо такова е оказаното пълно съдействие на
разследването за установяване на фактите по делото.
Налице
са и други смекчаващи обстоятелства, между които и съществени такива. Те от
своя страна се отнасят до степента на обществена опасност на деянието.
На
първо място смекчаващо обстоятелство е, че приложената от подсъдимия спрямо
пострадалата сила по вид и интензивност се е ограничила до минимално
необходимото, за да се осъществи принудителното отнемане на вещите от
владението й. Не е било съпроводена с никакви посегателства върху телесната
неприкосновеност на последната, не се е достигнало до причиняване на физически
увреждания. Не е използвано оръжие или други подходящи предмети, чрез които да
бъде заплашена пострадалата и сломена волята й.
Съществено
смекчаващо обстоятелство е ниската стойност на предмета на престъплението – 50
лв.
Като
прецени всичко гореизложено поотделно и в съвкупност, съдът не намери основание
за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. Нито едно от смекчаващите
обстоятелства не е изключително. Вярно е, че се установяват повече на брой
такива, но нито едно от тях не е от такъв характер, че и най-лекото, предвидено
в закона наказание да се прецени като несъразмерно тежко.
Изложеното
мотивира съда при условията на чл. 54, ал. 1 от НК да наложи наказание при
превес на смекчаващите обстоятелства. Ето защо при установени от закона граници
на наказанието „лишаване от свобода” за конкретно извършеното престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – от 5 до 15 години, съдът прецени, че адекватния и
справедлив размер в случая е 6 години.
Настоящият
съдебен процес обаче протече по реда на чл. 370 и сл. от НПК при условията на
чл. 371, т. 2 от същия. Ето защо съдът на основание разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 е длъжен да определи наказанието и при условията на чл. 58а от НК, като в
конкретния случай, като се има предвид, че от една страна не е предвидено
наказание „доживотен затвор” или „доживотен затвор без право на замяна” /не
следва да се обсъждат ал. 2 и ал. 3 на чл. 58а от НК/, а от друга съдът
отхвърли приложение на чл. 55 от НК /не е налице и ал. 4 на същия/, то
наказанието следва да се наложи и при условията на ал. 1 от същия, задължаващ
към намаляване на размера с 1/3. Поради това съдът наложи на подс. А.К.А.
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години.
Така
наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим на осн. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и по аргумент от
противното от чл. 59, ал. 1 от същия, както и в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип – съгласно чл. 61, т. 2 от същия.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което спрямо подс. А.
е била приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и
задържане за срок от 72 часа с
постановление на ОП- Хасково, считано от 16.03.2015 г.
По
веществените доказателства и разноските:
Веществените
доказателства – 1 бр. банкнота с номинал от 2 лева. – сериен № ********* и 1
бр. монета с номинал от 1 лев – да се върнат на пострадалите.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи направените по делото
разноски за адвокат за оказване на правна помощ в размер на 230 лв. в тежест на
подс. А.К.А. в полза на Националното бюро за правна помощ.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: