РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Русе, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520101039 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ИВ. В. ИЛ. твърди, че с ответника са в трудово
правоотношение от 03.06.2016 г. за длъжността „Електромонтьор“, код по
НКПД:74122009.
На 27.01.2022 г. той и негови колеги били командировани от
работодателя да инсталират в гр.Враца зарядни станции за електробуси. На
28.01.2022 г., около обед, ищецът претърпял трудова злополука.
Бил зад зарядното устройство, което трябвало да инсталират. Подавал
на колегата си кабелите, а другият работник ги нагласял и задържал, докато
ищецът отиде при него, за да помогне да ги оголят и карбоват с кабелни
обувки. Преминавайки през купчина от пръст, клони и камъни, за да стигне
до другия човек, И.И. стъпил накриво, левият му крак се усукал и се чуло
изхрущяване.
Ищецът изпитал остра болка и паднал на земята.Чувствал се като
парализиран.Болели го всички мускули от коляното надолу, особено във
външната част на глезена и пръстите.Скован от болката, ищецът стоял
известно време, без да помръдва. Причерняло му, хванал се за главата и така
1
постоял известно време. Опитал се да се изправи, но бил затруднен от
силната болка, която изпитвал в крака.Колегата, с когото работили, го видял
и се придвижил към него.Казал, че е чул изхрущяването. Предложил му да
седне някъде.Ищецът се настанил на една от заобикалящите ги купчини
пръст.След известно време кракът му изтръпнал и болката станала
поносима.Ищецът успял да се премести на малко разстояние, така, че да може
седнал поне с ръце да придържа кабелите на колегата, за да приключат
работата и да се прибират.До камиона се придвижил подскачайки на един
крак и се качил, придържайки се с ръце.Колегите се поинтересували какво му
има, но от тяхна страна не последвала реакция да го закарат на преглед или да
извикат доктор.Камионът ги докарал в базата в гр.Русе. Слизайки от МПС,
подскачайки на един крак, защото по друг начин не можел да се придвижва,
ищецът се добрал до караулката на пазача и се спрял там.След това двама
колеги го закарали до вкъщи около 19:00 часа.Ищецът се обадил на свой
приятел.Той пристигнал у тях след около 20 минути. Виждайки, че не може
да стъпва въобще на нараненият крак, приятелят му го закарал в спешното
отделение на Първа поликлиника-гр.Русе.Там с количка го водил в
отделението, до рентгена, обратно до лекарския кабинет.Докторът, след като
видял рентгеновата снимка, установил наличие на счупване на малка кост при
глезена.На ищеца бил поставен гипс за обездвижване на крака и му казали да
отиде в понеделник при личния лекар, за да му издадат болничен лист.
Твърди, че въпреки, че приемал обезболяващи, болката в крака до
мястото на счупването била постоянна и силна, поради което той прекарал
много безсънни нощи, а доколкото разбрал от познати и от публикации в
интернет, ще минат много месеци, докато травмата отшуми.
Твърди, че на двадесетия ден от инцидента не можел да стъпи на левия
си крак.Сочи, че периодът, в който няма да бъде работоспособен, ще е дълъг
и продължителен, а до пълното възстановяване на функцията на крака ще
измине година.Счита, че дори след това, при лошо време ще продължава да
изпитва болка в този крайник.Намира, че ако работодателят своевременно го
е транспортирал до болница, срокът на възстановяване е щял да бъде по-
кратък.Вместо това, предвид, че 28.01.2022 г. бил петъчен ден, счита, че
умишлено от страна на ответника не е било предприето нищо, а ищецът бил
върнат и оставен в базата на дружеството да се справя сам с проблема.Дори
счетоводителката от личен състав, на която той предоставил болничния си
2
лист в началото на следващата седмица, въпреки,че видяла двете патерици, с
които се придвижвал, иронично го запитала дали си е изкълчил ръката.
Предвид това подигравателно отношение към него, опасявайки се, че
работодателят ще пренебрегне подаването на декларация за трудова
злополука в НОИ, И.И. попълни и изпратил такава чрез Български пощи на
01.02.2022 г.
Било му издадено Разпореждане № 6/03.02.2022 г. , съобразно което на
основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука вх. № 6/02.02.2022 г.
на ТП-РУСЕ, от осигурителя “ЕЛ“-ЕООД, станала на 28.01.2022 г., се приема
за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.
Твърди, че увреждането на здравето, което получил в резултат на
трудовата злополука, е свързано със значителни физически и психически
страдания и болки, които изпитвал от получените контузии по тялото и
усуканите връзки на лявата глезенна става, продължава да търпи сега и за още
дълъг период от време, ежедневно, съпроводено с намалено самочувствие и
увереност в собствените му сили, за които счита, че следва да бъде обезщетен
от работодателя.
Сочи, че изпитва несигурност при предвижването, още ходи на
периодични прегледи и се лекува съобразно лекарските предписания.
Счита, че са налице законовите предпоставки да бъде ангажирана
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.Иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000 лв., частично предявена от общ размер
на 126 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания за периода от
настъпване на трудовата злополука до 17.02.2022 г., със законната лихва
върху главницата от 28.01.2022 г.Търсят се разноски по делото.
В хода на производството частичният иск е намален до 10 000 лева,
предявен от общ размер на 126 000 лв.
Ответникът “ЕЛ“ ЕООД-Русе оспорват иска над размер от 1 000
лв.Наведени са доводи за съпричиняване от страна на работника на
вредоносния резултат, поради проявената от него груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения на процесната дата. Оспорва се
механизмът на настъпване на трудовата злополука, вида на увреждането,
както и твърденията за допуснато бездействие от останалите служители и за
3
проявено подигравателно отношение от страна на администрацията на
дружеството. Сочат, че работодателят е предприел всички необходими мерки
за обезопасяване на работното място и е извършил съответните действия по
инструктиране на всички свои работници, полагали труд на обекта в гр.Враца.
Считат, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че дружество има
сключена задължителна застраховка “Трудова злополука“ с “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД по 3астрахователна полица № 7115021171000020.
Претендира се отхвърляне на иска над сумата от 1 000 лв.Търсят се разноски
за производството.
Третото лице-помагач на страната на ответника “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД-София считат, че не следва да вземат участие в
производството. Оспорват иска и претендират отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от Трудов договор № 19/ 03.06.2016 г., сключен при условията на
чл.67 ал.1 т.1 от КТ, страните са били в безсрочно трудово правоотношение,
прекратено в хода на настоящото дело на 27.06.2022 г. в хипотезата на чл.325
ал.1 т.1 от КТ, след подадена молба от работника (л.8,л.148-л.150). Ищецът е
заемал длъжността „Електромонтьор“, код по НКПД:74122009, на пълно
работно време.Приложена е Длъжностна характеристика от 03.06.2016 г.
Удостоверено е провеждане и на начален инструктаж на работника от същата
дата (л.36).
Със Заповеди №№ 9/ 21.01.2022 г. и 13/26.01.2022 г. работодателят
командировал И.И. и негови колеги (включително свидетелите
Н.С.,ел.монтьор, Р.П., шофьор, и О.Б., техн.ръководител и координатор по
безопасност и здраве на обекта) в периода 27/28.01.2022 г. в гр.Враца,
Тролейбусно депо, където трябвало да инсталират зарядни станции за
електробуси (л.32,л.33).
Видно от документа на л.37 от дело, на ИВ. В. ИЛ. бил проведен
периодичен инструктаж на 30.12.2021 г. Ищецът е оспорил подписа срещу
името си в книгата под № 31. Назначената в производството почеркова
експертиза се е поизнесла, че действително работникът не се е подписал в
тази позиция. Неговият подпис обаче е под № 32 срещу името на друго лице.
4
Няма спор между страните, че на 28.01.2022 г., към 11,30 часа, по време
на изпълнение на трудовите си задължения в гр.Враца, ищецът претърпял
злополука (увреждане на ляв долен крайник), обявена за трудова по
надлежния ред (л.9-11).
Св.О.Б. установява, че в качеството си на отговорник на обекта, по
време на командировката им следвало да съгласува работата и да провежда
инструктажи на работниците.Пояснява, че всекидневните инструктажи в
дружеството им включват каква работа трябва да се свърши и посочване на
възможните опасностите при изпълнение на задачите за съответния ден.
Свидетелят установява, че когато групата на ищеца пристигнали в депото в
четвъртък, той им провел устен инструктаж, без да оформи нужния документ
срещу подписи.О.Б. запознал колегите си с обекта, казал им каква е работата
и обяснил възможните опасности при изпълнението й във връзка с високото
напрежение в трафопоста, в който следвало да влязат него ден (в този смисъл
и св.Н.С.).Нямало допълнителни указания за работниците, които щели да
подвързват кабелите, положени в касета в изкопи.Последните били с
дълбочина от около 60-80 см. О.Б. сочи, че от задната страна на зарядните
станции имало налични купчини пръст от направените нея седмица изкопи с
машина. Задачата на ищеца и св.Н.С., като електротехници, била да вкарат
кабелите в зарядната станция и да осъществят електрическа
връзка.Естеството на работата изисквало да работят в екип.Свидетелят
установява, че изкопът бил на около 2 м от станцията, а кабелът бил изведен
от него.О.Б. не преценил, че във връзка със състоянието на терена–наличие
на пръст, на места на камари от около 20-30 см, корени и камъни, се налагало
да даде някакви инструкции за безопасност на работата на
екипа.Потвърждава, че на 28.01.2022 г. ищецът е бил облечен със
задължителното работно облекло, включително носел осигурените от
работодателя обувки.
Ив.И. обяснява, че се наложило да премине откъм изкопа, за да стигне
до кабелите, тъй като от едната страна на станцията имало струпана пръст, а
от другата-телена ограда (това се потвърждава и от св.Н.С.). Кабелът бил
положен отгоре. Ищецът обаче трябвало да влезе в изкопа, защото нямало как
да го подаде на колегата си така, че да бъде вкаран в отвора на станцията,
разположен на около 20 см от земята.Преминавайки през камарата с пръст,
5
Ив.И. стъпил на криво.Действително впоследствие кракът му се опрял в по-
голям камък, но травмата на крайника вече била налична.
Св.О.Б. установява, че него ден (петък) към обед приключвали
работата.Отрича някой да ги е карал да бързат, за да се приберат по-рано.В
този смисъл са показанията и на св.Н.С.. О.Б. отишъл да потърси началника
на депото, за да приеме работата.Когато се върнал, разбрал, че ищецът си е
изкълчил крака.Последният седял отстрани до зарядната станция, но не
изказал някакви оплаквания от състоянието си. Нормално се придвижил до
камиона и се качил.Малко след това работната група отпътувала за
гр.Русе.Преди това колега уведомил О.Б., че ищецът отказал да го закарат до
болница или да бъде извикана Бърза помощ.Вечерта всички се видели отново
в базата в гр.Русе.Ищецът и тогава не споделил някакви оплаквания от
състоянието си.
В понеделник Ив.И. не се явил на работа.Тогава О.Б. разбрал, че
инцидентът е по-сериозен.С ищеца повече не са контактували.Една седмица
след това свидетелят го видял случайно в района на “Медика“ /Трета
поликлиника/. Ив.И. бил с патерици.Св.Н.С. говорил с него и разбрал,че
колегата му отива да чуе второ медицинско мнение за крака.
Св.Н.С. установява ,че когато подавал кабела, Ив.И. бил в по-ниската
част на насипа от пръст с височина около 20-30 см, в близост до изкопа.В
един момент свидетелят чул изохкване и някакво изпукване.Обърнал се да
види какво става.Ищецът му казал, че си е усукал крака и го е заболяло.Н.С.
продължил да работи, а колегата му се дръпнал настрани.Постоял малко и
след това се придвижил към камиона.До него момент били почти
приключили възложената работа.Ив.И. не се върнал повече да помага.По-
късно всички се събрали около камиона, обядвали и очаквали да им се
разреши да отпътуват за Русе.И. не слязъл от камиона.Това обстоятелство не
направило впечатление на свидетеля.Колегата им Р.П. предложил на ищеца
да го закара до болница, но той казал, че ще отиде сам, когато се прибере в
Русе.Н.С. установява, че ищецът разполагал с телефон и при желание можел
да повика Спешна помощ.По време на пътуването Ив.И. не показал по
никакъв начин, че нещо го боли.Приказвал с останалите, нормално слязъл от
камиона, когато почивали на с.Обнова, както и когато пристигнали в базата на
дружеството. Техен колега му предложил да го закара у тях.
6
Св.Р.П. установява, че него ден след инцидента, ищецът отишъл да
седне при него в камиона.Казал, че е стъпил на криво и си е изкълчил
крака.Свидетелят предложил да го закара в болница, но той не се
съгласил.Казал, че ще отиде на лекар, когато се приберат в Русе.По пътя на
връщане ищецът пътувал на седалката до свидетеля.Нямал оплаквания, че
нещо го боли.Сам слязъл от камиона по време на почивката на с.Обнова и се
придвижил без да накуцва.Когато стигнали до базата в гр.Русе, свидетелят му
предложил да го закара до дома.Ищецът му отказал.
Ив.И. признава тези факти, но с уточнението, че му било предложено да
го закарат до дома по пътя, но не и когато стигнали в базата.Там други колеги
му предложили транспорт. Не отрича, че Р.П. го е питал дали да го заведе в
болница.Той обаче искал колегата му да се обади първо на св.О.Б., когато
последният се яви при камиона, за да му каже, че или трябва да отидат до
болница или да си тръгнат по-рано за гр.Русе.Ищецът не провел сам
разговора с прекия ръководител, защото го болял крака.
Представени са листи за преглед, болнични листи и амбулаторни листи,
като тези, които касаят заявения от ищеца период по исковата молба от 21
дни, са на л.12-л.18. По делото няма спор, че болничният лист от 28.01.2022 г.
е бил предоставен в дружеството на 31.01.2022 г. (понеделник).
Със Заповед № 14/31.01.2022 г. работодателят назначил комисия за
разследване на причините за трудова злополука, като разпоредил да бъде
извършен извънреден инструктажи на служителите.Този на ищеца бил
проведен на 17.02.2022 г. (л.38). Страната е оспорила подписа си в
документа.Вещото лице е потвърдило, че Ив.И. е негов автор.
В изготвен Протокол за трудова злополука № 1/31.01.2022 г. от
тричленна комисия на “ЕЛ“ ЕООД не е отразено да има отклонения от
нормативните действия на работника, нито допуснати нарушения на
нормативни актове.Посочено е, че инцидентът е настъпил при стъпване от
върху камък от лицето.
В Декларация за трудова злополука, подадена до ТП на НОИ на
02.02.2022 г., работодателят, съобразно получените сведения от колегата на
пострадалия, определен като очевидец на инцидента (л.40), е записал, че при
движение около зарядна станция, Ив.И. е стъпил на камък, изкълчил си е
крака, в резултат на което последният бил счупен в глезена.
7
По делото няма спор и са представени доказателства, че дружество има
сключена задължителна застраховка “Трудова злополука“ с “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД по 3астрахователна полица № 7115021171000020, валидна
към датата на инцидента и касаеща и Ив.И. (л.47,л.50).В документа е
посочено, че покритите застрахователни рискове са смърт, инвалидност и
временна нетрудоспособност, всички вследствие от трудова злополука, като в
третия случай е записано, че се дължи обезщетение в зависимост от броя дни
неработоспособност като размерът му е процент от брутната работна заплата
на работника. Приложени са ОУ на третото лице-помагач.Представено е
Уведомление от ответника до застрахователя от 07.03.2022 г. относно
настъпилата трудова злополука и за предявения срещу дружеството иск.Няма
спор, че застрахователят не е изплащал нищо на ищеца по тази застраховка.
Според приетите по делото единична и комплексна СМЕ, при
инцидента на 28.01.2022 г. Ив.И. е получил авулзионно счупване на малък
фрагмент от малкопищялния малеол на лява глезненна става, наложила
гипсова имобилизация за 15 дни, след което мека имобилизация за 30
дни.Посочено е, че на лицето е било назначено и
обезболяващо,вазопротективно и антиагрегантно медикаментозно лечение
(видно от медицинската документация съответно с Аналгин, Детралекс и
Аспирин протект).Експертите са посочили, че при такъв тип увреждания
обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването на
травмата и продължават със значителен интензитет до обездвижване на
крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват.Болки се усещат и в
процеса на раздвижване на крайника, след снемане на имобилизацията.Болки
с по-слаб интензитет е възможно да се усещат и след основния
възстановителен период, който обичайно продължава около 1,5-2 месеца.Това
състояние е индивидуално и може да продължи и години, главно при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.Вещите лица са
пояснили, че острите болки от травмата обичайно отзвучават в рамките на
часове и дни след имобилизацията на крайника.Пояснено е, че по-късно
оказаната медицинска помощ-в спорния случай с няколко часа, няма никакво
влияние върху срока на възстановяване от травмата, а само на времето на
изпитване на остри болки от страна на ищеца.Вещото лице д-р Д. е
потвърдил, че е възможно при усукването на крака, Ив.И. да е разтеглил нерв,
което да доведе до изтръпване на крайника, както е заявила страната.
8
Експертът е посочил, че естеството на счупването е позволявало на ищеца да
се придвижва на собствен ход, защото самата става не е била
нарушена.Лицето обаче е изпитвало болки, макар и не толкова остри, поради
характера на травмата-счупване на малък фрагмент от върха на малкия
пищял.При такова увреждане е обичайно да се получат оттоци и
посиняване.Експертите са категорични, че инцидентът е настъпил вследствие
на усукването на крака,а не от удар в предмет (камък).В случая е нямало
допълнителни усложнения и не се е налагало извършването на операция.
По делото има данни, че Ив.И. е бил в отпуск по болест до м.юни 2022
г., провеждал е рехабилитация за 28 дни и е посещавал психиатър, като
последните две събития са извън заявения по исковата молба период.В
амбулаторния лист от 28.02.2022 г. е отразено, че пациентът продължава да се
оплаква от силни болки, но същият не следва да продължава да използва две
помощни средства, а само едно, както му било указано при предходен
преглед.В съдебно заседание на 30.05.2022 г. ищецът е декларирал, че не се
нуждае повече от помощни средства при предвижването си.
Св.Ив.Т., майка на ищеца, установява, че вечерта на 28.01.2022 г.,
когато синът й се прибрал у дома, не се чувствал добре.Колегите му, освен, че
не го закарали до болницата, даже не го оставили до входа на блока, а на
съседна улица.Свидетелката се обадила на негов приятел и той транспортирал
И. до Спешна помощ.В противоречие от отразеното в експертизата, Ив.Т.
твърди, че синът й е бил в гипс около един месец.След това му сложили
ботуш.Свидетелката сочи, че обслужвала сина си постоянно, докато се
възстанови. Помагала му да се къпе, като му занасяла стол в банята и му
подавала хавлията.До банята ищецът се придвижвал едва с помощта на
патерици.Синът й стоял в стаята си с вдигнат на висока крак, а когато искал
да се храни, й се обаждал по телефона, за да му донесе ядене от кухнята (в
този смисъл и св.М.А.). Ив.Т. подчертава, че до инцидента не се е налагало да
сервира на ищеца.И. използвал патерици около два месеца.
През това време тя продължила да му указва посочената помощ.
Свидетелката установява, че ищецът изпитвал болки, кракът му бил
надут.Приемал болкоуспокояващи медикаменти.
Св.М.А., приятел на ищеца,установява, че след инцидента за пръв път
се видял И. на 3-4 февруари.Той бил с гипсиран крак и изпитвал силни
9
болки.Свидетелят активно го подпомагал през това време-ходил да му купува
обезболяващи медикаменти, дори през нощта, тъй като ищецът не можел да
спи, пазарувал за цялото домакинство, придружавал приятеля си при
посещенията му в болница и по институции.Този свидетел също твърди, в
противоречие с наличната медицинска документация, че И. е бил с гипс даже
над два месеца.Мъжът първоначално се придвижвал с патерици, а после с
канадка.Свидетелят сочи, че състоянието на ищеца не се подобрило след
премахването на гипса.непрекъснато повтарял, че го боли крака, че не може
да стои на него, нито да спи.Продължил да приема обезболяващи.Ходили
психиатър да му изпише по-силни медикаменти, защото другите не му
действали.Казвал, че има нетърпими болки през цялото време.Свидетелят
помагал на ищеца до м.май 2022 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за репариране на неимуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука по чл.200 от КТ.Според легалното
определение на трудова злополука в чл.55 ал.1 от КСО, това е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт.Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова
се извършва по реда на чл. 57-60 от КСО и НУРРОТЗ.Съгласно чл.200 от КТ,
за да бъде реализирана имуществената отговорност на работодателя, следва
кумулативно да са налице следните предпоставки: внезапно увреждане на
здравето на работника или служителя, което да има за своя последица
причиняване на неработоспособност/в случая временна/ и причинна връзка
между травматичното увреждане и настъпилата
нетрудоспособност.Отговорността на работодателя е безвиновна и не зависи
от това дали негов орган или друг работник или служител има вина за
настъпване на трудовата злополука.
Съдът намира, че събраните в производството доказателства сочат на
частична основателност на претенцията. Страните са били в трудово
правоотношение, като на 28.01.2022 г. ищецът, при изпълнение на
служебните си задължения, е претърпял трудова злополука, установена по
надлежния ред, при която получил описаното по исковата молба увреждане
10
на ляв долен крайник, безспорно доказано в хода на настоящото дело, в
причинна връзка с инцидента, довело за продължително време до болки и
страдания, като интензитетът на последните през заявения по исковата молба
период, непосредствено след събитието, със сигурност е бил най-голям. За
времето от 28.01. до 17.02.2022 г. ищецът иска да му бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука в
размер на 10 000 лв., частично предявени от общ размер на 126 000 лв.
Ответникът не оспорва наличието на причинна връзка между сочените
неимуществени вреди и злополуката, но прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат на основание чл.201 ал.2 КТ, поради проявена груба
небрежност от работника.Съдът не споделя доводите на работодателя за
съпричиняване на вредоносния резултат от насрещната страна.В практиката и
в правната теория е възприето, че не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от
страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право.За да е налице „груба небрежност“ трябва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел–поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма според
субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата
небрежност е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел–
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
В процесния случай става ясно, че ищецът е получил травмата,
преминавайки през купчина пръст, когато стъпил накриво.Касае се до
случайно събитие, което изключва някакво виновно поведение на работника,
включително и такова на работодателя, който не е провел надлежно
инструктаж по безопасност на труда през него ден. Дори обаче такъв да беше
извършен, той не би включвал указания към служителите да внимават как
11
стъпват по терена.От друга страна, става ясно, че не е имало възможност
ищецът да премине от друго място, за да подаде кабелите на колегата си,
освен през купчината пръст.
В писмената защита на ответника се сочи ново основание за
съпричиняване на вредоносния резултат-непристягане на носените от
работника обувки.На първо място, този довод е несвоевременно въведен от
страната.На второ-категорично в хода на делото няма събрани доказателства
в тази насока. Единственият, който поставя въпроса за обувките е експертът
д-р Д., който при изслушването му е казал, че със сигурност специалните
обувки са допринесли увреждането да е по-малко, но този резултат би се
постигнал само, ако те са били добре вързани. Вещото лице обаче по никакъв
начин не е стигнало до извод, че ищецът не е носил обувките правилно, нито
пък самият Ив.И. някъде е направил признание в тази насока, както се твърди
в писмената защита. Възражението по чл.201 ал.1 от КТ се явява
неоснователно.
Обезщетението за неимуществените вреди следва да се определи от
съда по справедливост, съгласно нормата на чл.52 ЗЗД /т.11 от ППВС №
4/1968 г./, при съобразяване характера на причиненото увреждане,
продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и
неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние
на пострадалия.В постановлението, както и например в Решение № 151 от
12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., Решение № 88 от 17.06.2014 г.
по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д. №
669/2012 г., ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-морални болки и страдания от причинени
телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане,
интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.Съдът е длъжен да
извърши преценка съвкупно на релевантните обстоятелства, в това число като
изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни
характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на
12
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В процесния случай ищецът е ограничил претенцията си до период от
21 дена.Както беше посочено по-горе, това е времето, непосредствено след
инцидента и следващите две-три седмици.Безспорно се установява, че за
периода 28.01.-11.02.2022 г. ищецът е бил с гипсиран крак, а след това, в
противоречие с изнесеното от неговите свидетели, е носил шина.Не е било
необходимо да се предприеме някаква оперативна медицинска интервенция,
нито има данни за настъпило усложнение от травмата. Безспорно ищецът се е
придвижвал с помощни средства и се е нуждаел от обслужване, което
получил от своята майки и от св.М.А..Както става ясно от показанията на
последните, те са го подпомагали да се придвижи до банята, да му се донесе
ядене, да се напазарува, като вторият свидетел уточнява, че се ангажирал с
това, защото майката на ищеца е по-възрастна.М.А. помагал на лицето и
когато се налагало да се ходи на лекар или по институции.Двамата свидетели
са категорични, че през процесния период ищецът е търпял болки, за които е
приемал медикаменти.Вещите лица са пояснили обаче, че болките са най-
силни до обездвижването на крака, а после постепенно отшумяват до момента
на премахване на имобилизацията и е възможно да са налични при
следващата рехабилитация.Към последната дата от въведения от ищеца
период, релевантен за спора-17.02.2022 г., мъжът още не е провеждал
рехабилитации.
От събраните в производството гласни доказателства не се установява
Ив.И. да е падал на земята от болка, но вещото лице е потвърдило
възможното засягане на нерв, което да доведе до временно парализиране на
крайника. Безспорно се установява, че от момента на инцидента и до
връщането му в гр.Русе на 28.01.2022 г. вечерта, ищецът се е придвижвал на
собствен ход, макар и да е изпитвал болка, за която обаче не споделил с
колегите си. Водил нормални разговори, сам се качил и слязъл от камиона.
Категорично става ясно, че колегите не са се отнесли безучастно към
проблема-на лицето било предложено да бъде откарано до болница, а
впоследствие-и транспортирано до дома.Ищецът отказал и двете
предложения на св.Р.П.. За съда оставя неясно защо Ив.И. е имал очаквания,
че колегата му е този, който да настоява от негово име пред прекия
ръководител групата да си тръгне по-рано от обекта, след като ищецът
изобщо не е заявил ясно, че състоянието му не е добро, включително е бил
13
във възможност сам да предприеме действия да бъде повикана медицинска
помощ.Не се доказва и твърдението по исковата молба, че работниците са
били подтиквани да бързат него ден при изпълнение на служебните им
задължения.Св.Н.С. установява, че след свързване на последните кабели още
около два часа се наложило да стоят около камиона и да чакат разрешение да
отпътуват за гр.Русе. Ищецът е бил транспортиран след работа от други свои
колеги, а защо той не е поискал да го оставят непосредствено пред дома му, а
не на съседна улица лицето не уточнява.Според медицинските заключения,
обстоятелството, че Ив.И. е отишъл да потърси лекарска помощ няколко часа
след инцидента, по никакъв начин не е повлияло на продължителността на
процеса на възстановяване.Обстоятелството е от значение само за времето,
през което лицето е изпитвало най-силна болка.От експертизите става ясно,
че след гипсиране на крака, последната се свежда до минимум чак до
премахване на имобилизацията. Безспорно за времето от 21 дни ищецът не е
могъл да стъпи на левия си крак. Изказвал и оплаквания, че не може да спи от
болка. Следващите действия на лицето, за разрешаване на последния
проблем, попадат извън процесния период и в тази насока няма събрани
надлежни доказателства (медицинска експертиза), за да се изследва въпросът
дали заявеният през психиатър синдром на болката е в пряка причинна връзка
с трудовата злополука.Всички останали доводи, които е навел ищецът по
исковата молба относно периода на възстановяване и вероятната възможност
при лошо време и при натоварване да изпитва болка в левия долен крайник
още поне година, са обстоятелства които остават извън въведения период до
подаване на исковата молба и биха могли да бъдат предмет на обсъждане по
друго дело.Макар и без връзка със спора, категорично не се доказа
счетоводителката на ответното дружество да е имала някакво подигравателно
отношение към пострадалия работник.
В писмената защита на ищцовата страна са развити доводи за
финансови притеснения на лицето във връзка с инцидента.Такива твърдения
няма въведени с исковата молба, поради което и не подлежат на
обсъждане.Съдът приема, че от данните по делото може да се обоснове извод,
че през процесния период ищецът е имал намалено самочувствие и
неувереност в собствените му сили.
Съобразно изложените по-горе факти относно вида на увреждането,
14
продължителността на оздравителния период и крайния резултат от него към
последната заявена от ищеца дата-17.02.2022 г., съдът намира, че следва да
присъди в полза на лицето сумата от 3 000 лв. за претърпените при трудовата
злополука неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.Претенцията в останалата част се явява неоснователна.Сумата,
според чл.84 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ, следва да се присъд,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-28.01.2022 г. в какъвто
смисъл е трайната практика на ВКС.
По отношение на третото лице-помагач:
По делото се установява безспорно, че работодателят е имал валидно
сключена задължителна застраховка “Трудова злополука“ с “ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, касаеща и пострадалия ищец. Съдът намира, че
неимуществените вреди не попадат в покритите застрахователни рискове, но
от друга страна, както е прието например в Решение № 227825.10.2016 г. по
гр.д.№ 1405/2016 г. на ВКС, ІV г.о, изплатеното обезщетение по
задължителна застраховка трудова злополука се приспада от обезщетението,
определено по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.В
хода на настоящото дело обаче става ясно, че в процесния случай,
включително до датата на последното заседание, ищецът не е получил
застрахователно обезщетение от третото лице-помагач, поради което и
посоченият по-горе размер на вземането по чл.200 от КТ, не подлежи на
редуциране.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се дължат разноските по
делото съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
иска.Съдът намира за основателно искането на ответника по този пункт да
бъде съобразено допуснатото изменение на частичния иск, чрез
намаляването му, което по същество е приравнено на оттегляне на
претенцията.Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение на ангажираните по спора адвокати.Съдът
намира, че те са основателни. Въз основа на сключените от тях договори за
правна защита и съдействие, ищецът и ответникът са заплатили по 3 000 лв.
на пълномощниците си, като върху сумата на дружеството има начислен и
ДДС или 3 600 лв., а в контракта на И.И. е записано, че дължи на адвоката и
половината от присъдената му сума по спора.Предвид действителната правна
15
и фактическа сложност на делото, съобразно и цената на иска, съдът намира,
че двете възнаграждения трябва да бъдат намалени до 1 800 лв., а след
начисляване на ДДС за ответника, стойността му възлиза на 2 160
лв.Дружеството е престирало на пълномощника си още и сумата от 360 лв., с
вкл. ДДС по чл.7 ал.9 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, като в договора е посочено, че е платено за две
допълнителни заседания.На първо място точният текст на посочената
разпоредба е, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В процесния
случай има само едно допълнително заседание и то е на 11.07.2022 г. В чл.7
ал.9 от Наредбата сумата е фиксирана на 100 лв.Уговорката между ответника
и довереника му за по-висок размер не може да бъде вменено в тежест на
насрещната страна.Така претенцията на дружеството следва да бъде уважена
само до 120 лв., ведно с ДДС. При тези коригирани размери, предвид изхода
на спора, ответникът трябва да заплати на ищеца сумата от 180 лв., а И.И.
дължи на работодателя общо 2 052 лв. за адвокатско възнаграждение и още
810 лв. за направените разходи във връзка с назначената комплексна
експертиза.
В тежест на ответника е държавната такса за производството за
уважената част от претенцията, както и направените разходи за експертизи за
сметка на БС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЕЛ“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр.Русе, ул.“Търговска“ № 9, представлявано от управителя
С.С.С., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Пирот“ № 13, ет.3, офис № 6, чрез
адв.С.Ю. Р. от АК-Варна, да заплатят на ИВ. В. ИЛ., ЕГН **********, от
гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, бул.“Генерал Скобелев“ № 8, партер,
кантора “П.и“, чрез адв.З.П. от АК-Русе, на основание чл.200 от КТ сумата от
3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 28.01.2022 г., вследствие на която е търпял болки и
страдания през периода от 28.01. до 17.02.2022 г., със законната лихва върху
нея, считано от 28.01.2022 г., както и 180 лв.-разноски по делото, и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част от 3 000 лв. до 10 000 лв., частично
предявен от общ размер на 126 000 лв., като неоснователен.
16
ОСЪЖДА ИВ. В. ИЛ., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен
адрес: гр.Русе, бул.“Генерал Скобелев“ № 8, партер, кантора “П.и“, чрез
адв.З.П. от АК-Русе, да заплати на “ЕЛ“ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : гр.Русе, ул.“Търговска“ № 9,
представлявано от управителя С.С.С., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Пирот“
№ 13, ет.3, офис № 6, чрез адв.С.Ю. Р. от АК-Варна, сумата от 2 052 лв.-
разноски по делото за адвокат и 810 лв.-разноски за експертиза.
ОСЪЖДА “ЕЛ“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр.Русе, ул.“Търговска“ № 9, представлявано от управителя
С.С.С., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Пирот“ № 13, ет.3, офис № 6, чрез
адв.С.Ю. Р. от АК-Варна, да заплатят по с/ка на РРС държавна такса по
делото в размер на 120 лв., както и 203,40 лв.-разноски за производството,
извършени за сметка на БС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на “ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
17