РЕШЕНИЕ
№
гр.Плевен 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ–ми наказателен състав в открито заседание на трети септември и в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ч. ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия ПОПОВ НАХД № 1705/2019 година по описа на
Плевенския районен съд, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № ***/29.11.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с
което на
Д.Е.М. ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
1.
на основание
чл. 183
ал.1 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева /петдесет лева/
и отнемане на 6 контролни точки;
2. на основание чл. 183 ал.1т.1 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева/десет лева/;
3. на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева/десет лева/
4. на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева/десет лева/
В жалбата, а и в съдебно
заседание се прави искане за отмяна на наказателното постановление,тъй като във
връзка с нарушението по чл. 137а ал.1 от ЗДвП
жалбоподателят имал заболяване, което било причината да не ползва обезопасителен колан. По отношение на вмененото нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП адвокат Д.
смята, че акта за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление са издадени при съществени процесуални нарушения на
ЗАНН и неправилно приложение на материалния закон.
Ответната
страна – Сектор Пътна полиция – Плевен, редовно призована, не се представлява.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок.
Наказателното постановление
е издадено за това, че на ***г. в 20:34 часа в гр.Плевен на ул. *** като водач на лек автомобил – Фолксваген
Голф 1.9 ТДИ с регистрационен номер ***, с посока на
движение към бул.***, лична собственост, извършва следното: 1.Управлява без да
използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила. 2. При проверка не представя СУМПС и КТ
към него. 3. Не представя СРМПС част 2. 4. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Д.Е.М.,
който го обжалва изцяло и моли съда да го отмени.
Така
изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в
съдебно заседание актосъставител М.Г.Г. и свидетеля К.Ц.П.,
чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Безспорно не бе
установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН. Следва да се посочи и факта, че
така установената в АУАН и НП
фактическа обстановка не се оспорва по същество от жалбоподателя.
В
жалбата се иска отмяна
на НП за нарушение
по чл. 137 а ал.1 от ЗДвП,
поради това че Д.Е.М. страда
от
множество заболявания – Псевдокиста на задстомашната жлеза, Хроничен панкреатит
с псевдоторакси и ендокринна недостатъчност захарен
диабет тип 1и “луксацио хумеро-скуларис, което е пречка да ползва обезопасителен
колан. Представено е и е
прието по делото Експертно решение (ТЕЛК) и удостоверение. Според
съда безспорно не се доказа от страна на жалбоподателя твърдението му, че
спрямо него са били налице предпоставките на чл. 137а
ал.2 т.2 от ЗДП. От пхредставените и приети по делото
документи става ясно единствено, че към 2017г.
жалбоподателят е имал някакви медицински проблеми, но не става ясно дори към 2017г. дали те са пречка за поставяне на обезопасителен колан, камо ли към 2019 г.
В
същият смисъл е и константната практика на РАС-Плевен в тези случаи:
1.Решение № 638 от 24.10.2018 г. на АдмС
- Плевен по к. а. н. д. № 842/2018 г.: „По делото безспорно е установено, че Т. е нарушил изискванията на чл. 137а ал.1, вменяващ задължения на водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Въпросът е дали е приложима
нормата на чл. 137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда
изключения от общото правило, посочено в ал.1. Касационната инстанция счита, че
не е приложима хипотезата на чл. 137А ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. По делото не са налични доказателства,
а и не се твърди съществуването на такива, които да установяват че автомобилът
на лицето е адаптиран спрямо неговите нужди, както и че има заболяване на
горните крайници.“
2.
Решение № 499 от 23.07.2018 г. на АдмС - Плевен по к.
а. н. д. № 430/2018 г. „Другото вменено на Ц. нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП-че сам той като водач на МПС не използва
обезопасителен колан по време на движение на МПС,
също не е маловажно и е доказано от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства. Настоящата инстанция намира, че Ц. не е доказал и че попада в
изключенията на чл. 137 "а" ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези
хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на
горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е било
установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да
показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е
било доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява
ползването на обезопасителен колан, защото последният
управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина,
поради която жалбоподателят да не може да постави колан. От приложеното по
делото експертно решение на ТЕЛК № *** от заседание ***от 4.04.2017 г. се
установява, че Ц. страда от фиброза и цироза на
черния дроб, цирозис хепатис
чайлд-в, дахарен диабет 2
тип. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме
само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън
субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние
на водача. В случая в представеното експертно решение на ТЕЛК не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че
при отразените в решението заболявания употребата на колан би причинила силни
болки, дискомфорт, разкъсване на черния дроб (както
твърди Ц. в отговора на касационната жалба). Не са представени от Ц. и никакви
други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя
колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би
застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само
медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не
позволява използването на обезопасителен колан.
Преценката за самото физическо състояние не може да бъде направено без специални
знания в областта на хуманната медицина. В тази връзка Ц. не само не е
представил относима медицинска документация, но не е
поискал и назначаването на съдебно-медицинска експертиза, доказваща обективната
невъзможност поради констатираните заболявания, от които страда, да използва
такъв колан. Нещо повече-от разпита на полицейските органи в съдебно заседание
се установява, че в момента на проверката Ц. не е заявявал, че страда от
заболяване и не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността
да ползва колан. Ето защо съдебното решение, отменило НП
и в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
да се потвърди НП за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.“
3.Решение
№ 475 от 23.10.2017 г. на АдмС - Плевен по к. а. н.
д. № 629/2017 г. „По отношение твърдението за наличие на заболяване на горните
крайници с касационната жалба са представени доказателства, от които се
установява, че А. има рядко срещаното заболяване ***, което засяга лакътни и радиоулнарни стави,
като оперативно лечение е проведено на лява ръка. По делото безспорно е
установено, че лицето е нарушило изискванията на чл. 137а
ал.1, вменявящ задължения на водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Въпросът е дали е приложима
нормата на чл. 137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда
изключения от общото правило, посочено в ал.1. Касационната инстанция счита, че
не е приложима хипотезата на чл. 137А ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. По делото не са налични
доказателства, които да установяват че автомобилът на лицето е адаптиран спрямо
неговите нужди, както и че заболяването на горните крайници, от което страда А.
е такова, че да не позволява използването на обезопасителен
колан. По отношение другите две нарушения самата А. в касационната жалба сочи,
че не е носила изискващите от закона документи. Ето защо решението на районния
съд следва да бъде оставено в сила.“
Според
съда е неоснователно и становището в жалбата за извършено нарушение от
наказващият орган на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът не констатира такива.
Наказанията
в НП са с фиксиран размер и не подлежат на преценка
от наказващия орган. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния
и материалния закон, които да водят до отмяна на НП.
Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът счита, че
безспорно наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № ***/29.11.2018г. на Началник Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на Д.Е.М. ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 183, ал.4т.7
пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДвП, глоби в размер
на 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП; чл183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП за нарушения на
чл.100 ал.1 т.1; чл100 ал.1 т.2 от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Плевен в
14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4