Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Елин Пелин, 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЕЛИНПЕЛИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1- ви състав,
в публичното съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 901 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ю.Д.С. ***, с ЕГН **********, е депозирала молба по
чл.127а, ал.2 от СК и по чл.131, ал.1 от СК,
против С.А.Д. ***, с ЕГН **********.
С
молбата до съда се твърди, че през
2016г. с решение на РС- Елин Пелин е
прекратен брака между Ю.С. и С.Д.
при условията на чл.50 от СК.
От брака си Ю. и С. имат две родени деца,
които понастоящем малолетни.
Няколко седмици след развода заедно
заминали да живеят в Г., но на 01.03.2018г.
се разделили окончателно и заживели в
отделни жилища поради неконтролируемо
поведение от страна на ответника в случаите, когато е употребил алкохол. Твърди се, че това му поведение
оставило трайни негативни следи в
съзнанието на двете им деца. То не е
останало незабелязано и от германските
власти, за което са представени към молбата до съда доказателства.
В последствие ответникът се върнал в
България, но със себе си взел декларацията, с която бил дал съгласие децата му да пътува извън страната ни,
в Г. и др. европейски държави, но не желаел да я върне на майката.
Твърди се, че майката и децата са социално
ангажирани в РГ., където малкото дете
посещава детска градина, а по-
голямото дете посещава училище. От своя страна майката твърди,
че работи на 4 – часов работен ден и изучава немски език.
Твърди
се, че майката и двете деца се
чувстват добре в Г.,
живеят сред добри хора и в добри взаимоотношения. С оглед тези
обстоятелства майката и децата желаят да
живея там, което налагало промяна на
местоживеенето им.
Твърди се, че с поведението си ответникът
създавал опасност за личността, здравето
и възпитанието, както и имуществото на
родените от брака деца, поради което се иска ограничаване родителските
права на ответника.
Иска се съдът да постанови решение, заместващо
съгласието на бащата, родените от брака между
страните деца да пътуват с майка си до РГ. и всички страни членки на ЕС за период до навършване
пълнолетие на децата, без да се иска съгласието на бащата, с оглед промяната на
местоживеенето на децата от такова в страната ни с такова в РГ. и адрес посочен
в молбата до съда.
Ищецът претендира за разноските сторени по
делото, в т.ч. адвокатски хонорар.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор. Излагат
се съображения, че предявените искове са
допустими, но не и основателни. Ответникът твърди, че майката на децата не спазва насрещно свое задължение да
осигурява възможност на бащата за срещи
с двете деца два пъти месечно. От друга
страна ответникът твърди, че желае,
колкото се може по-често да се вижда и контактува с децата си, поради
което не е съгласен с режим, който се предлага от ищцата. Твърди се, че
некоректно майката иска да живее с
децата в Г., тъй като бащата няма да може да се вижда с А. и Т.. Ответникът не
желае децата му да пътуват до Г. без
неговото съгласие. Счита, че издръжката
на децата следва да е в минимален размер, а режимът на контакти с
тях да е разширен.
Ответникът
претендира разноските, които е направил по делото.
В
настоящото производство са приети писмо от 25.05.2018г. на Прокуратура
Ф. Г., писмо от 12.09.2018г. на Детска градина Е., гр. Л., Г., писмо от Основно и средно училище плюс гр. Л.-Ф., Г., писмо от 21.08.2018г. за одобрени
помощи за период август 2018г.- 31.01.2019 година, пълномощно
от Ю.С. за процесуално представителство на адв. Т. С., удостоверения за раждане
на името на Томас А. и Алекс А.,
разпореждане на ДСИ от 08.10.2018г. при
РС Елин Пелин, съобщение до
длъжника С. А. Д. по изпълнително дело №20181820400090, фактическо положение по
преписка № 475049/28032018/2021 от 29.03.2018г. на ПД Р. Л., Г., потвърждение за записан професионален курс ниво В2 от 24.07.2018г., удостоверение за трудова
заетост от 01.10.2018г., извлечение от
сметка с титуляр Т. С., Договор за правна помощ от 2018 година /без дата/,
социален доклад от 20.03.2019г. на АСП,
Д“СП“ Елин Пелин, писмо от МСС-България от 20.03.2019г., молба за платен
отпуск от 20.05.2019г., , удостоверение
за трудова заетост от 12.02.2019г., социален доклад от Служба за благосъстояние на младежите в Л. Г.,
Декларация от 25.06.2019г. от С.А.Д..
От приетия по делото
социален доклад от 20.03.2019г. на АСП, Д“СП“ Елин Пелин, обл. Софийска, както и от Решение №
21/28.01.2016г на РС Елин Пелин по гр.д. № 966/15г. по описа на същия съд е видно, че бракът между Ю.С. и Ст. Д. е
прекратен през 2016 година. Родените от брака деца А.А. и Т. А. са малолетни и упражняването на родителските
права по отношение на тях е предоставено на майката. Ю.С., като двете деца са се установили понастоящемзаедно
със своята майка в Г., гр. Лудвигсхафен,
а бащата и ответник в настоящото производство живее в гр. Е. П. и последният
поддържа ежемесечно телефонни връзки с децата си. Последната среща на
бащата с Т. и А. била през месец юни на 2018 година в Г.я. Комуникацията
между родителите на двете деца е
прекъсната. Бащата изявявал желание децата му да живеят в Б.. Изразявал
съображения, че пътуването на децата в
страни от европейската общност без
неговото съгласие криело рискове за тяхната безопасност. Не отрича дадено от
него съгласие за безпрепятствено пътуване на децата до края на 2019 година, за
което имало нарочна декларация. Основни грижи за децата полагала тяхната майка,
а бащата изплащал регулярно издръжка на
децата си. Жилищните условия при бащата са добри. Живее в съсобствена къща-функционално
двуетажно жилище включващо и детска стая и отопление с климатици, с добри хигиенно-битови условия ва дома му.
Месечните доходи на бащата възлизали на около 1 000.00 лева, като работещ в строителния
сектор. Бащата съжителства с майка си, която е на 63 години и баба на децата му,
която също поддържаща телефонна връзка с двете си внучета. С доклада се приема,
че бащата разполага с условия за
отглеждане на децата.
От социален доклад, изготвен с
посредничеството на Международната социална служба, постъпил в РС Елин Пелин на
13.09.2019 г. се установява,
че жилищните условия , при които живеят
двете деца със своята майка
представляват двустаен апартамент
с площ от 66 кв.м. с кухня , баня и балкон в гр. Л. Г., в който апартамент
тримата живеят самостоятелно. Детската
стая е с площ от около 30 кв.м., която споделят двете момчета.
Майката е трудово ангажирана на
полудневна работа и получава 450 Евро, обезщетение за безработиця - 950 Евро,
детски помощи - 408 Евро и издръжка на децата от техния баща в размер на 110
Евро.
Майката е завършила езиков курс В1+2 и
стаж в търговски сектор, за да подобри шансовете си за себереализация на пазара
на труда в Г. . Майката на Ю. С. помагала за отглеждането на двете деца.
Приоритет за майката на децата е позитивното развитие на двамата й сина.
Детето Алекс
посещава средно училище в същата част на
града и е в 7-ми клас. В училище детето е адаптирано много добре, в т.ч. в
социален и езиков аспект.
Детето Томас е в
първи клас на основно целодневно училище „А.А.“. Детето
се води в училището и се взема от майката.
Извънкласните
форми на ангажиране на децата се състоят
в посещения на Център за прекарване на свободното време на деца и младежи,
където двете деца вече имат създадени
приятелски взаимоотношения с други деца.
Личният контакт на
социалния служител при Служба за
благосъстояние на младежите в гр. Л. с децата
Т. и А. А. установява, че двете
деца се чувстват щастливи и искат да
останат да живеят в гр. Л.. Децата са изразили нежелание за контакти с баща им.
От показанията на св. Г. С.а-майка на ищцата е видно, че през 2018г. е била
при дъщеря си и внуците си в гр.Л., където те живеели в апартамент с детска
стая , кухня, баня/тоалетна, спално момещение. Дъщеря й и ответника се развели
през 2017 година, след което С. дал декларация на дъщеря й за свободно излизане и влизане на децата в България, но
по-късно той взел декларацията и я скъсал. На 20.03.2018г. ответникът пристигнал в апартамента на дъщеря й и децата
им. Поради искане от негова страна майка му да остане в апартамента на ищцата
настъпил скандал, тъй като последната не желаела оставането й, при което
ответникът ритнал телевизора и той се счупил. Това станало в присъствието на
двете деца – А. и . Ищцата повикала
полиция. Свидетелката намира за агресивен бившия си зет и за опасен. Твърди, че преди около месец е
направен основен ремонт на детската стая на апартамента в Г., която с нови тапети
и обзавеждане. Децата имат приятели и
тук в България, за които им било мъчно, но не могат да дойдат и да се видят с
тях, тъй като майка им нямала докумнт, с
който да можело да си ги изведе от страната обратно в Г., където учат и живеят. Дъщеря й работи в Г. на две места на по 4
часа, като кара и курс по немски език.
В показанията си св. А. сочи, че
преди около две години сина й / ответник
по делото/ и бившата й снага /ищцата/, които
вече били разведени, решили да отидат
заедно в Г. и да опитат отново да заживеят там на семейни начала, като
вземат и двете си деца при тях, но там на място не се получило. До месец април
на 2018г. снаха й не работела. Ответникът си искал двете деца обратно тук в България и не дава съгласие,
ако си дойдат, отново да влязат в Г.. Свидетелката няма представа какво е
направил сина й с документа, с който бил дал съгласие
децата да отпътуват и да се въръщат в
България.
От показанията на св Ч. е видно, че сестра й /ищец по делото/ живее с двете си деца в гр. Л. Г.. От около
три месеца Ю. работи като хигиенистка на три часа. Сестра й
получава социални помощи, в т.ч. за децата. Жилището в Г., където живеят сестра
й и племенниците е апартамент от 60 кв.м. в ключващ спалня, детска, кухня, санитарен
възел, тераса. Децата се чуват с баща си по телефона , но изпитват страх от
този човек. Докато последният живеел с
децата си, те винаги го слушали и уважавали,
но нямало силна връзка между тях. Често се случвало ответникът да
употребява алкохол, като сутри със ставането
си отварял бира, което не било
нормално. След развода бащата дал декларация, с която децата можели да
преминава през държавите, но след
това си я взел, при което идвайки си в България децата нямало да мога да се върнат обратно в Г.. Понастоящем децата се развивали
много добре в училище и се справяли с
езика. Майка им смята, че за бъдещето на децата е по-добре там в Г., в
т.ч. за образование, здравеопазване, начин на живот. Иска да остане там заради децата си и продължава да учи езика.
Взела е нужните й сертификати. Майката има възможност да помага на децата си и
да реагира, каквото й да се случи. По-голямото дете споделило с леля си, че го
е страх от баща му, поради лошите спомени за алкохол и шамарите, които изтърпяло.
Малкото дете също изпитва страх от баща си.
Св. Стоянов твърди , че сестра му Р. Чучеркова е заминала за Г. да гледа децата
на Ю., за да може последната да се яви в съдебно заседание по настоящото дело
на 23.05.2019 година.
След като прецени събраните по делото
доказателства, съд намира следното:
По претенцията с правно основание
чл.131, ал.1 от СК
Молителите са бивши съпрузи, чиито брак
прекратен с Решение № 21/28.01.2016г
на РС Елин Пелин по гр.д. № 966/15г. по описа на същия съд. С
цитираното решение упражняването на родителсите права по отношение на родените от брака деца А. Ст.А. и Томас Ст.А. / понастоящем малолетни/, съдът е предоставил на майката Ю. Д. Д..
От събраните в настоящото производство доказателства е
видно, че ответникът живее в с. Г. Е. П.в
къща на два етажа в режим на съсобственост, като социално-битовите условия на дома му са добри, в т.ч. и тези
необходими за отглеждане на децата.
Доказателствата сочат също, че през
месец март на 2018г. в дома на майката и
децата в гр. Л. Г.е настъпил инцидент с участието на двамата родители на децата ,
при който бащата е ритнал с крак намиращ
с в едно от помещенията в апартамента
телевизор с плосък екран и е
повредил вещта. Ю. потърсила съдействие от полицията и на С.Д.
била наложена ограничителна полицейска
заповед за достъп до жилището,
която ответникът е изпълнил. Инцидентът се е отразил неблагоприятно и на двете им
деца / вж. показанията на разпитаните
свидетели С.и А./.
Видно от събраните доказателства бащата
на двете деца е проявявал и проявява загриженост за децата си. Този извод се налага от показанията на изслушаяните по делото
свидетели. Въведените с показанията на последните обстоятелства не могад да обосноват по своето
съдържание абсолютни предпоставки за
ограничаване на родителсдките права на ответника по смисъла на чл.131, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като всички изнесени в показанията на свидетели твърдения обосновават единствено влошени и
нетърпими при определени моменти
взаимоотношения между Ю. С. и Ст. Д., както към момента на брака между двамата бивши съпрузи, така и след неговото
прекратяване. Вярно е, че тези
взаимоотношение не са останали
извън полезрението на
родените от брака между страните
две малоетни деца. Последните са
повлияни негативно от влошените между
майката и бащата взаимоотношения, като конфликтите между родителите
са допринесли за прерастване на
емоционалната връзка баща-деца в
изпитване на негативно отношение и страх
у децата от баща им. Факти за наличието на такава са безспорно установени в
хода на делото. Но сами по себе си те не
обосновават предпоставките по чл.131, ал.1
от СК за да бъдат ограничени
родителските права на бащата по отношение двете му деца. В тази връзка няколко са материалните
предпоставки обосноваващи ограничаване
родителските права, а именно: конкретно поведение от страна на родителя
изразяващо се в действие и/или бездействие,
възникнала опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата или детето, наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на родителя и възникналата опасност, наличие на вина у
родителя и случаят да не се характеризира
с особена тежест. Всички тези
предпоставки имат кумулативен характе,
каквато кумулативност в настоящият случай не е налице. Видно пак от
свидетелските показания, бащата на децата е проявявал и проявава
заинтересованост към децата си, грижел
се е за тях и желае за в бъдеще да обгрижва
децата си. Това е видно и от отговора на
исковата молба и от показанията на изслушаните свидетелите Симеонова, Арнаудска
и Чучеркова. Бащата, също както и майката на двете деца , изпитва
загриженост за децата си и желае
разширен контакт с двете си деца /вж. и отговор на исковата молба/. В тоз
смисъл процесният инцидент между родителите на децата в дома на ищцата в Г. през
месец март на 2018г. и епизодичните им
скандали поради създадена нетърпимост между бившите съпрузи, не покриват
и критерия за опасност за личността,
здравето и/или имуществото на децата, като породена едностранно и
единствено от поведението на единия
родители / в случая бащата на
децата/. Ето защо настоящият състав намира, че иска по чл.131, ал.1 от СК подлежи
на отхвърляне , като неоснователен и недоказан. В тази връзка следва да се
остави без уважение и искането на ищцата
за промяна в режима на лични отношение между
бащата С.Д. и родените от брака му / прекратен
с Решение № 21/28.01.2016г на РС Елин
Пелин по гр.д. № 966/15г. по описа на
същия съда/ с ищцата Ю. С. деца Алекс А. и Т.А., какъвто
режим установен с решението за прекратяване на брака. С оглед изричната в закона /Закон за закрила на детето/ формулировка на институна на „лични отношения между родители и деца“ адресът , от който се
вземат децата от единия родител и на
който адрес се предават /връщат/ на другия родител, не представлява елемент на
режима на лични отношения. Ето защо при така установения с Решение
№ 21/28.01.2016г на РС Елин Пелин по гр.д. № 966/15г. по описа на същия съда режим по смисъла на чл.59, ал.3 от СК не съществува
пречка той да бъде прилаган чрез вземането на децата и връщането им на адрес
изрично отбелязан със социалния
доклад на Службата за благосъстояние на
младежите в Л. Г., който доклад
предоставен чрез Международна социална служба-България. В този контекст следва
да се отбележи , че залегналият в споразумението между родителите на децата режим на лични отношения на бащата с Т. и с А.,
който режим „свободен и не по-малко от всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 19.00 часа в неделя“ предполага, както уведомяване от страна на бащата
по отношение на майката / с оглед свободния режим/ , така и възможност за
бащата и без уведомяване да се яви на адрес на децата за вземането им за осъществяването минимума
на режима на отношения с децата в дните и часовете възприети със споразумението
/решението на съда, с което е прекратен
брака между Ю. и С./ , а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 19.00
часа в неделя /, като и двете възможности възприети със споразумението между
бившите съпрузи, са поставени на изключителната воля на бащата, комуто е определен режима по чл.59, ал.3 от СК. В този
смисъл и с оглед събраните в настоящия процес доказатлества настоящият състав
намира , че режимът на лични отношения на бащата с двете деца е одобрен, с цитираното по-горе решение на РС Елин Пелин,
изключително в интерес и на двете деца.
По претенцията с правно основание чл.127а от СК
Събраните в настоящияа процес доказателства
налагат извод, че майката на децата полага усилия да създаде най-благоприятни условия за развитие и
възпитание на двете й деца. Тези усилия намира израз, в целенасоченото от нейна
страна покриване на езикови критери и квалификации необходими, за да може същата
да престира работната си сила на пазара на труда в Г. така , че да отглежда
пълноценно двете си деца. На следващо място ищцата полага и усилия за
интегрирането на децата й в училищната и извънучилищна среда в града , където
живеят по начин, по който и Т. и А. се чувстват щастливи в тази среда
обгрижвани и от своята майка. Категорични в този смисъл са и изводите възприети
с приетия по делоточ като компетентно даден и неоспорен от страните социален
доклад предоставен от Служба за благосъстояние на младежите в Л. Г.чрез
МСС-Б..
В случая не еналице конкрунеция на права между родител-дете, до колкото
конкретният акт на преместване на
живеенето на децата и майката в Г.
е бил предприет съвместно и по волята и на двамата родители на децата, макар и
след прекратяването на брака между Ю. и С.
и в желание от страна и на двамата при условията на фактическо съжителство да
заздравят семейството. Видно от
събраните доказателства бащата на децата
е напуснал семейното жилище, в което са
се били установили в Г. , а в последствие и се е завърнал трайно в РБългария.
Възникналото статукво е с давност около
две години. Безспорно същото засяга и интереса на ответника с когото децата Т. и А. имат определен режим на лични
отношения, установен с бракоразводното
решение на РС Елин Пелин от 28.01.2016 година. Този режим подлежи на промяна
в случай, че интересите на двете родени
от брака между страните по делото деца налагат това. В случая е налице и отказ
от страна на ответника да даде своето съгласие децата му да пътуват до Г. и други
страни от ЕС. Мотивите му се свеждат до това , че напускайки децата му стараната, бащата ще бъде лишен от възможността
да вижда двете си деца твърде дълго
време, а той желае да се вижда с тях колко се може по- често. В тази връзка с
§1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето са въведени множеството критерии,
макар и не лимитивно изброени, на възприетото със закона понятие „Най-добър интерес на детето“. На
първо място видно и от приетия социален
доклад изготвен от Служба за благосъстояние на младежите в Л. Г.
двете деца желаят тяхното основно място
на живеене да е градът, в който са се установили със своята майка , а
именно гр. Л. Г.. Видно от същия доклад,
базиращ се на непосредствените възприятия на социалния служител У. Каден,
децата се чувстват щастливи в тази среда заедно със своята майка
и искат да останат там, тъй като вече са си създали приятелства и в центъра за прекарване на вободното време на деца и младежи в гр. Л. и
в частта от града, в която са се установили да живеят. На следващо място физическите,
психически и емоционални потребности и на двете деца са имплицитно свързани със социално-битовата
среда, в която са се установили трайно, видно от събраните в процеса доказателства. Децата са еднополови,
добре съжителстващи в домашната среда,
като съществава възможност училищната им
подготовка да бъде разделяна за всяко от децата
в отделна стая на жилището / при
потребност от това/, в което живеят
самостоятелно с майка си. На следващо
място децата са в много висока степен
социализирани към средата на дома и училището в града, където живеят. Този извод се налага и от
свидетелските показания и от приложените
и приети по делото писмени доказателства.
От същите е видно, че интелектуалният потенциал на децата е впрегнат в
образователния процес , който за по- голямото дете е на етап
7-ми клас, а за Т. А. – в 1-ви клас
в училище „А. А.“, в гр. Л., Г. /вж.
свидетелски показания, писмо от
12.09.2018г. на Детска градина Е.к, гр.
Л. , Г., писмо от Основно и средно
училище плюс гр. гр. Л.-Ф., социален
доклад от Служба за благосъстояние на
младежите в Л. Г./.
Положителният родителски потенциал у родителя,
комуто е предоставено упражняването на родителските права изцяло се
потвърждава и от показанията на изслушаните свидетели и от
предоставения социален доклад от Служба
за благосъстояние на младежите в Л. Г.. Промяната на съвкупността от така
посочените фактори би повлияло крайно неблагоприятно и върху двете деца и това
е така, тъй като обсъдените по-горе
критерии в своето съвкупно проявление намират изцяло позитивно за децата
въздействие и това намира положителен отзвук
у всяко от децата с оглед физическото им , психическо , интелектуално ,
образователно и социално развитие. Този извод се налага изключително и от
съдържанието на приетия по делото социален доклад на социалния служител У.Каден при Служба за благосъстояние на
младежите в гр.Л. Г., като съдържанието на доклада
кореспондира и с показанията на изслушаните по делото свидетели.
От друга страна с представения по делото доклад от Д“СП“ Елин Пелин
също се застъпва становище за наличие на
подходящи битови условия за отглеждане на децата и в дома
на бащата, както и налицие
на родителски капацитет у
последния за полагане грижи за двете деца. Но несъмнено следва извод , че
тези два фактора не са единствени и
изцяло определящи най- добрия интерес на
децата или на което и да е от тях. Волята на кой да е от двамата родители
за полагане на грижи за децата и
желанието за постоянни или чести
контакти с децата не е възможно да бъдат поставяни над интереса на детето А. А.
и детето Т. А. в контекста на цитираната разпоредба на §1,т.5 от ДР на Закона
за закрила на детето. Вярно е , че представената и приета по делото Декларация от
25.06.2019г. от С.А.Д. представлява волеизявление на бащата на децата ,
с което е далм съгасие за тяхното
пътуване извън пределите на страната ни , но същата ответникът е
обвързал с валидност до края на 2019
година и тя не е подновена за последващ период, независимо от неговата
продължителност. Ето защо искът по чл. 127а, ал. 2 от СК се явява
основателен и следва да бъде уважен,
като бъде постановено решение заместващо съгласието на бащата Ст. Д. и разрешено децата А. С. А. и Т. С. А. да
напускат пределите на Република България и да пътуват с майка си от РБългария до РГ.
и другите страни от ЕС за период от три години , считано от датата на
настоящото решение. Каса е се за заместващо съгласие на другия родител по отношение
пътуване на двете деца до конкретно
определяеми държави, каквито в случая са РГ. и останалите страни от ЕС.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че с поведението се, респ. с
напускане от страна на бащата на жилището, в което са се били установили
да живеят с бившата си съпруга и децата в Г., както и напускането на
страната и завръщането си в РБългария, С.Д.
сам се е поставил в обективна изолация от децата си и конклудентно е
изразил съгласие с промяната на местоживеенето на децата, поставяйки на своя преценка изпълнението на установения
трайно режим на лични отношения с двете деца Алекс и Томас. В последна връзка
доказателствата по делото не сочат
ответникът до настоящия момент да
е инициирал непосредствени физически контакти с деца си в рамките или извън
установения режим с решението на РС Елин Пелин по бракоразводното дело,
а единствено се е задоволявал да провежда телефонни разговори с децата си. Характерът
на производството по установяване или
изменение режима на лични контакти
на родителя с децата предполага
във всеки момент възможност за промяна на установения режим, когато са налице обективни
предпоставки за това. Изложените по-горе в настоящото съображения намира опора
в трайна съдебна практика, в т.ч. и в Тълкувателно решение №1/2016 година от 03.07.2017г.на ВКС , ОСГК.
Следва да се отбележи, че
разрешителния режим предмет на настоящото производство в съответната му част и
съответно определянето на мерки за лични
контакти на бащата с двете деца с цитираното решение на РС Елин Пелин по
никакъв начин не е продиктувано от
личните взаимоотношения и нагласи
между родителите на децата.
С оглед изхода на
делото и заявената от страните в
производството по чл.127а от СК искане за присъждане на разноските, които с асторили следва да се
отбележи, че това производство има
характер на спорна съдебна администрация, представляващо съдействие
относно начина на упражняване на родителски права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат съгласие в тази насока. За да постанови решението си настоящият състав
следва изключително принципа за най-
добрия интерес на децата , като от това решение се ползват и двамата
родители / при липсата на консенсус
между родителите, което и
предпоставка за започване на
производството по реда на чл.127а СК/. Ето защо разноските сторени от двете страни в
настоящия процес следва да се понесат от
всяка една от тях така, както са направени.
За да приеме това настоящият състав се позовава на Определение №
385/25.08.2015г. по д. № 3423/2015г. на
ВКС , ГК, I г.о., със Съдия-докладчик
Маргарита Соколов.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127, ал.2 от СК, което заместващо съгласието на бащата С.А.Д. ***, с ЕГН **********, малолетните деца А. С. А., с ЕГН ********** и Т. С. А., с ЕГН **********, заедно или
поотделно да бъдат придружавани от
майка им Ю.Д.С., с ЕГН **********, до
РГ. и останалите държави от Европейския съюз, както и да се завръщат в
страната ни без ограничение в брой
пътувания, за срок от три години, считано от 06.01.2020 година.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан
предявения иск за ограничаване родителскикте
права на бащата С.А.Д. ***, с ЕГН **********, по отношение на малолетните му деца А. С. А.,
с ЕГН ********** и Т. С. А., с ЕГН
**********, и промяна режим на лични отношение между бащата С.А.Д. и двете му
деца А. С. А. и Т. С. А., какъвто режим установен с Решение № 21/28.01.2016г
на РС Елин Пелин по гр.д. № 966/15г. по описа на РС Елин Пелин.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: