№ 328
гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.а
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело №
20212150100440 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажните собственици на сграда с идентификатор № ..........., с адрес: гр. Несебър, КК
Слънчев бряг-запад, кв. ..................... № ..., представлявани от управителя „Л.“ ООД с
ЕИК ........................, представлявано от Р.В.Г., подадена чрез процесуалния им
представител - адв.Р. Н. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„..........................., партер против Г. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
Столична, ул. ..... № 1.
В исковата молба се сочи, че „Л.“ ООД е управител на Етажна собственост на
сграда с идентификатор № ..........., която сграда представлява блок А в комплекс „.....с“
в КК Слънчев бряг, община Несебър, като дружеството е било избрано за управител на
Етажната собственост с решение по т. 3 от Протокол от проведено на 25.05.2019г.
Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда. Сочи се, че
ответникът Г. е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 14,
находящ се на втори надпартерен етаж от блок А в комплекс „.....с“ в КК Слънчев бряг,
община Несебър, съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 3, том 11, per. № 7026, дело № 1894 от 2005г. на нотариус с per. № ... на НК.
Сочи се, че имотът на ответника, заедно с прилежащите идеални части от общите части
на сградата е с площ от 62,28 кв.м. /53,40 кв.м. + 8,88 кв.м. общи части/ и се намира в
жилищна сграда с апартаменти във вилно селище „.....с“, построена върху дворно
място - УПИ II - 367 в кв. 3803 по плана на к.к. Слънчев бряг - запад, община Несебър,
област Бургас. Излага се, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС и съгласно
взетите решения на Общото събрание на Етажната собственост, касаещи 2018г., 2019г.
и 2020г. всички собственици на етажната собственост били длъжни да заплащат
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, както и разходите
за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди се, че ответникът Г. бил уведомен за
дължимите от него парични вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и
1
обновяване“ и е бил канен многократно да ги плати, но до момента на подаване на
исковата молба - 23.03.2021г. бил плащал само частично задълженията си. Сочи се, че
били останали неплатени частично парични вноски за 2018г. за управление и
поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“, а неплатени в пълен размер били
останали паричните вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2019г. и 2020г. Излага се, че с протокол от 27.05.2017г. Общото
събрание на етажните собственици било приело решение по т. 4 паричната вноска за
управление и поддръжка на общите части за 2018г. да бъде в размер на 6,50 евро на
кв.м. без ДДС. Сочи се, че ответникът е собственик на площ от 62,28 кв.м. /53,40 кв.м.
+ 8,88 кв.м. общи части/. Уточнява се, че съгласно собствената квадратура на
самостоятелния обект на ответника, дължимата парична вноска за разходите за
управление и поддръжка била в размер на 404,82 евро без ДДС /485,78евро с ДДС/.
Твърди се, че ответникът бил платил частично задължението за 2018г. като
неплатената част от задължението била в размер на 86,95 евро. Сочи се, че съгласно т.
4 падежът за заплащане на тази такса бил както следва: първата вноска от таксата за
управление и поддръжка от 50 % платима в срок до 31.03.2018г. и втората вноска от 50
% платима в срок до 30.06.2018г. Сочи се, че дължимата лихва за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 170,06 лв. /дължимата главница в размер на 86,95
евро представлявала 170,06 лв. по фиксинг на БНБ /за периода от 01.07.2018г. до
15.03.2021г. била в размер на 46,72 лв. Излага се, че с протокол от 26.05.2018г. общото
събрание на етажните собственици било приело решение по т. 4 таксата за управление
и поддръжка на общите части за 2019г. да бъде в размер на 6,50 евро на кв.м. без ДДС,
платими по банков път. Сочи се, че ответникът е собственик на площ от 62,28 кв.м.
/53,40 кв.м. + 8,88 кв.м. общи части/ и че съгласно собствената квадратура на
самостоятелния обект на ответника, дължимата парична вноска за разходите за
управление и поддръжка била в размер на 404,82 евро без ДДС /485,78 евро с ДДС/.
Твърди се, че ответникът не бил платил посоченото задължение и го дължи в пълен
размер. Сочи се, че съгласно т. 4 падежът за заплащане на тази такса бил както следва:
първата вноска от таксата за управление и поддръжка от 50 % платима в срок до
31.03.2019г. и втората вноска от 50 % платима в срок до 30.06.2019г. Сочи се, че
дължимата лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 950,10 лв. /
дължимата главница за 2019г. в размер на 485,78 евро, представлявала 950,10 лв. по
фиксинг на БНБ/ за периода от 01.07.2019 г. до 15.03.2021г. била в размер на 164,68 лв.
Сочи се, че с протокол от 25.05.2019г. общото събрание на етажните собственици било
приело решение по т. 4 таксата за управление и поддръжка на общите части за 2020г.
да бъде в размер на 6,50 евро на кв.м. без ДДС, платими по банков път. Сочи се, че
ответникът е собственик на площ от 62,28 кв.м. /53,40 кв.м. + 8,88 кв.м. общи части/.
Уточнява се, че съгласно собствената квадратура на самостоятелния обект на
ответника, дължимата парична вноска за разходите за управление и поддръжка била в
размер на 404,82 евро без ДДС /485,78евро е ДДС/. Твърди се, че ответникът не бил
платил посоченото задължение и го дължи в пълен размер. Сочи се, че съгласно т. 4
падежът за заплащане на тази такса бил както следва: първата вноска от таксата за
управление и поддръжка от 50 % платима в срок до 31.03.2020г. и втората вноска от 50
% платима в срок до 30.06.2020г. Сочи се, че дължимата лихва за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 950,10 лева /дължимата главница за 2020 г. в размер
на 485,78 евро , представлява 950,10 лева по фиксинг на БНБ /за периода от
01.07.2020г. до 15.03.2021г. била в размер на 68,09 лв.
Предвид гореизложеното ищецът претендира заплащане на следните суми за
2018г., 2019г., 2020г.:
2
86,95 евро, представляващо по фиксинг на БНБ 170,06 лв. - парична вноска за
разходите за „Управление и поддръжка” за 2018г.
46,72 лв. - законна лихва за забава върху парична вноска за разходите за
„Управление и поддръжка” за 2018г., за периода от 01.07.2018г. до 15.03.2021г.
485,78 евро, представляващо по фиксинг на БНБ 950,10 лв. - парична вноска за
разходите за „Управление и поддръжка” за 2019г.
164,68 лв. - законна лихва за забава върху парична вноска за разходите за
„Управление и поддръжка” за 2019г., за периода от 01.07.2019г. до 15.03.2021г.
485,78 евро, представляващо по фиксинг на БНБ 950,10 лв. - парична вноска за
разходите за „Управление и поддръжка” за 2020г.
68,09 лв. - законна лихва за забава върху парична вноска за разходите за
„Управление и поддръжка” за 2020г., за периода от 01.07.2020г. до 15.03.2021г.
Твърди се, че ответникът бил уведомяван за изготвените протоколи от
проведените общи събрания на етажната собственост за 2017г., 2018г. и 2019г. Сочи се,
че са му били изпращани електронни писма от 06.01.2021г. и от 27.01.2019г., както и че
са били провеждани множество лични срещи, на които е бил канен да плати
задълженията си и е бил информиран за просрочията си. Признава се, че Г. бил
извършвал плащания към етажната собственост по банков път и в брой, но тези
плащания не били достатъчни да покрият изцяло задълженията към етажната
собственост за паричните вноски за „Управление и поддръжка“, за фонд „Ремонт и
обновяване“ и за лихвите в размер, определен от общото събрание на етажната
собственост. Твърди се, че в последното изпратено до ответника писмо от 06.01.2021г.
управителят на етажната собственост бил посочил и обяснил с всяко едно плащане от
ответника кое старо задължение било погасявано, като била спазвана разпоредбата в
чл.76 от ЗЗД да се погасяват най-обременителните задължения. Твърди се, че
ответникът бил уведомяван за изготвените протоколи от проведените общи събрания
на етажната собственост за всички години - 2017г., 2018г. и 2019 г. чрез залепеното
съобщение по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Твърди се, че решенията, взети на общите
събрания на ЕС от 2017г., 2018г. и 2019г. били влезли в сила. Сочи се, че ответникът
никога не бил уведомявал управителя за свой електронен адрес или друг адрес, на
който да му бъдат изпращани покани или други съобщения, свързани с Етажната
собственост. Твърди се, че управителят разполагал с електронен адрес на Г., но
последния не бил изразявал желание да бъде уведомяван по електронен път. Навежда
се, че ответникът бил уведомяван за размера на дължимите вноски и за банковата
сметка, по която би могъл да извърши плащането. Предвид гореизложеното се моли да
се осъди ответната страна да заплати сумата от 86,95 евро, представляваща парична
вноска за разходите за „Управление и поддръжка“ за 2018г., сумата от 46,72 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018г. до
15.03.2021г.; сумата от 485,78 евро, представляваща парична вноска за разходите за
„Управление и поддръжка“ за 2019г., сумата от 164,68 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 15.03.2021г., както и
сумата от 485,78 евро, представляваща парична вноска за разходите за „Управление и
поддръжка“ за 2020г., сумата от 68,09 лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2020г. до 15.03.2021г . Претендира се лихва за
забава в размер на законна лихва върху главниците от момента на подаване на
исковата молба - 23.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
3
ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител - адв. Ж. Д. И. от АК-Бургас, с който
се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Сочи
се, липсвали доказателства, които установяват, че Г. е собственик на сочения
самостоятелен обект в сградата и в това си качество имал задължение към ищеца.
Оспорва се материалната и процесуалната правосубектност на ответника. Твърди се, че
искът по отношение на него е процесуално недопустим. Твърди се, че Г. не бил
пребивавал в етажната собственост повече от 30 дни в рамките на всяка една от
календарните години - 2018г., 2019г. и 2020г. Сочи се, че на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС не дължал заплащане на разходите за управление и поддръжка за тези години.
Излага се, че неоснователно била претендирана вноска за 2018г. в размер на 86.95 евро
с ДДС, както и лихва върху нея за забава в размер на 46.72 лв. Сочи се, че видно от
Протокол от ОС на ЕС от 27.05.2017г. т. 4 общото събрание било взело решение
размера на паричната вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части на
сградите за 2018г. да бъде в размер на 6.50 евро без ДДС, а не както се твърдяло от
ищцовата страна по 6.50евро без ДДС на кв.м. Излага се, че неоснователно била
претендирана вноска за 2019г. в размер на 485.78 евро с ДДС, както и лихва върху нея
за забава в размер на 164.68лв.. Сочи се, че видно от Протокол от ОС на ЕС от
26.05.2018г. т. 4 общото събрание било взело решение размерът на паричната вноска за
разходи за управление и поддръжка на общите части на сградите за 2019г. да бъде в
размер на 6.50 евро без ДДС, а не както твърдял ищецът по 6.50 евро без ДДС на кв.м.
Излага се, че неоснователно била претендирана вноска за 2020г. в размер на 485.78
евро с ДДС, както и лихва върху нея за забава в размер на 69.09 лв. Сочи се, че видно
от Протокол от ОС на ЕС от 25.05.2019г. т. 4 общото събрание било взело решение
размерът на паричната вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части
на сградите за 2020г. да бъде в размер на 6.50 евро без ДДС, а не както твърдял ищецът
по 6.50 евро без ДДС на кв.м. Навежда се, че при тълкуване на т. 4 от протоколите от
ОС на ЕС във вр. с т. 5 от същите, безспорно можело да се направи извода, че
паричната вноска за разходи за управление и поддръжка била в размер на 6.50 евро без
ДДС на година, а размерът на таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ била в размер на
1.67 евро на кв.м. без ДДС. Твърди се, че ако решаващият орган ОС на ЕС бил взел
решение паричната вноска за разходи за управление и поддръжка да е в размер на 6.50
евро без ДДС на кв.м. е щяло изрично да го изпише в решението си, така както бил
направил по т. 5. Твърди се, че за проведените общи събрания и взетите на тях
решения ответникът бил информиран едва сега с предявения срещу него иск и едва с
исковата молба са му връчени преписи от протоколите за проведените общи събрания
на на етажната собственост и то чрез особения му представител. Оспорва се
законосъобразността на проведените общи събрания и взетите на тях решения. Сочи
се, че общите събрания не са били свикани и проведени по установения в чл. 12, чл. 13,
чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от ЗУЕС ред. Навежда се, че не са свикани по реда на чл.
13 от ЗУЕС. Твърди се, че бил нарушен чл. 14 от ЗУЕС относно представителството.
Сочи се, че представените по делото протоколи на общите събрания на етажните
собственици нямали изискуемото по чл. 16 от ЗУЕС съдържание и приложения, поради
което не можело да се приеме, че тези документи се ползват с придадената им от
закона обвързваща материална доказателствена сила за верността на удостоверените в
тях факти. Сочи се, че в протоколите липсвали подписи на гласувалите лица съгласно
чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Излага се, че протоколите от проведените общи събрания не
били съставени в 7-мо дневен срок от провеждането им и не били разгласени по
4
предвидения в чл.16, ал.5 и ал.7 от ЗУЕС ред. Сочи се, че всички взети на общите
събрания решения били взети при липса на изискуем от чл. 17 от ЗУЕС кворум,
включително и при редукцията на чл. 17, ал. 7 от ЗУЕС. Навежда се, че не били
приемани бюджети на трите общи събрания, не бил извършван ремонт и поддръжка на
етажната собственост, поради което липсвало и основание за заплащане на
претендираните суми. Счита се, че ДДС не се дължи върху претендираните суми, тъй
като Етажната собственост нямала задължението и правото да се регистрира по ДДС,
както и не е била регистрирана по ДДС, за да се начислява и заплаща такова. Прави се
възражение, че претендиралите с исковата молба вноски и такси са изчислени
неправилно. Моли се да се отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба, ведно с представените с нея писмени доказателства. Изразява становище по
повод направените от ответната страна възражения. Представя писмени доказателства.
Ангажира съдебно-икономическа експертиза. Излага становище по същество, с което
моли да се уважат исковите претенции, като се присъдят направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Назначеният на ответника особен представител в съдебно заседание оспорва
исковата молба и поддържа подадения писмен отговор, ведно с изложените в него
твърдения. Оспорва верността, истинността, автентичността на подписите на
представените извлечения от книга на собствениците, ПКО от 22.04.2021г., ПКО от
30.09.2019г., покана от 09.05.2018г., протокол от 09.05.2018г., покана от 18.05.2017г.,
протокол от 18.05.2017г., покана от 17.05.2019г. и проткол от 17.05.2019г. Развива
съображения по становището на процесуалния представител на ищеца. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна,
поради което моли същото да бъде намалено.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, том ХI, рег. № 7026, дело № 1894 от 2005г. на Нотариус с рег. №
... на НК, с район на действие Районен съд - Несебър /л. 16/ безспорно се установява, че
ответника Г. Р. Г. е собственик на самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда с
апартаменти - вилно селище „.......“, образуващо УПИ II-367 в кв. 3803 по плана на к.к.
Слънчев бряг-запад, общ. Несебър, обл. Бургас, представляващ: Жилище - Апартамент
№ 14, находящ се в блок А, на втори надпартерен етаж, с площ от 53,40 кв.м., ведно с
3,25 % идеални части от общите части на сградата. В подкрепа на обстоятелството, че
Г. е собственик на процесния апартамент от ищеца е представена Справка № 286979 от
09.03.2022г. чрез отдалечен достъп от Службата по вписвания /л. 153/. В тази връзка са
неоснователни наведените твърдения на особеният представител на ответника Г., че
липсват доказателства същият да е собственик на процесния апартамент.
По делото е представено Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС /л. 13/, видно от което
управител на Етажна собственост на Блок А - сграда с идентификатор № ..........., Блок
В - сграда с идентификатор № 51500.507...... Блок С - сграда с идентификатор №
5
51500.507..... и Блок А’(D) - сграда с идентификатор № 51500.507....., обединени като
единна Етажна собственост - комплекс „.......“ - к.к. Слънчев бряг-запад, кв.
„.....................“, е „Л.“ ООД с ЕИК ........................, представлявано от Р.В.Г..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. В доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на
имот в процесната ЕС, както и че с влезли в сила решения на Общото събрание на
Етажната собственост, проведени на 27.05.2017г., 26.05.2018г. и 25.05.2019г. са
определени годишни такси за разходите за управление и поддържане на общите части
на самостоятелните обекти в сградата - етажна собственост, дължими от етажните
собственици. В негова тежест е да докаже размера на претенциите си, както и че е
настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тази факти в
доказателствената тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането, съответно
отпадане задължението му да заплати претендираната сума. Тежестта на доказване е
указана на страните с Определение № 118 от 26.01.2022г., постановено по настоящото
дело.
По иска с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответника Г. е
собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на
етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
проведеното на 27.05.2017г. Общо събрание на собствениците на комплекс „.......“ -
Блок А, Блок В, Блок С и Блок А’(D) - обединени като единна етажна собственост на
комплекс „.......“ /л. 18 - 23 вкл./, са взети редица решения, сред които решение по т. 2
от дневния ред, с което за управител на Етажната собственост на комплекс „.......“ -
Блок А, Блок В, Блок С и Блок А1-Д, обединени като единна етажна собственост за
2018г. е избрано „Л.“ ООД, представлявано от Р.Г. Взето е и решение по т. 4 от
дневния ред, с което е прието, че паричните вноски за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградите А, В, С и А1-Д в комплекса за 2018г. ще бъдат
в размер на 6,50 евро без ДДС, платими по банков път. Определен е срок за плащане,
както следва: 50 % от дължимата сума следва да бъде платима в срок до 31.03.2018г. и
останалите 50 % в срок до 30.06.2018г. Приета е неустойка за забава, дължима от всеки
собственик в размер на 2 % върху дължимата сума месечно, а посочения % да се
капитализира върху главницата за всеки следващ месец. За изготвения протокол от
проведеното ОС на ЕС е било съставено съобщение /л. 30/. Същото е било залепено на
03.06.2017г. на входните врати на блокове А, В, С, А1 в комплекс „.......“, за което е бил
съставен протокол от 03.06.2017г. /л. 31/.
Установява се, че на проведеното на 26.05.2018г. Общо събрание на
собствениците на комплекс „.......“ - Блок А, Блок В, Блок С и Блок А1(D), обединени в
единна Етажна собственост на комплекс „.......“ /л. 32 - 43 вкл./, е взето решение по т. 2
6
от дневния ред, с което за управител на всички сгради А, В, С и А1-D, обединени като
единна етажна собственост за 2019г. е избрано „Л.“ ООД, представлявано от Р.В.Г.. С
решение по т. 4 от дневния ред е прието размерът на паричните вноски за разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата в комплекса за 2019г. да бъде
6,50 евро без ДДС, платими по банков път. Определено е 50 % от дължимата сума да
бъде платима в срок до 31.03.2019г., а останалите 50 % в срок до 30.06.2019г. Прието е
неустойката за забава при неплащане на паричната вноска за управление и поддръжка
на общите части, дължима от всеки собственик да е в размер на 2 % върху дължимата
сума месечно, като посочения % да се капитализира върху главницата за всеки следващ
месец. За изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС е било съставено съобшение
/л. 51/, което е било залепено на 31.05.2018г. на входните врати на блок А, блок В, блок
С и блок А1 /Д/ в комплекс „.......“, за което е бил съставен протокол от 02.06.2018г. /л.
52/.
От материалите по делото се установява, че с решение по т. 2, взето на
проведеното на 25.05.2019г. Общо събрание на собствениците на комплекс „.......“ -
Блок А, Блок В, Блок С и Блок А1(D), обединени в единна Етажна собственост на
комплекс „.......“ /л. 53 - 60 вкл./, „Л.“ ООД, представлявано от Р.В.Г. е било избрано за
управител за 2020г. на всички сгради А, В, С и А1-Д, обединени като единна етажна
собственост на комплекс „.......“. Взето е и решение по т. 4 за определяне на паричната
вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на четирите блока в
комплекса за 2020г. в размер на 6,50 евро на кв.м. без ДДС, платими по банков път, за
определеня срок за плащане: 50 % от сумата следвало да бъде платима в срок до
31.03.2020г., останалите 50 % в срок до 30.06.2020г. За изготвения протокол от
проведеното ОС на ЕС е било съставено съобшение /л. 68/, което е било залепено на
01.06.2019г. на входните врати на блок А, блок В, блок С и блок А1 /Д/ в комплекс
„.......“, за което е бил съставен протокол от 01.06.2019г. /л. 69/.
По делото липсват данни взетите решения на проведените на 27.05.2017г.,
26.05.2018г. и на 25.05.2019г. Общи събрания на Етажната собственост да са били
предмет на обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. С приетите решения по т. 4 от
дневния ред, взети на цитираните Общи събрания на Етажната собственост, за
етажните собственици е възникнало задължението за заплащане на такса за поддръжка
в размер на 6,50 евро на кв.м. без ДДС. Цитираните решения съдържат изричната воля
на собствениците за определяне на таксите в посочените размери. Решенията по т. 4,
приети на проведените на 27.05.2017г., 26.05.2018г. и 25.05.2019г. Общи събрания на
Етажната собственост са годни актове, с които са определени разходи по смисъла на
чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в
сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното,
настоящият състав счита, че ответникът Г., като собственик на процесния апартамент
№ 14, дължи такса за управление и поддръжка за 2018г., 2019г. и 2020г. Съгласно
практиката на ВКС, решенията на ОС на ЕС имат действие до тяхната промяна или
отмяна.
Съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител на
ответника, че същият не е пребивавал в етажната собственост повече от тридесет дни в
рамките на всяка календарна година - 2018г., 2019г. и 2020г. Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си
7
обект или ще отсъства повече от 30 дни в рамките на календарната година, уведомява
писмено управителя или председателя на УС. Според нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС
всички собственици, ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи за
управление и поддържане на общите части. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
съдържа изключение, според което не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30 дни в рамките на
една календарна година е уредена в разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС. Според чл.
51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). Налага се извод, че задължение на всеки
собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да уведоми писмено председателя на
управителния съвет или управителя. Единствено собственик, който е уведомил
управителя за отсъствието си, може да се възползва от привилегиите, дадени в чл. 51,
ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като при постъпило уведомление същото може
да бъде взето предвид от общото събрание при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т.
5 от ЗУЕС. За освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е
необходимо изрично решение на общото събрание, но при всички случаи общото
събрание следва да вземе предвид подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата
на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, за да се извърши преценка дали лицето действително не
пребивава в жилището си и за да се прецени какъв следва да е размерът на таксите,
дължими от останалите собственици (след като един или няколко от тях ще са
освободени от заплащането на такси). Всички тези обстоятелства следва да се преценят
към момента на вземане на решение от общото събрание на етажната собственост за
определяне на съответните такси, дължими за поддръжка и управление. По делото не
са представени доказателства за изпратено уведомление в подобна насока, отнасящо се
до 2018г., 2019г. и 2020г. Очевидно ответникът не е уведомил писмено управителя на
етажната собственост за отсъствието си, а и по делото не са събрани доказателства в
такава насока. Следва да се обърне внимание, че пред настоящата инстанция не са
ангажирани доказателства, поради което съдът приема за недоказано той да е
пребивавал по-малко от 30 дни в в комплекса през 2018г., 2019г. и 2020г.
Съдът намира за неоснователно направеното от страна на особения
представител на ответната страна оспорване законосъобразността на проведените
общи събрания и взетите на тях решение. Съображенията за това са следните:
Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването
за събранието - чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост
може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни
правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и
изпълнението на решенията е свързано със срок, уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
8
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок - в този смисъл Решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о., ГК и Решение № 654/01.10.2009
г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /л. 171 - 177
вкл./ се установява, че:
За 2018г. таксата за управление и поддръжка е в размер на 404,82 евро без ДДС с
левова равностойност 791,76 лева и в размер на 485,78 евро с ДДС с левова
равностойност 950,10 лева. Вещото лице е установило, че законната лихва върху
сумата от 86,95 евро с левова равностойност 170,06 лева, представляваща част от
такса „Управление и поддръжка“ на имота за 2018г., за периода от 01.07.2018г. до
15.03.2021г. е в размер на 46,72 лева.
За 2019г. размерът на таксата за управление и поддръжка е в размер на 404,82
евро без ДДС с левова равностойност 791,76 лева и в размер на 485,78 евро с
ДДС с левова равностойност 950,10 лева. Според вещото лице законната лихва
върху таксата за управление и поддръжка за 2019г., за периода от 01.07.2019г. до
15.03.2021г., върху главницата без ДДС е в размер на 137,24 лева без ДДС, а
върху главницата с включен ДДС е в размер на 164,68 лева.
За 2020г. таксата за управление и поддръжка е в размер на размер на 404,82 евро
без ДДС с левова равностойност 791,76 лева и в размер на 485,78 евро с ДДС с
левова равностойност 950,10 лева. Вещото лице е изчислило, че законната лихва
върху таксата за 2020г. за периода от 01.07.2020г. до 15.03.2021г. е в размер на
56,74 лева върху главницата без ДДС и в размер на 68,09 лева върху главницата с
включен ДДС.
По делото са разпитани свидетелите ................. и ........ С.. От показанията на
свид. Д. се установява, че преди две години в процесния апартамент № 14 е имало
наематели за летния сезон от месец май до месец септември. Виждала е хора в
апартамента през 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Свид. С. установява, че апартамент №
14 е бил обитаван от месец май до месец септември за процесните години. През 2018г.
и 2019г. бил използван от лицето М.П. и съпругата му за посочените периоди. През
2020г. Петров огледал имота в началото на сезона, след което довел различни лица.
Свид. сочи, че е регистрирала всички посещения, когато видяла, че има живущи в
имота. Свид. излага, че през 2021г. е имало теч в банята на апартамента, за което
собственикът /ответникът Г./, бил уведомен в началото на годината, когато бил в
комплекса. Установява се, че ответника винаги е бил уведомяван за задълженията му,
когато е идвал в комплекса и по телефон.
Показанията на свидетелите кореспондират и с приетите по делото
доказателства, а именно: извлечение от книга на собствениците на комплекс „.......“,
касаеща апартамент № 14, собственост на ответната страна /л. 136 - 137 вкл./, както и
квитанции за ПКО за заплатена вода за 2019г. от 30.09.2019г. /л. 138/ и ПКО за
заплатена вода за 2020г. от 22.04.2020г. /л. 139/.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца
иск за осъждане на ответника да заплати на процесната етажна собственост дължими
такси за управление и поддръжка за 2018г., 2019г. и 2020г. Основателността на
предявения от ищеца главен иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС обосновава
основателност и на акцесорните претенции за лихви за забава, ведно със законната
9
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид всичко изложено, съдът намира ищцовите претенции за основателни,
поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски. Видно от
представен списък за разноски /л. 178/ от ищеца се претендира сумата общо в размер
на 1650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/, от които: 300 лева - заплатена
държавна такса, 300 лева - депозит за особен представител, 250 лева - депозит за
съдебно-икономическа експертиза, 850 лева - адвокатско възнаграждение. От
ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Не се споделя възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищцовата етажна собственост, тъй като платеното
адвокатско възнаграждение надхвърля с около 500 лв. минималният размер по смисъла
на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Такова надхвърляне обаче не се приема за прекомерно
от съда, тъй като делото се характеризира с фактическа сложност (събрани са писмени
доказателства, приета е експертиза, извършени са разпити на свидетели). Поради тази
причина адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева е съобразено както с
минимума, предвиден в наредбата, така и с фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ул. .....
№ 1 да заплати на Етажните собственици на сграда с идентификатор № ..........., с
адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг-запад, кв. ..................... № ..., представлявани от
управителя „Л.“ ООД с ЕИК ........................, представлявано от Р.В.Г., сумата в размер
на 170,06 лева /сто и седемдесет лева и шест стотинки/, представляваща дължима
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „.......“, блок А за
2018г., сумата в размер на 46,72 лева /четиридесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху таксата за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „.......“, блок А за 2018г. за периода от
01.07.2018г. до 15.03.2021г., сумата в размер на 950,10 лева /деветстотин и петдесет
лева и десет стотинки/, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „.......“, блок А за 2019г., сумата в размер на 164,68 лева /сто
шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва
за забава върху таксата за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„.......“, блок А за 2019г. за периода от 01.07.2019г. до 15.03.2021г., сумата в размер на
950,10 лева /деветстотин и петдесет лева и десет стотинки/, представляваща дължима
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „.......“, блок А за
2020г., сумата в размер на 68,09 лева /шестдесет и осем лева и девет стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху таксата за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „.......“, блок А за 2020г. за периода от 01.07.2020г. до
15.03.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ул. .....
10
№ 1 да заплати на Етажните собственици на сграда с идентификатор № ..........., с
адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг-запад, кв. ..................... № ..., представлявани от
управителя „Л.“ ООД с ЕИК ........................, представлявано от Р.В.Г., сумата общо в
размер на 1650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени
от ищеца разноски по делото, от които: 300 лева - заплатена държавна такса, 300 лева -
депозит за особен представител, 250 лева - депозит за съдебно-икономическа
експертиза, 850 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11