№ 517
***, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501608 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
С.Т.С. от ***, чрез адв. В.К., против решение № 260611 от 06.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2849/2020 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивният съд, след като се запозна с исковата молба и със
съдържанието на обжалваното решение, намери следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл. 61, ал.1 ЗДСл –
за присъждане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
Ищецът С.Т.С. е твърдял в исковата си молба, че е работил в ИА „А.а.“ и е
бил отстраняван от работа на три пъти: със заповед № 124 от 16.03.2012 г.,
която е била отменена с решение № 3684 от 30.05.2013 г. на АССГ,
потвърдено с решение № 5692 от 25.04.2014 г., постановено по адм.д. №
10361/2013 г. на ВАС; със заповед № 1056 от 06.12.2013 г., която също била
отменена с рпешение № 13262 от 08.12.2015 г., постановено по адм.д. №
136/2015 г. на ВАС, и със заповед 99 от 15.02.2016 г., която била отменена с
решение № 110 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 76/2013 г. по описа
на АдмС – Сливен. Искал е присъждане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск общо в размер на 2050 лв. за 69 дни за периода от
20.03.2012 г. до 08.10.2014 г. и за 13 дни за периода от 18.02.2016 г. до
09.08.2016 г.
Първоинстанционният съд е приел в мотивната част на решението си, че
ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
два периода. Изложил е съображения, че по отношение на първия период,
обхващащ времето от 20.03.2012 г. до 08.10.2014 г., е изтекла давност.Освен
1
това, позовавайки се за извършена поправка в заповед № 2649 от 29.09.2016 г.
в частта й „Оставащи за ползване дни“, е приел, че в нея е посочено, че за
2014 и 2015 г. ищецът има 0 дни, а за 2016 г. – 17 дни.
По отношение на втория период за времето от 18.02.2016 г. до
09.08.2016 г. съдът е приел, че за 2016 г. отпускът е ползван, а за 2017 г.
остават 6 дни, за които му е платено обезщетение.
В диспозитива на решението съдът е отхвърлил иска изцяло за сумата
от 2158,24 лв., като е посочено, че тази сума представлява обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяване на
служебното правоотношение, както е и отхвърлено искането за присъждане
на законната лихва от датата на исковата молба, без тя да бъде посочена.
С оглед на тези констатации въззивният съд намира, че е налице
пропуск да се отрази в решението (в диспозитива му) становище на съда,
което личи от мотивите, което се явява очевидна фактическа грешка. Така в
мотивите са изложени съображения относно неоснователността на две
претенции, отнасящи се до два периода, като тази неоснователност е
обоснована с две различни основания (давност и плащане), а в диспозитива на
решението е отразена само претендираната сума общо, без да бъдат посочени
периодите, за които се отнася, както размерът на обезщетението, което се
търси за всеки един от тези периоди, и основанието, поради което
претенциите се отхвърлят. В тази връзка следва да се има предвид, че
съдебното решение има не само правосъздаваща страна, но и
правоустановяваща, която изисква пълно и точно отразяване на спорното
право. С решението приключва един спорен исков процес. Установеното
правно положение става основа за съгласувано поведение на страните, което
ще бъде невъзможно, ако това, което е постановил съдът, не е
конкретизирано. Констатираната от въззивния съд непълнота съставлява
очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.247
ГПК, като се в диспозитива на решението се допълни в посочения по-горе
смисъл.
С оглед на гореизложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че следва да върне делото на първоинстанционния съд, който да
поправи очевидната фактическа грешка.
Воден от тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА гр.д. № 2849/2020 г. на Старозагорския районен съд за
извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение № 260611 от 06.07.2021 г., след което делото да се върне на
2
Старозагорския окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1608/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3