№ 596
гр. К., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510102167
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове за увеличаване
размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс СК/,
като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че с
влязло в законна сила Решение № 600 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1810/2014 г.
по описа на Районен съд – К. ответникът М. А. Н., с ЕГН ********** е осъден
да заплаща в полза на детето им Н. М. Н., с ЕГН **********, чрез нея, като
негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на сумата
от 90 лева, считано от 25.09.2014 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, за който се дължи издръжката до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Сочи, че от момента на влизане в сила на горепосоченото решение към
днешна дата е налице трайна и съществена промяна в обстоятелствата,
водеща до необходимостта от изменението на присъдената месечна издръжка
в посока увеличение. Променили са се социално-икономическите условия на
живот в страната, ежедневно се покачват цените на всички стоки и услуги, а
така определеният месечен размер на издръжката е прекалено нисък за
задоволяване на потребностите на детето. Размерът на издръжката е под
законоустановения от Семейния кодекс минимум, който към момента е
177.50 лева.
Твърди, че детето им Н. М. Н. е на 8 години и неговите нужди и
потребности са нараснали значително, а за удовлетворението им са
необходими парични средства, които тя осигурява до известна степен, но
които се оказват недостатъчни всравнение с ежедневните разходи, които има
детето. Разходите са свързани на първо място с набавянето на подходяща и
1
здравословна храна, необходимостта от облекло и обувки, разходи за
отопление през зимния сезон, които обективно и всеизвестно от 2014-та
година и към настоящия момент се увеличават непрекъснато.
Сочи, че тъй като не притежава собствено жилище, живее заедно с
родителите си, които нямат голяма възможност да й помагат с парични
средства. Освен това детето им е ученик. Във връзка с образованието му са
необходими парични средства за закупуването на всички учебници, учебни
помагала, тетрадки и пособия. Налице са и други инцидентно възникващи
разходи такива, като училищни екскурзии и лагери. Детето вече е на възраст в
която следва да разполага и с джобни пари всеки ден, за храна и други
ежедневни нужди. Счита, че вече не се считат за луксозни и разходите,
свързани с мобилен телефон, за който заплаща ежемесечна вноска и
необходимостта от компютър, каквато техника отдавна е навлязла трайно в
сферата на образованието. Освен това, с оглед на културните потребности на
детето, то следва да посещава поне веднъж месечно театър, да може да си
позволи да отиде на кино, както и посещения на места, специално създадени
за деца на неговата възраст.
С оглед на горепосочените потребности и задължението на всеки
родител да ги осигурява в максимална степен, с оглед на своите материални
възможности счита, че детето им Н. М. Н., с ЕГН ********** следва да
разполага с 200 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
измени размера на месечната издръжка, която М. А. Н., с ЕГН ********** е
осъден да изплаща на детето им Н. М. Н., с ЕГН **********, чрез нея, като
негова майка и законен представител, съгласно влязло в законна сила
Решение № 600 от 18.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1810/2014 г. по
описа на Районен съд - К..
С оглед на горното, моли съда да осъди М. А. Н., с ЕГН **********, да
заплаща на малолетното им дете Н. М. Н., с ЕГН **********, чрез нея, като
негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 15.09.2022 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
правопроменящи, правопогасяващи или правопрекратяващи задължението за
издръжка обстоятелства.
Моли месечната издръжка да бъде превеждана на следната банкова
сметка: ***, в „О." АД, собственост на Д. Т. С., с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на Н. М. Н., с ЕГН **********.
Претендира присъждането на направените съдебно-деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, което да бъде заплатено в полза на адв. М. Т..
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Т., който
моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.
А. Н.. За съдебно заседание ответникът е редовно уведомен не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща
2
процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно
защита правата и интересите на детето Н. М. Н..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №1998/01.10.2013 г. на Община С.,
ответникът М. А. Н. е баща на детето Н. М. Н. и следователно е сред кръга на
лицата, дължащи издръжка /лист 4 от делото/.
От приложеното гр.д. № 1810/2014 г. по описа на Районен съд – К. се
установява, че с решение № 600/18.11.2014 г., постановено по същото дело
съдът е осъдил М. А. Н., да заплаща на малолетното си дете Н. М. Н.,
ежемесечна издръжка в размер на 90 лева, считано от 25.09.2014 г. до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
От представения по делото социален доклад се установява, че след
раздялата между родителите грижите за малолетния Н. Н. за поети от
майката, а бащата осъществява периодично контакти с детето. Майката на
детето отговорно изпълнява родителските си задължения, като качествено
задоволява базисните потребности на детето от подслон, храна и облекло. За
детето е осигурена спокойна семейна среда, благоприятна за правилното
физическо и психическо на Н. и е в състояние и в бъдеще да продължи да
полага грижи за сина си. Малолетния не е лишен от контакти с баща си
двамата се виждат периодично, но няма изградена връзка между него и
детето. Н. е ученик в трети клас в ОУ „Г.“ - К. и редовно посещава учебните
занятия. При отглеждането и възпитанието на Н. майката може да разчита на
помощта и подкрепата на своите родители. От социалния доклад се
установява още, че жилището в което живеят майката и детето е апартамент
собственост на родителите на майката. Апартаментът се състои от спалня,
общ хол и кухня, общ санитарен възел. Майката работи по трудово
правоотношение във фирма „М.“ на длъжност „касиер“. Работи по определен
седмичен график с трудово възнаграждение 950 лева бруто.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.
Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е 710 лева /(Постановление
№ 37 на МС 24.03.2022 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на
3
едно дете е 177.50 лева.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се за обстоятелства,
въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможност за доставяне на такава. За да уважи иска по чл. 150 от
СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на
издържания, или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна
ще е налице при следните предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е.
предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално
определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника
и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване
възможностите на ответника.
От събраните по делото доказателства се установи, че издръжката,
която понастоящем дължи ответника, в резултат на изтеклия период /повече
от 8 години/, е несъразмерна на нуждите на порасналото дете. Определената
от съда издръжка в размер на 90 лева е в размер под законноустановения
минимум определен в Семейния кодекс. Безспорно е, че размера на
издръжката дължима понастоящем е несъобразен с икономическите условия
в страната. Размерът е несъобразен и с нуждите и потребностите на
порасналото дете.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето Н. се полагат единствено от неговата
майка.
По делото няма обаче данни за доходите на ответника М. А. Н.,
материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед
вмененото от закона безусловно задължение на родителите да дават издръжка
на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава
ответника от задължението му да дава издръжка на детето си, съобразена с
възрастта и нуждите му. Още повече, че М. Н. се намира в трудоспособна
възраст и няма данни да има здравословни проблеми. По делото липсват
доказателства ответникът да има и други ненавършили пълнолетие деца, на
които също да е задължен да осигурява издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът
на минималната месечна работна заплата за страната е 710 лева., т.е. размерът
на минималната месечна издръжка за едно дете е 177.50 лева.
Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва
да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат.
Претендираната издръжка съответно от 200 лева месечно за детето Н.
не надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и
4
нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика
принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери,
даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС
№ 5/1970 г, т. 4/.
Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Н. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание.
Увеличеният размер на издръжката с посочената сума следва да се
постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е
и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кога възлага разноските.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. Пълномощника на ищцата
претендира адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът
намира искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
неоснователно. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищцата
е упълномощила адвокат М. Т., да заведе от нейно име и за нейна сметка
гражданско дело за увеличаване размера на присъдената издръжка на
малолетното й дете /лист 8/. По делото обаче не е представен договор за
правна защита и съдействие, от който да е видно, че упълномощения от
ищцата адвокат е оказал безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по
производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в
размер на 158.40 лева върху увеличения размер на издръжката, следва да
бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6
ГПК/.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 12.12.2022г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с решение №
600/18.11.2014 г., постановена по гр.дело № 1810/2014 г. по описа на
Районен съд – К., както следва:
ОСЪЖДА М. А. Н., ЕГН ********** от град К., улица „Г.” ***, да
5
заплаща на малолетното си дете Н. М. Н., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К.,
ж.к. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева считано от 15.09.2022 г.
до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане по банкова сметка ***, в „О." АД, с титуляр Д. Т. С..
ОСЪЖДА М. А. Н., ЕГН ********** от град К., улица „Г.” *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 158.40 лева, представляваща дължима държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 12.12.2022 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6