№ 50
гр. Монтана, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200150 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2100094/14.01.2022г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „ББ гр.София, ЕИК ХХХ,
представлявано от управителите В.Д. ДС, РБ, АЛБ. ГР. Г., РБ, ВШ, Л и НПП,
РБ, чрез пълномощник гл. юрист К.Д., в качеството на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на
основание чл.415, ал.1 от КТ, за административно нарушение по смисъла на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
Недоволно от Наказателното постановление „ББ гр.София, ЕИК ХХХ,
чрез пълномощник гл. юрист К.Д., моли да бъде отменено излагайки доводи в
жалба за допуснати нарушения на закона. С жалбата е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана чрез ст. юрисконсулт СК
пледира да се потвърди НП по изложени доводи в съдебно заседание и в
писмена защита. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок от надлежно
упълномощено лице.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена проверка на място на 16.12.2021г. по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция ,,ИТ” - Монтана в магазин № 803,
находящ се в гр.Монтана, ул.КО № 5, обект на „ББ гр.София, било
установено, че дружеството в качеството на работодател, частично не е
изпълнило задължително за изпълнение предписание № 1, дадено при
извършена проверка от Д „ИТ” – Монтана с Протокол изх. №
1214/29.01.2021г., а именно – „работодателят да държи на разположение на
контролните органи в магазин № 803, находящ се в гр.Монтана, ул.КО № 5,
обект на „ББ гр.София, където се полага наемен труд, документи свързани с
разпределение на работното време и организацията на работа, а именно
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време” – срок за изпълнение на предписанието –
20.02.2021г. Към момента на проверката на контролния орган се представил
поименен график за месец декември 2021г., който бил изготвен до дата -
19.12.2021г., а не до края на отчетния период – м.12.2021г. Видно от Заповед
№ 3457/16.11.2018г., периодът на сумираното изчисляване на работното
време в „ББ, считано от 01.01.2019г. е за отчетен период от три календарни
месеца. В хода на извършената проверка в обекта, на т. нар. табло в магазин
№ 803 били закачени графиците за м.11. и м.12, като графикът за м.12.2021г.
бил изготвен до 19.12.2021г. Св.А. не установила да е налице неяснота у
присъстващите на проверката относно „края на отчетния период”, имайки
предвид м.12.2021г. На практика, видно от представените графици за периода
от м.05.2021г. до м.12.2021г., графикът за м.12.2021г. не бил изготвен изцяло,
а само до дата – 19.12.2021г., като м.12.2021г. е краят на отчетния период
съгласно Заповед № 3457/16.11.2018г.
За извършената поредна проверка св.З. Б. АВР. съставила протокол №
ПР2141448/22.12.2021г. За установеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ
св.З. Б. АВР. в присъствието на св.П. СТ. АНГ. и св.ЛЮБ. К. Р. съставила акт
2
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12-
2100094/23.12.2021г., който бил връчен на упълномощено лице. Срещу
съставения АУАН не постъпили писмени възражения от дружеството
работодател. В АУАН упълномощеното лице отразило, че не е съгласна, тъй
като на таблото в магазина имало месечен и тримесечен график.
На базата на изготвения АУАН № 12-2100094/23.12.2021г., Протокол за
извършена проверка с изх.№ 1214/29.01.2021г., Протокол за извършена
проверка с № ПР2141448/16.12.2021г., Заповед № 3457/16.11.2018г. и
поименни графици за периода от месец 05.2021г. до месец 12.2021г.,
Директор Дирекция ”ИТ” Монтана като административнонаказващ орган
(АНО) намерил, че „ББ гр.София в качеството си на работодател е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ, поради
което било санкционирано на същото основание.
Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че АНО е
приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ – “Който не изпълни принудителна административна мярка
(ПАМ), приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10000 лв”. ПАМ е и задължително предписание спрямо работодател
по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Нарушението се оспорва от ББ, което чрез гл. юрист К.Д. излага
следните доводи:
На първо място, оспорваме всички констатации в протокола за проверка
в частта, релевантна за твърдяното нарушение в оспорваното наказателно
постановление, акта за установяване на административно нарушение, а също
и наказателното постановление и считаме, че същите не отговарят на
действителните факти и обстоятелства, а представляват своеволни
констатации на проверяващия административен орган.
На второ място, независимо от невярността на фактическите твърдения,
налице е противоречие между констатациите в наказателното постановление
(НП) и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в
няколко насоки: В НП се реферира към АУАН с номер 12-2100094 от
23.12.2021г., докато при проверката е издаден АУАН с номер 12-210009 от
3
23.12.2021г.
Също така в АУАН 12-210009 от 23.12.2021г. е констатирано, че е
представен индивидуален график от работодателя за месец декември 2021г.,
който е бил до 19.12.2021г., а не до края на отчетния месец (период). В
същото време в НП е констатирано, че при проверката е представен
индивидуален график с валидност до 21.12.2021г., а не до края на отчетния
период. Налице е очевидно противоречие между констатациите в АУАН и
НП, поради което и НП е необосновано и незаконосъобразно, тьй като един
от задължителните реквизити на НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
„описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават“. Липсата на яснота относно точното описание на нарушението
води до незаконосъобразност на НП.
Не на последно място, в АУАН и в НП се споменава, че
индивидуалният график не е представен до края на отчетния период, без да се
констатира и споменава, кой е релевантният отчетен период. Следва да се има
предвид, че доказателствената тежест за установяване на нарушението тежи
върху административнонаказващия орган и липсата на конкретизация при
описание на фактическите констатации води до необоснованост и
незаконосъобразност на НП. В случая наказаното ЮЛ не следва, а и не може
да презумира какви са констатациите на административнонаказващия орган и
да попълва липсващата воля в АУАН и НП.
Настоящият съд не споделя доводите в жалбата и кредитира
показанията на св.А., които са обективни, последователни и прецизни. В
подкрепа на доказаното за извършено нарушение са и показанията на св.А. и
св.Р., както и писмените доказателства – поименни графици за периода от
м.05.2021г. до м.12.2021г. и Заповед № 3457/16.11.2018г.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, според настоящия съд при установяване на
административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, в т.ч. от вида на посочените в жалбата, спазени са изискванията
на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН в т.ч. чрез описание на
всички факти и обстоятелства на установеното нарушение, и впоследствие
при изготвяне на обжалваното НП и връчването му. Технически погрешно в
4
НП са отразени № на Протокол от предходна проверка изх.1208/27.01.2021г.,
вместо протокол изх. № 1214/29.01.2021г. и датата 21.12.2021г., вместо датата
19.12.2021г. Протокол изх.1214/29.01.2021г. и дата 19.12.2021г., коректно са
посочени в АУАН и др. документация по случая. Номерът на процесния
АУАН е 12 – 2100094, а не посочения и приложен към жалбата, завършващ на
цифрата „9”. Процесното нарушение се изразява в частично неизпълнение на
задължително предписание. Нарушението е достатъчно ясно
индивидуализирано, при спазване изискванията на ЗАНН, безспорно
доказано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване правото на защита на нарушителя работодател. Това,
че в АУАН и НП не е посочено, че края на отчетния период е края на
м.12.2021г., според настоящия съд също не е съществено процесуално
нарушение, налице е хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН - Наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на
чл.415в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на
установеното нарушение, а в случая е налице частично неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган в указан срок – до
20.02.2021г., в т.ч. до съставяне на АУАН на 23.12.2021г., без наличие на
искане за удължаване срока на предписанието, или данни, че предписанието е
било оспорено по съдебен ред. Имайки предвид тежестта на извършеното
нарушение – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган
в указания срок, по повод съобразяване на основно трудово задължение на
работодателя, настоящия съд намира, че правилно
административнонаказващия орган не е приложил чл.415в КТ, приемайки, че
не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.415в КТ
изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат
доводи в тази насока. Заради спецификатата на процесното нарушение и
обстоятелствата при които е извършено, според настоящия съд, макар и
частично неизпълнение, е налице неизпълнение на задължително
предписание, което не е отстранено веднага, поради и което не следва да се
прилага чл.415в от КТ.
5
Настоящият съд установява, че с наложената като размер имуществена
санкция, административнонаказващия орган е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.83 и чл.27, ал.2 ЗАНН. Имуществената санкция е
определена при предвидения минимум съобразявайки, че неизпълнението на
задължителното предписание касае м.12.2021г. – краят на отчетния период,
без законова възможност за изменение чрез намаление. Определената като
размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от
ЗАНН.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя
ЮЛ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от
НЗПП, настоящия съд намира, че на ГД „ИТ” към което ЮЛ се числи Д „ИТ”
– Монтана, съобразявайки изм., ДВ бр.74 от 2021г., в сила от 1.10.2021г.,
следва да се присъдят 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя „ББ гр.София
чрез гл. юрист К.Д. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН(изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.)., съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-
2100094/14.01.2022г. на Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Монтана,
с което на „ББ гр.София, ЕИК ХХХ, представлявано от управителите В.Д.
ДС, РБ, АЛБ. ГР. Г., РБ, ВШ, Л и НПП, РБ, чрез пълномощник гл. юрист К.Д.,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева
на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ББ гр.София, ЕИК ХХХ, представлявано от управителите
В.Д. ДС, РБ, АЛБ. ГР. Г., РБ, ВШ, Л и НПП, РБ, чрез пълномощник гл. юрист
6
К.Д., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, към което ЮЛ се числи Д „ИТ” – Монтана, разноски по съдебното
производство в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на „ББ гр.София, ЕИК ХХХ, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7