РЕШЕНИЕ
№
гр. Лом, 29.12.2014 година
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав в публичното заседание на двадесет и шести ноемврири през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.
При секретар В.М. сложи на разглеждане докладваното от съдията А. гр. д. № 297/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Превявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, в които ищцата С.Д.Л. представлявана от процесуалния й представител адв. Л.Г. - МАК, е насочила срещу Н. Г. Л. .
Иска се от съда да обявяви нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 39 от 13.01.2010 г., том І, рег. № 202, дело №5/2010 г. по описа на нотариус № 577 – Ст.Станчев, с който С.Д. Л. продава на Л.Н. собствени недвижими имоти, находящи се в гр.Лом, ул. „Г.Манавски” № 5, ет.1 както следва:
- обект в сграда с идентификатор 44238.505.6226 , който обект е разположен на първия етаж на сградата , с идентификатор 44238.505.6226.1.5 по кадастралната карта на гр. Лом и представлява самостоятелен обект,и е с площ от 23.60 кв.м., при граници на обекта: 44238.505.6226.1.4/ на същият етаж,над обекта – 44238.505.6226.1.1
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.6226, разположен на първия етаж на сградата, с идентификатор 44238.505.6226.1.4, с площ от 25.77 кв.м., при съседи на същият етаж : 44238.505.6226.1.3, 44238.6226.1.5, над обекта – 44238.505.6226.1.1
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.6226.1.3, разположен на първия етаж на сградата с идентификационен номер 44238.505.6226.1.3, разположен на първия етаж на сградата, с площ от 36.47 кв.м., при съседи на същия етаж: 44238.505.6226.1.4, над обект – 44238.505.6226.1.1
с мотив- ищцата твърди в ИМ, че на 06.07.1998г. придобила, чрез покупко-продажба
недвижим имот, обективиран в НА №199,т.І,н.д. 3901/1998г. на Нотариус при ЛРС.
Така придобитият имот представлявал: Дворно място , находяща се в гр.Лом,
ул.”Н.Чуков” № 5 /сега името на ул. е „Г.Манафски”/ от 100 кв.м., заедно с
построените в него : къща, състояща се от две дюкяна, жилище на втория етаж със
70 кв.м., и тавански етаж – 41 кв.м., и друга стопанска постройка от 24 кв.м. и
др. такава – 5 кв.м., както и мазе – 20 кв.м., под къщата.
Твърди също, че през
Твърди също така, че след
прекратяване на брака й, поради дадени обещания от страна на ответника, че ще
осигури наематели/ гръцка банка, които държали собственика да е гръцки
гражданин, какъвто всъщност е ответника/ ищцата прехвърлила собствеността
на горецитираните обекти, чрез
безпарична сделка, като твърди , че липсват плащания в т.ч. и по банков път.
Твърди още, че за тази формална сделка бил оформен и НА № 39, т.І, рег.№202,
н.д. 5/2010г. на Нотариус Ст.Станчев, рег.№577 на Нотариалната камара с район
на действие РС Лом. Навежда доводи,че
указаната в процесния НА продажна цена на трите обекта е 10 000
лв., а към момента на извършване на покупко-продажбата общата данъчна оценка на
трите обекта била 37 310,60 лв., т.е. значително над 10 000 лв.
Твърди се още , че имайки предвид местонахождението на тези обекти/ идеален
център на града, а в съседство и пл.”Свобода” то цената на тези обекти към момента
на сключване на сделката е значително над договорените 10 000 лв.
Освен това в подкрепа на
горното ищцата навежда доводи, че няколко месеца след прекратяването на брака й
с ответника - на 03.07.2007г. по силата
на договор за банков кредит от „Райфайзенбанк” на ищцата банката била й
отпуснала кредит в размер на 60 000 лв., като за обезпечение на същият
върху целия недвижим имот в т.ч. и върху
процесните три обекта в полза на банката била учредена договорна ипотека от страните
по делото. Навежда доводи, че банката е разрешила голям размер на кредита,
поради високата пазарна цена на имуществото, послужило за обезпечение,
включващо и трите търговски обекта. Твърди също, че имуществото било и
застраховано срещу загуба и щета в
ЗК”Уника”АД, със застрахователна полица № ***** и срок на застраховката
18.08.2010г.-17.08.2011г. със застрахователна цена 60800 лв. Твърди още, че от
момента на сделката до сега ответника не
е спазил обещанието си да отдаде обектите под наем на гръцка банка, а ги е
отдал под наем на други лица и получава наемна цена от около 2000 лв. месечно
за трите търговски обекта. Нещо повече,
твърди се, че дори ответника бил предлагал процесните обекти за продажба на
цена 90 000 евро, но ищцата реагирала и наложила възбрана на процесните
имоти по изп.д. 101/2011г. по описа на СИС при ЛРС и така била предотвратила
тяхната продажба, която уврежда нейните и роденото от брака й с ответника дете
София, интереси.
С оглед на изложеното ищцовата страна механично е посочила почти всички основания на чл.26 ЗЗД- противоречие със закона и добрите нрави, липса на основание –безпаричност на сделката, тъй като не била заплащана цена на имота и евентуално липса на еквивалентност на разменените престациии-продажната цена е по ниска и от данъчната оценка на трите обекта, евентуално симулативност на договора, че договора е привиден, за което и двете страни по сделката са знаели.
Претендира и разноски.
По исковата молба е постъпил отговор от насрещната страна/ищцата/, с който изразяват становище, че същата е недопустима по отношение на имота с идентификатор 44238.505.6226.1,3, с аргумента , че за този имот между същите страни е имало спор и влязло в сила решение по гр.д.837/12г. ЛРС, което е потвърдено от въззивната инстанция. Твръди , че по отношение на този имот няма спор между страните, че ответника е собственик , тъй като в отговора на исковата молба по цитираното по горе гр.д. на ЛРС ищцата е признала факта, че Н.Л. е собственик на този имот с идентификатор 44238.505.6226.1.3.
Счита , че предявените искове по отношение на другите два имота са неоснователни, като излага подробни съображения за това.
За да се произнесе
по спора, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че :
1.Преди сключване на брака й с ответника:
а/ на 15.12.1996 г. е
родена София Н.Л., с родители страните по делото
б/ ищцата се легитимира като собственик на
недвижим имот: Дворно място , находяща се в гр.Лом, ул.”Н.Чуков” № 5 /сега
името на ул.е „Г.Манафски”/ от 100 кв.м., заедно с построените в него :къща,
състояща се от две дюкяна, жилище на втория етаж със 70 кв.м., и тавански етаж
– 41 кв.м., и друга стопанска постройка от 24 кв.м. и др. такава – 5 кв.м.,
както и мазе – 20 кв.м., под къщата, по силата на нот. акт № 199/1998 г. по
описа на нотариус при ЛРС /л. 7 от делото/.
2. На 27.06.2000 г. страните по делото са
сключили брак
3. По време на брака си
страните поделото са извършили значителен ремонт на цялата сграда, като грубият
строеж бил завършен през 2004г., което се установява от приложените писмени
доказателства със строителна документация на цялата сграда – Акт обр.14 ,
където били обособени и процесните три
търговски обекта на първият етаж от къщата
4. На 28.05.2007г. брака
между страните е прекратен по взаимно съгласие.
5. На 03.07.2007г. ищцата е
усвоила банков кредит в размер на 60000 лв., като за обезпечение на същия била
учредена договорна ипотека в полза на кредитора върху целия недвижим имот, от
ищцата като кредитополучател и ответника – като трето лице съсобственик на
имота
6. На 13.01.2010 г. пред
нотариус Ст.Станчев е изповядана сделка между страните по делото, по силата на
която ищцата е продала , а ответника закупил от нея процесните три обекта за
сумата от 10 000 лв., обективирано в НА № 39, т.І, рег.№ 202,н.д.5 от
2010г. на нотариус Ст.Станчев. В НА изрично е записано, че сумата от 10000лв.,
продавачът-ищцата е заявила, че е получила напълно в брой тази сума.
7. В отговора на ИМ , по
гр.д.837/12г. ЛРС – л.24/ прието по настоящето дело/, ищцата е заявила
следното: „Признавам единствено и само факта, че ищеца е собственик на описания
в т.1.1 недвижим имот-търговски обект от приложения НА 39/10г. на нотариус
Ст.Станчев/ става въпрос за обект с идентификатор 44238.505.6226.1.3, които
фигурира под №3 в ИМ по ностоящето дело/.
8. Не е спорно между страните
по делото и обстоятелството, че по приетото по настоящето дело гр.д.837/12г.
ЛРС, има влязъл в сила съделен акт.
Спорно в настоящето
производство е въпросът – налице ли са предпоставките
на чл.26 ЗЗД за прогласяване нощожността
на горецитирана сделка с процесните обекти.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД/нищожност поради противоречие със закона, тази инстанция намира, че не са налице
предпоставките на чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД. Това е така, защото съгласно чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за да е
нищожна една сделка, тя трябва да противоречи на императивна правна норма.
Отклонението в определени граници от предписаните в диспозитивна норма, правни
последици не води до нищожност на сделката. В настоящият случай, ищцата не
навежда конкретни доводи за противоречие на процесната сделка с императивна
правна норма, поради което следва да се приеме, че не е налице недействителност
на атакуваната сделка.
От друга
страна съдът не възприема твърдението на
пълномощника на ищцата, че са увредени имуществените интереси на роденото от
брака им дете-София. Това би било така, ако процесните обекти бяха собственост
на малолетната/по това време/ София. В този случай , ако сделката е осъществена
: без да има становище от дирекция”Социално подпомагане”, съгл. разпоредбата на
чл.15,ал.6 ЗЗД/ т.к. с изменението на закона от 2003г. е въведено изискване
задължително участие на тази служба, а не пожелателно както бе в старата
редакция./, респ. след това и разрешение от съда , в т.ч. във всяко
административно или съдебно производство, по което се засягат права и интереси на дете, то задължително се
изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на
неговите интереси. Така , че предвид изложените съображения съдът приема, че не
е налице нарушение на закона.
По иска по чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
/нищожност поради заобикаляне на закона/, съдът намира, че и той
се явява неоснователен, поради следното:
Законодателят е уредил
заобикалянето на закона като основание за нищожност на договорите в
чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД отделно от противоречието на закона-чл.26,ал.1,пр1. ЗЗД и
така му е придал самостоятелност. Българската правна доктрина извежда следните
елементи на ФС на това самостоятелно основание за нищожност на сделките:
а/ извършване на една или повече сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила,
съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни
поради противоречие на закона;
б/ постигане на забранен или непозволен
от закона правен резултат чрез извършените сделки и
в/ участниците в сделката (страните или
техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една
цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки – договорите и
двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват
постигането на забранената от закона цел. С други думи, те трябва да споделят
обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат.
Следователно, за да е налице заобикаляне на закона като основание за
нищожност на една или няколко сделки по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на описаните три елемента. Първите два
елемента са обективни, а третият е субективен. Върховният съд (ВС) в свое р. №
357-81-I ГО дава следното определение за заобикалянето на закона като основание
за нищожност: „При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна
страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или
забранен от закона резултат.” В същото решение съдът посочва, че
постигането на нещо забранено от закона, но осъществено при формалното му
спазване, е равнозначно на нарушаване на закона, както и че всяко заобикаляне
на закона е противно и на правилата на добрите нрави.
В контекста на изложеното и
при изискване , че за да е осъществен състава на чл.26,ал.1,пр.2 се установява,
че в процесния случай не е налице третият елемент.
По иска по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД /нищожност поради накърняване на добрите нрави/,
съдът намира, че същият е неоснователен, поради следното:
Категорична и постоянна е
съдебната практика на ВКС,че накърняване на добрите нрави е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал,
договорът се явява несъвместим с тях. В случая не може да се говори, че
договорът за продажба от 13.01.2010 г. е несъвместим с установените норми
понеже бил сключен при продажна цена по ниска от данъчната оценка, тъй като има
учредена ипотека.Недоказани са твърденията,че договорът за
покупко-продажба на трите обекта противоречи на добрите нрави.Съд споделя изложените в писмената защита на
проц.представител на ответника доводи,че
в теорията и практиката е възприето становището,че накърняване на
добрите нрави е налице в хипотезата на действия,при които липсва еквивалентност
на престациите до степен,водеща до липса на престация, прекомерност на
договорени неустойки , лихви за забави и др.Доказателствата по делото не
обуславят изводи за наличие на такива действия.
Еквивалентността на
престациите е предоставена на договорната автономия на страните и е относима
към евентуалната унищожаемост на договор, сключен при крайна нужда (чл. 27, предл. посл. от ЗЗД), а не и към
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Накърняване на добрите нрави
е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях. В случая не може да се
говори, че договорът за продажба от 13.01.2010 г. е несъвместим с установените
норми понеже бил сключен при продажна цена по ниска от данъчната оценка.
С оглед на гореизложеното, дори
и да се приеме,че уговорената продажна цена на имотите да е била занижена, то
уговарянето на такава цена не е незаконосъобразно, а ако е ищцата е установила
във времето, че тази сделка за нея е неизгодна е могла да се възползва от
разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗЗД и в едногодишен срок от сключването й е могла по
съдебен ред сделката да бъде унищожена от съда.
Видно от доказателствата по
делото ищцата както и вече по горе бе споменато точно 2 пъти е признавала
факта, че с ответника са съсобственици по отношение на целият имот/ първият път
при учредяването на договорната ипотека върху целия имот,обективирано в НА
№173/2007г./л.212-214 от делото/ където при изповядане на сделката фигурират
подписите на ищцата и ответника, а именно на ищцата като кредитополучател и и
на ответника като съсобственик на имота/, както и при депозирания отговор на ИМ
по гр.д.837/12 г. ЛРС.
На следващо място, ищцата твърди, че сделката е лишена от основание по
причина, че цената по нея не е платена. Липсата на
основание води до нищожност само при каузалните сделки, като разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима
презумпция за съществуването на такова основание. Предвид това, в тежест
на ищеца е да докаже липсата на основание. Ищецът твърди, че липсата на
основание се изразява в това, че сделката е „безпарична”. Първо, по делото не
се събраха доказателства, които да оборят изявлението на ищцата, в качеството й
на продавач по НА№39/2010г., направено пред нотариуса, видно от съдържанието на
нотариалния акт, че е получила цената в брой и второ, неплащането на цена по
възмезден договор съставлява неизпълнение на облигационно задължение, а не
порок по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Договорът за покупко – продажба е каузален
договор и неговото основание е
придобиване на право на собственост срещу заплащане на определена цена.
Следователно искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.4 ЗЗД също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По евентуалния иск , съдът намира , че и той е неоснователен, по следните съображения:
Не отговаря на
действителността, че към моментна на сключване на сделката – 13.01.2010г.
имуществото на страните е било в режим на СИО, тъй като брака им е прекратен по
взаимно съгласие няколко години преди това – 28.05.2007г.
Константната практика на
съдилищата в това отношение е , че от момента на прекратяване на брака между
съпрузите цялото имущество на съпрузите се трансформира в обикновена
съсобственост на страните. Продажбата на идеална част от съсобствен имот не
води до нищожност на сделката, а е един от способите за прекратяване на
съсобствеността.
Съдът не споделя и
становището в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, изразено от
пълномощника на ответника, че по отношение на обект с идентификатор
44238.505.6226.1.3 производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като
по гр.д.837/12г. ЛРС съдът се бил произнесъл с влязло в сила решение по иска по
чл.108 ЗС в полза на ответника по настоящето дело. Съображенията на съда за
това са следните:
Площта на този обект по
сделката реализирана на 13.01.2010 г. е 36,47 кв.м., а по гр.д. 837812г. е
установено, че част от този обект – 7,77 кв.м. се владее незаконно от С. Д.Л.,
поради което съдът е признал за установено че тези 7,77 кв.м. по отношение на
нея, че собственик на тези 7,77 кв.м.,
представлаващи северната част от самостоятелен обект с идентификатор
44238.505.6226.1.3 са собственост на Н.Л., поради което и е била осъдена да
отстъпи собствеността и предаде владението на 7,77 кв.м./които са част от
самостоятелния обект с идентификатор 44238.505.6226.1.3.
Предвид изложеното до тук и
съобразено с направеното от процесуалния представител на ответната страна
искане за присъждане и на направените по делото разноски, съдът намира същото
за основателно и с оглед крайния изход на делото, следва да бъдат поети от
ищцата.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Д.Л., с ЕГН ********** срещу Н. Г. Л. с ЕГН ********** иск за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба, сключен страните и обективиран в НА № 39,т.І,рег.№202,н.д.5
на 13.01.2010 година на основанията по чл.26, ал.1,пр1 , 2 и 3 и чл.26, ал.2 ЗЗД, както и евентуалния иск- като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.Л., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. Л. с ЕГН ********** сумата от 165 лв. съдебно – деловодни разноски за експертизи.
Решението
може да бъде обжалвано пред МОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ