Решение по дело №4316/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 252
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330104316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 252/11.4.2019г.                                     11.04.2019 година                            град Ямбол

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 09.04                                                                                                      2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

     Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 4316 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по искова молба предявена от М.П.У. против ЗП  А.Я.М., с която се претендира да бъде развален по съдебен ред сключеният между страните на 27.08.2015 год. договор за аренда на земеделска земя поради забава на арендното плащане.

      Ищецът сочи, че на 27.08.2015 год. между него и ответника бил сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от 15 години, с който били уговорени правата и задълженията на страните. За времето на действие на договора ищецът не бил получавал уговорената рента в пари или натура. Ето защо и т.к. ответникът бил в забава относно изпълнение на едно от основните си задължения по договора, излага че са налице законовите предпоставки за прекратяването му Претендира се уважаване на претенцията, включително присъждане на разноски.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

В  съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.

Ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска. В процесния случай съдът не е отложил делото за друга дата, т.к. не са били налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК, а насрочил същото за час след всички останали за деня заседания, когато и са отпаднали пречките за явяване в съдебна зала на процесуалния представител на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015 год., сключен между ищеца и ответника , по силата на който първият е отдал под аренда за срок от 15 год. нива с площ 20, 150 дка в землището на с. Н.. В същия е уговорен размер на арендното плащане, както и срок за извършване на плащането – най – късно в първият работен ден след изтичане на стопанската година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

     Предявеният иск е с правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от ЗАЗ.

      Развалянето на договор за аренда, сключен за повече от 10 години /какъвто е процесния/става по съдебен ред. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за аренда за срок от 15 год., който към датата на предявяване на иска не се твърди или доказва да е прекратен на някое от основанията посочени в ЗАЗ.

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАЗ е видно, че същите се намират в Глава 6 „Прекратяване на договора „ от закона, т.е. двата текста регламентират два способа за прекратяване на договор за аренда. Единият е извънсъдебен и е разгледан в разпоредбите на чл. 27, а другият най-общо казано регламентира съдебната процедура за прекратяване на арендните договори. Макар законодателят да е използвал две понятия в чл. 27 „Прекратяване” на арендния договор, а в чл. 28 -  „разваля” арендния договор, практически се касае за процедури, по които се цели да се постигне прекратяване на договорните отношения между страните. В този смисъл и като взима предвид разпоредбата от чл. 9 от ЗЗД съгласно, която страните са свободни да определят съдържанието на договорите, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдът намира, че следва да тълкува сключения между страните аренден договор в смисъл, че те са се договорили да прекратят арендния договор при неизпълнение – по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго, т.е. и  при неплащане на арендни вноски по реда предвиден за разваляне на арендните договори.  По аргумент на противното договорът за аренда сключен за земи, които не са част от държавния или общински поземлен фонд може да се развали от страните по договора и без да е изпратено писмено предупреждение по реда на чл.87 от ЗЗД.

Съдът  намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез развалянето му по съдебен ред е основателен. За уважаването му е следвало да се докаже, че арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни вноски. В чл. 2 и следващите от сключения между страните договор за аренда е посочено, че арендаторът дължи на арендодателя определена арендна вноска, както и срокът, в който следва да заплати същата. В тежест на ответника- арендатор е било да докаже, че е извършвал плащания , в пари или натура по договора за аренда.Доказателства за извършено  плащане по някой от предвидени в договора начини до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са релевирани.

В горния смисъл решение от 16.07.2018 год. по в.гр.д. № *** год. на ОС – Я.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 400 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

      Р  Е  Ш  И  :

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на 27.08.2015 г. договор за аренда между М.П.У., ЕГН ********** и ЗП А.Я.М., ЕГН ********** , вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Я. под вх. № *** год.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ЗП А.Я.М., ЕГН ********** да заплати на М.П.У., ЕГН **********  сумата от 400 лв.  – разноски за настоящата инстанция.

 

 

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: