№ 7
гр. Свиленград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200957 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-001526 от
15.10.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР
- Хасково, в частта, с която на В. М. В. с ЕГН ********** от град
************, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат И.И., за нарушение
на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1).
НП в останалата си част – по пункт 2 и по пункт 3, е влезнало в сила, тъй
като не е обжалвано.
Жалбоподателят В. М. В. чрез процесуалния си представител – адвокат
И.И., моли за отмяна на обжалвания акт в частта му по пункт 1, тъй като бил
незаконосъобразен - процесното деяние не било обявено от законодателя за
наказуемо и описанието на нарушението не било в цялост. Претендират се
разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
1
(ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. М. В., не се
явява и не се представлява. С Писмени бележки процесуалният му
представител – адвокат И.И., иска от Съда да отмени атакувания акт в
обжалваната част на основанията, посочени в Жалбата по повод на която е
образувано настоящото дело.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 06.06.2021 година около 14.00 часа свидетелите Т. Р. Т. и М. М. Н.
(служители към този момент в Група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) към Сектор „ПП” при
ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се
намират на автомагистрала (АМ) № А - 4 (АМ „Марица”), при км. 97 + 450,
при пътния възел за град Свиленград, находящ се на територията на община
Свиленград, област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево”, където при изпълнение на служебните си задължения
спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер Х 54 18 ВВ –
управляван и собственост на жалбоподателя (видно от Справка в системата
АИС-КАТ). Извършват справка в масивите на МВР чрез служебния таблет и
установяват, че водачът В. има неплатени Глоби. Полицейските служители
констатират и други нарушения, които не са предмет на настоящото дело.
2
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си свидетелят Т. Р. Т. – Младши автоконтрольор, І степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, която длъжност е
идентична с Младши полицейски инспектор (длъжностно лице от службите
за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя В. и в негово присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GА и
с № 268205. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля
М. М. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание в
пункт 1 от същото на фактическото процесно нарушение, свързано с
неплащане на Глоби, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя -
нарушителя В.В., който сочи, че няма възражения против констатациите,
изложени в него.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 21-1253-001526 от 15.10.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
процесното нарушение, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и
налага на жалбоподателя В. административно наказание „Глоба” в размер на
20 лв. (пункт 1 от НП). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
30.11.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Т.
Р. Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен в Група
3
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР - Хасково и предвид факта, че
Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково” (, което обстоятелство е служебно известно на Съда), т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че В. има налагани множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането
(КЗ), както и са му налагани принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП в обжалваната част – аргумент от
чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
4
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
– полицейски служители, са категорични, че именно В. е бил водач на
процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал,
него са спрели за проверка и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС, поради
което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице оправомощаване в
полза на полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 06.06.2021 година
актосъставителят Т. Р. Т. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор, І
степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково”
(идентична с длъжността „Младши полицейски инспектор”), т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” е структурно звено и част от
състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Т., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 30.12.2021 година. Предвид
изложеното актосъставителят Т.Т. безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
5
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в
АУАН и НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Изискванията относно съдържанието на АУАН и НП
са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
и противоречията в съдържанието им не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание
„Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП,
Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при
обжалване. В този смисъл в НП е задължително съответният акт от
посочените в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде
индивидуализиран по номер, дата на издаване и издаващ го орган, както и да
се отрази кога е влязъл в сила, за да бъде проверено от Съда дали законовия
едномесечен срок е спазен. В конкретния случай е налице неяснота относно
това кои/коя точно Глоби/Глоба и по кои/кой актове/акт не са/е
платени/платена, както и относно дата им/му на влизане в сила. По този начин
посочените обстоятелства останаха извън предмета на доказване по делото, а
наказаният водач не може да организира своята защита срещу правните
изводи на АНО, които са направени върху неизвестни или неясни фактически
обстоятелства. В НП липсва дори твърдение за влезли в сила актове, което се
явява елемент от състава на нарушението. Това води до невъзможност, както
жалбоподателят, така и Съдът да разбере за кои точно актове се твърди, че не
са платени. Посочено представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице,
6
доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е
обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП. В този смисъл е
и Решение № 103 от 14.05.2021 година по КАНД № 165/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. НП представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
относно това кои точно Глоби и по кои актове не са платени не може да бъде
заместена от посочването в друг документ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно ЗАНН реквизит.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП в
атакуваната част по пункт 1, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Т.е. административната отговорност спрямо В. за нарушението по чл. 190, ал.
3 от ЗДвП следва да отпадне като НП в тази част бъде отменено като
незаконосъобразно. В този ред на мисли следва да се посочи, че второто от
наведените в Жалбата, респ. Писмените бележки на адвокат Иванов,
възражения е основателно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; както
и би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред. Начинът на
изписване на нарушената правна разпоредба в АУАН в частта по пункт 1 не би
създало неяснота относно това, коя точно разпоредба е нарушена. Допуснатото
техническо разместване при посочване на нарушената разпоредба не би
съставлявало съществено процесуално нарушение, което да е ограничило
7
правото на наказаното лице да разбере вмененото му нарушение, респ. да
организира надлежно правото си на защита срещу същото.
Съдът би приел на базата на събраните по делото доказателства, че е
установено извършването на процесното нарушение.
Налице би бил субективния елемент от състава на нарушението –
извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
При този вариант на разсъждение административното наказание би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията,
поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за
определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП по
пункт 1 административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на първото нарушение. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален
характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване
на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (не е
правил опити да осуети или възпрепятства проверката), но и на отегчаващо
(множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са
8
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. Поради
това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 30.12.2021 година свидетели – Т. Р. Т. и М. М. Н.. За обективно
верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили,
а единствено поради служебното им качество – служители в Сектор „ПП” при
ОДМВР - Хасково, този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година (в редакцията на разпоредбата към настоящия момент), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
9
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 01.12.2021 година, сключен между В. М. В. и
адвокат И.А.И, изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като
безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице В. М. В., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат И.И., а оспореното от него НП в
частта му пункт 1 е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е
възникнало регламентираното от нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН
право – при отмяна на атакувания акт в обжалваната част, възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от
бюджета на органа, издал отменения акт в частта по пункт 1.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва
да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
10
правна помощ.
Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка
към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.
С оглед изхода на делото следва в полза на адвокат И.И. да се присъди
адвокатско възнаграждение (както вече бе посочено) в размер на 300 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Сектор „ПП” е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо
лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР – Хасково да
заплати посоченото адвокатското възнаграждение.
В случай на потвърждаване на НП в обжалваната му част, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-1253-001526 от 15.10.2021 година на Началник
Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на В. М. В. с ЕГН
********** от град ************, област Хасково, за нарушение на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20
лв. (пункт 1).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.А.И от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и
11
съдействие на В. М. В. по АНД № 957 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2021 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12