Решение по дело №7792/2018 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№996

гр.Перник, 14.06.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №07792 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

По изложените в исковата молба обстоятелства Г.З.Б., ЕГН ********** ***, е поискал, да бъде осъдено ответното ведомство – Министерство на вътрешните работи на Р.България, представлявано от министър М.М., ЕИК: ********* с адрес град София , ул. „Шести септември" № 29, да му заплати 398 часа положен извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г., както следва:

-Положен извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. -10 часа по 12 лева - - дължимо възнаграждение -120 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. - 48 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение 576 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. - 88 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение -1056 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. -10 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение -120 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. - 88 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение -1 056 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. - 26 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение - 312 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. - 72 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение - 864 лева;

-Положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. - 56 часа по 12 лева - дължимо възнаграждение - 672 лева; като общата стойност на претендираните и незаплатени възнаграждения за положен извънреден труд извън нормативно установения, дължими му от министерство на вътрешните работи на РБългария е 4 776.00 лева /четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева /лева., както и сумата в размер на 1139.00 лева/хиляда сто тридесет и девет/лева-общо, представляваща изтекла законна лихва за забава върху всяка една от главниците по изброените в т.1 до т.8 протоколи за отчитане на положен извънреден труд поотделно, считано от датата на съставяне на всеки протокол до датата на подаване на исковата молба, както следва :

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.-10 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение -120 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 31.01.2016г. - 08.11.2018г. е в размер на 0.07 лева.

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г.-48 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение 576 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 29.02.2016 год. до 08.11.2018 год. е в размер на 157.75 лева.

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г -88 часа по 12 лева -дължимо възнаграждение -1 056 лева,изтеклата законна лихва за забава за периода 31.03.2016 год. до 08.11.2018 год. е в размер на 280.11 лева.

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.-10 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение-120 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 30.04.2016 год. до 08.11.2018 год. е в размер на 30.83 лева.

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.-88 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение -1 056 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 31.05.2016 год. до 08.11.2018 год. е в размер на 262.18 лева.

- Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г.-26 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение - 312 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 31.07.2016 год. до 08.11.2018 год. е в размер на 72.16 лева.

Върху дължимата се сума за положен извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.-10 часа по 12 лева-дължимо възнаграждение -120 лева, изтеклата законна лихва за забава за периода 31.01.2016г. - 08.11.2018г. е в размер на 0.07 лева.

Ответникът Министерство на вътрешните работи дава становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Оспорва се пасивната процесуална легитимация, тъй като се твърди, че надлежен ответник по иска е ОДМВР-Перник, тъй като е самостоятелно юридическо лице.

По възражението за недопустимост.

По делото не се представиха трудов договор или договор за възникнало служебно правоотношение между страните а удостоверение от ОД на МВР Перник, че ищеца е назначен на длъжност Н.Г. „О.Д.Ч.“ в ОД на МВР Перник със заповед *-***/**.**.****г. на Министъра на МВР. Приложени са и протоколи за отчитане на положен извънреден труд от държавни служители съгласно наредба 8121з-592/2015г. при ОД на МВР Перник, в които протоколи фигурира и ищец. Предвид горното и при липса на други доказателства съдът намира, че между страните е възникнало служебно а не трудово правоотношение. Държавните служители се назначават на заеманите от тях длъжности и съответно се освобождават от органа по назначението. Държавната служба е понятие на административното право и се свързва преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация, като има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва. Служебното правоотношение е комплексно: от един юридически факт - индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения - административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти. Страни по служебното правоотношение, което е едностранно, властническо по възникване и характер и двустранно по субекти, са държавният служител и органът по назначаването. Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните. Сред тях са и задължението на органа за заплащане на възнагражденията и обезщетенията на държавните служители и правото на последните да ги получат.

Държавнослужебните права и задължения се осъществяват чрез структурата или звеното, в което служи държавният служител, без това само по себе си да прави тази структура или звено страна по правоотношението. Ето защо легитимиран да отговаря по предявените искове е именно Министерството на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по имуществения спор, разглеждан по реда на чл. 125 ЗДСл. Понятието работодател сочи на страна по трудово правоотношение и е неотносимо за случая, при служебния характер на правоотношението и отчитане кои са страните по него. В този смисъл са Решение № 14 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 315 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищеца е бил назначен на длъжност Н.Г. „О.Д.Ч.“ в ОД на МВР Перник със заповед *-***/**.**.****г. на Министъра на МВР, за което както бе посочено са представени косвени доказателства, и доколкото това обстоятелство не е оборено от ответната страна, съдът приема, както бе посочено, че между страните е възникнало въз основа на цитираната заповед служебно правоотношение.

По делото са представени като писмени доказателства 8 бр. протоколи за отчитане на положен извънреден труд от държавни служители съгласно наредба 8121з-592/2015г. при ОД на МВР Перник, за периода 01.02.2016г. до 06.10.2016г. от които се установява, че ищеца през посочения период е полагал извънреден труд.

Видно от заключението на вещото лице Я.П., по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, се установява, че след проверка в счетоводството на ОД на МВР Перник, съгласно цитираните Протоколи за отчитане на положения труд при работа на смени от държавни служители при група „ОДЧ“ - ОД МВР Перник за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г., Г.З.Б. е отработил общо 1 896 часа при норматив 1 288 часа или 608 часа над нормативно определените, съобразно работните дни за периода.

За периода от 01.02.2016 г. до 30.09.2016 г. по индивидуални фишове за заплата и ведомост за заплата на ищеца са начислени общо 210 часа извънреден труд. Часовете и сумите са начислени съответно в м. януари, април и юли и са преведени по банкова сметка ***.

Разликата между отработените и платените часове извънреден труд е общо 398 часа, от тях 146 часа през I-во тримесечие, 98 часа през II - ро тримесечие и 154 часа през Ш-тримесечие на 2016 г., по часове и месеци посочени в колона 9 на таблицата, неразделна част от заключението и същите не са били начислени като извънреден труд, и не са компенсирани с ползването им като отпуск.

За исковия период не са начислени суми за извънреден труд над определените в ал. 7 на чл. 187 от ЗМВР 70 часа на тримесечен период и не са превеждани по банкова сметка ***/или изплащани в брой.

Съгласно Протоколи за отчитане на положения труд при работа на смени от държавни служители при група ,,ОДЧ“ - ОД МВР Перник за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г., приложени по делото, Г.З.Б. е положил 608 часа над нормативно определените часове, съобразно работните дни за периода.

Часовата ставка определена от основното му месечно възнаграждение от 1027,00 лева е в размер на 6,11 лева или за един час извънреден труд възнаграждение с увеличение на 50% към часовата ставка е в размер на 9,11 лева.

За периода от 01.02.2016 г. до 30.09.2016 г. ищецът е положил общо 608 часа извънреден труд за 5 575.30 лева, от тях:

- по индивидуални фишове за заплата и ведомост за заплата на ищеца са начислени общо 210 часа извънреден труд и платена сумата от 1 925,64 лева

- отработените, но неплатените общо 398 часа извънреден труд са в размер на 3 649,66 лева.

По същество на спора:

Предвид изложеното съдът намира, че иска се явява частично основателен до размера установен от вещото лице. Независимо от обстоятелството, че ищеца е отработил 608 часа над нормативно определените, от които са неплатени общо 398 часа извънреден труд, съобразно работните дни за периода, същите са от фактическа страна отработени и подлежат на заплащане или компенсиране по размер съгласно Наредба 8121з-592/2015г.и независимо от забраната за полагане на извънреден труд. По делото няма данни, така положения извънреден труд да е бил заплатен или компенсиран с отпуск, което е отрицателен факт и не подлежи на доказване от ищеца а на оборване от ответната страна, което не е сторено в настоящето производство. Поради изложеното иска се явява основателен за неплатените общо 398 часа извънреден труд в размер на 3 649,66 лева, установени от вещото лице, като за разликата до пълния предявен размер от 4 776.00 лева, иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Основателността на главния иск предполага и Основателността на акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД. Слез изчисление с програмен продукт АПИС, съдът намира, че този иск се явява основателен в общ размер на 872.20 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1139.00 следва да се отхвърли .

По разноските:

Предвид изхода на спора на ответника следва да бъде да заплати на ищеца направените разноски, които се претендират в размер на 900.00 лв. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 542.33 лева съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на спора дължимите държавни такси и разноски за производството остават за сметка на бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р.България, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление : град София , ул. „Шести септември" № 29, да заплати на Г.З.Б., ЕГН ********** ***, положен извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г., от 398 часа в общ размер на 3 649,66 лева, ведно със законната лихва за забава за периода 31.01.2016г. до 08.11.2018г., в общ размер на 872.20 лева, както и направени разноски в размер на 542.33 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, като за разликата до пълните размери от 4 776.00 главница и 1139.00 лева законна лихва ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	14 юни 2019 г.
Съдия:	Явор Петров Джамалов

Дело:	20181720107792
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 ноември 2018 г.

Решение по дело №7792/2018 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта