Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Русе, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 84 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Тургай транс“ ЕООД, със седалище: с. Падина,
област Силистра, представлявано от едноличния си собственик Т.В.М., депозирана
чрез адвокат-пълномощник А. Б. ***, против
решение № 260113 от 18.02.2021 г., постановено по АНД № 2153/2020
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0001920 от 05.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция (РД) „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на касатора за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева. Като касационно
основание се сочат допуснати нарушения на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяната на обжалваното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски в
размер на платения адвокатски хонорар за една инстанция.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, в депозиран по делото писмен отговор вх. №
266808 от 18.03.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват
чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Напълно обосновано и
в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в
производството пред административнонаказващия орган (АНО) не са допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място въпросът дали ръкописният текст в
съставения акт за установено административно нарушение (АУАН) е четлив или не
до голяма степен е въпрос на лична и субективна преценка. Касационната инстанция
счита, че текстът в АУАН е четлив и позволява на извършителя на нарушението да
се запознае със съдържанието му, както изисква разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, поради което правото на защита на последния не е нарушено. Описанието
на вмененото на касатора административно нарушение е достатъчно ясно, точно и
конкретно. Както
в акта така и в НП е посочена дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
нарушените законови разпоредби. Налице е и пълно съответствие между фактическо
и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното
нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от
дружеството нарушение, включително и мястото, на което е допуснато – седалището
на дружеството. Видно и от
състава, по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора – чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, извършеното нарушение представлява
предвиден в закона (вж. чл.10 от ЗАНН) случай на допустителство и е от
категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие
посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществяван
международен обществен превоз на товари от водач, който не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Константна е практиката на ВКС, според
която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат
извършени там, където е било дължимо съответното правнорелевантно действие. В
случая това е с. Падина, област Силистра, както е посочено и в наказателното
постановление, в което място превозвачът има своето седалище и развива
стопанската си дейност и където именно последният е дължал правомерното активно
поведение – да не допуска водач без валидно удостоверение за психологическа
годност да извършва обществен превоз на товари. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти относно статута на санкционираното
дружество – превозвач, извършващ международен обществен превоз на товари,
посочени са данни за издадения му лиценз, данни за водача и за времето на
извършвания превоз. Наказаното лице е могло да
разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че в хода на
производството по установяване на административното нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай
безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора
административно нарушение по чл.96г,
ал.1, предложение второ, във връзка с чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Това е така, тъй
като по делото по несъмнен начин е установено, че транспортното предприятие
„Тургай транс“ ЕООД, със седалище: с. Падина, област Силистра, притежаващо Лиценз
№ 13941 на Общността за международен превоз на товари, издадено от МТИТС, е допуснал
превоз на товари с водач Сезгин Сали Рамадан, който не отговаря на изискванията
за психологическа годност - без Удостоверение за психологическа годност за
транспортна дейност на водача, видно от направена справка в системата на ИА АА,
като в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване става ясно, че за този водач липсва изобщо
информация, т.е. не е имал изобщо издавано удостоверение за психологическа
годност до датата на извършване на комплексната проверка. Правилни и напълно
обосновани са и изводите за извършен превоз с този водач на 27.11.2019 г.,
видно от CMR № ********* (л.8 от делото на РС – Русе), предвид и разпоредбата
на чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), съгласно която товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването
на стоката от превозвача.
Правилно е приложен и материалният закон,
по-конкретно разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Текстът на последната
разпоредба, в относимите му части, изисква лицензираните превозвачи, какъвто е
и касаторът, да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не съставлява процесуално нарушение липсата на препращане към Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
(наредбата по чл.7, ал.3 от ЗАвПр) и Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП) при описанието на
нарушението в наказателното постановление. Според чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г., лицето по чл.2, ал.1 (т.е. лицензираният превозвач) допуска до
управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари
само водачи, които са психологически годни, а според чл.58, ал.1, т.3 от същата
наредба тази годност се доказва от водачите чрез притежаването на валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Начинът на издаване и реквизитите на това удостоверение са
регламентирани в глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Следователно за да е надлежно описано нарушението, е достатъчно в наказателното постановление
да бъде посочено, че лицензираният превозвач е допуснал извършването на
обществен превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за
психологическа годност, без да е необходимо да се препраща към конкретни
разпоредби от посочените наредби, които уреждат реда за неговото издаване и
преповтарят задължението на превозвача, което е уредено в самия закон – чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвПр. АНО е дал точна и пълна правна квалификация на нарушението,
правилно е определен и субектът на нарушението.
На следващо място, районният съд е изложил убедителни
съображения защо в конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които също се споделят от касационната инстанция. В допълнение
следва да се посочи, че водачът изобщо не е имал издадено Удостоверение за
психологическа годност за транспортна дейност на водача, а е постъпил на работа
при този работодател на 11.01.2017 г., видно от представения по въззивното
дело трудов договор (л. 7 от делото на РС – Русе).
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
260113 от 18.02.2021 г., постановено по АНД № 2153/2020
г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: