№ 4095
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100514784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Л. С., срещу решение № 14153 от
18.07.2024 г., поправено с решение №17981/07.10.2024 г., постановени по гр.
дело № 69777 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 149 състав. Счита, че решението
е частично неправилно, частично необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, а в частта му за даденото
заместващо съгласие за издаване на паспорти е недопустимо. Излага
съображенията си, поради които моли да бъде отменено, и да бъде отхвърлено
искането на Д. Й. П. за заместващо съгласие за извеждане на децата на
страните извън територията на Р.България, и за издаване на свързаните с тези
пътувания. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна В. Л. С., с отговора на въззивната жалба, счита
решението за правилно, законосъобразно и излага съображения, че липсват
при постановяването му твърдяните нарушения на процесуалните правила.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
1
разноските на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна заявява, че поддържа отговора
на въззивната жалба и оспорва жалбата. Представя списък на разноските,
които претендира.
С решение №14153 от 18.07.2024 г., поправено с решение
№17981/07.10.2024 г., постановени по гр. дело № 69777 по описа за 2023 г.,
СРС, ГО, 149 състав , е заместил на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД, вр. чл. 127а,
ал. 2 СК, съгласието на В. Л. Р., ЕГН**********, за пътувания на Б.Д. П.,
ЕГН********** и Я.Д. П.а, ЕГН********** извън територията на Република
България до следните държави: държавите-членки на Европейския съюз, и в
страни, съседни на Република България-Република Северна Македония,
Република Сърбия, придружавани от бащата Д. Й. П., ЕГН**********, или
упълномощено от него лице, за срок от пет години, считано от постановяване
на решението без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не
повече от три месеца в годината, като е отхвърлено искането за заместване
съгласието на ответницата за пътуване на децата до Република Турция и
Египет. Съдът е заместил, на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК,
съгласието на В. Л. Р., ЕГН ********** за издаване на паспорт по ЗБЛД на
Б.Д. П., ЕГН********** и Я.Д. П.а, ЕГН**********.
В хода на съдебното производство – на 25.06.2025 г., майката е
представила пред съда декларации с нотариални заверки на подписа й, с които
декларира съгласието си децата й Б.Д. П. и Я.Д. П.а да пътуват извън
пределите на Р. България- в Р. Сърбия, за периода 06.06.2025 г.-09.06.2025 г. и
в Румъния- за периода 15.07.2025 г.-27.07.2025 г. и/или 12.08.2025 г.-
28.08.2025 г., придружавани от баща си.
В жалбата се навеждат доводи, че производството по делото пред СРС е
образувано тенденциозно, преждевременно и при липсата на правен интерес,
че бащата също не е давал такова съгласие за пътуване на децата с тяхната
майка.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това /чл. 76 от Закона за българските лични документи/, се решават по общо
съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия законов текст, когато
родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
2
При предявен иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, наличието на издадени лични
документи на децата- паспорти, които са валидни до 29.06.2026 г./страници от
които са представени в първоинстанционното производство/,е относимо към
допустимостта на претенцията и в случая за бащата липсва правен интерес от
предявяване на искането по чл. 127а, ал. 2 от СК в тази връзка. Безспорно е
обстоятелството, че децата са имали към завеждане на делото пред СРС
международни паспорти, които са валидни и към настоящия момент, липсва
защитим правен интерес за ищеца като баща на малолетните деца, който да
бъде отстояван в производството по чл. 127а, ал. 2 от СК за произнасяне на
съда с решение заместващо липсващото съгласие на майката по чл. 45 ЗБЛД
вр. чл. 127а, ал.2 СК, за издаване на паспорти по ЗБЛД на малолетните деца
да пътуват извън пределите на Р. България и това производство се явява
процесуално недопустимо.
Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта му, с която
СРС се е произнесъл по съществото на спора, уважавайки искането за
заместващо съгласие на майката за издаване на паспорти на децата, следва да
бъде обезсилено в посочената част.
Липсата на необходимите документи по чл. 76, ал. 9 ЗБЛД в изискващата
се от закона форма за пътуване на децата на страните, с параметрите,
претендирани в сезиращата съда молба, предоставени от страна на майката-
нотариално заверени декларации-съгласие, предпоставят наличието на спор
по смисъла на чл. 127а, ал. 2 СК.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина,
съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител
и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му
към другия родител или от конфликти между двамата.
С оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017
г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за
съдилищата, за да може да бъде гарантирано опазването на най- добрия
интерес на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск,
следва да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на
размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни
природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и
3
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за
контрол върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на Р.
България- в държави, с които България няма сключени договори за правна
помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от
1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца,
или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което
българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените
си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад
граница.
В конкретния случай, съблюдавайки най-добрия интерес на децата Б. и
Я., включващ в най-широк смисъл тяхното добруване и благоденствие и с
оглед конкретните специфични обстоятелства на настоящия казус,
съобразявайки възрастта на децата, които вече, са съответно на 11 години и 7
месеца и на 7 години и 1 месец, степента на тяхната зрялост и индивидуалните
им потребности, мотивират съда да приеме, че в интерес на децата е даване на
заместващо съгласие на майката за пътувания на децата извън пределите на Р.
България до посочените в решението на СРС държави. При тези пътувания
децата ще имат възможност да се запознаят с други страни и култури, което
неминуемо ще разшири техния мироглед(установено и със заключителната
част на социалния доклад на ДСП Лозенец, изготвен за нуждите на въззивното
производство). Посочените дестинации, до които е разрешено пътуване, не са
места на размирици, места, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или места, където, макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Съдебното решение изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на Р.
България- касае се за държави, с които България има сключени договори за
правна помощ, които са членки на ЕС или са членки на Хагската конвенция от
1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца.
Фигуриращите в съдебното решение държави прилагат светско
законодателство, поради което българската държава може да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки
за лични отношения между децата и родителя, който се е противопоставил на
извеждането на децата зад граница.
4
Относно даденото с декларация с нотариална заверка на подписа на
майката във въззивното производство съгласие децата на страните да пътуват
извън пределите на Р. България, придружавани от баща си- от една страна
същите са само за три периода през 2025 г., до само две дестинации, всяко от
пътуванията за всяка държава е конкретизирано с начална и крайна дата, а от
друга страна -в декларацията липсва съгласие за пътуване в чужбина, при
което децата да бъдат придружени от упълномощено от бащата пълнолетно
лице.
Заместеното съгласие не следва да влиза в колизия с упражняването от
страна на майката на родителските права по отношение на децата и да води до
възпрепятстването му. За да не се стига до това, съгласието на майката трябва
да бъде заместено за пътувания на децата в чужбина по време и периоди,
които трябва да съвпадат с определения на бащата режим на лични отношения
с децата.
При изслушването му от въззивния съд на основание чл. 15 от ЗЗДт,
детето Б.Д. П. изрази желанието си да пътува с баща си в чужбина. Сподели,
че му харесва да пътува с баща си извън България. Били са със сестра си и
баща си на море в Гърция. Всичко е било добре, баща им се е грижел добре за
тях, няма забележки. Сега ще ходят в Италия и майка му разрешава.
Видно от представения пред настоящата инстанция социален доклад на
ДСП- Лозенец, компетентния отдел „Закрила на детето“ изразява становище,
че е в интерес на децата да имат възможност да опознаят и посетят непознати
места и страни, което ще се отрази благоприятно на познавателното и
емоционалното им развитие, при условие, че се спазва режимът на контакт,
определен от СРС.
При даване от съда на съгласие за продължителен период от време,
интересът на децата не е защитен в достатъчна степен, с оглед възможността
за настъпване на промени в обстоятелствата, при които се дава заместващото
съгласие, поради невъзможността за съобразяване с евентуални промени на
обстоятелствата, непредвидими към настоящия момент.
Настоящия съдебен състав счита, че изследвайки и преценявайки преди
всичко интереса на децата, защитавайки същия в максимална степен,
съгласието следва да бъде дадено за период от пет години. Съдът съобрази
както възрастта на децата и оставащия период за навършване на пълнолетие от
5
същите, така и времето за постановяване на влязъл в сила съдебен акт по този
вид спорове.
Относно даденото заместващо съгласие за пътуване в чужбина, при
което децата да бъдат придружени от упълномощено от бащата пълнолетно
лице, съдът счита същото изключително в интерес на децата- например по
време на организирани от учебното заведение на детето екскурзии и езикови
обучения (детето Б. посещава уроци по английски език към „Фарос“, а на
детето Я., съгласно образователната програма в страната ни, й предстои
изучаване на чужд език в училище).
С оглед изложеното, обжалваното решение, в частта му, с която е
заместено съгласието на майката за пътувания на децата й извън територията
на Република България, следва да се отмени, като се постанови друго, в
посочения по-горе смисъл.
Предвид изхода на спора и разясненията, дадени с Тълкувателно
решение по т.д. 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, направените от
страните разноски следва да останат за тяхна сметка, поради което исканията
на страните за присъждане на разноски, са неоснователни.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №14153/18.07.2024 г., поправено с решение
№17981/07.10.2024 г., постановени по гр. дело № 69777 по описа за 2023 г. на
СРС, ГО, 149 състав, в частта му с която на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл.
127а, ал.2 СК, е заместено съгласието на В. Л. Р., ЕГН********** за издаване
на паспорт по ЗБЛД на Б.Д. П., ЕГН********** и Я.Д. П.а, ЕГН********** и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ .
ОТМЕНЯ решение №14153/18.07.2024 г., поправено с решение
№17981/07.10.2024 г., постановени по гр. дело № 69777 по описа за 2023 г. на
СРС, ГО, 149 състав, в частта му, в която е заместено на основание чл. 76, т. 9
ЗБЛД, вр. чл. 127а, ал. 2 СК, съгласието на В. Л. Р., ЕГН**********, за
пътувания на Б.Д. П., ЕГН********** и Я.Д. П.а, ЕГН********** извън
територията на Република България до следните държави: държавите-членки
на Европейския съюз, и в страни, съседни на Република България-Република
Северна Македония, Република Сърбия, придружавани от бащата Д. Й. П.,
6
ЕГН**********, или упълномощено от него лице за срок за срок от пет
години, считано от постановяване на решението без ограничение на броя на
пътуванията и за време общо не повече от два месеца в годината, и в частта
му, с която е отхвърлено искането за заместване съгласието на ответницата за
пътуване на децата до Република Турция и Египет, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД
съгласието на В. Л. Р., ЕГН**********, за пътувания на децата Б.Д. П.,
ЕГН********** и Я.Д. П.а, ЕГН********** извън територията на Р. България
до всички държави- членки на Европейския съюз, Република Северна
Македония и Република Сърбия, придружавани от бащата Д. Й. П.,
ЕГН**********, или упълномощено от него пълнолетно лице, за срок от пет
години, считано от влизане на решението в сила, без ограничения на броя на
пътуванията, периода от време и тяхната продължителност, по време,
съвпадащо с режима на лични отношения на бащата с децата, определен с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
направените деловодни разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7