Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 10.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 6405 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по
изпълнителното дело –Д.Р.В. срещу акта на ДСИ при РС –София относно разноските по производството
по изп. дело №20201110400324, 2 отд., 10 участък на СИС при СРС, с което се
начисляват допълнително разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Л.А.Г..
Жалбоподателят –длъжник счита, че ДСИ следвало да изпрати нарочна покана за
доброволно изпълнение съгласно изискванията на чл. 428 ГПК и че постановлението
е в разрез с принципа на състезателност в гражданския процес и в частност на
изпълнителното производство, защото препятства правото на защита и едновременно
с това облагодетелсва другата страна – взискателя. Твърди, че е изпълнявала
стриктно постановения от съда режим на лични отношения между взискателя и
детето, като и след образуване на изпълнителното дело, това не се е променило, а
тя винаги е предавала детето и то без намесата на съдебния изпълнител, като за
всяко отделно предаване е уведомявала бащата по телефона, откъде същият следва
да вземе детето и никога не е имало проблеми. Сочи, че в отговор на получената
покана по реда на чл. 528 ГПК тя е заявила, че предава и ще предава и занапред
детето, но бащата е този, който не спазва уговореното между страните и това е
посочено във възражението срещу поканата, а именно: да бъде указано на
взискателя, че следва да се подписва във всеки случай, в нарочната тетрадка,
изготвена за предаването и приемането на детето, когато го взема, както и да
бъде указано на взискателя изрично да посочи конкретните дни, в които ще взима
и връща детето с оглед избягване на излишни спорове, което и до момента не се
изпълнявало от взискателя. Жалбоподателката твърди, че видно от всички документи по
изпълнителното дело, Л.А.Г. (взискателят) не използва съдействието на
ангажирания от него процесуален представите, като те са депозирани и подписани
лично от него, а не от неговия адвокат. Счита, че претендирането на адвокатско
възнаграждение има за цел единствено да увреди жалбоподателката и е
противоречие с целите на закона и съдебния акт. Изтъква и че по делото няма данни приетото за събиране адвокатско възнаграждение да е
действително изплатено от взискателя. Заявява и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като сочи, че претендираното възнаграждение за
адвокат не съответства на фактическата и правната сложност на делото, а именно
налице е несъответствие на между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права. Както беше посочено и по-горе,
всички искания, заявления, молби и жалби по изпълнителното дело са депозирани и
подписани лично от взискателя и няма данни процесуалният представител да е
осъществявал каквито и да е действия.
Взискателят Л.А.Г. оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор чрез процесуалния си представител –адв. Михайлова, като претендира отхвърлянето й. Счита, че твърденията
на жалбоподателката, че е изпълнявала стриктно режима се опровергавало от
приложеното постановление на СРП. Голословно било твърдението, че не се
ползвали съдействието на адвоката, а било налице редовно упълномощаване с
внесен по него хонорар. Възразява и срещу твърденията за прекомерност.
ДСИ К.Д.е депозирал писмени мотиви, в
които сочи, че жалбата е неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба с
вх.№2467/30.01.2020г., подадена от взискателя от Л.А.Г., въз основа на
изпълнителен лист от 23Л0.2017г. на Софийски
районен съд, 91-ви състав издаден по гражданско дело № 7310/2017г. по
описа на СРС, 91-ви състав е образувано изпълнително дело № 324/2020г.
срещу Д.Р.В., като бащата Л.А.Г., ще има следния режим на лични контакти с
детето:
Р.Л.Г., родено на ***г.: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 19.30 ч. в неделя, като
след навършване на пет години и шест месеца, всяка втора и четвърта
седмица от месеца за дните четвъртък и петък за часовете от 17.30 часа до
19.30 часа., както и 20 дни в годината през лятото, които не съвпадат с
отпуската с майката, пет дни за Коледно-Новогодишната ваканция, три
дни от Великденските празници и за Рождения ден на детето всяка четна
година. След навършване на пет години и шест месеца режимът за първата
и третата събота и неделя да се счита от петък 17.30 часа до неделя 19.30
часа. Към молбата е представено постановление на СРП, по пр. преписка
8820/2018г., с което образуваното наказателно производство е спряно, като
същото е за това, че на неустановени дати през 2017г. не било изпълнявало
съдебното решение относно лични контакти на детето с бащата.
Поканата за доброволно изпълнение
е изпратена на 31.01.2020г. и е връчена на 18.02.2020г. В тридневен срок от
получаване на ПДИ, длъжника е изпълнил задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК.
Депозирано е възражение от 21.02.2020г., в която длъжницата сочи, че по никакъв
начин не препятства контакта на детето с бащата.
С молба от 04.02.2020г. от
взискателя е представено адвокатско пълномощно от 30.01.2020г. и договор за
правна защита по образец под № 733206 от същата дата, в който е уговорено и
отбелязано като заплатено в брой заплащането на 200 лв. – адвокатско
възнаграждение за образуване и действия по изпълнителното дело.
На 07.02.2020г. ДСИ е изготвил
постановление за разноски, с което е възложил такива на длъжника, включително и
процесната сума от 200 лв. – адвокатско възнаграждение. За постановлението е
изготвено съобщение за връчване от 10.02.2020г. до двете страни, като от
жалбоподателката същото е получено на 13.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, като е подадена в законоустановения срок от
съобщаването за постановлението за разноските. С влизането в сила на
01.03.2008г. на новия ГПК
обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение
с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и
казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, а съгласно
т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се
тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. Следва да се съобрази и т. 2 на ТР 3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на
ОСТГК, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Предвид
горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и следва да бъде
разгледана по същество. В случая в постановлението е признато адвокатско
възнаграждение в посочения размер, а в постъпилите на 01.07.2020г. мотиви от
ДСИ се излагат доводи за законосъобразност на същото и че няма основание за
изменение на акта, тъй като договореното възнаграждение е съобразено с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и изискванията на чл. 79,
ал.1 от ГПК, т.е. налице е произнасяне на съдебния изпълнител, с което той
фактически отказва да отмени/ измени размера на приетите разноски, който акт да
подлежи на инстанционен контрол.
За
разликата от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за
разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК. Съгласно чл. 79,
ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на
ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират
от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните
случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са
приложени. За
разлика от нормативната уредба по отменения ГПК от 1952 г. (чл. 423а ГПК
(отм.), който по отношение на изпълнението на съдебното решение относно
родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца
пряко препращаше към процесуалните правила, уреждащи принудителното изпълнение
на задължения за лични незаместими престации), в действащия ГПК детайлно са
уредени правилата за принудително изпълнение на съдебното решението относно
родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца -
в чл. 528 ГПК. Задължението за предаване на дете от единия на другия родител
съобразно определения със съдебното решение режим на лични отношения
представлява по своето правно естество лична незаместима престация, но
законодателят е предвидил различен изпълнителен способ за изпълнение на това
лично незаместимо задължение.
Настоящият съдебен състав не
споделя мотивите на жалбоподателката, че щом по изпълнителното дело щяло да се
събира парично задължение за адвокатско възнаграждение, то следвало съдебния
изпълнител да й изпрати покана за доброволно изпълнение. ПДИ е за изпълнение на
главното задължение, предмет на изпълнителното дело. Разноски се дължат на
страната във всяко производство и за същите не е необходимо да е налице
изпълнителен титул и нова покана за доброволно изпълнение. Отговорността за
разноски е акцесорно задължение, което подлежи на специален режим, а именно
посочения по-горе в чл. 79 от ГПК, предвиждащ че разноските са за сметка на
длъжника освен посочените случаи, които не са налице в случая видно от данните
по делото. Не следва да се обсъждат доводите дали от жалбоподателката е бил
даден повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като разпоредбата на чл.
78 ал.2 от ГПК свързана с извънпроцесуалното поведение на страните при
разпределяне на разноските е приложима в исковия процес, но не и в
изпълнителното производство. Налице е изпълнителен титул и в случая видно от данните
по делото, взискателят е ангажирал адвокат, на който е заплатено възнаграждение
по представения договор за правна защита, който се явява и разписка за
получаване на сумата. В тази насока доводите на жалбоподателката, че
взискателят не ползвал услугите на адвоката са в противоречие с данните по
делото, тъй като видно от същото адв. М.е подавала както молби за уточняване на
адреса на длъжника, а именно от 04.02.2020г., така и становище от 09.05.2020г.
по възражението на длъжницата срещу ПДИ, отговор по частната жалба.
Следователно взискателят е представляван от адвокат, налице са доказателства,
че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а именно договора
за правна помощ, който има характер на разписка и му се следват разноски. Няма
необходимост суми в размер 200 лв. да бъдат заплащани задължително по банков
път, тъй като изискванията за такъв вид плащания е само за по-големи суми,
поради което соченото от жалбоподателката, че не са представени банкови
документи за заплащане на адвокатското възнаграждение е ирелевантно.
Доводите на
жалбоподателката, че не дължи заплащане на разноски по изпълнителното дело, тъй
като не е възпрепятствала изпълнението на определения от съда режим на личния
отношения на бащата с детето и не е дала повод за инициране на изпълнително
производство, съдът
намира за неоснователни. Разноските на взискателя за внесени държавни такси и
адвокатско възнаграждение са приети за събиране в изпълнителното производство
на основание чл. 79 ГПК по силата на разпоредбата, че разноските са за сметка
на длъжника, освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433 ГПК, плащане след започване на изпълнителното производство и на
изоставяне на изпълнителните действия от страна на взискателя. Следователно в
настоящия случай освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и
разноски по изпълнението предпоставки не са налице, тъй като изпълнителното
производство не е прекратено, не са изоставени изпълнителните действия от взискателя,
като изпълняемото право не е парично, за да се преценява дали длъжникът е
извършил плащане на дълга и взискателят недобросъвестно е образувал
изпълнително производство за повторното му събиране по принудителен ред. След
като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да
образува изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените
правила, предвидени в чл. 528 ГПК. Направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и движението на делото са
необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл. 79 ГПК, а
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза,
тъй като се изпълнява съдебен акт на спорна администрация на гражданските
правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Ето защо твърденията на
другия родител, че не препятства изпълнението на определения режим на лични
отношения са ирелевантни за настоящия процес и не могат да бъдат обсъждани.
По отношение на доводите за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се има предвид, че
такова е заплатено и уговорено не само за образуване на изпълнителното дело, но
и за действия по процесуално представителство по същото. Съгласно приложимата
разпоредба на чл.10, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън
посочените в т. 2 и 3, минималното адвокатско възнаграждение е 200 лв. Следователно уговореното и
заплатено по договора за правна защита е именно в размер на минималното, поради
което независимо от това дали делото е с фактическа или правна сложност, няма
как същото да бъде намалено под приетия за минимален размер. Настоящият съдебен
състав намира, че приложими при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение са разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАС, които имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не
е придадено
обратно действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. №
3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. №
1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. №
7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно последващата отмяна с решението на ВАС, в сила от
15.05.2020г. на текстовете на Наредбата не влияе върху процесното адвокатско
възнаграждение. Предвид горното доводите за прекомерност на адвокатското
възнаграждение също се явяват неоснователни.
С оглед гореизложените мотиви
съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от
длъжника по изпълнителното дело –Д.Р.В. срещу постановлението на ДСИ при РС –София от
07.02.2020г. относно разноските по производството по изп. дело №20201110400324,
2 отд., 10 участък на СИС при СРС, с което се приемат разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Л.А.Г. в размер на 200 лв.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати
препис от същото на ДСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/