№ 19442
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110138047 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. И. срещу
„Застрахователна компания Л. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило па 01.10.2022 г. ПТП,
представляващо застрахователно събитие, е образувана щета при ответното дружество
№ 2000-5000-22-000348, в качеството му на застраховател по „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, по която то е изплатило обезщетение за
ненесени щети на собствения на ищеца автомобил „Ауди“, модел „80“, с рег. № СВ
**** ТВ, в размер на 305,56 лв. Твърди, че в действителност за ремонта на увреденото
превозно средство ищецът е заплатил сумата от 850 лв., поради което счита, че
обезщетението не отговоря на действителния размер на вредите. Поради това иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 544,44 лв. (след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща разлика между
действителните вреди и изплатено обезщетение, ведно със законната лихва от
07.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба оспорва иска по размер. Сочи, че процесното ПТП е настъпило на
01.10.2022 г. в гр. София на бул. „Дондуков“ № 24, където водачът на застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Форд“, модел
„Фокус“ с рег. № СВ **** АН, поради движение с несъобразена скорост с пътния
участък, не успява да спре и реализира ПТП с лек автомобил „Ауди“ модел „80“, с рег.
№ СВ **** ТВ. Твърди, че след предявена претенция пред него е образувал щета №
2000-5000-22-000348, по която е извършил плащане на обезщетение в полза на
собственика на автомобила в размер на 305,56 лв., с което счита, че отговорността му е
реализирана в пълен размер. Оспорва претенцията като завишена. Твърди, че пред
ответното дружество до момента не било постъпило уведомление, според което
собственикът не е съгласен с така определеното обезщетение. Поддържа, че искът
1
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва
с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № СВ **** АН към датата на
процесното ПТП – 01.10.2022 г., завеждането на извънсъдебна претенция при
ответника по щета по ГО № 2000-5000-22-000348 и заплащане по нея в полза на ищеца
на сумата от 305,56 лв.
За установяване на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие, а
именно, че щетите по лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ СВ****ТВ се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.10.2022г. в гр. София.
Необходимата стойност за възстановяване на , изчислена на база средни пазарни цени
на алтернативни резервни части и средни пазарни цени на труда към датата на ПТП,
възлиза на сумата от 929,87лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно
и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените
по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и
доказателства за плащането на обезщетението в пълен размер. В случая увреденото
лице не е съгласно с размера на изплатеното обезщетение, което представлява
юридически факт в хипотезата на чл. 498, ал. 3, пр. 3 КЗ.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
2
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на вземането съдът
приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
При определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази
заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експерти възлиза на сумата от 927,87 лв. От така определената стойност следва да се
приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 305,56 лв.
Претендираният остатък от 622,31 лв. е поначало дължим от ответника. Липсата на
доказателство за извършено плащане на ремонт не е предпоставка за уважаване на
иска – дори при липса на извършено отремонтиране ответникът, като застраховател на
делинквента, дължи действителната или възстановителната стойност на увреденото
имущество.
С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от 544,44 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Ауди“
модел 80, с рег. № СВ **** ТВ вследствие на ПТП от 01.10.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
07.07.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, но същият е освободен
на основание чл. 82, ал. 2 ГПК от заплащане на такива, поради което и не е извършил
разноски и в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден за заплати на адвокат
Р. Е. П. от САК, личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА
сумата в размер от 400 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 350 лв., от които 300 лв. депозит за вещо лице, платен от
бюджета на съда, и 50 лв. дължима държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Б. Г. И., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от 544,44 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на лек
автомобил „Ауди“ модел 80, с рег. № СВ **** ТВ вследствие на ПТП от 01.10.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
07.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адвокат Р. Е. П.
от САК, личен № **********, сумата в размер от 400 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца Б. Г. И.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 350 лв. по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4