Р Е Ш Е Н И Е 75
гр.Шумен, 20 Април 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.М. Маринов
при секретаря Ю. А., като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №24 по описа за 2017 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №509 от 05.07.2016г.
постановено по гр.д.№955/2016г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявения
от "Курт Европа Транспорт" ЕООД гр.Р. срещу И.Н.С. *** иск по чл.203,
ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6524 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи
стойността на глоба от 2800 британски лири, наложена на ищцовото дружество на
27.02.2013г.. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 700 лева. С определение №2817 от 07.11.2016г. по
гр.д.№955/2016г. на ШРС, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за
изменение на горното решение в частта му за разноските.
Недоволен от така постановеното решение
и определение останал ищеца, който обжалва актовете на районния съд, като
посочва доводи за неправилност, и моли съда да ги отмени, и да уважи
предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата против решението, в който излага, че решението е
правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
по чл.203, ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД от "Курт Европа Транспорт"
ЕООД гр.Р. срещу И.Н.С. ***. Ищецът излага, че сключил с ответника трудов
договор №9 на 13.11.2012 г. за изпълнение на длъжността шофьор международни
превози. На 27.02.2013 г. ответникът бил командирован за изпълнение на
международен превод на товар до В..
Твърди, че служба гранични сили на В. съгласно пристанищен Реф.№ DUN/CP/1221 от
06.03.2013 г. открили в управляваното от ответника превозно средство двама
нелегални емигранти. Съгласно писмо от 30.07.2013 г. на ищеца била наложена
глоба в общ размер на 1600 британски лири, отделно на това, на ответника била
наложена глоба от 600 британски лири за всеки един от превозваните нелегални
емигранти. Ищецът заявява, че на 27.09.2013 г. заплатил по банков път
наложената на фирмата и на ответника глоби - 1999 евро и на 19.11.2013 г. 2165
евро, или в общ размер на 2850 британски лири, в евровата им равностойност на
3364 евро, след което на 27.09.2013 г. трудовите правоотношения с ответника
били прекратени. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в
размер на 6640,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
стойността на глоба от 2850 британски лири, наложена на 30.07.2013 г. във В. за
нарушение извършено на 27.03.2013 г., ведно със законната лихва до изплащане на
сумата, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ заплащане,
както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание в
първоинстанционното производство, ищецът е намалил претенцията си на 6524 лева.
Ответната страна оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Сочи,
че емигрантите били открити в ремаркето с превозвания товар, което възложителя
нито пломбирал, нито заключил след натоварване на стоката. По време на
проверката не били открити доказателства за предвидени уплътнения или катинари
за предотвратяване достъпа до ремаркето. Ответникът заявява, че на ищеца била
дадена възможност от органът за контрол на имиграцията да упражни правото си на
процесуална защита, включително и като му осигури необходимата информация за
запознаване с относимото и приложимо британско законодателство, за което нямало
данни той да е упражнил това свое право.
Безспорно установени по делото са следните
обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от
13.11.2012 г., по което ответникът изпълнявал при ищеца длъжността "шофьор
на товарен автомобил /международни превози/". Трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 27.09.2013г. Съобразно Заповед №47/13.11.2012 г.,
ответникът е бил командирован за период 13.11.2012г. до 13.11.2014г. във Федерална
република Г., със задача "Управление на товарен автомобил". Видно от
представените от ищеца Писма пристанищен Реф.№ DUN/CP/1221 от 06.03.2013 г.,
съставено от МВР на В., на 27.02.2013г., в Контролна зона по имиграцията във В.,
в Д., в МПС, собственост на ищеца, и управлявано от ответника са открити двама
нелегални имигранти. От посочените документи, както и от Акт за налагане на
глоба, реф.№СРСАU12544/30.07.2014г. се установява, че за горното нарушение, на
собственика на МПС, е наложена глоба в общ размер на 1600 британски лири (по
800 за всеки от емигрантите) и на водача на МПС , обща сума от 1200 британски
лири (по 600 за всеки от емигрантите). В последния документ, изрично е
отбелязано, че за наложената на водача санкция, ищеца, в качеството си на
работодател е солидарно и отделно отговорен.
Пълната имуществена отговорност се ангажира в
хипотезите на чл.203, ал.2 от КТ,
а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление,
или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Тежестта да
установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца. Формата на вината има
значение в гражданското право, когато определена (по-тежка) гражданска
отговорност възниква при наличието на умисъл, а не просто поради неполагане на
дължимата грижа. Ето защо за да бъде ангажирана
пълната имуществена отговорност на работника трябва да се установи такова
субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, което покрива
хипотезите на умисъла по смисъла, който наказателното право влага. Това
означава, че ответникът трябва да е осъзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването
им. При така заявената претенция, ищцовата страна следва, при условията на
главно и пълно доказване да установи наличието на трудово правоотношение
с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние от ответника,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и че ответникът е причинил умишлено сочените вреди. В настоящия случай между
страните е спорно единствено наличието на последната предпоставка за ангажиране
на търсената отговорност - наличието на умисъл. При умишлено причиняване на
вредите, ищеца е следвало да установи, че ответника е съзнавал настъпването на
вредата, и чрез съзнателните си действия или бездействия /насочени към
причиняването на вредата/ е искал или допускал причинената вреда. Ищецът
оспорва едва в жалбата си твърдението на ответника, че нелегалните имигранти са
били открити в ремаркето на товарният автомобил, а никъде в първоинстанционното
производство не е възразил против така заявеното обстоятелство, в какъвто
случай насрещната страна би имала възможност да ангажира доказателства за
установяването му. От представените с исковата молба писма, адресирани до ищеца,
се установява, че имигрантите са били скрити, и се касаело за тайно пренасяне
на лица. Не е установено по делото, че ищецът е знаел за скритите имигранти в
ремаркето на товарният автомобил управляван от него, и че те са били в
автомобила с негово съгласие и съдействие, т.е. липсват доказателства
ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Несъстоятелен
е и другият наведен в жалбата довод, че ответникът не бил използвал наличен
наклонен кабел, доколкото последното не води по необходимост до знание и
съгласие на ответника за наличието на нелегални имигранти в ремаркето. Още
повече, че от цитирания от жалбоподателя документ е видно, че фирмата не е
предоставила подходящи устройства за безопасност по осигуряване на превозното
средство, както и осигурени уплътнения или катинари предвидени да бъдат
използвани за обезопасяване. Въпреки предоставената на ищеца възможност, с
първото изпратено до него писмо от 06.03.2013г., да даде информация на
наказващия орган за горните охранителни съоръжения и предприетите от
работодателя мерки за обезопасяване на превозното средство, той не се е
възползвал от нея и не е дал никакви обяснения. Наличието на предходен подобен
инцидент, от една страна не сочи безусловно на умисъл за настоящия, а от друга
е и индиция за безотговорното отношение на работодателя към стриктното спазване
на разпоредбите задължаващи го да осигури минимум от осигуряващи превозното
средство устройства, както и да предвиди и контролира надлежното изпълнение на
охранителни мерки. Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя,
касателно заплащането на лична на водача глоба. Както бе отбелязано по - горе, в
акта за налагане на глобата е отбелязано, че за наложената на водача санкция,
ищеца, в качеството си на работодател е солидарно и отделно отговорен. Или той
също носи освен солидарна и самостоятелна отговорност за тази санкция, и дори и
да се допусне, че те е единствено с гаранционно - обезпечителен характер, за да
се реализира пълната регресна отговорност на работника, отново следва да са
налице предпоставките на чл.203, ал.2 от КТ, каквито не са надлежно установени
в настоящото производство.
Ето защо съдът намира предявения иск за неоснователен
и недоказан, поради което и същия следва да се отхвърли.
Неоснователна е и жалбата против определението, с
което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Единствения
аргумент, с който ищеца е искал да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане на разноските му е липсата на представен списък за разноските. Предвиденият
в закона списък с разноските е свързан единствено с възможността за изменение на
решението в частта за разноските /съобразно задължителните тълкувания в ТР №6/06.11.2013г.
по т.д.№6/2012г. на ОСГТК/, и непредставянето му не освобождава съдът от
задължение да присъди действително сторените и дължими в производството
разноски.
Предвид изложеното
атакуваното решение и определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено. На въззиваемата страна
следва да се присъдят и направените по делото разноски пред настоящата
инстанция в размер на 350 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №509 от 05.07.2016г. и определение №2817 от
07.11.2016г. постановени по гр.д.№955/2016г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА "КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ" ЕООД с ЕИК ..., да
заплати на И.Н.С. с ЕГН **********, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок считано от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.