Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../………2023 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, тридесет
и трети състав, на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1562 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на „АТИБО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от управителя А.Г.Г. срещу решение към
MRN 21BG002002056532R5/07.09.2021 г. на директора на ТД
Митница Варна , с което е отказано приемане митническата стойност на
декларирана стока №1 „Електрически скутери с две колела с ел. мотор за
задвижване - 141 броя/141 кашона“ по митническа декларация с MRN
21BG002002056532R5/07.09.2021 г., като е определена митническа стойност на тази
стока от 41 664,00 лв.
В жалбата се излагат доводи за
необоснованост на позицията на митническия орган, че към декларираната от
дружеството митническа стойност на електрическите скутери следва да се включат
и допълнителни разходи- такива за транспорт
, тъй като достоверността на това твърдение се опровергава от
придружаващите митническата декларация документи, включително тези за извършени
плащания . Освен това в митническата декларация за допускане до свободно
обръщение на 150 броя електрически скутери като условие на доставката е вписано
„CFR Варна“ т.е. стойността на
транспорта е включена в цената на
стоката. Твърди се, че в платената
продажна цена от 12 000 щатски долара участват и транспортните разходи.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващото
дружество се представлява от адв. Св. Ж., която поддържа жалбата на изложените
в нея основания.
Ответникът – директорът на ТД
Митница Варна , чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Л С,
пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд – Варна
приема за установено от фактическа страна следното:
На
07.09.2021г. „Атибо“ ЕООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“
стока - „електрически скутери“, 150 колета, 9000 кг бруто тегло, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, обща фактурна стойност 12 000 USD, с
курс за митнически цели 1,66837 лв. за 1 USD, условие на доставка CFR Варна.
Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
фактура № ********* от 18.04.2021 г.
от Hebei Junlin Children Car Co., Ltd., Китай към „Атибо“ ЕООД за продажбата на
150 електрически скутера на обща стойност 12 000 USD, условие на доставка CFR
Варна, опаковъчен лист, коносамент №MEDUQ5264559 за превоза на контейнер
GLDU7352154 съдържащ 150 кашона електрически скутери. Товарач по който е Hebei
Junlin Children Car Co., Ltd., Китай и получател „Атибо“ ЕООД, гр. Варна.
Датата на натоварване контейнера на борда е 01.07.2021 г.
Стоката
„електрически скутери с три колела с ел. мотор за задвижване - 150 броя/ 150
кашона“, е декларирана с код по ТАРИК **********, държава на произход Китай,
9000 кг бруто тегло, 8850 кг нето тегло, декларираната митническа стойност за 1
брой в размер на 133,47 лв., условие на доставка CFR Варна.
При
извършена митническа проверка на стоката на 08.09.2021г. , документално
отразена в протокол № 21BG9999M039626 от същата дата, е установено наличие на
141 бр. електрически скутери с две колела, 141 комплекта (по 4 бр. всеки
комплект) оловни батерии по 12 V и 141 бр. зарядни устройства. От стоката са
взети 6 (шест) бр. мостри за тарифно класиране и определяне на митническа
стойност.
В
съответствие с нормата на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) №952/13, с писмо от
16.09.2021г. вносителят е уведомен за мотивите относно възникнали съмнения по
повод декларираната митническа стойност и е предоставена възможност за ангажиране на доказателства за нейната
достоверност.
На
23.09.2021г. вносителят депозира пред адм. орган писмени доказателства, подробно описани на
стр. 5 от обжалваното решение, сред които е писмена декларация на продавача за платен международен транспорт.
В нея е отразено следното: „Също така
сме платили транспортните разходи от Qingdao, China до Варна. България за
обхванатите стоки от коносамент № MEDUQ5264559 и фактура *********/18.04.2021г„
поради нашето забавяне на поръчката“
Адм. орган е
събрал относими доказателства от
„ОББ“ АД за плащания по издадената
фактура от 18.04.2021г. и от линейния
агент „ Ем Ес Си България „ ООД за плащане на транспорта по море на
стоката.
След анализ
на събраните доказателствени източници
ответникът на 03.05.2022г. е издал решение , с което е извършил корекция в ЕД 6/8
„Описание на стоките“ на митническата декларация, като е коригиран броя на
електрическите скутери от 150 на 141 , отказал е приемане митническата стойност на
декларирана стока №1 „Електрически скутери с две колела с ел. мотор за
задвижване - 141 броя/141 кашона“ по митническа декларация с MRN
21BG002002056532R5/07.09.2021 г., като е определена митническа стойност на тази
стока от 41 664,00 лв. и е доначислил
мито от 1298.61 лв. и ДДС от 4640.85 лв. В мотивите на това решение се
съдържа обосновка на възникнало съмнение за истинността на декларираната
митническа стойност поради констатирани
различия в съдържанието на търговската
фактура от 18.04.2021г. , както и различните сведения за условие на доставка в
износната и вносна декларации.
Няма спор между страните, че
„Атибо „ ЕООД е заплатило 12 000 щатски долара за придобиване
собствеността върху процесната стока
.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на акт, който е неблагоприятен за него , тъй като поражда за
същия правно задължение. Потестативното
субективно право на жалба е
упражнено в срок , поради оспорването е допустимо , а разгледано по същество е
неоснователно.
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
във вр. с чл.5, т.39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 – директора на ТД Митница- Варна.
Атакуваният по
съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата
писмена форма. Той съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая
юридически факти и е цитирана приложимата правна уредба. Поради тази причина
формата на решението способства за ефективна съдебна проверка за неговата
материална законосъобразност.
Спазено е предписанието на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
При издаване на обжалваното
решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Конкретно съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.22, §6,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според която преди да вземат решение, което би
било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил.
Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т.36.
Предвид
гореизложените аргументи и като съобрази практиката на СЕС, обективирана в
решение от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, т.42, според която с
поискването от вносителя да представи доказателства относно точността на
митническата стойност на внесените стоки митническият орган му е дал подходяща
възможност да изложи гледната си точка относно възникналите основателни
съмнения, настоящият съдебен състав преценява, че в хода на протеклото административно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обусловят отмяна на акта на самостоятелно основание.
Относно материалната
законосъобразност на административния акт съдът съобрази следното:
Правният спор между страните
относно митническата стойност на процесната стока следва да се разреши от съда
с правоприлагане на регламентацията на чл. 70 и чл. 71 от Регламент
№952/2013 г. за създаване
на митнически кодекс на Съюза. Първата
правна норма гласи ,че базата за митническата стойност на стоките е договорната
стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост. Действително платената или подлежащата
на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Събраните
доказателствени данни по случая
обосновават възникналите съмнения на митническата администрация относно
достоверността на декларираната от „Атибо „ ЕООД договорна стойност на стоката
, защото същата се основава само на търговската фактура № *********/18.04.2021г
. Вносителят нито в хода на адм.
производство , нито в съдебната фаза на процеса представя търговски договор,
кореспонденция, заявка и други документи между контрагентите, които да способстват
за събиране на сведение за договорките между продавач и купувач относно цени,
срокове на плащане, поемане на разходи за транспорт . В цитираната фактура , придружаваща вносната митническа декларация, липсва информация
относно сроковете за разплащане по сделката. Освен това според обичайната
търговска практика се прави авансово предплащане на част от цената след сключване на сделка , а остатъкът – след издаване на проформа
фактура. В настоящия случай няма данни
кога е била сключен договора за търговската продажба , на 18.04.2021г.
продавачът издава окончателна фактура с вписана цена на стоката 12 000 щатски
долара , която цена купувачът плаща на 20.04.2021г. т.е. „Атибо „ЕООД плаща
авансово 100 % от продажната цена , като
продавачът изпраща стоката със закъснение и в по-малък брой от договорения на
27.06.2021 г. , а купувачът получава стоката на 07.09.2021г.
Съмненията на митническите органи са
потвърждават от различното съдържание на фактура № *********/18.04.2021г.
, която е
приложена към нареждането за валутен превод към „ОББ“АД и към вносната
митническа декларация. Различните данни в един и същ писмен документ ,
представен пред различни държавни органи,
имат разколебаващо въздействие за вярност на този документ . Фактурата ,предоставена от банката е разположена по вертикала на листа, а тази
пред митн. органи - по хоризонтала на
листа. Във фактура , предоставена от банката , след редовете, на които са изписани
номера и датата, следват четири, а не три реда, на които са изписани адреса на
продавача, името на купувача и на четвъртия ред е изписан и адреса на купувача.
Във фактура, представена пред митническите органи четвъртият ред е празен. Във
фактурата, представена пред митнически органи , купувачът е индивидуализиран
само с посочване на фирмено наименование, докато в представената от банката
фактура има данни за седалище и адрес на
управление на „Атибо“ ЕООД. В
представената от банката фактура няма
вписана информация за условие на доставката, докато в представена пред митническите органи фактура има вписани данни за условие на доставка CFR VARNA. BULGARIA.
На
следващо място, в преписа на търговската фактура , представен пред митническата
администрация , е декларирано условие на доставката „CFR VARNA BULGARIA“ т.е.
превозната цена до пристанището по
местоназначение се поемат от купувача , но тази информация противоречи на данните от износната декларация на продавача
, в която е вписано различно условие на доставката – „FOB „, което означава, че
продавачът поема разходите за морски превоз на стоката . Вносната митническа декларация, като и
износната такава са частни писмени
документи, които поради тази си правна характеристика, не се ползват с материална
доказателствена сила, но събраните писмени доказателства по делото потвърждават верността на данните от износната декларация, тъй като именно жалбоподателят представя писмена декларация
от износителя, че последният е заплатил
транспортните разходи и истинността на тази информация се доказва от представения фрейд манифест от линейния агент „Ем Ес
Си България“ ООД на контейнерната а линия, извършила превоз на
стока по море от Китай до България , сочещ за предплатени разходи за
транспорт от 12 701 щатски долар и 1762 китайски юана .
В хипотезата на условие на доставка по „Инкотермс „ FOB“ транспортите разходи участват в митническата стойност на стоките. Когато условието на доставка е „
CFR“ , както е посочил жалбоподателя в митническата декларация, разходите за
транспорт не се включват в митническата
стойност. След като „Атибо „ ЕООД твърди
съществуването на благоприятен за него юридически факт – договорена клауза на
доставката по международната търговска
продажба „CFR VARNA BULGARIA“ , следва
да разполага с информационни източници за тяхното заплащане с цел получаване на
стоката от превозвача по коносамента ,
но такива не бяха представени нито в адм.производство ,нито в съдебния процес .
Неубедително е твърдението на „Атибо“
ЕООД в жалбата до съда , че транспортните разходи са включени в цената на стоката , понеже
според фрейт манифеста / първичен счетоводен документ , разпечатан от контейнерната линия MSC /
разходите за осъществения морски
транспорт са 12 701 щатски долара и 1762 китайски юана т.е. няма как в цената по фактурата от 18.04.2021г. -
12 000 щатски долара , да участват като елемент и разходите по транспорт, които са с по-висока стойност /
12 701 щатски долара и 1762 китайски юана/ .
В контекста на изложеното е
налице невярно деклариране от вносителя на
митническа стойност в MRN 21BG002002056532R5/07.09.2021 г. Съгласно
предписанието на чл. 74 от Регламент № 952/2013 г. вторичните методи за
определяне на митническа стойност се правоприлагат , само когато тази стойност не може да се
определи съгласно член 70. В настоящия случай митническата стойност може да се определи по методиката на чл. 70 , защото към
декларираната договорна стойност от 12 000
щатски долара следва да се добавят разходите за транспорт на внасяните стоки по аргумент на чл. 71, ал.1 , б. д“ във вр. с чл. 70 от цитирания регламент .
Правилно и съответстващо на нормативната регламентация е решението на ответника
да коригира декларираната митническа стойност от „Атибо „ ЕООД , като добави
към същата разходите за транспорт ,
което е довело до доначисляване на мито
и ДДС по процесния внос.
Предвид
изхода на правния спор съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника
за присъждане на юриск. възнаграждение , което следва да бъде в размер на 200
лв. , позовавайки се на чл. 143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 24 от НПП .
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АТИБО“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** срещу решение към MRN
21BG002002056532R5/07.09.2021 г. на директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА АТИБО“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на ТД Митница Варна “ ООД сумата
от 200 /двеста / лева ,представляваща юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: