№ 15671
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110160482 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
суброгиралия се застраховател срещу застрахователя по гражданско
отговорност)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
312609/03.11.2023 г., от ************, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от ******** - главен изпълнителен
Директор, и ******* - изпълнителен директор, действащи чрез
пълномощника си адвокат Г. С. Я., АК – ***** със съдебен адрес: *********,
тел. ******* срещу *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от изпълнителните директори
********** и ********* чрез пълномощник юрисконсулт ********* със
съдебен адрес: гр. **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва
иск с правна квалификация вр. чл.411 КЗ, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума 8 170.82 лв. (осем хиляди сто и
седемдесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща регресно
вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012132302293 в размер на 8155,82 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 15.00, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2023 г. до
окончателното плащане на задължението
1
иск с правна квалификация вр. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума 366.23 лв. (триста шестдесет и шест
лева и двадесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 07.07.2023 г. до 31.10.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.01.2023 г. в гр.
*******, на кръстовището на ******** е станала ПТП, като водачът на л.а.
******* с рег. № СВ ***** СТ при потегляне губи контрол над МПС, отнема
предимството на движещия се по ул. ******** автомобил „Тойота Корола" с
рег. № СВ ****** СК и го удря, вследствие на което на л.а. марка „Тойота",
модел „Корола" са нанесени щети на цялата дясна страна на автомобила, както
и на предната броня.
Твърди, че МПС марка „Тойота", модел „Корола", с рег. № СВ ******
СК е застраховано в ************ на основание застрахователна полица по
автомобилна застраховка „КАСКО +" на стойност от 25 768,00 лв., валидна
към датата на настъпване на ПТП.
Сочи, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са
описани в Протокол за ПТП от 23.01.2023 г., уведомление за щета и опис-
заключение по щета. Увреждания са нанесени на цялата дясна страна на
автомобила, както и на предната броня.
Твърди, че ремонтът на автомобила е възложен на доверен сервиз на
************ - автосервиз **********. С двустранно подписан приемо-
предавателен протокол, отремонтиран, автомобилът е предаден
застрахователя, след което е върнат на представител на собствениака. За
стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от 8 155,82 лв. с ДДС. С
ликвидационен акт ************ е одобрило да се изплати на доверения
сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата от 8 155,82 лв. с
ДДС, съответстваща на издадената фактура за ремонт.
Излага обстоятелства, че към датата на настъпване на описаното
застрахователно събитие за виновния водач на МПС с рег. № СВ ***** СТ е
имало сключена с ответника ********* „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на настъпване на ПТП, съгласно
вписванията в протокол за ПТП и справка в интернет страницата на
Гаранционен фонд за сключени застраховки „Гражданска отговорност".
С изплащането на застрахователното обезщетение ************ на
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на
вредата и виновен водач в процесното ПТП - ***********. За уреждане на
вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
на лицето, причинило вредата, на основание чл. 412 от Кодекса за
застраховане ************ е предявило претенцията си срещу *********** за
изплатеното обезщетение в размер на 8 155,82 лв. и ликвидационни разходи в
2
размер на 15,00 лв. (общо 8170,82 лв).
Твърди, че до ответното дружество бе изпратена регресна покана за
доброволно плащане на дължимата сума, получена на 30.05.2023 г. Видно от
Уведомление от *********** дружеството изрично отказва да заплати
дължимата сума.
Ето защо счита, че за ************ е налице правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховане, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу *********** - регресен иск за сумата от 8 170,82
лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.07.2023 г. до 31.10.2023 г. в размер на 366,23 лв. Претендира и законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Моли от съда да се изплати претендираните суми. Претендира разноски.
Прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Посочва банкова сметка, на която да бъдат изплатени сумите, както
следва: IBAN: BG94 UBBS 8*******
В срока по чл.131 ГПК, ответникът *********** счита че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди, че към 23.01.2023 г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение между Г. Ц. П., в качеството си на
собственик на л. а. „Сузуки“. рег. № СВ ***** СТ и ***********. по силата на
застрахователна полица № BG/30/122002692831, със срок на действие от
08.09.2022 г. до 08.09.2023 г. Признава факта, че ******** е заплатило сума в
общ размер на 8 170, 82 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно с 15 лв. - ликвидационни разноски. Оспорва
механизма на ПТП, че е налице противоправно поведение от страна ва водача
на л.а. „Сузуки“, че са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД. Оспорва
протокола за ПТП, тъй като е частен документ. Твърди, че вина има водачът на
л.а. „Тойота“. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване (не е задействал спирачната система и да намали скоростта на
движение). Оспорва размера на застрахователното обезщетение, като счита, че
е прекомерна. Счита, че лихва не се дължи от 01.07.2023 г. до 31.10.2023 г., тъй
като застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като сее произнесъл в срок.
Моли лихва да се присъди от датата на подаване на ИМ.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът, редовно призован се
представлява от адвокат. Поддържа исковата молба. С допълнителна молба
претендира разноски. Представя списък с разноски. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт.
Претендира разноски – юрисконсулт възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
3
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 514/05.01.2024 г. съдът се е отделил кои факти и
обстоятелства са безспорни и кои се нуждая от доказване, поради което
приема, че не е необходимо да преповтаря същото в мотивите на решението, а
препраща към определението (л.78-85 от делото).
Страните спорят само относно механизма на ПТП - кой е виновния
водач, има ли противоправно поведение у водача на л.а. „Сузуки“, същият да е
нарушил правилата по ЗДвП - дали вината е у водача на л.а. „Тойота Корола“,
тъй като не е задействал спирачната система и не се движил със съобразената
скорост. Спори се за наличието на съпричиняване между двамата водачи.
Спорен остава и размера на вредите.
Като правоизключващо възражение, ответникът е направил, че водачът
на л.а. ******* с рег. № СВ ***** СТ няма вина. Ответникът е направил и
правопогасяващо – размерът на вредите не е този, който претендира ищецът;
съпричиняване от страна на водача на ищеца – нарушение на чл.47-50а ЗДвП и
чл.20, ал.2 ЗДвП.
Останалите предпоставки за уважаване на иска са признати от страните
и са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По делото е разпитан свид. Ж. Д.. От показанията му се установи, че
същият е участвал във въпросното ПТП на процесното време и място. Същият
се е движил по главния път на гр. ******* от посока гр. Самоков към гр.
Костенец. Свидетелства, че ПТП е станало с управлявания от него л.а. Тойота
4
Корола. Другият участник в ПТП е бил Г. П., който управлявал л.а. Сузуки
Витара. Косвено свидетелства и за факта на настъпване на ПТП, тъй като след
ПТП Г. П. му казал, че причината да се удари в л.а. Тойота Корола е, че е
изпуснал педала на спирачката на л.а. Сузуки Витара. В тази част същият
индиректно установява, че причината за ПТП е по вина на Г. П., водач на л.а.
Сузуки Витара. Свидетелят установява, че се е движил с 40 km/h, като преди
приближаване на кръстовището е видял л.а. Сузуки Витара, който леко
излизал от паркинга. Установява, че е използвал звуковия сигнал, но Г. П.,
водач на Сузуки Витарау не е спрял. Установява, че е видял л.а. на разстояние
една кола преди удара, като не е предприел действие по спиране, а продължил
да се движи със скорост от 40 km/h. Не установява факти и обстоятелства
досежно пътната сигнализация, но е безспорно, че се е движил по главния път
на града, като под главен се има предвид не по смисъл на ЗДвП, а централна
улица, по която минават коли. Свидетелства, че след удара са извикали КАТ, за
което е съставен Протокол за ПТП и между двамата водачи не е имало спор за
вина. Установява и че по л.а. Тойота Корола имало щети по предна броня, в
дясна част и вратите (л.122 от делото).
Водачът на л.а. Сузуки Витара, Г. П. също е бил призован по делото
като свидетел, но същият е починал на 26.03.2023 г. на 75 години. От неговото
ЕГН се установи, че към датата на ПТП - 23.01.2023 г., Г. П. е бил на 75
години, навършени (л.132 от делото).
От представения протокол за ПТП, издаден от органите на МВР, се
установи датата, мястото и участниците в ПТП. Установи се, че двамата
участниците били тествани за алкохол, като резултатите били отрицателни.
Установи се и вредите по двата автомобила. По Сузуки Витара – предна броня
и други, а по л.а. Тойота Корола – предна броня в дясно, предна и задна дясна
врата. Като обстоятелства довели за настъпване на ПТП е записано, че водачът
на л.а. Сузуки Витара при потегляне губи контрол над автомобила и удря
движения се по пътя с предимство участник. (л.8 от делото).
За станалото ПТП е съставен АУАН и в последствие Наказателно
постановление. Видно от него за нарушението, че е загубил контрол над
управляваният автомобил Сузуки Витара, водачът Г. П. е наказан с глоба за
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП (л.134 от делото).
По делото е прието заключението на съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), която съдът напълно кредитира, тъй като е изготвена от
лице, което е непредубедено, компетентно и е пълна. От нея се установи
механизма на ПТП, причината, довела до образуване на ПТП, вредите,
причинната връзка между вредите и ПТП и размера на вредите.
Представеният протокол за ПТП, съставен от МВР, е официален
свидетелстващ документ само в частта досежно мястото, датата, участниците,
установения алкохол и установените вреди и обстановката към момента на
съставяне на протокола (оглед). Това е така, тъй като това са факти и
обстоятелства, които са установени от орган в кръга на неговите правомощия.
5
Досежно вината и механизма, представеният протокол не обвързва съда с
материална доказателствена сила. Същото важи и за наказателното
постановление, тъй като не е в акт по чл.300 ГПК и чл.413 НПК. При това
положение настоящият съд следва да установи именно механизма и вината.
При съвкупна преценка САТЕ, свидетелските показания и писмените
доказателствени средства съдът установи, че ПТП е възникнало, когато л.а.
Тойота Корола се е движил със скорост 40 km/h в гр. ******* по ул. Търговска,
като при маневра потегляне на ляво на л.а. Сузуки Витара от паркинга на ул.
Търговска, за включване в улицата, е настъпило ПТП.
САТЕ не установява какви са пътните знаци на процесното място. Но
съгласно протокола за ПТП л.а. Тойота Корола се е движил по главния път. В
тази част, представеният протокол се ползва с материална доказателствена
сила, тъй като органите на МВР са били на място и са установили знаците. За
да напишат, че л.а. Тойота Корола се е движил по главен път, следва, че
органите на реда са огледали вертикалната и хоризонталната пътна
маркировка, поради което директно са направили извод за движение на водача
по главен път. Следователно макар маркировката да не е фиксирана директно
в протокола, то с оглед констатираното и написаното в него, следва да се
направи доказателствен извод, че на процесното кръстовище, л.а. Тойота
Корола се е движил по път, означен със знак Б3 „Път с предимство“.
Следователно от протокола индиректно се установило, че л.а. Тойота Корола
се е движил по главен път, т.е. такъв който се ползва с предимство. При това
положение водачът на л.а. Сузуки Витара е следвало до да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство, а в случая л.а. Тойота Корола, на
основание чл.47 и чл.50, ал.1 ЗДвП.
От представените компютърни симулации на САТЕ, се установява и
мястото на удара на двата автомобила. Вредите на Тойота Корола са в дясната
част на предната броня, както предна и задна дясна врата. Вредите на л.а.
Сузуки Витара са в предната лява част на колата - броня и други.
Следователно настъпилите вреди установяват механизъм на удар:
съприкосновение между л.а. Тойота Корола, който се движи по прав участък, и
предприемане на маневра ляв завой от състояние на покой на л.а. Сузуки
Витара. Само по този начин процесните вредите (деформации на твърдото
тяло) щяха да настъпят, тъй като те съответстват на местата на
съприкосновение на двете коли и техните посоки на движение, които са
специфични и не могат да се получат при друга посока на движение.
Настъпилите вреди в лявата част на л.а. Сузуки Витара (броня и две врати)
прави единствен възможен извод, че при това положение, л.а. е бил с навити
гуми наляво, т.е. предприел е маневра на ляво. Ако гумите бяха изправени, то
ударът щеше да бъде само в лявата част – броня и фар на л.а. Сузуки Витара.
Ако са надясно, следите щяха да са по вратите от лявата част и задната лява
част. Фактът, че има вреди и по вратата е доказателство, че гумите не са пили в
положение на 90 градуса напред, а леко завъртени наляво. Липсата на вреди в
6
задна лява част, доказва, че тя е била далече от точката на съприкосновение,
поради което автомобилът не е предприемал маневра надясно. Всичко това
доказва и субективния фактор на водача на л.а. Сузуки Витара, че е искал да
осъществи ляв завой, т.е. да пресече траекторията на л.а. Тойота Корола, а не
само да се включи в главния път, в посоката на другия л.а. При това
положение механизмът на ПТП е възникнал при осъществяване на маневра
ляв завой към включване на главен път от л.а. Сузуки Витара и пресичане
траекторията на л.а. Тойота Корола, като включването е в обратната посока на
движение спрямо л.а. Тойота Корола. Това най-добре се вижда на снимката от
симулацията на разположение на ППС в момента на удара (стр. 11 от
експертизата).
Експертизата установява и скоростта на движение на л.а. Тойота Корола
в момента на удара. Същата е била 40 km/h, като при тази скорост опасната
зона на л.а. Тойота Корола е 22.15 лева. Следователно при разстояние 22.15
метра преди мястото на удара същият е могъл да спре или да предприеме
действия по намаляване на скоростта или принудително спиране. Това е така,
тъй като водачът на л.а. Тойота Корола е задължен да съобразява своето
поведение с обстановката и да избира съобразената скорост, на основание чл.
20, ал.2 ЗДвП.
Скоростта на движение на л.а. Сузуки Витара към момента на удара е 19
km/h. Това е още едно доказателство, че ПТП е станало при състояние на
движение, а не състояние на покой на л.а. Сузуки Витара. Следователно съдът
не кредитира свидетелските показания, в частта, с която свидетелят
установява, че причината за ПТП е поради отпускане на педала на л.а. Сузуки.
Това е така, тъй като видно от експертизата теренът е равнинен, при отпускане
на педала на спирачката не е могло да се задейства л.а. с такава скорост.
Второ, ако е отпускане на педала на газта, то скоростта на л.а. Сузуки Витара
следвало да намалее (спиране на подаване на газ е първият метод за спирачка,
вторият – педалът на спирачката, третия – превключване на по-ниска предавка
и четвъртият - ръчна). Но се сочи, че пускането на педала е причина за
потегляне на автомобила и навлизане на главния път. Експертизата установява
ускорително движение на л.а. Сузуки – т.е. от състояние на покой до скорост
19 km/h в момента на удара. При това положение се потвърждава горния извод
на съда, че обективния и субективния елемент на водача на л.а. Сузуки е
движение наляво. Няма как причина за ПТП да бъде отпускане на педала
(спирачката – с оглед скоростта и терена и газта – с оглед увеличение на
скоростта). Ето защо като причина за ПТП съдът не приема свидетелските
показания и написаното в протокола, че причината за ПТП е отпускане на
педал – неконтролиране на л.а. Суцуки Витара по чл.20, ал.1 ЗДвП.
При това положение за определяне вината за настъпилото ПТП трябва
да се изследва поведението на двамата водачи и какво в отношение л.а.
Сузуки Витара се е намирал в опасната зона на л.а. Тойота Корола, т.е. дали
същият се намира в опасната му зона (ПТП е било непредотвратимо и
непреодолимо за л.а. Тойота Корола – деяние по чл.9 НК и вината не е у
7
шофьора на л.а. Тойота Корола, а вината се дължи на поведение на водача на
л.а. Сузуки Витара, тъй като не е съобразил чл.47 и чл.50 ЗДвП) или е извън
опасната му зона (ПТП е било предотвратимо и преодолимо, тъй като водачът
на л.а. Тойота Корола е могъл да съобрази поведението си с пътната
обстановка и да избере съобразена скорост по чл.20, ал.2 ЗДвП).
От заключението на САТЕ се установява, че при скорост от 40 km/h на
л.а. Сузуки Витара опасната зона е 22.15 лева. От стр. 10 на САТЕ се
установява, че водачът на л.а. Тойота Корола е има възможност да установи
поведението на другия л.а. на разстояние 41.33 метра, т.е. преди дърветата. На
мястото на дърветата, водачът на л.а. Тойота Корола е имал видимост към л.а.
Сузуки Витара за установяване, че последният е започнал маневра. При това
местоположение, видимостта на л.а. Тойота Корола към момента на започване
на маневра от л.а. Сузуки Витара е 26.67 метра. От този момента започва
опасността, тъй като от този момент най-късно е могъл да го възприеме.
Следователно, след като момента на опасност е възникнала на 26.67 метра
преди мястото на удара, а опасната зона на л.а. Тойота Корола е била 22.15
лева, то може да се направи извод, че в момента на предприемане на маневра
ляв завой, л.а. Сузуки Витара не се е намирал в опасната зона на л.а. Тойота
Корола. При това положение, както установява експертизата, може да се
направи извод, че водачът на л.а. Тойота Корола е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно
задействане на спираната уредба, от момента, в който за пръв път е имал
възможност да забележи л.е. Сузуки (Въпрос 5 от съда, на стр.13 от
експертизата). Това е така, тъй като момента на опасност е възникнал на
26.67 метра (момент, когато водачът на л.а. Тойота Корола е имал обективната
възможност да възприеме другия автомобил). При избраната от него скорост
от 40 km/h опасната зона е била 22.15 метра, т.е. на 4.52 метра преди
процесния удар, водачът на л.а. Тойота Корола е могъл да спре, ако е
задействал спирачната уредба. Съгласно отговор 7 от САТЕ, преди и към
момента на настъпване на удара, л.а. Тойота Корола се е движил със скорост
40 km/h като при тази скорост водачът а имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, чрез аварийно задействане на
спирачната уредба в момента, в който е възприел л.а. Сузуки Витара. При това
положение, водачът на л.а. Тойота Корола е бил длъжен и е могъл (обективно)
да съобрази поведението си с пътната обстановка по чл.20, ал.2, изр.
последно ЗДвП.
С оглед приетото, че момента на опасност на л.а. Тойота Корола
възниква на 26.67 метра, съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта, че е видял л.а. Сузуки Витара на разстояние една кола.
Този извод на експертизата се потвърждава и от свидетелските
показания. Свидетелят установява, че л.а. Сузуки Витара леко излизал от
паркинга. При използване на звуковия сигнал от свидетеля, л.а. Сузуки Витара
не спрял („не предприех действие по спиране“). При това положение водачът
на л.а. Тойота Корола е могъл да спре и да предотврати скоростта. Същият сам
8
се е поставил в невъзможност да предотврати удара, като не е задействал
спирачката система или не е избрал скоростта по чл.20, ал.2 ЗДвП. Доколкото
опасността е възникнала на 26.67 метра, а спирачния път (опасната зона) е
22.15 метра, то няма навлизане в опасната зона на л.а. Тойота Корола, за да се
претендира случайно събитие от негово страна и неправомерно поведение от
страна на водача на л.а. Сузуки Витара. Вината за настъпилото ПТП е липсата
на намаляване на скоростта – чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП. Макар същият
да се е движил с разрешената в населено място – 40 km/h, то с оглед, че се
намирал в центъра на града, близо до пешеходна улица, паркинг, същият е
следвало да предприеме поведение, съобразно обстановката. В случая
скоростта от 40 km/h е и съобразена. Укоримото поведение на водач на л.а.
Тойота Корола не се изразява в липсата на съобразена скорост, а липсата на
предприемане на маневра за принудително спиране или намаляване на
скоростта – чл.20, ал.2, изр. последно ЗДвП - Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението..
При това положение ищецът не успя да докаже вина на водача на л.а.
Сузуки Витара, а ответникът успя да докаже правоизключнащото си
възражение, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а. Тойота Корола.
Съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а.
Тойота Корола. Същите не е предприел действия по чл.47-50а ЗДвП, а
възражението по чл.20, ал.2 ЗДвП не е съпричиняване от л.а. Тойота Корола, а
е причина за ПТП. Съпричиняването е налице, ако вината е във водача на
ответника, в случая л.а. Сузуки Витара, и настъпилите вреди щяха да бъдат
по-малко, ако водачът на л.а. Тойота е предприел съответните действия. В
процесния случая вината не е на л.а. Сузуки, поради което няма как да има
съпричиняване от л.а. Тойота.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответника успя да докаже
правоизключващото си възражение за липса на вина. При това положени не е
налице предпоставка за уважаване на главния иск. Доколкото няма главно
задължение, то не се дължи лихва и за него. Ето защо е неоснователен и иска
за мораторна лихва.
Ето защо, съдът приема, че следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни и недоказани, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, предявени от ************, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: **********, представлявано от ******** - главен
изпълнителен Директор, и ******* - изпълнителен директор срещу
*************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от изпълнителните директори ********** и
*********, както следва:
иск с правна квалификация вр. чл.411 КЗ, с който ************* да
бъде осъден да заплати на ************ сума 8 170.82 лв. (осем хиляди
сто и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
9
регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 44012132302293 в размер на 8155,82 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15.00, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
03.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението
иск с правна квалификация вр. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума 366.23 лв. (триста шестдесет и шест
лева и двадесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 07.07.2023 г. до 31.10.2023 г.
Доколкото исковете се неоснователни, то е безпредметно да се обсъждат
елементите за причинно-следствената връзка с вредите, размера им, датата на
забава, както и другите възражение на ответника.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК. Съгласно представения списък с разноски
претендира – 800.00 лева за САТЕ (л.100 от делото), 30 лева депозит за
свидетел (л.98 от делото), 5.00 лева за съдебно удостоверение (л.5 от
делото) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Претендира. Юрисконсултското възнаграждение е в законовия размер по
чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Неоснователно е възражението за
прекомерност. Делото е сложно от фактическа и правна страна – много
фактите по установения механизъм на ПТП, установяване на вината,
причините за ПТП, много въпроси по САТЕ, починалият свидетел. Освен това
процесуалният представител на ответника винаги се е явявал в о.с.з. и никога
не е пускал бланкетни молби. Ето защо е неоснователно възражението по
чл.78, ал.5 ГПК.. Общият размер разноски, който следва да се признае на
ответника е 1135.00 лева.
Ето защо „************, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от ******** - главен изпълнителен
Директор, и ******* - изпълнителен директор следва да бъде осъдено
да заплати на *************, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано от изпълнителните директори
********** и ********* сумата в размер на 1135.00 лева (хиляда сто
тридесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д. № 60482/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от ************,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от ******** - главен изпълнителен Директор, и ******* -
10
изпълнителен директор срещу *************, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: ***********, представлявано от изпълнителните
директори ********** и *********, както следва:
иск с правна квалификация вр. чл.411 КЗ, с който ************* да
бъде осъден да заплати на ************ сума 8 170.82 лв. (осем хиляди
сто и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 44012132302293 в размер на 8155,82 лв. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15.00, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
03.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението
иск с правна квалификация вр. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума 366.23 лв. (триста шестдесет и шест
лева и двадесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 07.07.2023 г. до 31.10.2023 г.
ОСЪЖДА „************, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от ******** - главен изпълнителен
Директор, и ******* - изпълнителен директор да заплати на
*************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от изпълнителните директори ********** и
********* сумата в размер на 1135.00 лева (хиляда сто тридесет и пет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 60482/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11