№ 58
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната
жалба на ищеца по гр.д. № 1040/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд-
„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, чрез пълномощник М.Т. –
юрисконсулт на „ПИБ“ АД в регион Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №58- Клон на „ПИБ“- АД в гр.Бургас, подадена против
Решение №9 от 15.02.2021г., постановено по горното дело, в отхвърлителните
му части.
В жалбата решението се сочи за неправилно в обжалваните части,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно се изразява несъгласие с правните изводи на първата
инстанция, че процесният договор за кредит се явява „свързан договор за
кредит“ по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48 на ЕС, което изисквало в
него да бъдат описани стоката или услугата и нейната цена, но в случая
последната не била надлежно посочена.Прави се анализ на чл.3, б.“н“ от
1
Директивата, дефиниращ горепосоченото понятие и се извежда, че договорът
на ответната страна за рефинансиране на неин дълг не представлява такъв
„свързан договор“. Директивата уреждала чрез такива договори „стокови
кредити“, финансиращи покупката на конкретна стока или предоставянето на
определена услуга, какъвто не е случаят по разглеждания казус.
Рефинансирането на дълг не попадало в посочената категория стоки(услуги),
а представлявало преструктуриране на дълг, подчинено на други правила,
регулиращи банковия сектор.
Според въззивника дори Директивата да се счете приложима за
процесния договор, изводът за непосочена цена на рефинансирането на дълга,
е неправилен. Цената била конкретизирана и включвала размера на
предоставения кредит, ведно с описаните в договора възнаградителна,
санкционираща за забава и наказателна лихви.
С горното се обосновава неправилността на извода на първата
инстанция, че ответникът дължал само главницата по кредита като чиста сума
без лихви и дори я намалява с частично направените от ответниците
погашения преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем, при
положение, че е налице и признание на ответната страна за размера на дълга
и за приключването на стария заем с Банката след рефинансирането, чрез
касово доплащане на разликата между двата дълга. Страната поддържа и
наличие на противоречия в мотивите на решението на първата инстанция, по
изводите й за размера на установеното кредитно задължение. Поддържа, че е
коректна страна по договора за кредит, добросъвестно запознала ответниците
с дължимия ГПР и методиката за определянето му, чрез клаузите по договора
и представянето им лично и чрез недвусмислено даденото на ответниците
разяснение за икономическите тежести и неблагоприятни последици от
неизпълнението на техните задължения по сделката. Въпреки горното те на са
се възползвали от възможността да се откажат от рефинансиране без да
понесат санкции, в 14 –дневен срок от сключването на договора.
Моли се за отмяна на съдебното решение в горепосочените части и за
присъждане на заявените претенции изцяло, ведно с всички разноски, сторени
в заповедното и съдебно производство по делото.
2
В представения своевременно отговор от въззиваеми К. и З.К.и, ****,
чрез адв. П.К. от ****, със съдебен адрес: ****, ****, горната въззивна жалба
се оспорва като изцяло неоснователна. Решението на първата инстанция сочат
за правилно.Молят за потвърждаването му.
Въззиваемите се сочат за потребители, които, позовавайки се на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, транспонирани във
вътрешното ни законодателство, намират защита на правата си в нормативно
разписаните механизми, обявяващи недействителността на всички
неравноправни за тях договорни клаузи, както и на тези, които нямат
изискуемата от чл.10 и чл.11 от ЗПК форма и съдържание, защото законът
признава физическите лица, ползващи услугата на потребителското
кредитиране за икономически по-слаби и уязвими участници в гражданския
оборот и предвижда нарочна, засилена закрила на интересите им. Поддържат,
че приложими за разрешаването на поставения казус са нормите на ЗЗП и
ЗПК, които съдът в случая и предвид естеството на обсъжданото договорно
правоотношение между тях и Банката, е съобразил изцяло в обжалваното
съдебно решение.
Поддържат, че позоваването на недействителността на горепосочените
клаузи не търпи ограниченията на чл.266 от ГПК, че според съдържанието на
договора за кредит, не се касае нито за преструктуриране, нито за
рефинансиране на стар дълг(тези съображения се повдигали за първи път във
въззивната жалба). Твърдят, че Банката е третирала последния договор като
самостоятелен и нов, по който се държи комисионна.Оспорват възражението,
че изводът на съда за дължимост само на главница по кредита се базира на
липсата на цена на договора за кредит, т.к. мотивите на съда сочат, че е
приложил последиците от противоречието на договора за кредит с
предписаното в чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.8,9,10 и 20 и чл.12, ал.1,т.7-9 от ЗПК.
Поддържат, че договорът между З.К. и Банката не само не съдържа
информация за възможността кредитополучателят да се откаже от него, но
дори липсва препращане към Общите условия(ОУ), а в т.8 от същия се
съдържа информация, заблуждаваща потребителя в това отношение. Отделно
самите ОУ не уреждали като възможност отказ на потребителя от кредита,
както и при какви условия той би се осъществил;липсвала информация и
нямало заложени разбираеми критерии, нито ясно изложение на правата и
3
задълженията на страните, които да дадат на кредитополучателя възможност
да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключения
договор.
Последният не съдържал и ясни правила(конкретна изчислителна
процедура)за метода на изчисление на съответния лихвен процент –
възнаградителна лихва, респективно за отделните й компоненти и за
относителната тежест на всеки от тях. Затова Банката не можела да се счете
за добросъвестна страна и правилото на чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП в случая не
намирало приложение.Цитира се съдебна практика в подкрепа на заявеното
становище. Не се ангажират нови доказателства и се дирят разноски за
производството.
В съдебно заседание пред Апелативен съд–Бургас, страните поддържат
становищата си чрез процесуални представители. Този на Банката е възразил
срешу размера на адвокатското възнаграждение на противната страна и е
поискал прихващане между двете задължения за разноски, до размера на по-
малкото от тях.
Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.267 от ГПК, извършена с
определението по допустимостта й, сочи въззивната жалба за редовна и
подлежаща на разглеждане по същество, а тази по чл.269 от ГПК, определя
обжалваното решение като валидно и допустимо.Възражението за изтекъл
шестмесечен преклузивен срок за предявяване на претенцията по делото
спрямо поръчителя не е по допустимостта, а по нейната основателност,
поради което съдът не дължи служебна проверка, а спорът за неправилност на
съдебното решение, уважаващо исковете спрямо поръчителя при условие на
пасивна солидарност с кредитополучателя, не е пренесен във въззива.
По съществото на спора, предвид въведените от въззивника оплаквания,
при съвкупната преценка на събраните в производството доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено следното:
Производството по настоящото дело е образувано по претенция с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба Първа инвестиционна банка“ АД е искала да бъде
4
установено по отношение на З.Д.К.. и К.В.К..- **** като солидарни
длъжници, вземането й по договор № **** г. за банков кредит и общите
условия (ОУ) на същата банка за кредити на физически лица, удостоверено в
извлечение от счетоводните й книги, въз основа на което в нейна полза са
издадени: заповед № 4487/26.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № **** г. по
ч.гр.д. № 10023/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, в размер на общо 15
504,61 евро, включващо: 6 941,09 евро просрочена главница; 5 414,46 евро
просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2013 г. до 13.11.2019 г.; 3
103,31 евро просрочена наказателна лихва за периода от 15.08.2012 г. до
13.11.2019 г.; 21,21 евро законна лихва за периода 14.11.2019 г. до 24.11.2019
г. (от обявяване на кредита за предсрочно изискуем до подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК); 48 лв. разноски по събиране на вземането за
периода от 10.09.2019 г. до 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задълженията. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски
в заповедното и исковото производство.
Исковата молба съдържа твърдение за сключен между страните договор
№ **** г. за банков кредит, съгласно който и общите условия за кредити на
физически лица на банката, последната предоставила на З.К. банков кредит в
размер на 7 050 евро, с годишна лихва в размер на БЛП на банката в евро
(тогава 7.99 %), увеличен с надбавка от 8,51 пункта, с краен срок на
погасяване 15.04.22г. Част от договора били и ОУ на кредитодателя. За
обезпечаване вземанията по договора за банков кредит(ДБК), бил сключен
договор за поръчителство от 25.04.2012 г. с ответница К.В.К...
Твърди се неизпълнение от страна на кредитополучателя, въпреки
отправено писмено предизвестие, поради което банката упражнила правото
си по т.10.1.2 от ОУ и обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
снабдила се със заповед № 4487/26.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист № **** г. по ч. гр. дело № 10023/2019 г. по
описа на Районен съд-гр. Бургас, с които ответниците били осъдени да й
заплатят солидарно горепосочените суми. За събиране на вземането било
образувано изпълнително дело № **** по описа за 2020 г. на ЧСИ С..Н..
5
Банката твърди просрочие на погасяването на кредита от длъжниците,
от 15.08.2012 год., а предсрочната му изискуемост обявява за настъпила на
14.11.19 год., след надлежно уведомяване на К.и и изтичането на даден им за
доброволно изпълнение срок, след като вече били просрочили 87 вноски за
главница - в общ размер на 3998,33 евро и 76 месечни вноски за договорна
лихва - в общ размер на 5374 евро. Предсрочно изискуемата главница била в
размер на 2 942,76 евро. Общият размер на дължимата главница бил 6941,09
евро. От 15.08.2012 г., до датата на подаването на молбата пред заповедния
съд( 25.11.19г.), кредитът бил в просрочие от 2658 дни.
В представения по делото общ отговор, ответниците сочат претенцията
по отношение на поръчителя К.К. за недопустима, като приемат 6-месечният
преклузивен за упражняване правата на кредитора срок по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД за изтекъл, касателно вече падежиралите вноски(срокът течал от падежа
на всяка отделна вноска по кредита), предвид осемгодишната забава на
банката да заяви претенцията си спрямо длъжника. Намират, че искът би бил
допустим спрямо поръчителя само за вноските, обявени за предсрочно
изискуеми, доколкото и за тази претенция не е изтекъл шестмесечният
преклузивен срок, с начало-уведомяването на длъжника от кредитора, че
упражнява потестативното си право. Развиват подробни съображения в тази
насока.
Претенцията оспорват също по основание и размер, като: възразяват
срещу наличието на предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, съобразно с визираното в ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, че предсрочната изискуемост настъпва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако са налични
обективните факти за това(предварително уговорено неизпълнение).
Оспорват действителността на процесния договор за банков кредит.
Посочват, че договорените лихви, такси и комисионни многократно
надхвърлят предвидените в Закона за потребителския кредит. Позовават се и
на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно който договорът е
недействителен, ако не са посочени приложимия лихвен процент и условията
за прилагането му. Посоченият в договора лихвен процент не бил фиксиран, а
се формирал от базов лихвен процент и надбавка от 8,51 пункта, като
6
липсвали условията за прилагането му. Била посочена и общата дължима
сума 14 660,35 лева. Сочат и липсата на яснота за базата, върху която се
начислява лихвата - върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Не било спазено и изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, като не били посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването на годишната лихва в размер на 16,5% и на годишния
процент на разходите /ГПР/ в размер на 18,82%. В договора били посочени
само абсолютни стойности, като липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР. Посочва се и, че лихвата за десетгодишния период
възлизала на 7 448,89 евро или с 398,89 евро повече от главницата, а
посоченият ГПР не отговарял на действително изчисления в погасителния
план.
В нарушение на чл. 11, ал. 1, т.8 (в хипотезата на свързани договори за
кредит) от ЗПК, в договора не били посочени данни за задължението по
договор за кредит № **** г. с предмет кредит в размер на 6 400 евро, което се
погасявало с процесния договор. С договора от 2010 г. също се погасявали
съществуващи задължения към банката, като изобщо липсвала яснота за
задълженията, дали включват и лихви, предвид което правят възражение за
анатоцизъм. Считат, че чрез сключването на нови договори банката е
заобиколила закона и по-специално разпоредбата на чл. 21 от ЗПК. Твърди се,
че в исковата молба не били посочени договор за банков кредит № ****г.
(единствено по който първият ответник бил получил заемни средства) и
договор № **** г. за банков кредит в размер на 10 000 лева. Посочват, че през
2007 година, поради финансови затруднения, първият ответник бил принуден
да изтегли нов кредит, за да погаси оставащите само няколко вноски по
предходния кредит. При договарянето му била предоставена кредитна карта с
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №**** г. Договорът от
2003 г. не бил прекратен поради връщане на заетата сума, а банката
начислявала наказателни лихви и неустойки, вследствие на което от
действително получения кредит сумите нараснали до настоящата претенция.
Към тях била прибавена и част от изискуемата сума по кредитната карта.
Считат, че договорите от 2010 и 2012 г. са недействителни, тъй като по тях
банкови карти в действителност не били представени, а служели за
7
заобикаляне на закона. Счита, че действително дължимата сума би била тази
по договора от 2007 г., но тъй като същият е с краен срок 20.08.2012 г.,
задължението било погасено по давност.Считат, че банката се е обогатила
неоснователно и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която в самия
договор, а не във вътрешните правила на банката, следва да е ясно и точно
разписан методът за изчисление на лихвения процент, като се посочва
относителната тежест на всеки от компонентите-пазарни индекси и
индикатори. Такива не се съдържали в процесния договор, поради което
считат правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от Закона за защита на потребителя за
неприложимо. Позовават се на практиката на СЕС.
Считат, че договорът противоречи и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е постановил решение, уважаваща частично
претенцията за вземане за главница по отношение на двамата солидарно
задължени ответници(кредитополучател и поръчител), отхвърляйки я до
пълния поискан размер, както и за заявените лихви и разноски за събирането
на вземането, като е присъдил съдебно-деловодни разноски и такива в
заповедното производство, съответни по размер на уваженото.
За да постигне този резултат, съдът е приел процесният договор за
банков кредит(ДБК) за валиден(неприлагайки чл.22 от ЗПК), но сключен в
нарушение на законовото изискване за ясно и разбираемо определяне размера
на разходите по кредита, чрез предварително оповестен механизъм за
изчисляване на дължимия ГПР, в който да са видни елементите му и тяхната
тежест във формирането на крайната величина( в размера на кредита бил
необосновано включен разходът “комисионна за ангажимент“ по т.7 от ДБК,
довело до неправилно изчисление на ГПР). Съдът също така е преценил
процесния ДБК за „свързан“ с предходния такъв, сключен между същите
страни и е приел за нужно според изискването на чл.11,ал.1,т.8 от ЗПК да
съдържа изрично посочване на стоката(услугата) и нейната цена в брой, но
това в случая не било сторено. Тези две нарушения са мотивирали съда да
изключи дължимостта на лихви и разноски и да приеме за съществуващо
само задължението за възстановяване на отпуснатата като кредит сума, от
8
която е приспаднал платената до момента главница, както и заплатените
дотук лихви и разноски, отнасяйки ги към погасяване на главното
задължение. Съдът е приел също така, че поради необслужване на кредита от
страна на кредитополучателя и доказано волеизявление от страна на
кредитора, че упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост на
кредита, достигнало до длъжника, предсрочната изискуемост е настъпила за
остатъка от главното задължение към 14.11.19г.
Поради обжалване на акта само от страна на ищеца кредитор, за
неуважената разлика до пълния размер на претенциите му, решението на
първата инстанция следва да се приеме за влязло в сила в частта,
установяваща дължимост на главница от 5484 евро, поради настъпила към
горепосочената дата нейна предсрочна изискуемост, на основание валиден
договор за кредит № ****г.
Страните по делото не оспорват установената от първата инстанция
фактическа обстановка, релевантна за казуса.Те са сключили горепосочения
договор за паричен кредит от 25.04.2012 год., като в предмета му е отразено,
че сумата от 7050 евро е предоставена от банката на кредитополучателя по
посочена банкова сметка, за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредит № ****г.Срокът за погасяване на процесния договор от
2012г. е до 15.04.2022 г.(чл.3 от договора). На същата дата с договор за
поръчителство ответницата К.К. се е задължила към банката да отговаря
солидарно с кредитополучателя за задълженията по посочения договор за
кредит.Договорът е сключен в писмената форма, изискуема според чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит(ЗПК) и към него е приложен погасителен
план, съдържащ разбивка на общата сума, дължима от заемателя, по вид на
задълженията- за главница и лихви до края на периода на погасяване,с
разбивка по месечни вноски( с еднакъв размер от по 120,82 евро-чл.5.1 от
ОУ), с посочен ГПР от 18,82%(чл.5 от договора), при годишна
възнаградителна лихва (ГЛП) от 16,5%, формирана като сбор от БЛП – ЕUR
от 7,99% и надбавка към него от 8,51%.(чл.4.1 от ОУ и чл.4 от договора)
Посочена е общата дължима по кредита сума в размер на 14660,35 евро(чл.5
от договора), а в предпоследния абзац от договора е изрично записано, че с
подписването му кредитополучателят декларира, че е запознат с общите
условия(ОУ) на банката за кредити на физически лица и приема прилагането
9
им при уреждането на отношенията си с нея във връзка със сключването и
изпълнението на този договор.Срокът на усвояване на кредита е до 30.04.2012
г.(чл.2 от договора).Съгласно чл. 5.1 от общите условия(ОУ), погасяването на
кредита се извършва чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, на
равни месечни вноски, определени в погасителния план. Уговорени са още:
такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева (чл. 6 от
договора), комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения
му размер в деня на усвояването (чл. 7). Според чл.8 от договора, ако до
изтичането на срока за усвояването на кредита, същият не бъде усвоен
изцяло, кредитополучателят дължи на банката комисионна за ангажимент в
размер на 2% върху неусвоената част от кредита.Предвидено е право на
заемателя да погаси предсрочно част или всички свои задължения по кредита,
без да дължи на заемодателя такса за предсрочно погасяване. Уговорено е
също забавените плащания да се отнасят в просрочие и да се олихвяват с
договорната лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.
Уговорено е кредитополучателят да погаси задълженията си и да закрие
договор за кредит № **** г. (чл. 11, б. „б“). Съгласно чл. 16 от договора,
кредитът става незабавно и изцяло предсрочно изискуем при забава в
плащането с повече от 90 дни.ОУ на банката предвиждат настъпване на това
право и след по-кратък период на неизпълнение – от пет работни
дни(чл.10.1.2.,б.“а“, касателно липса на достатъчни авоари в сметката,
обслужваща кредита) и след по- продължително неизпълнение от 150
календарни дни, когато е налице забава за плащане на което и да е
задължение на кредитополучателя към банката(вж.чл.10.3).
Според погасителния план (Приложение №1 към процесния ДБК),
кредитът се погасява на 120 равни месечни вноски с падеж 15-то число, като
за всяка вноска са посочени начална и крайна дата, дължимата главница в
началото и края на периода, общ размер на вноската и размер на лихва и
главница.
Съгласно чл.3.5 от ОУ кредитът се счита за усвоен със заверяване на
разплащателната сметка. Кредитополучателят заплаща и такси, съгласно
действащата Тарифа към датата на плащането. В чл. 10 от договора, както и в
чл. 4.2, 4.4, 4.7 и 4.8 и от ОУ е предвидена възможност банката едностранно
и задължително за кредитополучателя да променя базовия лихвен процент и
10
лихвената надбавка.
Заключението на в.л. Вълчева, което съдът приема за годно
доказателство сочи, че кредитът е усвоен еднократно чрез заверяване на
еврова сметка с титуляр ответника З.К. на 27.04.2012 год. със сумата от 7 050
евро(наредена по сметка ****, по която до тогава е бил обслужван
предходния договор за кредит, рефинансиран с процесния). Вещото лице е
констатирало, че длъжникът е заплатил общо 1 566 евро по договора за
потребителски кредит, от които 108,91 евро за главница, 1 382,66 евро за
договорна лихва и 74,43 евро за наказателна лихва. Установено е, че съгласно
направените изчисления и отразените плащания, стойността на неплатеното
задължение по процесния кредит за главница, договорна и наказателна лихва,
към датата на обявяване на предсрочна изискуемост, е 15458,86 евро, в това
число: главница на стойност 6941,09 евро, възнаградителна лихва от 5 414,46
евро и обезщетение за забавено плащане (наказателна лихва)от 3 103,31 евро.
Вещото лице е обяснило как се формира общата сума, дължима по
кредита в размер на 14 660,35 евро според чл.5 от договора, а именно:от
главница - 7 050 евро(отпуснатия заем), договорна лихва - 7 448,89 евро,
еднократна комисионна от 2% по чл.7 от договора - 141 евро и еднократна
такса по чл.6 от договора за разглеждане на искане - 40 лева или 20,46 евро.
Посочва, че годишният процент на разходите /ГПР/ по договора от 18,82%е
изчислен съобразно Приложение №1 от Закона за потребителския кредит и
включва:комисионата за управление, таксата за разглеждане на искането за
кредит, разходите за застраховки, които би следвало да бъдат включени, не
отчита и не включва такси и комисионни, дължими при определени условия,
нито таксите за превеждане на дължимите вноски по кредита, а е изчислен на
база на фактически парични потоци.При изчисляването на ГПР банката е
отчела следните допълнителни допускания:валидност на договора за срока на
сключването му , запазване на лихвата и другите разходи в първоначалния им
размер, приложим до изтичането на срока на договора и допускане, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.
Установено е, че за периода от усвояване на кредита до обявяването му
за изцяло и предсрочно изискуем е приложен един и същ годишен лихвен
процент(възнаградителна лихва)от 16,50%, така, както е бил заложен при
11
подписването на договора от 2012г.При изчисляването на наказателна лихва в
случаите на допуснати просрочия, е приложен годишен лихвен процент в
размер на 26,50%, който също се е запазил непроменен в срока на действие на
кредитния договор и е формиран според първоначално уговореното в него.
Кредитът не е обслужван редовно и е обявен от банката за предсрочно
изискуем на 14.11.19г., което кореспондира с предвиденото в процесния ДБК
по чл.16 нейно право за това, при забава на което и да е изискуемо
задължение на кредитополучателя към банката за срок по-дълъг от 90 дни
(календарни), считано от датата на настъпване на неговата изискуемост.
Ищецът е подал пред БРС заявление за вземането си по реда на чл.417 и
сл. от ГПК против ответниците като солидарни длъжници. По образуваното в
тази връзка ч.гр.д.№ 10023/2019 год. на БРС,са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение №4487/26.11.2019 год. и изпълнителен
лист № 4940/27.11.2019 год.Ответниците са възразили против заповедта в
срока по чл.414 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.
Според експертизата, забавата за плащането на главница по договора
датира от 15.08.12г.Към 14.11.19г. са непогасени общо 87 вноски за главница
в размер на 4077,23евро.Платени са само 108,91 евро.
Забавата за плащане на договорна лихва датира от 15.07.13г. и до
15.11.19г. обхваща общо 76 вноски на стойност 5414,46 евро.Заплатени от
15.05.12г. до 15.07.13г. са общо 1382,66 евро.
От дължимата наказателна лихва са заплатени 74,43евро, а са останали
непогасени за периода от 15.08.12г. до 15.11.19г.-3103,31 евро.
По правните изводи:
Предвид гореустановените факти и с оглед момента на сключването на
процесния договор за кредит, съдът приема, че за уреждането на отношенията
на страните по него, във връзка с изпълнението му, респективно с
последиците от неизпълнението на кредитополучателя и предсрочната
изискуемост на кредита, са приложими Закон за потребителския кредит(ЗПК)
в сила от 12.05.2010г., както и Закон за защита на потребителите (ЗЗП)в сила
12
от 10.06.2006г.
Първият закон въвежда като част от действащото ни право
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22.05.2008 г.), с
цел да осигури защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит (чл. 2 ЗПК), като допълни и засили
общо установената такава в ЗЗП, при съобразяване на особеностите и
спецификата на потребителските кредити.Вторият закон пък транспонира в
националното ни право Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Тази нормативна база има за цел изграждането на защита на
потребителите физически лица при създаване на облигационни
правоотношения с доставчици и кредитори–търговци. Законодателят приема,
че последните са икономически по- силната, по информирана и доминираща в
такова правоотношение страна. Същевременно потребителите физически
лица се възприемат принципно като поставена в икономически по-неизгодно
положение при сключването на стандартните договори страна, която в
сравнение с търговеца е по-неинформирана и неразполагаща с
професионални умения по предмета на договора, при това често принудена да
изпълнява клаузи, върху чието съдържание няма възможност да повлияе, т.к.
са предварително изготвени от търговеца и съблюдават изцяло само неговите
интереси. Затова горепосочената правна уредба въвежда възможност за
допълнителна защита и корекция на евентуална неравнопоставеност между
договарящите страни в полза на икономически по-слабата, санкционирайки с
нищожност всички неравноправни клаузи, освен ако са уговорени
индивидуално или потребителят се съгласява изрично с приложението им
(така чл.146 от ЗЗП). В тази връзка законодателството е предвидило
изисквания за яснота и прозрачност при съставянето на клаузите в
договорите, която да даде възможност на потребителя да ги разбере не само
смислово, но и да прецени за себе си икономическото им значение,
включително рисковете, които може да настъпят в правната му сфера с оглед
13
бъдещото развитие на тези отношения. В контекста на това, действащото
право и съдебната практика изключват валидността на клаузи, визиращи
едностранно изменение на лихвения процент по договори за банкови кредити,
освен ако не се базират на обективни критерии за промяна на
лихвата(напр.борсови индекси, индекси за инфлация или икономическа
активност и др.под.), поставя се изискване договорите да съдържат точна
методология, респективно формула, по която да се определят значимите за
промяната елементи на възнаграждението и тежестта на всеки от тях в
определянето на крайния размер на лихвения процент. Освен това клаузите за
промени според практиката на националните съдилища и Европейския съд,
трябва да предвиждат както увеличаване така и намаляване на
лихвите.Противното злепоставя интересите на потребителя.
Също така за съдилищата се създава задължение служебно да следят за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и да
изключват приложението им, ако установя такива.
Член 6 параграф 1 от директива 93/13/ЕИО изрично предвижда, че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Съотнесени към настоящия договор за кредит, горните принципни
правни положения обосновават извода, че той е валиден и подлежи на
изпълнение, като кредиторът-банка има право не само да си възстанови
дадения заем, но също така да получи възнаграждение за дадената финансова
услуга в размера на уговореното, както и валидно уговорената наказателна
лихва за забава на просрочията до обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита, а също мораторна лихва за забава върху главницата от този
момент насетне, до образуването на заповедното производство и законна
лихва за забава от датата на образуването на последното-до окончателното
изпълнение. Съображенията за това са следните:
Процесният по делото кредит е отпуснат на ответника К. като
физическо лице и представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла
на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП, а самият ответник има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
14
щом го е получил като физическо лице, ползващо кредита извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Той е потребител и по смисъла
на чл. 2 б "б" на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и се ползва от потребителската защита по тях, а е
потребител също и по смисъла на чл.3,б.“а“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и Съвета, намираща приложение в защитата на
физическите лица, страна по договори за потребителски кредити с банки.
Данните по делото сочат, че изискуемата от чл.10,ал.1 от ЗПК писмена
форма за сключването на договор за потребителски кредит в случая е спазена,
касателно обследвания ДБК на страните от 25.04.12г. Изпълнени са според
първата инстанция и настоящия съд също изискванията за валидност на този
договор, визирани в чл.11, т.7,9,11 и 12, вр. чл.22 от ЗПК, т.к. общият размер
на кредита и условията за усвояването му са изрично описани;както и
лихвеният процент, условията за прилагането му, БЛП включен в
образуването на възнаградителната лихва( 7,99%), ведно с надбавката от 8,51
пункта. Действително тази лихва не е уговорена като постоянна, а
променлива величина и условията за нейната промяна, визирани в чл. 10 от
договора, както и в чл. 4.2, 4.4, 4.7 и 4.8 от ОУ даващи само на банката
възможност за едностранна корекция на базовия лихвен процент и лихвената
надбавка, представляват неравноправни клаузи, които не могат да намерят
приложение в отношенията на страните, но това не се отразява на
валидността на първоначалния договор, т.к. според данните от експертизата,
промяна в тази част на условията по правоотношението не е извършена за
целия срок на действието му. Не на последно място съдът позовава извода си
за валидност на първоначалната клауза, определяща размера на лихвения
процент и нейната приложимост към отношенията на страните за целия срок
на договора, на становището на ВКС(което напълно споделя), изразено в
Решение №92/09.09.19г. по д.№2481/17г.- ІІт.о. на ТК, в следния смисъл:
“произтичащата от чл.146, ал.1,вр.чл.143 от ЗЗП нищожност на уговорката в
клауза от ДБК, даваща право на банката – кредитор да промени едностранно
лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на
уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна
лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на
подписването на договора размер в проценти и договорна надбавка“.
15
Въззивният съд споделя доводите на въззивника за неоснователност на
възражението на въззиваемите кредитополучатели, че т.к. процесният договор
от 2012г. бил свързан с предходния кредитен договор № ****г., сключен
между страните по делото, в случая не било спазено императивното изискване
на чл.11, ал.1, т.8 ЗПК за посочване на стоката или услугата, респективно на
нейната цена.
Понятието „свързан договор“ намира определението си в чл.3, б.“н“ от
Директива 2008/48, транспонирана в §1,т.11 от ДР на ЗПК, легално
дефиниран като договор за потребителски кредит, при който са налице
кумулативно следните предпоставки: а) кредитът се използва изключително
за финансиране на договор за доставка на стоки или за предоставяне на
услуги и б) от търговска гледна точка двата договора представляват едно
цяло, което означава, че продавачът на стоката или доставчикът на услугата
финансира предоставянето на кредита или в случай, че кредитът се
финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на продавача на
стоката или на доставчика на услугата за сключването, или за подготовката на
договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или
услуги, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.
Въззивният съд счита, че процесният договор не е свързан по смисъла
на така цитираните разпоредби с предходния, сключен между страните по
делото договор за потребителски кредит от 2010г., т.к. двата договора не са
взаимозависими, нямат общ предмет и не представляват едно цяло, включая
досежно условията на сключването, изпълнението и прекратяването им, както
и на размера на заема. Договорите имат различен предмет, а връзката
помежду им е в това, че касаят едни и същи страни и процесният договор е
целеви- т.е. кредитът по него е отпуснат само с предназначението да погаси
вземането на банката спрямо кредитополучателя К., произтичащо от
предходния кредитен договор.
С оглед горното съдът заключава, че в случая чл.11, ал.1,т.8 от ЗПК не
намира приложение и неспазването на изискванията, императивно поставени
от тази разпоредба при договаряне на потребителски кредити, не може да
обуслови неоснователност на вземането на банката за възнаградителни и
наказателни лихви, както и за разноски по потребителския кредит от
16
25.04.2012г., нито е основание за обявяване на целия договор за нищожен.
Обстоятелството, че в процесния договор не се съдържа методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК, също
не е основание за отказ за заплащане на възнаградителната лихва, формирана
с участието на тази величина, т.к. поставящата това императивно изискване
разпоредба на чл.11,ал.1,т.9а от ЗПК е в сила от 2014г., т.е. не е съществувала
към момента на сключване на обсъждания по делото кредитен договор на
страните.
Настоящият състав споделя като основателно и въведеното от
въззивника съображение, че в случая е спазено поставеното от чл.11, ал.1,т.10
от ЗПК изискване за посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключването на договора за кредит, като са взети предвид допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 към
ЗПК начин. Действително процесният договор не съдържа описание на
взетите при горното изчисление допускания, но в общите условия на банката
ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при
определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и
недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума,
предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе
си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с
предложения на други кредитни институции, а също и при необходимост да
се откаже от договора. Освен това от отговора на въпрос №5 към
експертизата става ясно, че ГПР е изчислен от банката съобразно Приложение
№1 към ЗПК, изрично е посочен в чл.5 от договора(18.82%) и по стойност не
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (чл.19 ал.4 от ЗПК, редакция ДВ бр.35/14 год.). Нормата на чл.19
ал.4 от ЗПК, на която се позовават ответниците, е приета след сключването на
процесния договор, но кредитодателят е определил ГПР, вместващ се и в тези
ограничителни рамки. Само за пълнота на настоящото изложение, т.к. не е
изрично включено в доводите на въззивника, но присъства в мотивите на
обжалвания акт, съдът отбелязва, че в случая няма данни, включително и с
17
оглед констатациите на експерта по делото, че при формиране на размера на
ГПР е взета предвид и визираната в т.8 от ДБК комисионна за ангажимент на
банката, в размер на 2% върху неусвоената част от кредита, каквато
безспорно не е плащана, т.к. в процеса няма твърдения, нито данни за
частично неусвояване на заема. Доказателствата сочат тъкмо обратното-
своевременно, еднократно усвояване на заема и формиране на ГПР само за
реални парични потоци.
Според съда в случая е спазено и изискването на чл.11, ал.1,т.20 от ЗПК,
в ДБК да бъде отразено наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено
и др.условия за упражняването му, вкл. информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл.29, ал.4 и 6
от ЗПК(в 30 дневен срок, при лихва, начислена на базата на уговорения в
договора лихвен процент),като се посочи и размерът на лихвения процент на
ден.Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т.к. правото
на отказ на К. от договора е изрично уредено в чл. 7.4 и 7.4.1 от ОУ, макар и
само като еднократно упражнимо в срок от 14 календарни дни, считано от
датата на сделката. Така уговорената възможност за отказ би следвало да се
счете за удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща правния му
интерес във връзка с отпускането на заема, предвид обстоятелството, че
първоначално уговорените условия на кредитиране не са променени до края
на действието на договора, а преценката за икономическата тежест на поетите
с него задължения е обективно обусловена от ясното цифрово изразяване на
всички договорени лихви- възнаградителни и наказателни.
Процесният договор не сочи изрично размера на дължимия лихвен
процент на ден, но годишният лихвен процент(ГЛП) е уговорен в чл. 4 от
договора, а съгласно чл. 4.13 от ОУ, дължимите лихви се изчисляват въз
основа на действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид
това, дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е
изчисляем на база уговореното в договора и ОУ. Следователно липсата на
данни за лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ, не би
могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В обобщение на изложеното дотук, настоящият състав заключава,че по
18
делото не се установяват правни основания, отричащи задължението на
потребителя да заплати на банката освен просрочената и непогасена
главница, още и дължимото за финансовата услуга възнаграждение, а също и
наказателна лихва в уговорения между страните размер, която е дължима,
поради настъпилата в изпълнението на договора забава, съгласно
констатациите на експерта по ССЕ, отразени в приложение №3 към
заключението(л.131 дело БОС).
Размерите на горните задължения следва да бъдат съобразени с
установеното от заключението на вещото лице по изслушаната пред БОС
счетоводна експертиза, т.е. за задължение за непогасена главница - 6941,09
евро, колкото е главницата, вземането за която се иска да бъде установено.
Нейният размер е равен на разликата между цялата заета по договора сума от
7050 евро и платената според ССЕ по делото част с настъпил падеж от 108,91
евро(л.131- дело БОС).
От договорната лихва по погасителен план в размер на 7448,89 евро е
заплатена от потребителя част в размер на 1382,66 евро(вж. приложение №2
към експертизата пред БОС) и е останала непогасена сумата 5414,46 евро,
колкото е заявил като вземане в исковата си молба ищецът.
От наказателната лихва(вж. приложение №3 към експертизата пред
БОС)чийто общ размер е 3177,74 евро, е заплатена част в размер от 74,43 евро
и остава неиздължена сумата 3103,31 евро, колкото е заявил ищецът в
исковата си молба. Сумата е изчислена на база всички установени по делото
забави в изпълнението на дължими по договора вноски, съобразно
предвидения в ДБК при подписването му размер на наказателна лихва.
Съдът не обсъжда направеното от въззиваемите ответници възражение
за недължимост на част от наказателната лихва, като задължение погасено с
изтичането на кратка погасителна давност към датата на заявяването на
претенцията по реда на заповедното производство, т.к. е предявено в
последното по делото съдебно заседание пред окръжния съд, т.е. извън срока
по чл.131 от ГПК, поради което е преклудирано и като такова-недопустимо.
Мораторната лихва за забава върху неиздължената главница следва да се
начисли от датата на обявената предсрочна изискуемост- 14.11.19г. до датата,
19
предхождаща заявлението и според експерта е в размер на 21,21 евро, колкото
е заявил ищецът по делото.
Поради безспорно установената забава за погасяването на главницата
по процесния ДБК и след подаването на молбата пред заповедния съд,
кредитополучателят дължи на банката също законна лихва за забава върху
тази главница от 25.11.19г., до окончателното й изплащане.
С оглед предвиденото в глава ХІ „неизпълнение“, т.11.1 б. „г“ от ОУ
право на банката да събере даже служебно своите изискуеми вземания, вкл.
разноски по договора и предвид липсата на конкретно възражение по
основанието и размера на претендираните по делото разноски по събирането
на вземането за кредита, сторени в периода 10.09.19г.- 25.11.19г. от 48 лв.,
извън съображенията за нищожност на договора, съдът счита, че следва да
приеме за доказано по основание и размер, т.е. да обяви за съществуващо и
това задължение на заемополучателите, отразено в счетоводните сметки за
отчитането на процесния кредит към 25.11.19г. по партидата на дълга и
описано в експертизата на вещото лице по делото.
В обобщение на гореказаното и поради несъвпадение на крайните
изводи на двете инстанции по отхвърлянето на заявените от ищеца претенции
по делото, решението на първата инстанция в тази част следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново, уважаващо иска по чл.422 от
ГПК и претенцията за съдебно- деловодни разноски изцяло.
Този изход от обжалването налага отмяна на първоинстанционното
решение и в частта, осъждаща банката ищец да заплати на двамата ответници
съдебно-деловодни разноски от 994,65лв..
Съответно ищецът има право на всички сторени в заповедното и в
исковото производство на две съдебни инстанции разноски, т.е. следва да му
се присъди допълнително сумата от 1841,16лв., изчислена така: Общият
размер на сторените от него разноски по спора е 2553,16лв. и включва: по
606,49лв. за д. т. платена в заповедното и в първоинстанционното
производство, 440,18лв. платена д.т. по въззивното дело, юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в размер на: 100лв.за
заповедното производство, 450лв. за първоинстанционното и 150лв. за
20
въззивното дело и 200лв. разноски като депозит за вещо лице. Част от тях в
размер от 712лв. са вече присъдени с първоинстанционното решение, което в
тази част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №9/15.02. 2021г. по гр.д.№1040/2020г. по описа на
Окръжен съд Бургас, В ЧАСТТА, осъждаща „Първа инвестиционна
банка“АД да заплати на З.К. и К.К. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 994,65 лв. и В ЧАСТТА,отхвърляща заявените
спрямо З.К. и К.К. претенции по чл.422 от ГПК за установяване на вземания
на банката-кредитор за главница, договорна, наказателна, мораторна лихви и
разноски за събиране на вземането й в размер над 5484 евро, до общо
претендираните по делото такива от 15 504,61 евро и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Първа
инвестиционна банка" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София. бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез юрк. М.Д. със
съдебен адрес: ****, СПРЯМО солидарни длъжници З.Д.К.., ЕГН
********** и К.В.К.., ЕГН **********-двамата с постоянен адрес: ****, чрез
адв. П.К., ****, със съдебен адрес: ****, за: още 1457,09 евро главница, над
установената като дължима по договор № **** г. за банков кредит с
горепосоченото решение главница от 5484 евро; за 5414,46 евро -
непогасена договорна лихва за периода 15.07.13г. – 13.11.19г.; за 3103,31
евро неплатена наказателна лихва, дължима за периода 15.08.12г.-
13.11.19г.; за 21,21евро- мораторна лихва за забава върху неиздължената
главница, за периода от 14.11.19г.(обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита) до 24.11.19г.(датата предхождаща подаването на молбата пред
заповедния съд) и за сумата 48 лв., представляваща дължими разноски по
събиране на вземането на банката, произтичащи от горепосочения договор за
банков кредит и общи условия на банката за кредити на физически лица,
сторени в периода от 10.09.19г. до 25.11.19г., ведно със законна лихва
върху горепосочената главница , считано от 25.11.19г., до окончателното й
21
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото съдебно решение в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА З.Д.К.., ЕГН ********** и К.В.К.., ЕГН **********-двамата
с постоянен адрес: ****, да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София. бул.
„Драган Цанков“ № 37 допълнителни разноски в общ размер от 1841,16 лв.,
за проведеното заповедно производство по ч.гр.д.№10023/2019г. по описа на
Районен съд-Бургас, за проведеното производство по гр.д.№1040/20г. по
описа на Окръжен съд –Бургас и за производството по в.гр.д.№236/2021г. по
описа на Апелативен съд Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му
на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22