№ 840
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120203402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Б.....“ ООД, ЕИК .........., срещу
Наказателно постановление № 25/05.06.2024 г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС),
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Н. В... от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е постъпила и писмена защита за
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. А.
К....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е постъпила и
писмена защита за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2024 г., в границите на защитена територия - природна забележителност
„Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, жалбоподателят не е
изпълнил предписание, дадено с писмо с изх. № БРЗТЗЗ-837(38)/15.01.2024 г. на РИОСВ, да
премахне от границите на природната забележителност разположени и изградени обекти -
каравани, навеси, санитарни помещения и други спомагателни към тях временни връзки за
електричество, вода и за отвеждане на отпадни води и др., в поземлени имоти с номера
67..............., 67................ по КККР на гр. Созопол. За извършеното нарушение свидетелката
1
Е. П. съставила на жалбоподателя АУАН по чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС. При
тази фактическа обстановка на 05.06.2024 г. АНО издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид на така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото АНО не представи по делото доказателства относно датата на връчване на НП на
жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере срещу какво да се защитава
жалбоподателя. Съставомерните признаци са описани достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на
разпоредбата на чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 166,
т. 3 от ЗООС, с наказанията по чл. 165 се наказват лицата, които не изпълняват
предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните
протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на
националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 155, ал.
2 от ЗООС в констативните протоколи от извършване на проверката се отразяват
констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на
срокове и отговорници за изпълнението им.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен и несъмнен
начин се установи, че в поземлени имоти: 67..............., 67................ по КККР на гр. Созопол,
собственост на жалбоподателя, намиращи се в границите на защитена територия - природна
забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, са били
разположени каравани, навеси, и други спомагателни обекти и връзки, като по този начин се
поврежда и изменя естественият облик на местността и се нарушава закона. В тази връзка
директорът на РИОСВ е дал предписание за премахване на обектите, което не е изпълнено
от страна на жалбоподателя. С това си неправомерно поведение той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2 от
ЗООС.
За извършеното нарушение чл. 165, ал. 1 и 2 от ЗООС, предвижда имуществена
санкция от 2000 до 20 000 лв. Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като
относима и на жалбоподателя е наложено минимална санкция от 2000 лв.
Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
нарушението не се отличава от обичайните нарушения от този вид, то засяга важни
обществени отношения, свързани с опазване на защитените територии в Република
България, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложената санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, което
следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25/05.06.2024 г., издадено от
директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2, вр.
чл. 165, ал. 2 от ЗООС, на жалбоподателя „Б.....“ ООД е наложена имуществена санкция от
2000 лв.
ОСЪЖДА „Б.....“ ООД, ЕИК .........., да заплати на Регионална инспекция по околната
3
среда и водите - гр. Бургас разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4