РЕШЕНИЕ
№ 2526
гр. Пловдив, 06.12. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П. Ш., като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2881 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/.
2. Образувано е по жалба на И.К.П., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Л.Д., срещу отказ
за издаване на удостоверение по чл.51, ал.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, обективиран в писмо
изх. № 1793/09.09.2019 г. на директор на Областна
дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че до ответния административен орган е
подадено заявление за издаване на удостоверение по чл.51, ал.3 от ЗВМД, за да
се удостовери във вр. чл.4, ал. 1 от Наредба № 61 от
09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за
които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз / обн., ДВ, бр. 47 от 9.06.2006 г./, че животновъдния обект
на оспорващата е регистриран под съответен номер. Сочи се, че такова
удостоверение вече е било издадено на оспорващата на 16.06.2015г., но тъй като
е с изтекъл срок на валидност следва да бъде подновено. Оспорват се
фактическите и правни изводи на административния орган, като се поддържа че в
животновъдния обект към 2015г. е имало 120 бр. дребни животни, а за издаването
на исканото удостоверение е ирелевантно дали
последният е регистриран към настоящия момент. Твърди се, че ответникът има
задължение да поддържа Интегрирана информационна система с данни за животните и
животновъдните обекти и да издава удостоверения в тази връзка.
3. Ответникът – директор на ОДБХ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Твърди се, че нормите на чл.51, ал.З от ЗВМД и чл.4, ал. 1 от
Наредба № 61 от 09.05.2006г. не вменяват задължение на ОДБХ - Пловдив при
подадено искане от страна на собственик да се издава удостоверение за вписан
обект в Интегрирана информационна система ВетИс. Сочи
се, че задълженията на административния орган са предвидени във връзка с
регистрация на животновъдните обекти по реда на чл.137 от ЗВМД, като едва след
провеждане на тази процедура би могло да се издава и съответно удостоверение.
Сочи се,
че И.К.П.
никога не е подавала в ОДБХ-Пловдив заявление за регистрация на животновъден
обект и няма издадено удостоверение за регистрация. Твърди се, че предходно
издаденото й удостоверение е съгласно образец ЗХОЖ – 157, утвърден със заповед
№ РД 11 – 110/23.03.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ и служи за
животновъдни обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВМД, а са
вписани в Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС.
Предметът на това удостоверение е вписването на животновъдния обект и броя на
животните в него. В този аспект се поддържа, че издаденият образец на
удостоверение третира предходен режим и към настоящия момент се явява отменен. Претендира
са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Директорът на
ОДБХ – Пловдив е издал удостоверение № 1670/16.06.2015г. (образец ЗХОЖ – 157,
утвърден със заповед № РД 11-110/23.03.2011г. на изпълнителния директор на
БАБХ), според което на основание чл. 51, ал. 3 от ЗВМД и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 61 от 09.05.2006г. в
информационната система за животни и регистрация на животновъдни обекти е
вписан животновъден обект с регистрационен номер 4127 – 0160 с капацитет 120
бр. овце, намиращ се в с. Поповица, общ. Садово, обл.
Пловдив, собственост на И.К.П.. В животновъдния обект се отглеждат 110 бр. овце
– млечни, 1 бр. коч. Удостоверението е валидно шест месеца от датат на
издаването му.
7. И.К.П. е подала
заявление рег. 3124/30.08.2019г. до БАБХ – Пловдив за издаване на удостоверение
на основание чл. 51, ал. 3 от ЗВМД и чл. 4, ал. 1 от Наредба № 61 от
09.05.2006г., от което да е видно, че притежаваният от нея обект е вписан с
рег. № 4127 – 0160.
8. С писмо изх. №
1793/09.09.2019г. директорът на ОДБХ – Пловдив е
уведомил оспорващата, че при проверка в Интегрираната информационна система на
БАБХ ВетИС е установено, че животновъден обект рег. №
4127 – 0160 е вписан като „лично стопанство“ с капацитет до 10 бр. дребни
преживни животни, но към 04.09.2019г. в него се отглеждат 185 бр. овце.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗВМД животновъдните обекти подлежат на регистрация по
чл. 137 от закона. В тази връзка, в качеството на собственик на такъв обект
оспорващата е длъжна да го регистрира в ОДБХ – Пловдив по описания ред.
9. Видно от
справка за налични животни в ОЕЗ към 06.11.2019г., в Интегрираната
информационна система на БАБХ се съдържат данни за животновъден обект рег. №
4127-0160, с адрес: с. Поповица, общ. Садово, обл.
Пловдив, овце 185 бр.
10. На 20.09.2019г.
директорът на Областна дирекция – Пловдив при Държавен фонд „Земеделие“ е
отправил запитване до директора на ОДБХ – Пловдив относно обстоятелството дали И.К.П.
е собственик или ползвател на животновъден обект, регистриран съгласно чл. 137
от ЗВМД. С писмо изх. № 1926/27.09.2019г. от страна на ОДБХ – Пловдив е
удостоверено, че лицето няма регистриран животновъден обект по реда на чл. 137
от ЗВМД.
11. Със заповед № РД
11-2210/14.11.2016 г. изпълнителният директор на БАБХ, на основание чл. 5, ал.
1, т.2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и ЗВМД, е отменил
образец ЗХОЖ – 157 – Удостоверение за вписан животновъден обект във ВетИС, утвърден със заповед № РД 11-110/23.03.2011г. и е
утвърдил нов образец ЗХОЖ – 157. На свой ред, със заповед № РД 11-2484/14.12.2016г.
на изпълнителният директор на БАБХ, на основание чл. 5, ал. 1, т.2 и ал. 2, т.
1 от Устройствения правилник на БАБХ, чл. 51, ал. 3 във вр.
§ 2 от ДР на ЗВМД, считано от 03.01.2017г. са отмени образец на официален
документ ЗХОЖ – 155 – Заявление за вписване на животновъден обект във ВетИС и образец на официален документ ЗХОЖ – 157 –
Удостоверение за вписан животновъден обект във ВетИС,
утвърдени с т. II от заповед № РД
11-2210/14.11.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, и вместо тях е
утвърден образец на официален документ ЗХОЖКФ – 155А - Заявление за служебно
вписване на животновъден обект в ИИС на БАБХ – ВетИс.
12. По делото без
разпитан свидетелят П. П. Я., служител в Областна дирекция за безопасност на
храните – Пловдив. В показанията си свидетелят поддържа, че като главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“
работи с интегрирана система ВетИс. Сочи, че
разликата между вписан и регистриран животновъден обект се дължи на процеса на
идентификация на животните, който е започнат преди около 20 години, като всяко
едно от селскостопанските животни, които дават продукция на пазара са
индивидуално идентифицирани. Този процес е предхождал създаването на
интегрираната система. За създаването на информационната системата се налагало
да се впишат всички животни и тъй като тогава по-голямата част от
животновъдните обекти не са били регистрирани се налагало първоначално вписване
на всички селскостопански животни и техните собственици, но това не отменяло
тяхното задължение да регистрират животновъдните обекти, както е описано в
закона. Вписване
на животновъдните обекти се извършвало въз основа на вътрешни правила или по
скоро с образци, които биват променяни или отменяни с заповед на изпълнителния
директор на Агенция по храните. В
резултат на вписването не се издавал документ. То се явявало един вид служебно
вписване. Имало гратисен
период, когато всички стопани на селскостопански животни, особено тези за лично
ползване, могли да подадат такова заявление за вписваме, като презумпцията е,
че животните са за лично ползване и продукцията няма да бъде изнесена на
пазара. Това бил нещо, като гратисен период до края
на 2016 г., когато бил отменен образецът
и от там нататък всички животновъдни обекти подлежали на регистрация.
По отношение на твърдението си, че
за вписването не се издава документ, свидетелят проявява колебания, като след
предявяване на процесното удостоверение, пояснява че
при създаването на информационната система първоначално е работила само Агенция
по храните, а по-голямата част от животновъдите участвали по различни програми
за получаване на субсидии. В такива случаи, тъй като третите институции не са
имали достъп до системата, се издавали удостоверения, че животните са вписани и
съответното лице е вписано, като собственик на тези животни.
IV. За правото:
13. Според чл. 30, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава
Интегрирана система за администриране и контрол, в която се съдържа система за
идентификация и регистрация на животните, която считано от 25.01.2011 г. следва
да бъде създадена и поддържана от Българската агенция по безопасност на
храните.
По смисъла
на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 61 от 09.05.2006г. системата за идентификация на животните и регистрация
на животновъдните обекти е част от интегрираната система за администриране и
контрол съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП и се изгражда въз основа на: 1.
индивидуални средства за идентификация на животните; 2. индивидуални паспорти
за идентифициране на едри преживни животни (ЕПЖ) и ЕКЖ;
3. актуален
регистър на животните за всеки животновъден обект; 4. компютризирана
информационна система (електронна база данни); 5. документи за придвижване или
транспортиране на животните.
Според чл.
6, ал. 1 вр. ал. 3 от Наредба № 61 от 09.05.2006г.
Българската агенция по безопасност на храните осигурява достъп до базата данни
по чл. 4, ал. 1, т. 4 на всички заинтересувани лица, като физически лица, които
искат достъп до електронната база данни, следва да подадат до ОДБХ заявление с
нормативно определено съдържание.
Съгласно § 5
от ДР на Наредба № 61 от 09.05.2006г. техническото изпълнение на системата за
идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти по тази
наредба се урежда с инструкция, издадена от изпълнителния директор на БАБХ.
Нормата на
чл. 51, ал. 1 от ЗВМД, считано от 01.05.2006 г., въвежда регистрационен режим
на животновъдните обекти, който след изменението с ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила
от 25.01.2011 г., се извършва в БАБХ. По правилото на чл. 137 от ЗВМД
(ред. ДВ, бр. 7 от 2013 г.) собствениците
или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по
образец до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат: 1. копие от
документ за собственост или право на ползване на обекта; 2. копие от документ
за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона
за устройство на територията; 3. копие от договор с ветеринарен лекар за
профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се
отглеждат в обекта; 4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата
по чл. 14, ал. 2.
В срок до 7
дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия
за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. Комисията в
тридневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за
регистрация или отказ. В тридневен срок от представяне на становището или
протокола за отстраняване на пропуски директорът на ОДБХ вписва животновъдния
обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва
регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с
наредбата по ал. 10.
Посоченият
правен режим не е претърпял съществени промени в сега действащата редакция на
чл. 137 от ЗВМД (ДВ, бр. 7 от 2013 г., бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018
г.).
Правилото на
§ 2 от ДР на ЗВМД предвижда образците на документи по този закон да се
утвърждават от изпълнителния директор на БАБХ.
14. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният отказа е издаден от материално и
териториално компетентен орган в съответствие с приложимите процесуални
правила, материалноправните норми и целта на закона. Между страните не стои
спор по обстоятелството, че към настоящия момент оспорващата не е провела
надлежно процедура по регистрация на собствения й животновъден обект по реда на
чл. 137 от ЗВМД. Този факт не се отрича от жалбоподателката, напротив твърди се
че такава регистрация не е нужна, за да бъде издадено удостоверение по чл. 51,
ал. 1 от ЗВМД във вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 61 от
09.05.2006г. Правните основания, на които се опира подаденото заявление, не
съдържат задължение за директора на ОБДХ да издава удостоверения за вписани в Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС данни за животновъдни обекти, извън установения ред
за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Фактът че на оспорващата е издадено
предходно удостоверение, по никакъв начин не способства за изясняване на
обстоятелствата каква точно процедура е провела през 2015г., респ. не оборва и
твърдението на ответника, че вписването на данните е извършено служебно.
До колкото
предмет на производството е преценка по законосъобразността на издадения отказ,
върху оспорващия седи тежестта да докаже, че са налице предпоставките за удовлетворяване
на искането му за издаване на конкретното удостоверение. Доказателства в тази
насока не се ангажираха. Установената по делото фактическа обстановка
обосновава извода, че удостоверение по образец ЗХОЖ – 157, след отмяната му от
компетентния административен орган по реда на § 2 от ДР на ЗВМД, не може да
бъде издадено, тъй като същото вече не част от правния мир. От друга страна на
оспорващата не може да бъде издадено и удостоверение по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, тъй като регистрация
на животновъдния й обект по този ред не извършена. Обстоятелство, че данните за
обект с рег. № 4127 – 0160 са вписани през 2015г. във ВетИС,
е безспорно и се установява с вече издаденото удостоверение, поради което
на оспорващата не се дължи и издаване на
друго такова, което да удостоверява наличието на първото.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото с отказа не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен
по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния
орган.
15. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
16. Ответникът в настоящото
производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.П., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат Л.Д., срещу отказ за
издаване на удостоверение по чл.51, ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, обективиран в писмо изх. № 1793/09.09.2019 г. на директор на Областна дирекция по безопасност
на храните – Пловдив.
ОСЪЖДА И.К.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните –
Пловдив, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: