№ 2553
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216957 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-022138 от 02.11.2021г.,
издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с
което на ИСКР. М. М. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 200
(двеста) лева.
Недоволна от това НП е останала ИСКР. М. М., която го обжалва в срок. В
подадената жалба М. заявява, че доколкото ударът е бил в задната част на автомобила и
шофьорът на другото МПС си е признал, че не я е видял, неправилно е бил съставен АУАН
и било издадено НП на нея като млад шофьор.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не се явява лично, нито
изпраща свой процесуален представител. Спрямо жалбоподателя производството пред СРС
е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща представител пред СРС и не взема становище по казуса.
Съдът, като обсъди доводите от жалбата, както и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 12.10.2021г. около 16.00 часа свидетелят Н.К. управлявал товарен автомобил
„...........” с рег. № ............ в гр. София по бул. „Гоце Делчев“ в най-лявата пътна лента с
1
посока на движение от бул. „П. Ю. Тодоров“ към бул. „България“. По същия булевард, в
същата посока на движение, но в дясната лента била ИСКР. М. М., която управлявала лек
автомобил „...........“ с рег. № ............... Времето било дъждовно. Имало и задръстване. Когато
автомобилите пред товарен автомобил „...........” с рег. № ............ тръгнали, св. К. също
привел в движение управляваното от него превозно средство. В същия момент М.
предприела маневра за частично навлизане от дясна в съседна лява лента, в която се намирал
товарният автомобил, управляван от св. К., но без да го пропусне. Настъпил удар между
двата автомобила като това станало след кръстовището с ул. „Червена роза”. С оглед
габаритите на товарен автомобил „...........” с рег. № ............ свидетелят К. видял само тавана
на лек автомобил „...........“ с рег. № .............. пред него, в десния край на камиона. К. не
усетил дали товарният и лекият автомобил са се ударили, но спрял и подал звуков сигнал
заради поведението на М. на пътя. Тя от своя страна се върната в дясната лента, от която
започнала маневрата.
След като двата автомобила спрели, М. заявила претенции, че св. К. я е ударил в
задната част на колата. За случая били уведомени органите на КАТ. На място пристигнали
служители на ОПП – СДВР (свидетелите ........ и .........). Те взели писмени сведения от М. и
К., констатирали щетите по двете превозни средства и св. ......... съставил Протокол за ПТП
№ 1782973 от 12.10.2021г., а св........ съставил скица на ПТП към Протокол № 1782973, в
които документи се подписали и двамата участници в ПТП-то. Щетите по товарен
автомобил „...........” с рег. № ............ били в областта на предната броня в дясно, а по лек
автомобил „...........“ с рег. № .............. – в областта на задния ляв калник и задната броня.
Освен Протокол за ПТП и скица към него, свидетелят ........ (в присъствието на свидетеля
.........) съставил срещу ИСКР. М. М. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № 409485 от 12.10.2021г. за това, че на 12.10.2021г. в 16.00 часа, в гр.
София, по бул. „Гоце Делчев“, с посока от бул. „П. Ю. Тодоров“ към бул. „България“, след
кръстовището с ул. „Червена роза”, М. е управлявала лек автомобил „...........” с рег. №
.............. и при маневра частично навлизане от дясна в лява /съседна/ лента не пропуска и
реализира ПТП с попътно движещия се в лявата лента с посока направо товарен автомобил
„Мерцедес Актрос” с рег. № ............. В Акта е посочено, че М. е нарушила чл.25, ал.2, пр.1
от ЗДвП. Екземпляр от Акта е връчен на М. срещу подпис на дата 12.10.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в
него срещу ИСКР. М. М. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-
022138 от 02.11.2021г., с което ........ – Началник Сектор към ОПП – СДВР е наложила на М.
на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Наказателното постановление е връчено на М. на 17.11.2021г., след което е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 24.11.2021г. С писмо на ОПП – СДВР с вх.
№ 100972 от 03.12.2021г. жалбата и цялата административна преписка са препратени на
СРС, където на 06.12.2021г. е образувано настоящото НАХД № 16957/2021г. по описа на
СРС, НО, 10 състав.
2
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите ......., ......... и К.; АУАН с бл.
№ 409485 от 12.10.2021г.; Протокол за ПТП № 1782973 от 12.10.2021г.; скица на ПТП към
Протокол № 1782973; справка картон на водача; Заповед № 8121К-13318 от 23.10.2019г. и
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-
5073 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 7 и лист 8 от делото писмени декларации от К. и М., тъй като по
своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива не представляват нито
гласно, нито писмено доказателство по смисъла на закона.
Показанията на свидетеля Н.К. (дадени пред СРС в съдебно заседание на
27.04.2022г.) са преки, информативни, подробни, непредубедени и звучат достоверно.
Напълно възможно е от товарен автомобил 26 тона и при задръстване водачът на камиона да
не е видял малкият по габарити лек автомобил „...........“, респ. подадения от неговия водач
сигнал за престрояване, ако е имало такъв – предвид височината на кабината на шофьора на
товарния автомобил, отстоянието му от купето на лекия автомобил и разстоянието между
двете МПС-та в задръстване. Освен това дори и М. да е подали сигнал за пристрояване от
дясна в лява лента – това автоматично не й дава предимство на пътя, тъй като съществува за
нея задължението по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Тук е моментът да се посочи, че показанията на св.
К. намират опора и в АУАН с бл. № 409485 от 12.10.2021г., Протокол за ПТП № 1782973 от
12.10.2021г. и скица на ПТП към Протокол № 1782973. Поради това съдът кредитира
напълно показанията на св. К., дадени пред СРС.
Свидетелите ....... и ......... нямат съхранен спомен за процесния казус. Поради това
показанията им за конкретното деяние се явяват неинформативни и това е напълно логично
с оглед естеството на работата им и броя на ПТП, които посещават ежедневно. Поради това
показанията на ....... и ......... не следва да се поставят в основата на фактическите и правни
изводи на съда касателно самото деяние. Същевременно показанията на тези двама
свидетели относно това, че св. ....... е съставил скицата на ПТП-то, а св. ......... е съставил
Протокола за ПТП и че е бил свидетел на съставянето на АУАН, доколкото намират опора в
АУАН, Протокола за ПТП и скицата към него - се явяват информативни и достоверни за
посочените тук обстоятелства и в тази им част следва да се кредитират от съда.
Доколкото констатациите в АУАН, Протокола за ПТП и скицата към него намират
подкрепа в кредитираните по-горе преки гласни доказателства (показанията на св. К.) и не
се оборват от друг доказателствен материал - съдът се доверява на АУАН, Протокола за
ПТП и скицата към него изцяло, още повече, че И.М. е подписала Протокола за ПТП и
скицата към него и така мълчаливо е признала неизгодните за себе си факти, вписани в тези
документи и доказани по безспорен начин с показанията на свидетеля К..
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на
Директора на СДВР, както и справката – картон на водача представляват официални
3
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и съответно приема, че
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, както и че жалбоподателят освен
процесното не е имал други нарушения на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата на ИСКР. М. М. е насочена срещу обжалваем пред съда административен
акт. Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган – с оглед приложените по делото Заповеди на Министъра
на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г.
Според тях ........ след 23.10.2019г. е Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“
към ОПП – СДВР и съответно може да издава Наказателни постановения, вкл. и процесното
НП. От Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-5073 от 21.07.2015г. и Заповедта на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018г. става ясно, че ........ е имал
право да съставя АУАН, вкл. и процесният Акт. Поради това конкретните АУАН и НП
следва да се приемат за издадени от оправомощени за това лица.
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на
установяване на нарушението. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1, чл.43,
ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен в деня на извършване и установяване на процесното нарушение
/12.10.2021г./, а НП е издадено след по-малко от месец след съставянето на АУАН. Поради
това съдът приема, че са спазени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния
закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и помежду им е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП
съществуват всички законово определени реквизити. Налице е яснота на административно –
наказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението,
посоката и лентата на движение на лек автомобил „...........“ и това, че този автомобил
частично е навлязъл от дясна в съседна лява лента за движение и е реализирал ПТП с
попътно движещия се /т.е. в същата посока/ направо в лявата лента товарен автомобил
„...........“. Поради това съдът не счита, че има допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство срещу М., нито че е
нарушено правото й на защита.
Административно – наказващият орган е приел, че ПТП-то е станало поради
4
навлизане на лек автомобил „...........“ частично от дясна в съседната лява лента, където се е
движил по същия път /т.е. „попътно“/ друго МПС – товарен автомобил „...........“. Именно в
това се изразява непропускането на превозното средство, движещо се в лявата лента в
случая. Поради това съдът счита, че в АУАН и в НП има достатъчно посочени
обстоятелства, описващи нарушението - ясно е къде се е намирал всеки един от двата
автомобила, посочени с марка и регистрационен номер на двете МПС-та, какво действие на
пътя е предприела И.М. и как, респ. защо е настъпило ПТП-то.
Доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения – основание за
отмяна на НП на формално основание, СРС прие, че следва да реши спора по същество.
Член 25, ал.2 от ЗДвП гласи : „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“. В конкретния случая от
показанията на свидетеля К., от АУАН, скицата и Протокола за ПТП се установява, че лек
автомобил „...........“ е навлязъл частично от дясна в лява пътна лента без преди това да е дал
път (пропуснал) движения се в тази лента товарен автомобил „...........“. За този извод
допринася и обективно случилият се факт по настъпване на пътно-транспортно
произшествие между лекия автомобил и товарния автомобил в лентата за движение на
товарния автомобил, както и мястото на щетите по двете превозни средства. Настоящият
съдебен състав счита, че именно доколкото от удара е била увредена предната броня в дясно
на товарен автомобил „...........“ и задния ляв калник и задната броня на лек автомобил
„...........”, при условие, че и двете МПС-та са се движили на право, следва да се приеме, че
именно лекият автомобил е променил траекторията си и е навлязъл в лентата пред товарния
автомобил частично и по начин да настъпи процесния удар.
По делото е безспорно доказано, а и жалбоподателят не спори, че водач на лек
автомобил „...........” е била ИСКР. М. М.. Поради това съдът приема, че по делото е
безспорно установено, че именно тя е осъществила от обективна страна състава на
нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно – като водач
на МПС няма как М. да не е съзнавала, че предприема частично навлизане в лявата пътна
лента в момент, в който там се намира товарен автомобил. Именно като водач на МПС М. е
била длъжна да наблюдава останалите участници в движението и да не предприема
отклонение на ляво към съседната пътна лента, при условие, че там се движи друг
автомобил. Щом е реализирала удара с попътно движещия се товарен автомобил, значи И.М.
е действала при непредпазлива форма на вината, при която административните деяния, за
разлика от престъпленията, могат да се осъществяват.
Ако водачът на лекия автомобил беше съобразил, че товарният автомобил по-бавно се
привежда в движение /в задръстване – с оглед на масата му/ и че от мястото на водача на
камиона не се вижда изцяло поведението на останалите участници в движението /особено на
5
по-малките коли, намиращи се до него в съседната дясна лента/ и ако водачът на лек
автомобил „...........” си беше останал в дясната лента и не беше частично навлязъл в лявата
лента за движение, където се е намирал товарният автомобил, процесното ПТП е нямало да
настъпи.
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че И.М. доказано е реализирала от
обективна и субективна страна състава на вмененото й нарушение - по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Според чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП водач, който наруши правилата за предимство
(в случая – чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП) и от това последва ПТП (по смисъла на §6, т.30 от ДР
на ЗДвП) се наказва с административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Точно
фиксираният от законодателя размер на административното наказание не позволява на съда
да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради
това съдът счита, че административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на М.
на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП следва да е в посочения в чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП размер от 200 лева заради настъпилото ПТП. В този смисъл е и Решение №
5740/13.10.2021г. на АССГ, XV касационен състав.
Доколкото с атакуваното НП на М. е наложена „глоба“ в размера на 200 лева,
настоящият съдебен състав следва да потвърди изцяло обжалваното Наказателно
постановление, тъй като същото се доказа, че е правилно, законосъобразно и при справедлив
размер на наложеното административно наказание.
Доколкото и двете страни не са претендирали разноски, нито са ангажирали
доказателства да са сторили такива, СРС не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-022138 от 02.11.2021г.,
издадено от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на ИСКР. М. М. за нарушение по
чл.25, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП й е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6