Решение по дело №755/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 242
Дата: 2 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20181420200755
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

                                                       Гр.Враца 02.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, IV-наказателен състав в публично заседание на 22.10.2018 година в състав.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

            При секретаря Ц.Цекова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №755 по описа за 2018г. На ВРС, въз основа на закона и доказателствата

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 315873 – 0331374 от 31.01.2018г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на "ВАЛЕНСА" ООД Булстат ********* със седалище и  адрес на управление гр.Враца, ул.“Софроний”№27, представлявано от К.Т.М. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на  чл.33 ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като го

НАМАЛЯВА в частта касателно размера на наложено административно наказание в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500/петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

            МОТИВИ:

            К.Т.М. *** с ЕГН **********, в качеството си на управител на "ВАЛЕНСА" ООД, от гр.Враца, Булстат ********* със седалище и  адрес на управление гр.Враца, ул.“Софроний”№27, е обжалвал НП № 315873 – 0331374 от 31.01.2018г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за извършено нарушение на  чл.33 ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС. В  жалбата  и в съдебно заседание не се оспорват фактическите констатации, отразени в акта и постановлението, но се поддържа, искане за отмяна на НП или намаляване на наказанието, като се сочи, че макар и допуснато нарушението то е единично и с него не е ощетена държавата, а санкцията е твърде завишена.

            Ответникът по делото чрез юрисконсулт Антов изразява становище, че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.

            Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.

            Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

При извършена проверка от служителите на НАП – Й.Н.М. и Св.П.М.И., на 13.01.2018г. в 12.30 часа в обект магазин за продажба на хранителни стоки, находящ се в гр.Враца, ул.“Софроний”№27, стопанисван и управляван от "ВАЛЕНСА" ООД.

По време на проверката от монтираното в обекта фискално устройство е изведен междинен отчет от които е видно, че оборотът за деня, маркиран във ФУ е в размер на 79.36 лв.

Също така, чрез попълване на въпросен лист е установена фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта, която възлиза на 66.80 лв., като е констатирана и сумата на паричните средства в началото на работния ден която е 57.50 лв., от което е констатирана отрицателна разлика между наличните парични средства в касата на обекта и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 70.06 лв. Предвид това от служителите на проверяващият орган е прието че, задълженото лице - ,,Валенса” ООД не е изпълнило задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Видно от изведен служебен бон л.12 /от делото/ монтираното в обекта фискално устройство притежава цитираните функции. Извършената проверка е оформена с Протокол за извършената проверка №0236456/13.01.2018г. в който са направени и съответните констатации с приложени доказателства.

Въз основа на констатациите от проверката на 13.01.2018г., собственика е извикан в офиса на НАП за съставяне на АУАН за извършено нарушение. На посочената дата е съставен АУАН № 0331374 от 18.01.2018г., от Й.Н.М. и в присъствието на св.П.М.И. и в присъствието на управителя  К.М. за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Последвало издаването на НП № 315873 – 0331374 от 31.01.2018г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

            Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Й.Н.М. и св.П.М.И. както и от писмените доказателства - АУАН № 0331374 от 18.01.2018г, НП № 315873 – 0331374 от 31.01.2018г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, Протокол за извършена проверка №0236456/13.01.2018г. с приложен фискален бон, Въпросен лист, Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г. всичките в заверени копия, др.приобщени по делото.

            Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и частично основателна по следните съображения :

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в гласните /показанията на свидетелите по делото и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

            Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

            В случая, отговорността на търговеца е била ангажирана на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за допуснато нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Разпоредбата на ал.1 на чл.33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, установява задължение за търговците, извън случаите на продажби в търговските обекти, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. 

Същевременно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства.

В съответствие с предвиденото в ал.1 на чл.33 от Наредба № Н-18/2006 година правило, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС въвежда санкция за лицата, които нарушат реда за въвеждане, извеждане, респективно отчитане на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.Съдържанието на текста чл.33, ал.1 от Наредбата налага извод, че в посочената хипотеза законът свързва задължението за конкретните операции с техническите възможности на фискалното устройство. Следователно, обективният състав на нарушението по ал.1 на чл.33 от Наредбата предполага техническите характеристики на използваното фискално устройство да позволяват предвидените в ал.1 операции. Поради това и законодателят е предвидил изключението въведено в ал.2 на чл.33 от Наредбата, че за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Ангажирането на административна отговорност за нарушение на ал.1 на чл.33 от Наредбата на основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС изисква установяване от административно наказващия орган на наличието на техническите възможности за фискалното устройство в съответния обект да изпълнява предвидените в закона операции, като съществен елемент от обективната страна на нарушението.

В случая, констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, въпросен лист, опис на касовата наличност, дневния финансов отчет от 13.01.2018г. приобщени по делото, и показанията на свидетелите, които съдът кредитира, като последователни и непротиворечиви.

От събраните доказателства се установява, че фискалното устройство – Дейзи Микро – С - KL конструктивно притежава възможността да извършва операциите "служебно въведени" и "служебно изведени суми".

От приложените  по делото документи не се установява невъзможност на самото ФУ да изпълнява посочените операции, за да е налице предвиденото изключение в нормата на чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като това не се твърди и от самият жалбоподател, напротив той сочи, като причина за  констатирана отрицателна разлика между наличните парични средства в касата на обекта и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 70.06 лв., с факта на получена стока, която заплатил с част от наличните пари в касата.

Както беше посочено и по-горе от анализа на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства следва, че задълженията регламентирани в него са поставени от законодателя в зависимост единствено от притежаваните от фискалното устройство технически възможности за конкретните операции, а не от възможностите на софтуера.

Не отразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Сумата от 70.06 лева е представлявала разлика в по малко от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство, като "служебно въведени". Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. От изведения служебен бон в монтираното в обекта фискално устройство е видно, че то притежава функциите на служебно въвеждане и служебно извеждане на сумите.

Водим от гореизложеното, съдът приема, че процесното фискалното устройство притежава техническа възможност за операциите "служебно въведени" и "служебно изведени суми" и установената при проверката въведена в касата сума в размер на 70.06 лева, е следвало да бъде регистрирана в него, чрез операцията "служебно въведени суми". Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото дневни финансови отчети, където има графа "служебно въведени", както и от показанията на актосъставителя.

Що се касае до размера на определеното административно наказание, то следва да се посочи и че ал.2 на чл.185 от ЗДДС сочи: Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 . И тъй като настоящото нарушение не води до неотразяване на приходи, както  и изрично е посочено в НП, то санкцията с която е санкциониран настоящият жалбоподател е тази определена в ал.1 на чл.185 от ЗДДС съгласно която – „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

При това положение и след като наказващият орган сам изрично сочи, че допуснатото от жалбоподателя административно нарушение е за първи път, като не са налице други общественоопасни последици то и следва, че при индивидуализирането му последният не е съобразил критериите, установени с чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е определил административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева. С оглед на това съдът намери, че така определеното наказание се явява завишено, поради което и прие, че административният орган неправилно е определил размера на административното наказание, което следва да изтърпи нарушителя.

В този смисъл съдът прие, че определеното наказание следва да бъде намалено до минималния размер определен в нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, а именно – 500.00лв.

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като законодателят още със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.второ, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл, като правилно и законосъобразно.

Затова съдът ИЗМЕНИ НП № 315873 – 0331374 от 31.01.2018г. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, за извършено нарушение на  чл.33 ал.1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, с което е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като вместо това НАЛОЖИ на дружеството жалбоподател административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ " в размер на 500.00лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

При гореизложените съображения съдът постанови решението си.                                                                                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: