Решение по в. т. дело №576/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20213001000576
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000576 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АРГУС ИНВЕСТ" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул." Св.
Климент" №10 против решение № 193/23.06.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1218/20г. в частта, в която е
отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл.79 вр. чл.183 от ЗЗД против К. СТ. М., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 15, ет.1 ап.2 за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
28 570лв / горницата над 2 582лв до претендираните 31 152 лв./,
представляваща дължима продажна цена за възмездно прехвърлени на
ответника К. СТ. М. право на строеж за изграждането на апартамент № 9 на
трети етаж и апартамент № 19 на четвърти етаж, в предвидената за
изграждане жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ж.к. Бриз в ПИ с
идентификатор № 10135.2526.2617., ведно с направените разноски по делото
и обезщетение за забава от датата на депозиране в съда на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение (04.02.2020г.) до окончателното изплащане
на задължението. Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, свързани със сроковете за провеждане
на съдебното дирене, респ. – с правилата за допускане и събиране на
доказателства, както и при игнориране и необсъждане на съществени за спора
доказателства. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част,
да разгледа спора по същество и да се произнесе със съдебен акт, с който да
уважи изцяло предявената искова претенция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, а решението в обжалваната му част да потвърди като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „АРГУС ИНВЕСТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул." Св. Климент" No10 претендира за
признаване за установено по отношение на ответника К. СТ. М. дължимост в
негова полза на сумата от 31 152 лв., представляваща неизплатена продажна
цена за възмездно прехвърлени права на строеж за изграждането на
апартамент No 9 на трети етаж и апартамент No19 на четвърти етаж, в
предвидената за изграждане жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ж.к.
Бриз в ПИ с идентификатор № 10135.2526.2617., ведно с направените
разноски по делото и обезщетение за забава от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.02.2020г.) до
окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора е сключен договор за
покупко-продажба на правото на строеж за изграждането на процесните два
апартамента, обективиран в нот.акт No 53 от 31.07.2018г. на нотариус Н.Д,
рег. № 484 в НК, по силата на който ответникът, в качеството му на купувач е
поел задължение за изплащане на продажната цена за двата обекта в срок от
18 месеца от изповядване на сделката, т.е. – до 31.01.2020г. На 05.02.2020г.,
след изтичане на срока за изпълнение, ищецът, в качеството му на
2
прехвърлител, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ал.1 т.3 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.No1459/2020г. на ВРС. Въз основа на издадената ЗНИ №
543/05.02.2020г. и изпълнителен лист от същата дата е образувано
изпълнително производство по изп.дело № 256/2020г-. на ЧСИ Н.Д с рег. №
807 на КЧСИ, което с определение № 2127/01.12.2020г. по т.д. № 1218/2020г.
на ВОС е спряно до приключване на исковото производство по чл.422 ГПК.
Безспорно установено е още, вкл. и чрез заключението на ССчЕ, че след
изповядване на прехвърлителната сделка и преди изтичане на срока за
заплащане на цената по нея, за периода от 01.08.2018г. до 28.09.2018г.
ответникът е превел по банковата сметка на ищцовото дружество в „Алианц
Банк България“ АД сумата от общо 33 370лв. Като основание за кредитиране
на сумата от 2 х 9 000лв и 2 660лв на 25.09.2018г. /общо 20 660лв/ е посочено
„покупка право на строеж“, а по отношение на сумата от 7 910лв, внесена на
28.09.2018г. е посочено „право на строеж“. Останалите суми са внесени с
основание „вноска“.
Твърдението на ищцовото дружество е, че получените за периода от
01.08.2018г. до 28.09.2018г. по банков път парични средства са негова
собственост и съставляват оборотни средства, които са били налични в брой
в касата му, с произход внесени от съдружниците допълнителни парични
вноски, а не лични средства на ответника М..
За установяване на това твърдение ищецът представя както писмени,
така и гласни доказателства. На първо място се позовава на протокол от ОСС
от 14.12.2018г. –л.44, на което по т.4 от дневния ред е било констатирано, че
съдружниците под различна форма са финансирали дейността на дружеството
чрез направата на касови вноски, с които са финансирани дължими данъци и
такси по сделките за прехвърляне право на строеж, депозити и аванси на
доставчици. Посочено е и конкретното участие на всеки от съдружниците.
Взето е и решение поради неотложна нужда от парични средства за
изпълнение на задълженията на дружеството по сключените договори за
строителство и доставка на материали съдружниците да направят
допълнителни парични вноски в общ размер на 600 000лв. По т.5 от дневния
ред и с оглед по-добър контрол относно изразходването на средствата е било
взето решение за избор на трети управител, като е променена и формата на
3
представителство – само заедно.
Протоколът от 14.12.18г. е оспорен като неистински с твърдението, че
такова събрание не е проведено, взетите решения за избор на трети
управител и промяна на начина на представляване /само от тримата
управители заедно/ не са вписани в ТР. Оспорени са датата на съставянето му
и съдържанието му.
В първото по делото заседание ищецът е уточнил, че с този протокол
установява, че заради неправилно управление на средствата на дружеството
се е наложило да се промени начина на управление – избиране на трети
управител. Страните не спорят, че трети управител по партидата на
дружеството не е вписван, а това обстоятелство се установява и от
служебната проверка в ТР.
Въпреки правилно разпределената доказателствена тежест ищецът не е
установил касовата наличност на дружеството за периода 01.08.18г. –
28.09.18г. От заключението на ССчЕ става ясно, че постъпилите за същия
период по разплащателната сметка на дружеството в ТБ Алианц – България,
АД суми в общ размер на 33 370лв са внесени от ответника касово с вносни
бележки. При тази фактическа установеност и настоящият състав намира
твърдението на ищеца, че сумата от 28 570лв представлява негова касова
наличност, формирана от парични вноски на съдружниците, за недоказано.
Твърдението, че ответникът не е разполагал с лични средства за
осъществените от него плащания е въведено за първи път в първото по делото
заседание във връзка с направено искане за поставяне на допълнителна задача
на в.лице по допуснатата ССчЕ. Предприемането на такова процесуално
действие обаче, съставляващо изменение на обстоятелствата, на които се
основава искът, е свързано със спазване на предвидените в ГПК преклузивни
срокове – в първото заседание за разглеждане на делото в общия исков
процес / чл.214, ал.1, изр.1 ГПК/ или в срока за допълнителна искова молба в
производство по търговски спор/ чл.272, ал.2, изр.2 ГПК/. По валидно
предприето от ищеца изменение на основанието на иска съдът дължи
произнасяне с изрично определение и то след преценка доколко изменението
на основанието е уместно с оглед защитата на ответника.- реш.162/17.12.14г.
по т.д. 1742/13г., второ т.-о. Следователно твърдението е направено след
установения за това преклузивен срок и не по установения за това ред,
4
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Предвид доказания факт на заплащане на сумата от 28 570лв по
банковата сметка на ищцовото дружество в период непосредствено след
изповядване на транслативната сделка от 31.07.2018г., с посочено основание
за това – „покупка право на строеж“ и „право на строеж“ и предвид
недоказаност на твърденията на ищеца, че същата сума представлява средства
на дружеството от касова наличност с произход допълнителни парични
вноски на съдружниците, с които ответникът, в качеството му на управител е
кредитирал банковата му сметка, съдът намира, че предявенат искова
претенция следва да бъде уважена до размера на сумата от 2 582лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на ЗНИ до
окончателното изплащане на задължението. В останалата си част претенцията
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 1 400лв.-
адв.хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193/23.06.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1218/20г. в обжалваната
част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „АРГУС ИНВЕСТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул." Св. Климент" №10 да заплати на против
К. СТ. М., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ № 15, ет.1
ап.2 сумата от 1 400лв – разноски за водене на делото в настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6