№ 140
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330206242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на А.А. , с ЕГН:
********** с против Наказателно постановление № 16-54/18.08.2021г.,
издадено от ** отдел на Рибарство и контрол -Южна България гр.Пловдив и ,
с което за нарушение на чл. 24, ал.6 от ЗРА, на основание чл. 66, ал.3 ЗРА, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва ,поради незнание на нарушението като такова.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на
делото, жалбоподателят се явява и иска отмяна на наказателното
постановление.
За Административнонаказващия орган, не се явява процесуален
представител.В писмено становище е изтъкнато ,че административното
нарушение е безспорно установенo, като при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения, поради което и
пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, но не поизложените съображения. При съдебния
контрол намира за установено следното:
1
На А.А. с ЕГН: **********, на дата 23.06.2021 г. е бил съставен АУАН,
В 0018329 от същата дата, за това че в 23.45 ч.на язовир Пясъчник , в
района Топлата вода ,община Хисаря лицето А.А. лови риба с 2 два
бр.въдици ,потопени във водата в работно положение ,със закачена на куките
примамка.Риболовът се извършва през тъмната част от денонощието
,съгласно параграф 1т.53 буква в от ДР на ЗРА.
Свидетелят Ц.Б. съставил на жалбоподателя акт на място за нарушение
на чл.24, ал.6 от ЗРА. Разпитан в качеството на свидетел по делото
актосъставителя Б. посочва, че на 23.06.21 г. бил на работа .
При рутинна проверка покрай язовир Пясъчник видял лице,чиято
самоличност констатирал А.А. ,който бил потопил два броя въдици,то това
било в тъмната част на денонощието.Установил нарушението ,като сви
негови колеги на Б. .Съставен бил АУАН ,като в срока по чл.44 от ЗАНН
възражения по акта не постъпил
На 18.08.2021г. административно-наказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта.
АНО квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл.
24, ал.6 ЗРА, поради което и на основание чл. 66, ал.3 ЗРА, му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаният свидетел, съотнесен и към писмения
доказателствен материал по делото, който също е безпротиворечив.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД 09-
131/16.02.2011г. на Министъра на земеделието и храните, а АУАН е съставен
от компетентен орган, съгласно чл. 91, ал.2 ЗРА.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП съдът намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя
и представляващи формални основания за отмяна на НП. АУАН и НП са
съставени от компетентните за това органи. АУАН е връчен на нарушителя и
той своевременно се е запознал с него. При проверка на редовността на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, както и
2
нарушение на материалния закон, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и представляващо формално основание за отмяна на НП.
Актосъставителят освен това не е описал пълно и точно деянието, което е
квалифицирано като нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.24, ал.6 от ЗРА.
Съгласно тази разпоредба-Любителският риболов през тъмната част на
денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в
периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и
само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на
ал. 9
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1- Чл. 3. (1) Рибностопански обекти
са:1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите;
вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона,
континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и
българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските,
крайдунавските и вътрешните езера и блата;2. изкуствени водни обекти -
язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми,
хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на
други индустриални предприятия или земеделски стопанства.
Така описаните елементи от фактическия състав на твърдяното
нарушение почти напълно отсъстват, както в акта, така и в НП, където е
посочено, че на процесната дата, жалбоподателят- на язовир Пясъчник
извършва лови с 2 бр. въдици, поставени в работно положение .Никъде нито
в АУАН ,нито в НП е вписано ,че се касае за любителски риболов ,както е
описано в ЗРА,нито е посочено нито в АУАН ,нито в НП , как се съотнесат
тези описани обстоятелства в атакувания акт, че са касае за язовир- по
смисъла на чл.3 от Закона, и че същия не попада под разпоредбата на чл.3
ал.1 и ал.2 от ЗРА.
Така описаният сложен фактически състав на вмененото нарушение
отсъства в акта и в НП, като нито един и от посочените бланкетни и
препращащи състави не е описан- не става ясно за какъв точно риболов става
въпрос-тъй като в състава е посочено ,че следва да бъде любителски
такъв,това не е упоменато.Не е упоменато и ,че въпрсосният яз.Пясъчник е
извън тези по чл.3ал.1 и ал.2 от ЗРА .Ето ,защо неописването на всички
елементи от състава на нарушението ,които го правят съставомерно винаги е
съществено нарушение и нарушава правото на защита на жалбоподателя да се
защити по тях.Нещо повече в случая е посочено, че е приложена и
санкционната разпоредба на чл.66, ал.3 ЗРА, съгласно която- Който извършва
любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба от 400 до
650 лв., която също не кореспондира с изложеното по-горе като факти.
Следователно съдът намира, че освен нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
/досежно описанието на обстоятелствата на твърдяното нарушение/ е налице
и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.57, т 6 ЗАНН- не са
3
описани законните разпоредби, които са били нарушени. АНО в описанието
на факти, колкото и оскъдно да е то, като не е описал елементи състава на
нарушението и не може да се субсумират под хипотезата на чл.24, ал.6 от
ЗРА, по наведението вече по-горе доводи.
Иначе казано, изискване към този правораздавателен акт е,
нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от правна страна,
като в случая съдът намира, че и двете изисквания не са спазени.
Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни
факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по
какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират
под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на
нарушението от правна страна, като се определи и под диспозицията на коя
точно правна норма би попаднало съответното нарушение, което отново
съдът намира, че в случая не е било сторено. Административно наказващият
орган първо описва факти, а после посочва правната оценка, която дава на
тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността
на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както
фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението
не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на
приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този
реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се
опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране
на административно-наказателна отговорност. Пропускането на този реквизит
ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си
правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени
дали е извършено нарушение, или не и кое точно нарушение. В случая и акта
и НП според настоящия състав страдат от посочените пороци, водещи до
отмяната им. В Заключение съдът счита, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Допуснатите пороци са съществени, защото ограничават правото на
защита на нарушителя и правят невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото в това производство, следва да се установява съществуването или
несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение.
Допуснатите нарушения са съществени и са достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление без съда да разглежда спора повече
по същество по-нататък. Така изложените нарушения при изготвянето на
4
АУАН и НП са неотстраними на съдебната фаза на производството и водят до
отмяна на обжалваното постановление като процесуално незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-54/18.08.2021г., издадено
от ** отдел на Рибарство и контрол -Южна България гр.Пловдив и , с което за
нарушение на чл. 24, ал.6 от ЗРА, на основание чл. 66, ал.3 ЗРА, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5