Решение по дело №818/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 30
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20193320100818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

___30___

 

 гр. Кубрат, 27.02.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският  районен съд, в публично съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря П. Петрова  и в присъствието на прокурора . . . , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 818  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Исковата претенция  намира правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал.1, във връзка с ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а искането за присъждане на разноски в разпоредбата на чл. 78, ал.1 от  ГПК.  

         Ищцата – М.И.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес:***, партер, чрез адв. Марин Кинов, като твърди, че е кредитор на ответника Н.Б.Д., ЕГН ********** с пост.адрес ***, осъден да й плати сумите: 16 909.76 лева – неизплатена арендна вноска за стопанската 2014 – 2015 г. по договор за аренда от 29.07.2014 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 1 110.75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; 6 161.85 лв. – неизплатена арендна вноска за стопанската 2015-2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 11.02.2016 г. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, в качеството и на взискател по изп.дело № 20187610400520 на ЧИС с рег. № 761 с район на действие съдебния район на ОС – Разград; преди да предяви исковите си претенции срещу Н. Д., с нотариална покана № 110, том I, акт № 6/ 11.02.2016 г., връчена на първия ответник, чрез втората ответница, на 11.02.2016 г., го поканила доброволно в 3-дневен срок да и заплати дължимите и неплатени в договорените срокове арендни плащания;  пристъпвайки към принудително изпълнение за събиране на присъдените в нейна полза суми, узнала, че след получаване на нотариалната й покана от длъжника, той се е разпоредил с притежаваното от него недвижимо имущество:

1/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.5/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, пет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 19 280.00кв.м./деветнадесет хиляди двеста и осемдесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.6, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с идентификатор 11449.20.3;

2/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.30.20/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, тридесет, точка, двадесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед № РД Д-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Акбаш кору", с площ от 10 423.00кв.м./десет хиляди четиристотин двадесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: О/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.30.49, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6, имот с идентификатор 11449.30.57;

 3/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.3/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, три/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 58 126.00кв.м./петдесет и осем хиляди сто двадесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с идентификатор 11449.20.22, имот с идентификатор 11449.6.44;

4/  1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.4/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, четири/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 36 889.00кв.м./тридесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.3;

5/ 1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.30.19/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, тридесет, точка, деветнадесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №Р Д-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Акбаш кору", с площ от 9 601.00кв.м./девет хиляди шестстотин и един квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.30.20, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6;

6/ 13/128 ид.части от Поземлен имот с идентификатор 11449.73.36/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест/ по КККР на село Владимировци, община   Самуил,   област   Разград,   одобрени   със   Заповед   №РД-18­27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, улица „Марица" №2/две/, с площ от 863.00кв.м./осемстотин шестдесет и три квадратни метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 36/тридесет и шест/, квартал 6/шест/, парцел 13 /тринадесет/, вид на територията: „урбанизирана", начин на трайно ползване: „ниско застрояване до 10 метра", при съседи: имот с идентификатор 11449.73.925, имот с идентификатор 11449.73.941, имот с идентификатор 11449.73.35, имот с идентификатор 11449.73.37, имот с идентификатор 11449.73.296, ведно с 13/128 идеални части от построените в имота: а).Сграда с идентификатор 11449.73.36.1/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, едно/, със застроена площ от 96.00кв.м./деветдесет и шест квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: „жилищна сграда-еднофамилна", ведно с принадлежащото избено помещение с площ от 36.00 кв.м./тридесет и шест квадратни метра/, и прилежащото й таванско помещение с площ от 96.00кв.м./деветдесет и шест квадратни метра/; б).Сграда с идентификатор 11449.73.36.2/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, две/, със застроена площ от 63.00 кв.м./шестдесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: хангар, депо, гараж; в).Сграда с идентификатор 11449.73.36.З/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, три/, със застроена площ от 86.00кв.м./осемдесет и шест квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, ведно с прилежащото й таванско помещение с площ от 86.00кв.м./осемдесет и шест квадратни метра/;

7/  1/4  ид.част от Поземлен  имот с  идентификатор  11449.73.190/ единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, сто и деветдесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, улица „Марица", с площ от 1 218.00кв.м./хиляда двеста и осемнадесет квадратни метра/, а по документ за собственост с площ от 1 360.00 кв.м./хиляда триста и шестдесет квадратни метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 31/тридесет и едно/, квартал 5/пет/, парцел 3/три/, вид на територията: „урбанизирана", с начин на трайно ползване: „ниско застрояване до 10 метра", при съседи: имот с идентификатор 11449.73.29, имот с идентификатор 11449.73.32, имот с идентификатор 11449.73.33, имот с идентификатор 11449.73.941, имот с идентификатор 11449.73.31, ведно с ¼   ид.част от Сграда с идентификатор 11449.73.190.1/ единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, сто и деветдесет, точка, едно/, със застроена площ от 97.00кв.м./деветдесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: селскостопанска сграда, с данъчна цена посочена за всеки от имотите като цяло и за съответната ид.част,  прехвърляйки го на майка си – ответницата В.Н.Д., с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу минала издръжка № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих; и счита, че със сключването на сделката двамата ответници са се опитали да избегнат и осуетят принудителното изпълнение срещу притежаваните от длъжника права на собственост върху тези недвижими имоти, и намира основанието за прехвърлянето на правото на собственост за мнимо – минала издръжка, прехвърлянето за преднамерено и целенасочено, извършено за да се постави първия ответник в невъзможност да изпълни задълженията си към ищцата, и съответно тя, като негов кредитор,  да няма от какво да се удовлетворят принудително, подава настоящата и моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за относително недействителен по отношение на нея сключения между ответниците: Н.Б.Д., ЕГН ********** – като прехвърлител на право на собственост, и В.Н.Д., ЕГН  ********** – като приобретател на право на собственост, на 03.10.2016 г. в гр. Исперих Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу минала издръжка, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих, като претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

        Исковата молба е вписана с вх. рег. № 2648/ 09.10.2019 г., Акт № 178, том 2, дело № 1086/ 19 г., имотна партида 21408, 37021.

        Ответникът Н.Б.Д., ЕГН ********** с пост.адрес ***, получил съобщение, ведно с искова молба и приложения към нея, на 28.10.2019 г., е дал писмен отговор в срок, постъпил в РС – Исперих с вх. № 4975/ 26.11.2019 г.. Заявява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция – макар и да признава, че ищцата има качеството на негов кредитор по изп.дело № 20187610400520 на ЧИС с рег. № 761 с район на действие съдебния район на ОС – Разград, оспорва да е сключил договора за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г., н.д. № 458/ 2016 г. на нотариус с рег. № 688 с район на действие съдебния район на РС – Исперих, с намерение да увреди ищцата като кредитор, за да избегне или осуети принудително изпълнение, както се твърди с исковата молба; вземането по цитираното решение на АпС- Варна по в.гр. дело № 222/ 2017 г. и решение на ОС – Разград по гр. дело № 87/ 2016 г.станало ликвидно и изискуемо на 19.02.2018 г., с влизането в сила на решението на АпС – Варна, докато оспорвания договор е сключен много преди това – на 03.10.2016 г.;  оспорва да е налице увреждаща ищцата сделка, тъй като с продажбата, като прехвърлител, той е изпълнил свои задължения към приобретателката; отрича да е налице знание и съзнаване на увреждането от страна на прехвърлителя и приобретателя.

         Ответницата – В.Н.Д., ЕГН  ********** с пост. адрес ***, получила съобщение, ведно с искова молба и приложения към нея, на 28.10.2019 г., е дала писмен отговор в срок, постъпил в РС – Исперих с вх. № 4974/ 26.11.2019 г.. Заявява становище за допустимост, предвид твърденията на ищцата за наличие на правен интерес като кредитор на прехвърлителя и несъмненото нейно качество на приобретател по оспорвания договор, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция – към момента на извършване на продажбата на идеални части от недвижими имоти, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г., н.д. № 458/ 2016 г. на нотариус с рег. № 688 с район на действие съдебния район на РС – Исперих, на 03.10.2016 г. в гр. Исперих, тя не е знаела ищцата да е кредитор на сина й – прехвърлител;   отрича у нея да е налице знание и съзнаване на увреждането от страна на прехвърлителя и приобретателя, както и намерение за такова увреждане.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно по делото, от приложените към исковата молба писмени доказателства – л. 18-38 от приложеното по настоящото гр.дело № 707/ 2019 г.на РС – Исперих, се установява, че ищцата М.И.В., ЕГН ********** е кредитор на ответника Н.Б.Д., ЕГН **********, който е осъден да й плати 16 909.76 лева – неизплатена арендна вноска за стопанската 2014 – 2015 г. по договор за аренда от 29.07.2014 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 1 110.75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; 6 161.85 лв. – неизплатена арендна вноска за стопанската 2015-2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 11.02.2016 г. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане – по Изпълнителен лист, изд. въз основа на влезли в законна сила Решение № 49/ 20.01.2017 г. по гр.дело № 87/ 2016 г. по описа на ОС – Разград, допълвано, вл.в сила на 19.02.2018 г., и Решение № 103/ 05.07.2017 г. по в.гр.дело № 222/ 2017 г. на ВАпС  . 

          Безспорно се установява от представените от ищцата писмени доказателства – молба, съобщение и др., л. 38 от цитираното по-горе дело, че с оглед принудително изпълнение на задълженията на ответника към ищцата, по нейна инициатива срещу първия ответник е образувано и висящо към настоящия момент изп. дело № 20187610400520 по описа на ЧСИ Г. Солаков, рег. № 761, съд.район на ОС – Разград. 

          Несъмнено от диспозитивите на цитираните решения, първото от вземанията – за сумата 16 909.76 лева – неизплатена арендна вноска за стопанската 2014 – 2015 г. по договор за аренда от 29.07.2014 г., е признато за изискуемо към 01.01.2016 г., считано от която дата е присъдено и обезщетение за забавено изпълнение срещу отв. Н. Д., в качеството му на арендатор, в размер на законната лихва.

          Ответникът Н. Д. не твърди и не установява с годни доказателствени средства да е изпълнил задълженията си по цитираните по – горе Изпълнителни листи в полза на ищцата.

           От съдържанието и формата на НА за прехвърляне на недвижим имот срещу минала издръжка № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих, се установява, че на 03.10.2016 г. между първия и втората ответница, е извършена продажба: Н.Д. прехвърля на майка си В.Д., собствените си идеалните части от правото на собственост върху описаните подробно в исковата молба недвижи имоти, идентично с посочването и описанието им по НА, срещу издръжката, която е получавал от майка си през последните пет години, а тя приема прехвърлените й права на собственост срещу издръжката, която е давала на сина си през последните пет години.

          Видно от съставения за прехвърлянето правата на собственост на първия ответник в полза на втората НА, с него е удостоверен материален интерес за 3 192.21 лева, на колкото възлиза данъчната оценка на съответните ид.части от правото на собственост, като дадената от майката на сина, през предходните сключването на договора 5 години, издръжка не е остойностена.

          Не е необходимо установяването на действителната – продажна, цена на прехвърленото имущество, тъй като по делото не се твърди и не се установява ответника – длъжник на ищцата, да притежава друго недвижимо/движимо имущество, извън прехвърленото на неговата майка, което да е достатъчно за доброволно или принудително изпълнение на установените негови парични задължения към ищцата по делото. От което следва, че с разпоредените в полза на втората ответница свои права на собственост първия ответник – длъжник на ищцата, е изчерпил имуществото си. 

          Не се твърди и не се установява В.Д. да е била осъдена да издържа сина си Н.Д., в качеството му на лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, в реализация на правото му с основание в разпоредбата на чл. 139 СК и на задължение на майката с правно основание в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 СК.

          Съдът приема, че прехвърлителя несъмнено е знаел, че с прехвърлянето на всички, притежавани от него права на собственост, в съсобственост с 3-ти лица, уврежда ищцата, в качеството й на негов кредитор, тъй като е негов съзнателен – волеви, акт сключването на  договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г., по силата на който се е задължил в срок до 31.12.2015 г., да й плати арендна цена за първата стопанска година по договора, започваща на 01.10.2014 г. и изтичаща на 01.10.2015 г., възлизаща на 16 909.76 лева, съгласно влезлите в сила съдебни решения, цитирани по – горе, както и че с изтичането на договорения падеж – 31.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г.  вземането срещу него е изискуемо. Знанието му за предявяването им за плащане се установява по несъмнен начин и от факта на получаването от него, чрез връчването й на втората ответница В.Д. – като лице от кръга на домашните му, на изпратената му от ищцата, чрез нейн пълномощник, Нотариална покана за прекратяване на посочения договор за аренда, поради неизпълнение на задълженията на арендатора да плати арендна цена за стопанската 2014/ 2015 г., в срока за това – 31.12.2015 г., и покана за доброволно изпълнение на задължението в 3-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, от 11.02.2016 г. – л. 27-29 от гр.дело № 707/ 2019 г. по описа на РС – Исперих, приложено по настоящото.

          Такова знание у втората ответница – майка, договаряла и придобила правата на собственост на своя син от описаните подробно в исковата молба и НА недвижими имоти, за увреждането на ищцата – кредитор, освен, че се предполага по силата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД,  се установява по несъмнен начин от обстоятелството, че именно на нея – в качеството й на лице от кръга на домашните на непосредствения адресат: Н.Д., е връчена на 11.02.2016 г., коментираната по – горе нотариална покана, с която на първия ответник е предявена за плащане дължимата от него към 01.01.2016 г. на ищцата рента за стопанската 2014/ 2015 г. Получаването на този документ от връчителя - посочения нотариус, със задължението да го предаде на адресата, е също съзнателен – волеви, акт и липсват каквито и да било твърдения и установявания по делото, тя да не е могла да възприеме съдържанието му.

           Събраните по инициатива на ответниците гласни доказателства – показанията на свидетелките Вирджиния Добрева – без родство със страните, и Севделина Д. – сестра на първия и дъщеря на втората ответница, не са в състояние да опровергаят, оборят, законовата презумпция за знание, регламентирана с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Какво знае първата от тях, в качеството й на съседка, или цялото село, относно финансовите проблеми на отв. Н. Д., и къде е била майка му – втората ответница, в момента, в който ЧСИ е извършвал действия на опис в имота на страните в с. Владимировци през м. 04.2016 г., е без значение за предмета на доказване по делото, с оглед на заявените от ответниците възражения срещу исковата претенция, при положение, че именно втората ответница е получила нотариалната покана на ищцата за плащане от първия ответник – нейн син,  два месеца по – рано – на 11.02.2016 г., а видно от показанията на св. Добрева, цитирам: „В.  е грамотна, може да чете и пише.“ Несъмнено от показанията й, считано от м. 04.2016 г. цялото село, вкл. и тя, е знаела за финансовите проблеми на Н. Д., поради което съдът не може да приеме, че единствената, която не е знаела за тях, за претенциите на ищцата към ответника, както и за невъзможността му да ги е изпълни, е неговата майка.

            Отчитайки близката родствена връзка между св. С. Д. и ответниците, имайки предвид пряката й заинтересованост в тяхна полза, а и във своя, тъй като тя непосредствено заявява като цел на прехвърлянето на ид.части от наследствени между страните недвижими имоти в полза на В. Д., за да може тя от своя страна да прехвърли правата си в нейна полза, преценявайки показанията й по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото – връчването на нотариална покана до първия ответник, чрез втората, съдът не им дава вяра. 

           Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: С оглед твърдяните факти, съдът намира, че е сезиран с конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения между ответниците: Н.Б.Д. – като прехвърлител на право на собственост, и  В.Н.Д. – като приобретател на право на собственост, на 03.10.2016 г. в гр. Исперих Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу минала издръжка, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих.

            Исковата молба е редовна и допустима, вписана в СВ при РС – Исперих, с цена на иска, в съответствие с правилото на чл.69, ал.1, т.4, предл.ІІ-ро ГПК – когато договорът има  за предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, а именно – данъчната оценка, която, видно от приложените към исковата молба удостоверения за данъчна оценка – л. 63 – л. 66 от гр. дело № 707/ 2019 г. на РС – Исперих, е в размер на 3 192.21 лева, т.е. под 25 000 лева, поради което делото е подсъдно на районен съд, като първа инстанция, извън местонахождение на имотите, предмет на недействително по отношение на ищцата прехвърляне с договор, сключен с нотариален акт,  в съдебния район на РС – Исперих, разглеждана от определения по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК друг равен съд – РС – Кубрат, с Определение № 521/ 20.12.2019 г. по ч.гр.дело № 361/ 2019 г. на Окръжен съд – Разград.

           Фактическият състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД регламентира наличие на следните четири предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо първия ответник; прехвърлянето на права да го уврежда; ответниците – прехвърлител и приобретател на права,  да са знаели за това увреждане; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането.

          Основните спорни въпроси в случая са дали е налице всяка една от посочените три  предпоставки, както и всичките тези три предпоставки, заедно.

          Наличието на първата предпоставка, а именно - качеството на кредитор на ищцата по отношение на първия ответник се установява с представените и приети като доказателства по делото съдебни изпълнителни основания  - влезли в законна сила решения № 49/ 20.01.2017 г. по гр.дело № 87/ 2016 г. по описа на ОС – Разград, допълвано, вл.в сила на 19.02.2018 г., и Решение № 103/ 05.07.2017 г. по в.гр.дело № 222/ 2017 г. на ВАпС, издадени въз основа на тях изпълнителни листи за принудителното изпълнение, поради липсата на доброволно такова, въз основа на които е образувано и неприключило към настоящия момент изп. дело № 20187610400520 по описа на ЧСИ Г. Солаков, рег. № 761, съд.район на ОС – Разград. Вземането на ищцата, респ. задълженията на първия ответник към нея, възлиза на 16 909.76 лева – неизплатена арендна вноска за стопанската 2014 – 2015 г. по договор за аренда от 29.07.2014 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 1 110.75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; 6 161.85 лв. – неизплатена арендна вноска за стопанската 2015-2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 11.02.2016 г. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, при несъмнена изискуемост на вземането за рента за стопанската 2014/ 2015 г. към 01.01.2016 г., считано от която дата се начислява в полза на ищцата  обезщетение за забава в размер на законната лихва.

             С оглед изложеното, неоснователно е заявеното от първия ответник – Н. Д., възражение, че ищцата не е негов кредитор, тъй като към момента на извършване на прехвърлянето на правата му на 03.10.2016 г.,  вземането й по цитираното решение на АпС- Варна по в.гр. дело № 222/ 2017 г. и решение на ОС – Разград по гр. дело № 87/ 2016 г., не е било ликвидно и изискуемо, че такова то е станало на 19.02.2018 г., с влизането в сила на решението на АпС – Варна, докато оспорвания договор е сключен много преди това – на 03.10.2016 г.

             С влезли в сила съдебни актове, цитирани по – горе,  е прието за установено, че вземанията на ищцата към ответника – в качеството му на арендатор, произтичащи от сключен договор за аренда от 29.07.2014 г., са ликвидни – установени по размер  (80.00 лева за 1 дка = 16 909.76 лева), и изискуеми, считано от 01.01.2016 г., т.е.  увреждащата сделка от 03.10.2016 г. е извършена след възникване на вземането на ищцата – кредитор, поради което по делото не подлежи на установяване намерение, а не само знание, у ответниците за увреждането й.

            С оглед изчерпателност на обсъждането на възражението на първия ответник, следва да се отбележи, че съгласно разясненията, изложени в Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, за успешното провеждане на иска с правно основание  чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вземането на увреденото лице (кредитор) не е необходимо да е изискуемо и ликвидно.        

             Наличието на втората предпоставка - действие, с което се уврежда ищцата като кредитор, е безспорно и очевидно. С Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу минала издръжка от 03.10.2016 г., сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих,  първия ответник се е разпоредил в полза на втората с имоти, своя собственост, които могат да послужат непосредствено за удовлетворяване на вземането на ищцата към него. С прехвърлянето, чиято недействителност се иска да бъде обявена, първия ответник -  длъжник по съдебно признато вземане на ищцата, представляван и управляван от втория ответник – приобретател, се е лишил от единственото си имущество, чрез принудителната продажба на което ищцата - като негов кредитор, е могла да се удовлетвори. Стойността на увреждането е не по-малко от 3 192.21 лева, на колкото възлиза данъчната цена на продаденото недвижимо имущество.

Неотносимо, а по същество неоснователно и недоказано е заявеното от ответниците възражение, че не е налице увреждаща ищцата сделка, тъй като с прехвърлянето първия от тях е изпълнил свое задължение да възмезди за получена за минало време издръжка от майка му – втори ответник, като купувач – приобретател по договора за продажба. В процеса не се доказаха твърдяните от ответниците материално правни основания за прехвърлянето на права от първия от тях в полза на втората.

            Налице е и третата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно - ответниците – прехвърлител и приобретател на права,  да са знаели за увреждането на ищцата.  В случая намира приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за знание за увреждането. Според чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. От събраните по делото писмени доказателства - Нотариална покана за прекратяване на посочения договор за аренда, поради неизпълнение на задълженията на арендатора да плати арендна цена за стопанската 2014/ 2015 г., в срока за това – 31.12.2015 г., и покана за доброволно изпълнение на задължението в 3-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, от 11.02.2016 г. – л. 27-29 от гр.дело № 707/ 2019 г. по описа на РС – Исперих, приложено по настоящото, и разписка, удостоверяваща връчването й на първия ответник, чрез втората – като лице от кръга на домашните му, пряко се установява знанието и на двамата ответници за увреждането на ищцата с извършения от тях на 03.10.2016 г. договор.

           Тази презумпция за знание, в процесния случай не само че не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, а и не би могло да бъде оборена, поради наличието на конкретно писмено доказателство – разписка за извършено връчване на поканата за доброволно изпълнение на договорни задължения на длъжника - прехвърлител, чрез неговата майка – приобретател, предхождащо сключването на увреждащата кредитора сделка. 

С оглед изложеното, неоснователно и недоказано е заявеното от двамата ответници, несъмнено майка и син, възражение, с което отричат да е налице знание и съзнаване на увреждането от страна на прехвърлителя и приобратателя.

            По изложените съображения, съдът намира, че по делото е доказано едновременното наличие и на трите необходими предпоставки на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че увреждащата сделка е извършена след възникване на вземането на ищцата – кредитор, поради което по делото не подлежи на установяване намерение, а само знание, у ответниците за увреждането й, поради което предявеният иск за обявяване за недействително на сключения между ответниците: Н.Д. – като прехвърлител на право на собственост, и неговата майка В.Д. – като приобретател на право на собственост, на 03.10.2016 г. в гр. Исперих Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу минала издръжка, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих. Доказано е, че ищцата е кредитор, първият ответник е нейн длъжник с предмет на задължението – плащане на сумите 16 909.76 лева – неизплатена арендна вноска за стопанската 2014 – 2015 г. по договор за аренда от 29.07.2014 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.03.2016 г. до окончателното й изплащане; + 1 110.75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; + 6 161.85 лв. – неизплатена арендна вноска за стопанската 2015-2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 11.02.2016 г. по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017 г. до окончателното й изплащане, при несъмнена изискуемост на вземането за рента за стопанската 2014/ 2015 г. към 01.01.2016 г., считано от която дата се начислява в полза на ищцата  обезщетение за забава в размер на законната лихва. С  атакуваното прехвърляне обективно се уврежда ищцата, страните по договора са съзнавали и знаели за това увреждане, при извършване на сделката.

 Предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.  Съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, при липсата на законни основания за предпочитане, поради което по отношение на ищцата процесния договор следва да се обяви за недействителен.

           При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците  следва да заплатят на ищцата  направените разноски по делото, доказани в размер на 637.88 лева – т. 1, 2 и 3 от представения от страната по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските й по делото – л. 60, относно платени държ.такси и възнаграждение на един адвокат, при липса на заявено възражение за прекомерност на същия. 

         С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на ответниците, заявено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за присъждане в тяхна полза и срещу ищцата на разноските им по делото, съгласно приложен списък – л. 61. 

          Воден от изложеното и на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М.И.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес:***, партер, чрез адв. Марин Кинов  – в качеството на взискател срещу Н.Б.Д., ЕГН ********** с пост.адрес ***, по изп. дело № 20187610400520 по описа на ЧСИ Г. Солаков, рег. № 761, съд.район на ОС – Разград,  сключения на 03.10.2016 г. в град Исперих, област Разградска,  между Н.Б.Д., ЕГН **********  – като прехвърлител на право на собственост, и неговата майка В.Н.Д., ЕГН  ********** с пост. адрес ***,  – като приобретател на право на собственост, Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу минала издръжка, върху следните ид.части от недвижими имоти:

1/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.5/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, пет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 19 280.00кв.м./деветнадесет хиляди двеста и осемдесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.6, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с идентификатор 11449.20.3;

2/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.30.20/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, тридесет, точка, двадесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед № РД Д-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Акбаш кору", с площ от 10 423.00кв.м./десет хиляди четиристотин двадесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: О/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.30.49, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6, имот с идентификатор 11449.30.57;

 3/.1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.3/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, три/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 58 126.00кв.м./петдесет и осем хиляди сто двадесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.4, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.2, имот с идентификатор 11449.20.22, имот с идентификатор 11449.6.44;

4/  1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.20.4/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, двадесет, точка, четири/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Ени гьол", с площ от 36 889.00кв.м./тридесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.20.20, имот с идентификатор 11449.20.21, имот с идентификатор 11449.20.5, имот с идентификатор 11449.20.3;

5/ 1/28 ид.част от Поземлен имот с идентификатор 11449.30.19/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, тридесет, точка, деветнадесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №Р Д-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, в местността „Акбаш кору", с площ от 9 601.00кв.м./девет хиляди шестстотин и един квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: „земеделска", с начин на трайно ползване: „нива", стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 0/нула/, при съседи: имот с идентификатор 11449.30.20, имот с идентификатор 11449.30.56, имот с идентификатор 11449.30.19, имот с идентификатор 11449.30.6;

6/ 13/128 ид.части от Поземлен имот с идентификатор 11449.73.36/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест/ по КККР на село Владимировци, община   Самуил,   област   Разград,   одобрени   със   Заповед   №РД-18­27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, улица „Марица" №2/две/, с площ от 863.00кв.м./осемстотин шестдесет и три квадратни метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 36/тридесет и шест/, квартал 6/шест/, парцел 13 /тринадесет/, вид на територията: „урбанизирана", начин на трайно ползване: „ниско застрояване до 10 метра", при съседи: имот с идентификатор 11449.73.925, имот с идентификатор 11449.73.941, имот с идентификатор 11449.73.35, имот с идентификатор 11449.73.37, имот с идентификатор 11449.73.296, ведно с 13/128 идеални части от построените в имота: а).Сграда с идентификатор 11449.73.36.1/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, едно/, със застроена площ от 96.00кв.м./деветдесет и шест квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: „жилищна сграда-еднофамилна", ведно с принадлежащото избено помещение с площ от 36.00 кв.м./тридесет и шест квадратни метра/, и прилежащото й таванско помещение с площ от 96.00кв.м./деветдесет и шест квадратни метра/; б).Сграда с идентификатор 11449.73.36.2/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, две/, със застроена площ от 63.00 кв.м./шестдесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: хангар, депо, гараж; в).Сграда с идентификатор 11449.73.36.З/единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, тридесет и шест, точка, три/, със застроена площ от 86.00кв.м./осемдесет и шест квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, ведно с прилежащото й таванско помещение с площ от 86.00кв.м./осемдесет и шест квадратни метра/;

7/  1/4  ид.част от Поземлен  имот с  идентификатор  11449.73.190/ единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, сто и деветдесет/ по КККР на село Владимировци, община Самуил, област Разград, одобрени със Заповед №РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с адрес: село Владимировци, община Самуил, област Разград, улица „Марица", с площ от 1 218.00кв.м./хиляда двеста и осемнадесет квадратни метра/, а по документ за собственост с площ от 1 360.00 кв.м./хиляда триста и шестдесет квадратни метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 31/тридесет и едно/, квартал 5/пет/, парцел 3/три/, вид на територията: „урбанизирана", с начин на трайно ползване: „ниско застрояване до 10 метра", при съседи: имот с идентификатор 11449.73.29, имот с идентификатор 11449.73.32, имот с идентификатор 11449.73.33, имот с идентификатор 11449.73.941, имот с идентификатор 11449.73.31, ведно с ¼   ид.част от Сграда с идентификатор 11449.73.190.1/ единадесет хиляди четиристотин четиридесет и девет, точка, седемдесет и три, точка, сто и деветдесет, точка, едно/, със застроена площ от 97.00кв.м./деветдесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1/един/, с предназначение: селскостопанска сграда, с данъчна оценка в размер на 3 192.21 лв., срещу издръжката, осигурявана от приобретателката на прехвърлителя през предходните 5(пет) години, сключен с НА № 162, том III, рег. № 3170/ 03.10.2016 г. по описа на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на НК с рег. № 688, с район на действие съдебния район на РС – Исперих, вписан в СВ при РС – Исперих на 03.10.2016 г.

          ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.Б.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН  **********, и дв.  с пост. адрес ***,  да заплатят по равно между тях, на М.И.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес:***, партер, чрез адв. Марин Кинов, разноски по делото в размер на 637.88 (шестстотин тридесет и седем лева, осемдесет и осем ст.)  лева.

Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това решение, на М.И.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес:***, партер, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд – Исперих.

             Решението подлежи на въззивно обжалвано пред ОС –  Разград в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.

 

                                                        Районен съдия: /п/ - Д.Петрова-Енева