Р Е Ш Е Н И Е № 260060
07.12.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 539 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против ЦУ
на Национална агенция за приходите – гр.София, Община Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Александровска“, № 26 и Министерство на правосъдието, с адрес: гр.София, ул.“Славянска“,
№ 1. Конституирана е като страна по делото и Прокуратурата на Република
България на основание чл.10 от ЗОДОВ.
Ищецът
твърди, че на
11.10.2016г. с пълномощно, подписано от Председателя на Общински съвет –
Бургас, който бил на трудов договор с Община Бургас, юрисконсулт Г.Б.Т. внесла
при ЧСИ № 708, с район на действие Окръжен съд – Бургас молба за образуване на
изпълнително дело против М.И.Д. с приложен изпълнителен лист от 05.05.2016г.,
издаден в полза на Община Бургас за
сумата от 300 лева. Сочи се, че във въпросната молба било посочено, че е на
основание чл.426 от ГПК и се молело на основание чл.428 от ГПК да бъде връчена
на ищеца покана за доброволно изпълнение, като след изтичане на срока за
доброволно изпълнение се молело да бъде наложен запор, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева към общата сума.
Излага се, че в молбата била посочена банкова сметка, ***но, подписано от К.Й.Л.
– председател на Общински съвет – Бургас, с което били дадени пълномощия на Г.Т.
да защитава интересите на Общински съвет – Бургас по изп.дело № 278/2016г. по
описа на ЧСИ № 708.
Ищецът релевира, че по така подадените
документи ПЧСИ К.К. образувала изпълнително дело № 278/2016г. и направила пълна
справка за семейното му състояние, като събрала лични данни както за него, така
и за съпругата му. Събрала била и статия в местния сайт „Флагман“ – близък до К.Л.,
изпратила съобщение до ТД на НАП – Бургас изх.№ 3050/11.10.2016г., с което
изисквала информация дали Д. имал публични вземания. С последващо искане изх.№
3051/11.10.2016г. отново до ТД на НАП – Бургас, ПЧСИ К.К. изискала лични данни
за ищеца относно неговия работодател, размера на трудовото му възнаграждение и
т.н. Сочи се, че с постановление изх.№ 3049/11.10.2016г., адресирано до
началника на ТД на НАП – Бургас, ПЧСИ К.К. твърдяла, че по молба на Община
Бургас, чрез юрисконсулт Г.Т. било започнато изпълнително дело срещу Д. и
изискала на основание чл.431, ал.3 от ГПК информация за банковите му сметки,
декларираните МПС-та и недвижими имоти /с номера на тома и нотариалния акт/.
ПЧСИ К.искала също и сведения за адресите на регистрираните търговски обекти,
тъй като те й били необходими за започване на изпълнителни действия по
изпълнително дело № 278/2016г. Намира, че и в трите акта на ПЧСИ К.К. незаконно
било посочено, че на основание чл.84, ал.1 от ГПК взискателят Община Бургас не
дължал държавна такса.
М.Д. излага, че не му била връчена покана за
доброволно изпълнение, нито бил информиран за започнатото изпълнително
производство против него. Също така въз основа на така поисканата информация ТД
на НАП – Бургас предало в кантората на ПЧСИ К.К. лична информация за
местоработата на ищеца, размера на трудовото му възнаграждение, недвижимите и
движимите му имоти, като бил проучен основно. На 24.10.2016г. К.Й.Л. внесъл
молба по изпълнителното дело с вх.№ 2532 за прекратяване на същото, поради
постигнато споразумение с длъжника. С постановление от същата дата изх.№ 3178/24.10.2016г. ПЧСИ К.К. прекратила
посоченото изпълнително дело № 278, което постановление не било връчвано.
Ищецът твърди, че на 23.10.2018г. входирал
жалба до Министерство на правосъдието с вх.№ 94-М-232 и въз основа на заповед
ИЗСВ – 01 – 428/07.11.2018г. била назначена проверка по изпълнително дело №
278. За резултатите от нея Д. бил уведомен с писмо с изх.№ 94-М-232/18г. от
18.12.2018г. на инспектора Д.И.. В него се сочело, че с резолюция на ПЧСИ били
изготвени уведомления до ТД на НАП Бургас с изх. № 3050 и № 3051 от
11.10.2016г. Не било посочено постановлението до ТД на НАП изх.№
3049/11.10.2016г. на ПЧСИ К.К., с което била събрана лична информация за
собствеността на ищеца – движима и недвижима. Посочено било още в писмото, че
на 14.10.2016г. служител на кантората /неясно кой и на каква длъжност/, посетил
домашния адрес на Д. и при опит за връчване на поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 3047/11.10.2016г. адресатът /Д./ сграбчил и двата
екземпляра, избутал служителя и заключил вратата, отказвайки да върне втория
екземпляр от същата, за да бъде надлежно оформен и приложен по делото. Установено
било, че на процесуален представител на ищеца била дадена информация за делото.
В исковата молба се твърди, че Председателят на
Общински съвет Бургас бил превишил правата и компетентността си, като издал
един нищожен акт – пълномощното, с което упълномощил юрисконсулт Г.Т. да
представлява Общински съвет по изпълнително дело № 278 по частното вземане в полза на Община
Бургас, както и ЗМСМА, Конституцията на Република България и ГПК. Ищецът
намира, че ПЧСИ К.К. била превишила правата си, приемайки едно правно нищо –
молбата от председателя на Общински
съвет – Бургас, образувала била изпълнително дело и била извършила пълно
проучване и събиране на негови лични данни, включително и движимата и
недвижимата собственост, нарушавайки ЗМСМА, Конституцията на Република България
и Решение № 3 от 2008г. на Конституционния съд на Република България. Сочи, че
Министерство на правосъдието при извършването на проверката не било установило
наличието на Постановление № 3049/11.10.2016г. на ПЧСИ К.К. и незаконосъобразното
събиране на лични данни. Приета била за истина неистинската случка за опит за
връчване на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело от
неизвестен служител на кантората. Д. счита, че Министерството умишлено не било
извършило пълна и задълбочена проверка на дейността на ПЧСИ К.К. по
изпълнителното дело, разпъвайки над нея чадър и позволявайки да извършва
незаконосъобразни действия спрямо него и неговото семейство, насочени срещу
имуществото му и доброто му име в обществото, което градил с години.
Ищецът счита, че научавайки за
разпространението на информацията относно движимата и недвижимата собственост
от страна на ТД на НАП – Бургас, извършената неадекватна проверка от страна на
Министерство на правосъдието, в която не били установени закононарушенията от
страна на ПЧСИ К.К. без да били искани действия от страна на взискателя и
правно нелегитимния субекта на гражданското право – Общински съвет Бургас,
довели до загуба на доверие в него в съдебната система на гр.Бургас, общинските
власти, Министерство на правосъдието, КЧСИ. Д. твърди, че притесненията му от
наличие на информация за знание на кантората на ЧСИ се засилили от
разпространената информация за действията на кантората на ПЧСИ К.К. по кражба
на земя в землището на село Емона и действията с петролен танкер, извършени в
пълно несъответствие със законите и причинявайки вреди. Ищецът сочи, че К.Й.Л.,
възползвайки се от влиянието си като председател на Общински съвет – Бургас,
умишлено и незаконно бил упълномощил подчинения си юрисконсулт без да има
делегирани такива правомощия да представлява Община Бургас, образувал въз
основа на едно правно нищо изпълнително дело № 278/2016г., по описа на ПЧСИ К.К.,
която превишавайки правомощията си и без да е упълномощена от взискателя,
прилагала незаконосъобразно чл.84, ал.1 от ГПК и без да била събрала такси за
незаконно проучване на имуществото на ищеца, изготвила серия от уведомления и
постановления до директора на ТД на НАП – Бургас, нарушавайки правата му,
гарантирани от правото на ЕС. Излага се, че действията на ответниците причинили
на Д. огромни емоционални вреди, силен душевен дискомфорт и загуба на всякакво
доверие в общинските власти, министерството, съдебната власт и правосъдието,
поради това, че се страхувал да не стане обект на измама с личните данни –
информация за доходите му, движимото и недвижимото му имущество. Ищецът твърди,
че поради предоставянето на тези лични данни в кантората на ПЧСИ К.К., срещу
него се водело гражданско дело за заплащане на такси за действия, които той не
можел да докаже, че бил извършил. Отправя искане да бъде прогласена за нищожна
молба изх.№ 08-00-1434 от 11.10.2016г. по описа на Общински съвет – Бургас и
пълномощно изх.№ 08-00-1433/11.10.2016г. по описа на Общински съвет – Бургас,
тъй като същите били издадени от лица без необходимата компетентност по ГПК да
представляват когото и да било пред съда и били издадени в нарушение на ЗМСМА и
Конституцията. Иска се да бъде обявена за нищожна и проверката, извършена от
Министерство на правосъдието по изпълнително дело № 278, по описа на кантората
на ПЧСИ К.К., поради това, че била извършена при непълнота на данните и
умишлено не били събрани в достатъчна степен, за де се установило нарушение.
Счита, че притесненията му били в пряка и непосредствена връзка с действията и
бездействията на ответниците при осъществяване на административна дейност.
Отправя искане да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят справедливо обезщетение в
размер на 5500 лева за причинените му неимуществени вреди. Претендира
разноски.
В уточняваща молба ищецът сочи, че искът бил
насочен против Община Бургас, тъй като не бил открил пълномощно на председателя
на Общински съвет, което да му давало извънредни пълномощия на гражданско лице,
а Общинският съвет бил само орган на Община Бургас и не можел да бъде страна в
гражданския оборот, но явно можел да бъде взискател по изпълнително дело.
Твърди, че понеже съгласно чл.18 от ЗЧСИ ЧСИ и помощникът му носели солидарна
отговорност, вредите му били в пряка и непосредствена връзка с действията по
извършване на проверка по изпълнителното дело и пълен анализ на действията по
него. Излага, че ПЧСИ К.К. си измисляла действия, начислявала си такси и издавала
сметки по изпълнително дело № 70/2015г., узнавайки за имущественото му
състояние и доходите му от незаконно поисканите справки и натоварвайки го с
допълнителни разноски в полза на гражданското лице – нейния баща Т.К..
Обосновава солидарната отговорност на ответниците с разпоредбата на чл.121 и
следващите от ЗЗД, понеже действията им били комплексни и последователни. За Д.
била разгласена лична информация и то на подсъдимо лице, което разполагало с
власт да присвои цялото имущество. Счита, че действията и бездействията на
ответниците били незаконосъобразни. НАП нямали право да предоставят лична
информация за имущественото му състояние въз основа на незаконосъобразното
постановление на ПЧСИ К.К., като те били длъжни да извършат служебна проверка
за законосъобразност на въпросния акт. Релевира се, че основанията и
претърпените имуществени вред от действията на ответниците били извършени в
нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност. Д.
излага, че вредите били причинени от държавата при осъществяване на
правораздавателна дейност при достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС
– чл.8 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл.16 от Договора за
функциониране на Европейския съюз.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Г.А.. В
него се релевират подробни съображения във връзка с допустимостта на иска, че
ТД на НАП Бургас не бил надлежен ответник в настоящото производство и че не бил
заведен по ЗОДОВ. Оспорва се тезата на ищеца, че с писма изх.№ 020331600252843
от 14.10.2016г. и изх.№ 0203311600252787 от 14.10.2016г. на ТД на НАП Бургас
били причинени вреди, тъй като не била разкрита никаква информация, която да
била в по – голям обем от предвиденото в закона. Излага, че от изпратеното
постановление на ЧСИ се изяснявало, че изпълнителното дело било образувано за
задължения на ищеца въз основа на издаден изпълнителен лист по административно
дело № 11917 от 2014г. на ВАС. При това положение за органите на ТД на НАП
Бургас било налице валидно постановление, издадено от действащ ЧСИ и бил
документ, който по форма и съдържание отговарял на изискванията на закона и
териториалната дирекция била длъжна да предостави изисканата от страна на ЧСИ
информация. Отделно от това сочи, че съобразно чл.2 от ЗНАП Националната
агенция за приходите не била натоварена с правораздавателни функции и нямала
законова възможност да проведе производство, подобно на съдебното, в което да
констатира дали законосъобразно било образувано изпълнителното дело против М.И.Д..
Отправя искане за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност
за отхвърляне на исковата претенция.
Постъпил
е отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и от ответника
Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н.Н., чрез пълномощника юрисконсулт С.П.,
с който се оспорва като неоснователна исковата претенция. Сочи се, че с решение
№ 14176/22.12.2015г. по адм.д.№ 11971/2014г., по описа на ВАС било оставено без
уважение искането на ищеца за тълкуване на Решение № 8335/07.07.2015г. на ВАС,
постановено по адм.д.№ 11971/2014г. По молба на Общински съвет – Бургас за
допълване на Решение № 14176/22.12.2015г. по адм.д.№ 11971/2014г. в частта за
разноските, ВАС с определение № 3047/17.03.2016г. по същото дело осъдило Д. ***
сумата от 300 лева разноски по делото. По всички тези дела като надлежна страна
в процеса – ответник, бил конституиран Общински съвет – Бургас и никога по нито
едно от тях от ищецът не било направено възражение за нелегитимност на процесуалната
легитимация на ответника. Изпълнително дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К.
било образувано по молба на председателя на Общински съвет – Бургас против
ищеца М.И.Д., като бил представен изпълнителен лист, издаден от ВАС по адм.д.№
11971/2014г. Видно от него ищецът бил осъден да заплати сумата от 300 лева
разноски по делото на Община Бургас. С писмо с изх.№ 08-00-1186/28.03.2016г.
председателят на Общинския съвет – Бургас уведомил Д., че следва да изпълни
Определение № 3047/17.03.2016г. на ВАС, като по този начин предоставил
възможност на длъжника доброволно да изпълни задължението си. В писмото се
съдържал и текст, че сумата следвало да бъде преведена по сметка на Община
Бургас и в случай, че не била заплатена доброволно, щяло да се пристъпи към
събиране на сумата принудително по реда на ГПК. Тъй като в предоставения срок
не било извършено доброволно плащане на задължението към Община Бургас, по
молба на председателя на Общински съвет – Бургас било образувано изпълнително
дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К.. Сочи се, че с платежно нареждане от
18.10.2016г. Д. *** сумата от 300 лева за юрисконсултското възнаграждение по
адм.д.№ 11971/2014г. на ВАС. В тази връзка на 24.10.2016г. председателят на
Общински съвет – Бургас подал молба до ЧСИ Т.К. да прекрати изпълнително дело №
278/2016г. поради постигнато споразумение с длъжника Д..*** излага, че
законодателят не бил предвидил молбата за образуване на изпълнителното дело да
е по почин на правоимащо лице, а следвало да изхожда от заинтересована страна,
каквато в случая бил Общински съвет – Бургас. Предвид това се оспорва
твърдението на ищеца, че председателят на Общински съвет – Бургас бил превишил
правата и компетентността си, като бил упълномощил юрисконсулт Г.Т. да
представлява Общински съвет по изпълнително дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К..
Относно
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, ответникът Община Бургас
счита, че същият следвало да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Твърди, че ищецът не бил доказал емоционални преживявания, представляващи
неимуществени вреди, настъпили в личната му сфера. Самите неимуществени вреди
били формулирани общо – отрицателни изживявания, вследствие образуваното
изпълнително дело от неправосубектно лице. От представените доказателства не
можело да се формира предположение за наличие на преки неимуществени вреди,
както и да се определяло размера на обезщетение за тези вреди. Отправя искане
за отхвърляне на исковата претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК и от Министерство на правосъдието, чрез процесуалния
представител юрисконсулт В.Д., с който се оспорва изцяло исковата претенция и
се отправя искане за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Излага
се, че в конкретния случай не бил налице нито един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че била извършена проверка от
съдебен инспектор на основание чл.372, ал.1, т.1 от ЗСВ във вр. с чл.76 от ЗЧСИ
въз основа на Заповед № ИЗСВ-01-428/07.11.2018г. на министъра на правосъдието
на ЧСИ Т.К., рег.№ 708, с район на действие ОС – Бургас по образуването и
движението на изпълнително дело № 278/2016г. във връзка с писмо от М.Д. по
преписка с рег.№ 94-М-232/23.10.2019г. по описа на Министерство на
правосъдието. Релевира се, че при проверката на фактите и обстоятелствата,
съгласно правомощията си, проверяващия инспектор приел, че не било налице
достатъчно основание да се направи извод за виновно неизпълнение на служебните
задължения на ЧСИ Т.К., което да обоснове ангажиране на дисциплинарна
отговорност във връзка с образуването, движението и приключването на
изпълнителното дело. По подадената от ищеца жалба била извършена проверка на
ЧСИ Т.К. от Инспектората на Министерство на правосъдието по ЗСВ, съобразно
правомощията му, но липсвало противоправност на извършените действия при
проверката, не било налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на
служителя на Министерство на правосъдието.
Ответникът намира искът за неоснователен и тъй
като длъжникът по изпълнителното дело и ищец понастоящем, не бил направил
възраженията си пред ЧСИ, за да ги вземе предвид същият и да предприеме
съответни действия, в случай на преценка, че такива били необходими. Длъжникът
бил постигнал споразумение с взискателя по изпълнителното дело, което се
установявало от молба № 2532/24.10.2016г. от председателя на Общински съвет –
Бургас, подадена пред ЧСИ. Предвид постигнатото споразумение между взискателя и
длъжника, изпълнителното дело било прекратено с постановление от 24.10.2016г.
на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно който изпълнителното
производство се прекратявало с постановление, когато взискателят поискал това писмено. Предвид това се прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца по делото в размер на 100%.
Счита, че не се дължало обезщетение по чл.45, респ. по чл.49 от ЗЗД, когато
вредите не били пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, а
били в резултат на пасивно поведение на увредения, който въпреки възможностите
за това, не направил нищо, за да отстрани настъпването на тези вреди или за да
ги намали. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист не се оспорвало от
ищеца, предвид което липсвало настъпила за него неимуществена вреда, изразяваща
се в посочените в исковата молба преживявания, тъй като при наличие на
задължение към кредитор и незаплащането му доброволно, законодателят бил
предвидил събирането му принудително, каквото производство винаги би било
образувано. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредите в размер
на 100 %, тъй като ищецът не бил заплатил задължението доброволно. Отправя се
искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК
такъв не е постъпил от Прокуратурата.
При
проведените открити съдебни заседания ищецът М.Д. се явява лично и поддържа
исковата молба. Релевира подробни съображения. Отправя искане за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В
хода на производството ответникът Министерство на правосъдието, чрез
пълномощника юрисконсулт В.Д., оспорва предявения иск и поддържа отговора на
исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск от ищеца.
Претендира разноски.
Представителят
на Прокуратурата Соня Петрова – прокурор в ТО Средец, при Районна прокуратура –
Бургас, при проведените открити съдебни заседания се явява, като заявява, че
предявения от ищеца иск е неоснователен и недоказан, поради което следвало да
бъде отхвърлен.
Ответниците
Община Бургас и ЦУ на НАП – София не взимат становище в хода на проведените
открити съдебни заседания.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното Писмо с изх.№ 08-00-1186/28.03.2016г. от Общински
съвет до М.Д. става ясно, че последният се уведомява за задължението му за
разноски в размер на 300 лева към Община Бургас, като е посочена банковата
сметка по която да изплати същите в срок от 14 дни считано от получаване на
писмото.
В доказателствената съвкупност в настоящото производство е приобщено изпълнително
дело № 20167080400278 по описа на ЧСИ Т.К.. Въпросното изпълнително дело било
образувано по молба, подадена на дата 11.10.2016г. от Г.Б.Т. – главен
юрисконсулт в отдел „Експертно – техническо осигуряване на Общински съвет“ при
Община Бургас, в качеството на процесуален представител на Общински съвет –
Бургас, за образуване на изпълнително дело против М.И.Д. въз основа на
изпълнителен лист от 05.05.2016г., издаден въз основа на Определение №
3047/17.03.2016г., постановено по адм.дело № 11971/2014г., по описа на ВАС, с
който М.И.Д. *** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по делото. В
молбата се отправя искане за връчване на покана за доброволно изпълнение на
длъжника и в случай, че не изпълни задължението си в дадения му двуседмичен
срок, да се пристъпи към принудително изпълнение, като моли след изтичане на
срока за доброволно изпълнение да се извърши справка за регистрирани трудови
договори на длъжника и при наличие на такива да бъде наложен запор върху
получаваното възнаграждение. Към молбата било приложено пълномощно, с което К.Й.Л.–
председател на Общински съвет – Бургас упълномощава юрисконсулт Г.Т. да
представлява и защитава интересите на Общински съвет – Бургас по изп.дело №
278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К.. Видно от представеното Определение №
3047/17.03.0216г., постановено по адм.дело № 11971/2014г., по описа на ВАС,
страни по делото са Общински съвет – Бургас и М.Д., но разноските са присъдени
на Община Бургас – юридическото лице, в чиято структура е органът Общински съвет
– Бургас. С резолюция на ЧСИ от 11.10.2016г. било разпоредено да се напрани
справка в ГРАО, да се изпрати съобщение до НАП, до НАП за месторабота на
длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното
дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника М.Д., в която
връчителят е удостоверил, че на 14.10.2016г. е посетил адреса на Д., разговарял
с него, взел своя екземпляр, бутнал ръката на връчителя и затворил вратата,
като отказал да подпише другия екземпляр на ПДИ. Постъпила е по изпълнителното
дело справка от Национална база данни „Население“, в която е посочен адресът на
длъжника, семейното му положение, роднините, както и техните адреси и ЕГН – та.
С постановление от 11.10.2016г. до Началника на ТД на НАП – Бургас ЧСИ К.на
основание чл.431, ал.3 от ГПК е поискано да бъде уведомен за банковите сметки
на длъжника като едноличен търговец, съдружник в събирателно дружество и други,
както и за декларираните МПС – та и недвижими имоти. Изпратено е и съобщение от
ЧСИ К.до ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл.458 от ГПК и чл.191 от ДОПК уведомяват за започналото принудително изпълнение срещу длъжника М.Д. и на
основание чл.191, ал.4 от ДОПК се иска издаване на удостоверение, което да съдържа
информация относно публичните задължения на длъжника, за наложените мерки за
обезпечението им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. Изпратено е и искане до ТД на НАП – Бургас
за предоставяне информация относно работодателя на длъжника. В тази връзка по
изпълнителното дело били представени от ТД на НАП – Бургас справка относно
актуални регистрираните трудови договори на Д., Удостоверение, в което е
посочено, че няма задължения и обезпечителни мерки, както и Справка за
декларирани МПС – та и недвижими имоти. С молба от 24.10.2016г. от К.Л. –
председател на Общински съвет – Бургас, е отправил искане към ЧСИ да бъде
прекратено изп.дело № 278/2016г., поради постигнато споразумение с длъжника Д..
С Постановление от 24.10.2016г. ЧСИ Т.К. изпълнителното производство е
прекратено.
От преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета става
ясно, че преди прекратяване на изпълнителното дело М.Д. е превел на дата
18.10.2016г. сумата от 300 лева на Община Бургас, като основание за превода е
посочено „разноски, ю,к,в, по ад 11971/2014г“.
Видно от представената преписка на Министерство на правосъдието, въз
основа на Заповед № ИЗСВ-01-428/2018г. на Министъра на правосъдието, издадена
на основание чл.372, ал.1, т.1 от ЗСВ във вр. с чл.76 от ЗЧСИ, по преписка
рег.№ 94-М-232/2018г. на Министъра на правосъдието, била извършена проверка на
ЧСИ Т.К., рег.№ 708 на КЧСИ и район на действие ОС – Бургас по образуването и
движението на изпълнително дело № 278/2016г., по описа му. От представената
Докладна записка от 12.12.2018г., изготвена от Д.И. – инспектор в Инспектората
на министъра на правосъдието по ЗСВ, съгласувана с главен инспектор Г.Д., до
Заместник Министъра на правосъдието, става ясно, че проверката била извършена
по документи на основание чл.372, ал.1, т.1 от ЗСВ, съдържащи се в
изпълнителното дело и изпратени на ЧСИ Т.К., като се сочи, че установените при
проверката факти и обстоятелства не давали достатъчно основание да се направел
извод за виновно неизпълнение на служебни задължения на ЧСИ Т.К., което да
обосновавало ангажиране на дисциплинарната отговорност във връзка с
образуването, движението и приключването на изпълнителното дело. За така
извършените констатации от проверката М.Д. бил уведомен с писмо с изх.№
94-М-232/18.12.2018г.
Видно от представените копия по адм.дело № 1720/2019г., по описа на
Административен съд – Бургас, делото е образувано по идентична искова молба с
тази, с която е сезиран настоящия съд, като с Определение № 1662/07.08.2019г.,
постановено по адм.дело № 1720/2019г. исковата молба е върната, а производството
прекратено, тъй като исковата претенция е недопустима, предвид това, че не са
изнесени твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и/или общински
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Представени са и съобщение по изп.дело № 20198020400404 и изп.дело № 20198020400330,
по описа на ЧСИ Н.Г. за връчване на ПДИ на пълномощника на ищеца – адв.С. Х.,
като и самите покани за доброволно изпълнение и изпълнителните листове въз
основа, на които са образувани тези изпълнителни дела – Изпълнителен лист №
17/10.05.2019г. по ч.гр.д.№ 1196/2017г., по описа на ОС Бургас и Изпълнителен
лист № 20/22.05.2019г., издадено по ч.гр.д.№ 189/2018г., по описа на Апелативен
съд – Бургас, с които М.Д. е осъден да заплати на Т.К. разноски в
производството по делата. Представено е и писмо с изх.№ 3870/20.08.2019г. от
Административния секретар на КЧСИ до М.Д., с който го уведомяват, че ЧСИ Т.К. и
ПЧСИ К.К. са загубили правоспособност. Приобщено е в материалите по делото и
писмо от 05.02.2020г. Финансовия инспектор по ЗЧСИ към Министерство на
правосъдието до М.Д., видно от което е посочено, че финансовата проверка била
установила, че нямало основание за търсене на дисциплинарна отговорност от ЧСИ Н.Г..
Приобщено е и Определение № V –
2186/13.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 1196/2017г., по описа на Окръжен съд
– Бургас, от което става ясно, че страни по него са ЧСИ Т.К. и М.Д..
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е
разпитана свидетелката Д.И.И. – Д.– съпруга на ищеца М.Д.. Съдът кредитира
нейните показания като логични и последователни. От същите се установява, че
независимо, че бил изминал доста дълъг период от
2015 година, някои от моментите свидетелката ги помнела доста добре, като след
един наложен запор започнали доста проблеми свързани с отношението на съпруга й
към институциите и към хората въобще, в това число започнали и проблеми между
тях двамата. Излага, че след този период Д. реагирал изключително остро относно
дейности свързани с Общината и други институции. След първоначално наложения
запор, наложили още два запора на ищеца, като той станал избухлив. Свидетелката
сочи, че често спорили по повод делата, които водел, като за нея те били в повече
в семейството, а за Д. били начин да защити името си. Понякога се опитвала да
го разбере, но когато имало проблем с парите, следвали скандалите. Излага, че от
2015 година до ден днешен имали спорове за делата, които водил и запорите,
които му налагали.
По делото са постъпили писма от РП Бургас и ОД МВР Бургас, от които се
установява, че за периода от месец юни 2015г. до края на месец юли 2018г.
нямало подавани сигнали против М.Д., като не били установени регистрирани
преписки по жалби, сигнали, заявления и прокурорски проверки против него.
Видно от извлечение от Протокол № 1/03.11.2015г. от проведено първо
заседание на Общински съвет – Бургас, е избран за председател на Общинския
съвет – Бургас с мандат 2015г. до 2019г. К.Й.Л..
Представени са и мотиви към Присъда № 15/15.01.2021г. по нохд №
1088/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас, както и статия в интернет сайта
„Лекс.бг“, в която се прави коментар на тази присъда и делото, по която е
постановена, но доколкото в настоящото производство не са представени
доказателства за влизане в сила на въпросната присъда и не е представен
официално заверен препис от въпросните мотиви, настоящият съдебен състав няма
да кредитира същите, както и статията. Не следва да бъде кредитирана и
Тематичната справка от Централен полицейски регистър, тъй като е неотносими към
настоящото производство и няма нищо общо с изпълнителното дело, по което се
претендират неимуществените вреди от ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, с
който се претендират неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския
съюз.
Ангажирането на солидарната
отговорност на ответниците е обусловена от установяване на следните
материалноправни предпоставки от страна на ищеца: противоправни деяния с предмет нарушаване правни норми на Европейския
съюз, предоставящи права на частноправни субекти, нарушението на нормите да е
достатъчно съществено и да съществува пряка причинно – следствена връзка между
нарушенията и претърпяната от частноправния субект вреда – в случая ищецът Д.,
настъпването на твърдените неимуществени вреди и техния размер.
Разпоредбата
на чл.4, § 3 от ДЕС регламентира по общ начин принципа за отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на
общностното право, като присъщ на системата на договора, както и установява
нейното задължение да поправи тези вреди. В нормативните актове на ЕС няма
позитивна правна уредба относно материалните предпоставки, при наличието на
които се поражда отговорността на държавата. Те са изведени от съдебната
практика на СЕС и обхващат кумулативно 1. Нарушение норма от правото на ЕС, която
предоставя права на частноправни субекти; 2. Нарушението да е достатъчно
съществено и 3. Причинно – следствена връзка между нарушението и причинените
вреди.
В
настоящото производство ищецът релевира доводи, че са му причинени вреди
вследствие нарушение нормата на чл.16 от ДФЕС, която предвижда, че всеки има
право на защита на личните му данни, както и чл.8 от Хартата за основните права
на ЕС, според която всеки има право на защита на неговите лични данни, като те
трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз
основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено
от закона легитимно основание, а всеки има право на достъп до събраните данни,
отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им. Съответно е
предвидено, че спазването на тези правила подлежи на контрол от независим
орган.
Съобразно
нормата на чл.426, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Заинтересовано да води изпълнителния процес е
лицето в полза на което е издаден изпълнителния лист, като в разпоредбата на
чл.429, ал.1 от ГПК изчерпателно са посочени лицата, които по изключение могат
да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист и това са наследниците, частните правоприемници на взискателя, като и
поръчителят и солидарният съдлъжник. Действително от данните по делото става
ясно, че изпълнително дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К., е образувано на
дата 11.10.2016г. по искане на Общински съвет – Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт
Г.Т. – упълномощена от председателя на Общинския съвет – Бургас К.Л., което обаче
е различно от лицето, на което се дължат суми по изпълнителния лист от
05.05.2016г., издаден по адм.д.№ 11971/2014г., по описа на ВАС, а именно Община
Бургас и не попада в изключенията по чл.429, ал.1 от ГПК. В тази връзка следва
да се посочи, че Общинския съвет няма самостоятелна гражданска правосубектност,
различна от тази на общината, като не е и юридическо лице.
Независимо,
че изпълнителното дело не е образувано от лицето, на което се дължат суми по
изпълнителния лист, като длъжник в това производство е конституиран М.Д. –
лицето, дължащо сумата предмет на изпълнителния лист. В рамките на този
изпълнителен процес нито една от конституираните страни по него не е оспорила
неговата законосъобразност, подавайки жалба на основание чл.435 от ГПК пред
Окръжен съд – Бургас. Не е оспорено и вземането от длъжника чрез подаване на
иск по реда на чл.439 от ГПК – напротив М.Д. е платил своето задължение към
Община Бургас в размер на 300 лева, представляващи разноски по адм.дело №
11971/2014г., по описа на ВАС, на дата 18.10.2016г. – т.е. след образуване на
изпълнителното дело. Предвид липсата на оспорване законосъобразността на
изпълнителния процес по изпълнително дело № 278/2016г. пред компетентният
Окръжен съд – Бургас и съответно влязъл в сила съдебен акт в този смисъл, не
подлежи на преценка законосъобразността на извършените процесуални действия в
рамките на това производство. Отделно от това не е налице и противоправно
поведение от страна Общински съвет – Бургас с подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело, тъй като процесуалният закон не забранява
извършването на такова процесуално действие, а единствено съобразно чл.426,
ал.3 от ГПК вменява задължение на съдебния изпълнител да следи за редовността
на молбата за образуване на изпълнителното дело.
Съдът
намира, че не са нарушени и норми на правото на ЕС във връзка с правото на
защита на личните данни и по конкретно чл.16 от ДФЕС и чл.8 от Хартата за
основните права на ЕС. Това произтича от обстоятелството, че в разпоредбата на
чл.431, ал.3 от ГПК в актуалната редакция към 2016г. е предвидено, че съдебният
изпълнител има право на достът до информация в съдебните и административните
служби, в т.ч. органите на Национална агенция за приходите, поделенията на
Национален осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден
от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и на
други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за
неговото имущество, като съдебният изпълнител може да прави справки и да
получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения
от документи.
Съответно
в чл.191, ал.3 от ДОПК е предвидено, че когато срещу имущество на длъжника са
започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята
винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършването на
разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщението до НАП
за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В ал. 4 от
същата норма е предвидено, че най – късно в 14 – дневен срок от получаването на
това съобщение НАП издава удостоверение с информация за размера на публичните
задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение.
Извършените
справки в рамките на изпълнителното производство са направени от правоспособен
към 2016г. съдебен изпълнител – а именно от ЧСИ Т.К., съответно ПЧСИ К.К.,
спрямо които процесуалния закон делегира правомощия във връзка с имуществено
проучване на длъжниците в рамките на изпълнителното производство, с оглед
предприемане на действия по събиране на дължимото, предмет на изпълнителния
лист. Следва да се посочи, че дори изпълнителното производство да беше
образувано по молба от Община Бургас, тъй като е налице изпълнителен лист
против М.Д. за вземания, които към момента на образуване на изпълнителното дело
не са погасени, биха били извършени същите справки, с оглед на което не е
налице причинна връзка между образуването на изпълнителното дело по молба на
Общински съвет – Бургас и направеното имуществено проучване на ищеца, обективирано
в справките, приложени по изп.дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К., по
отношение на които се твърди, че с тях са изнесени негови лични данни. Не се и
ангажираха доказателства в настоящото производство, че въпросните лични данни
са станали достояние на трети лица, извън тези по изпълнителното дело и
съответно да са извършени неправомерни действия с тях.
Не
е налице и противоправно поведение от страна на Национална агенция по приходите
във връзка с това, че е предоставила изисканата от съдебния изпълнител
информация, тъй като същата е поискана от лице, което има право да получи
същата. Относно доводите, че Министерство на правосъдието при извършена
проверка на съдебния изпълнител не било установило незаконосъобразното събиране
на лични данни и че не била извършена пълна и задълбочена проверка на дейността
на съдебния изпълнител, съдът намира за изцяло неоснователни. Видно от
представената административна преписка инспектор при Министерство на
правосъдието е изискал изпълнително дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К.,
както и становище от въпросния съдебен изпълнител и въз основа на тези данни,
при изготвяне на подробен анализ на всяко едно процесуално действия в хода на
изпълнителното дело, е приел, че установените при проверката факти и обстоятелства не дават достатъчно основание
да се направи извод за виновно неизпълнение на служебните задължения на ЧСИ Т.К.,
което да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност във връзка с
образуването, движението и приключването на изпълнителното дело.
В
хода на настоящото производство не се установи да са причинени на ищеца
сочените от него неимуществени вреди вследствие предоставени негови лични
данни, а именно: силен душевен дискомфорт, загуба на всякакво доверие в
общинските власти, министерството, съдебната система и правосъдието, поради
страха да не стане обект на измама с лични данни – информация за доходите му,
движимото и недвижимото му имущество. За твърдените от Д. неимуществени вреди
бяха ангажирани свидетелските показания на свидетелката Д.И. – Д., която
излага, че в периода от 2015г. след налагане на запор на съпруга й /ищеца М.Д./, започнали проблеми свързани с отношението на съпруга й към
институциите и хората въобще, той реагирал изключително остро що се отнася до
дейности свързани с общината и други институции. След това му били наложени още
два запора и свидетелката сочи, че тогава Д. станал избухлив и често спорели по
повод делата, които той водел. От тези показания по никакъв начин не се
установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка с предоставени
негови лични данни. Напротив – установява се, че негативните му изживявания са
вследствие наложени му общо три запора и воденето на дела, като вреди за такива
дейности не се претендират в настоящото производство. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че от данните по изп.дело № 278/2016г., по описа на ЧСИ Т.К.
става ясно, че в рамките на този изпълнителен процес на ищеца не е налаган
запор. Относно представените ПДИ, съобщения, изпратени до Д. чрез неговия
пълномощник адв.С.Х. по изп.дело № 330/2019г. и 404/2019г., по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувани въз основа на Изпълнителен лист № 17/10.05.2019г. по ч.гр.д.№
1196/2017г., по описа на ОС Бургас и Изпълнителен лист № 20/22.05.2019г.,
издадено по ч.гр.д.№ 189/2018г., по описа на Апелативен съд – Бургас, с които М.Д.
е осъден да заплати на Т.К. разноски в производството по делата, със същите по
никакъв начин не се установяват неимуществени вреди от неправомерно
предоставяне на лични данни. Това произтича от обстоятелството, че се касае за
две отделни изпълнителни дела, по които съответният изпълнител има право да
направи пълно имуществено проучване на длъжника по тях на основание чл.431,
ал.3 от ГПК и съответно да получи данни за длъжника, а отделно от това
получената информация по изпълнително дело от 2016г. е много вероятно да не е
актуална и да не може по никакъв начин да послужи на съдебния изпълнител с
оглед предприемане на действия по принудително изпълнение. Ето защо
притесненията на ищеца, че на база тези данни ще бъде посегнато неправомерно на
неговото имущество, са неоснователни.
С
оглед гореизложените съображения предявения иск в настоящото производство, с
който се претендират неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на
Европейския съюз в размер на 5500 лева, е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение само от ответника Министерство на
правосъдието, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100.00 лева, което следва да бъде заплатено от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против ЦУ на Национална агенция за приходите – гр.София, Община
Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“, № 26 и Министерство на
правосъдието, с адрес: гр.София, ул.“Славянска“, № 1, с който се претендират
неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз в размер на 5500
лева.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр.София, ул.“Славянска“,
№ 1, сумата от 100,00 лева /сто
лева/, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
районния съд.
Решението
е постановено с участието на Прокуратурата на Република България.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....