№ 1728
гр. София, 26.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Цветан Ив. Колев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603330 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимата Д. К. К. чрез нейния
защитник – адв. И.Л., срещу Определение, постановено в открито съдебно заседание на
29.04.2022 г. по НОХД № 14300/2021 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав в частта
относно констатираната липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилността и
незаконосъобразността на определението е обжалваната му част. Релевира се, че
съдържанието на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.
Посочено е, че държавното обвинение не е описано пълно и ясно незаконосъобразното
разпореждане с парични средства, което да е поверено на подсъдимата К. за
управление, чиято липса накърнява и ограничава правото на защита. Иска се отмяна на
атакуваното определение, прекратяване на съдебното производство по делото и
връщането му на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата частна
жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като
не е налице годен и законосъобразен акт на първостепенния съд, който да подлежи на
проверка по реда на глава XXII-ра от НПК.
Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от НПК законодателят е предвидил определен
набор от въпроси, които следва да намерят свой окончателен отговор в
разпоредителното заседание. Първостепенният съд следва да постанови съдебен акт
/определение/, в който по еднозначен начин да се произнесе по посочените от
законодателя пунктове, вкл. и досежно исканията за конституиране на страни в
1
процеса. С оглед значимостта на темите, които се обсъждат в разпоредителното
заседание, в НПК е вписано, че е необходимо не само да се изслушат становищата на
всяко едно от лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК, но и съдът да даде отговор на
този етап на развитие на делото на въпросите дали съдебното производство следва да
се прекрати, или респ. наказателното производство следва да се прекрати/спре или
делото следва да се насрочи за разглеждане в съдебно заседание /чл. 248, ал. 5, т. 1-4 от
НПК/. Последователно на свой ред в нормите на чл. 249- чл. 252 от НПК са разписани
основанията, при които съдът следва да упражни правомощията си, разписани в чл.
248, ал. 5, т. 1-4 от НПК и съответните правни последици, налагащи определени
произнасяния на съдебния състав. Именно последният според въззивния съд е този,
който следва да обективира становище по всеки един от лимитативно изброените
въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК. Волята на съдебния състав по въпросите в
разпоредително заседание се обективира чрез подписване на съдебния протокол от
всички негови членове, вкл. и в случаите, когато съдът не е констатирал процесуални
нарушения от обхвата на чл. 249, ал. 4, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК/ отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници/ и е
насрочил на осн. чл. 252, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 4, пр. 1 от НПК делото за
разглеждане по общия ред.
В развилото се пред СРС, НО, 18-ти състав по Н. О. Х. Д. № 14300/2021 г.
производство, делото е разгледано в разпоредително заседание на 29.04.2022 г. в
законния съдебен състав по чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК от съдия и двама съдебни
заседатели, предвид повдигнато обвинение на подсъдимата К. - по чл. 201, ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл, че не е констатирал процесуални нарушения, налагащи
връщане на делото с фаза назад, и е насрочил делото за разглеждане по реда на гл. 20
от НПК. В конкретния случай обективираното от първия съд становище в
разпоредителното заседание не е подкрепено с подписите на всички членове на
съдебния състав, а само на Председателя. В разпоредително заседание се извършва
по вътрешно убеждение преценка за справедливостта на производството по отношение
на процесуалните нарушения, при която съдебният състав се ангажира със становище
по всички въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК, така че тази преценка, за да обвърже
съдебния състав, следва да е скрепена с подписите на всички негови членове, подобно
на определението за прекратяване/спиране на наказателното производство,
произнасянето по мярката за неотклонение и постановяване на присъдата. Същото
следва и от логическото и систематическо тълкуване на нормите на чл. 248, ал. 2 и ал.
5, респ. чл. 249- чл. 252 от НПК, които говорят за актове на съда, а не за такива на
съдията-докладчик, респ. Председателят на съдебния състав. Per argumentum a contrario
разпоредбите на чл. 247а и чл. 247б от НПК постановят поредицата от задължителни
действия на съдията-докладчик, които предхождат сформирането на съдебния състав,
2
който разбира се, може да е и от един съдия. В действителност съгласно нормата на
чл. 311, ал. 2 от НПК протоколът за съдебното заседание се подписва от Председателя
и от съдебния секретар, но не и в случаите, когато в този основен за процеса документ
се удостоверяват определени крайни актове за определен етап на производството –
определения за прекратяване/спиране на наказателното производство, за произнасяне
по мярката за неотклонение, постановяване на присъда и т. н. Настоящият съдебен
състав е на мнение, че разпоредителното заседание не е проведено законосъобразно и
съотнесено с процесуалните изисквания за това. Обстоятелството, че страните не са
възразили и не са оспорили именно този порок на определението на първата
инстанция, не лишава въззивната такава от извършване на служебна проверка за
съблюдаване на процесуалните правила при разглеждане на делото, които важат и в
рамките на разпоредителното заседание. Значението на разпоредителното заседание е
толкова съществено според нововъведенията в НПК, че не би могло да се приеме, че
допуснатите при провеждането му процесуални нарушения могат да бъдат санирани
заради накърняване принципа на разглеждане на делата в разумен срок при повторно
законосъобразно произнасяне.
Поради изложените по-горе съображения въззивната инстанция намира, че
определението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на СРС
от стадия "Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание" за провеждане на разпоредително заседание с произнасяне на
минимално необходимите въпроси в чл. 248, ал. 1 от НПК, с удостоверяване правото
на страните да оспорят съдържанието, ако делото се насрочи по реда на гл. 20 от НПК,
вкл. с произнасяне с удостоверяващ волята на всички членове на състава съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от подсъдимата Д. К.
К. чрез нейния защитник – адв. И.Л., срещу Определение, постановено в открито
съдебно заседание на 29.04.2022 г. по НОХД № 14300/2021 г. по описа на СРС, НО, 18-
ти състав в частта относно констатираната липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на досъдебното производство
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 29.04.2022 г., постановено по
НОХД № 14300/2021 г. по описа на Софийски Районен съд, Наказателно отделение, 18-
ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, НО, 18-ти състав за ново
разглеждане от стадия "Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание" за провеждане на разпоредително заседание.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4