Определение по дело №128/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2 от АПК.

Образувано е по молба с.д. № 10887/31.07.2024г., подадена от Е. С., чрез адвокат А. А., в която е формулирано поредно искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателката на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е аргументирано с твърдения за настъпване на непоправими вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в осуетяване трудовите и семейни задължения на жалбоподателката, невъзможност да осъществява дейността си. То е идентично по съдържание и твърдения с предходни такива, по които съдът се е произнесъл нееднократно. В процесното искане не се съдържат твърдения за нови факти и обстоятелства различни от вече проверените от съда, а са изложени доводи, кореспондиращи с твърдения за незаконосъобразност на заповедта, които се разглеждат по същество на спора, а не в производството по чл.166 АПК.

Искането за спиране е направено от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, по повод което е образувано настоящото производство, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл.172, ал.6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл.172, ал.5 от ЗДвП се прилага нормата на чл.166, ал.2, във връзка с ал.4 от АПК.

В конкретния случай на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Мярката е наложена на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 – при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящия случай с оглед разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Следва да се отбележи, че факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. В тежест на оспорващата страна е да установи необходимостта от спиране на изпълнението поради наличие на някоя от алтернативните предпоставки, предвидени в чл. 166, ал.2 от АПК – когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.

В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на заповедта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателката следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.

Както се каза, постъпилата на 31.07.2024 г. молба с искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. е пето по ред. По предходни искания от същото естество съдът е постановил Определение № 631/18.01.2024 г., Определение № 2230/05.03.2024 г., Определение № 3827/12.04.2024 г. и с протоколно определение от о.с.з., проведено на 22.05.2024 г., с които е отхвърлил исканията на Е. Д. С.. С настоящата молба не се навеждат нови доводи и не се представят нови доказателства, представляващи нови обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя.

Тази фактическа установеност обуславя извод за липса на предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. на Началник група към ОД на МВР гр. Варна, РУ Аксаково.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд гр. Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано в молба с.д. № 10887/31.07.2024г., подадена от Е. Д. С., [ЕГН], от гр. Игнатиево, [улица], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 23-0445-000225/21.12.2023г. на Началник група към ОД на МВР [населено място], РУ Аксаково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи незабавно на страните!