Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/11.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 831 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по жалба на Б.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.К. –
ПАК, против Отказ с рег. № 100600-13926 от 10.08.2022 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, да му бъде върнато отнето СУМПС. Твърди
се, че на жалбоподателя са наложени административни наказания с Наказателно
постановление /НП/ № 18-1030-011062 от 20.12.2018 г. глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, твърдейки,
че НП е влязло в законна сила на 13.12.2019 г., а лишаването течало от
23.11.2020 г. до 23.11.2022 г., като същото било погасено по давност и не
следвало да се изпълнява. Посочва се, че СУМПС било отнето още със съставяне на
съответния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и прави
възражение за изтекла погасителна давност, за което излага подробни
съображения.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът - Началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Пазарджик – редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмо вх. № 6923/30.08.2022 г., с което е изпратена жалбата,
посочва, че жалбоподателят периодично подава молби за връщане на СУМПС от 2020
г., като по случая били образувани и съдебни делата. Посочва също, че на същото
лице е издадено НП № 22-0340-000049/25.01.2022 г. на основание чл. 174, ал. 3
от ЗДвП с наложена глоба 2000 лева и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, връчено и влязло за законна сила на 25.02.2022 г.,
като лишаването ще бъде приведено считано от 24.11.2022 г. и ще изтече на
24.11.2024 г. Представя справка за водач и преписката по издаване на оспореното
писмо.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
жалбоподателя е било издадено СУМПС № ********* на 06.04.2015 г., което е било
със срок на валидност до 06.04.2020 г.
На
22.11.2018 г. бил съставен АУАН от служители на ОДМВР – Пловдив, с който е
иззето СУМПС № *********.
Съгласно
Молба вх. № 100600-13858/09.08.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик жалбоподателят е поискал да му бъде върнато иззетото СУМПС.
Съдържанието на молбата се свежда до две изречения, а именно: „Моля да ми бъде
върнато отнетото СУМПС, тъй като съм изтърпял наложените ми наказания. Моля да
бъда писмено уведомен“.
Последвало
е издаването на оспореното писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик. От съдържанието на същото става видно, че
жалбоподателят е уведомен, че с оглед извършена проверка е установено, че на
22.11.2018 г. на жалбоподателя е отнето СУМПС със съставянето на два акта от служители
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, като съобразно издадените
АУАН били съставени и два броя наказателни постановление - НП № 18-1030-010132/11.12.2018 г. с наложено
административно наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24
месеца от 22.11.2018 г. до 22.11.2020 г. и НП № 18-1030-010162/11.12.2018 г. с
наложено административно наказание лишаване от право да се управлява МПС за
срок от 24 месеца от 23.11.2020 г. до 23.11.2022 г. Освен това жалбоподателят
имал връчено и НП № 22-0340-000049/25.01.2022 г., за което се твърди, че е
влязло в законна сила на 25.02.2022 г., както и че със същото е наложено отново
наказание „лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца“, което щяло да
започне да тече от 24.11.2022 г. до 24.11.2024 г., като поради горните СУМПС не
можело да бъде върнато.
Издаването
на посочените наказателни постановление се установява недвусмислено от
представена по делото справка за водач, като съгласно изявлението на
процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание провело
се на 28.11.2022 г. се установява, че НП № 22-0340-000049/25.01.2022 г. е
връчено на жалбоподателя и влязло в законна сила.
Съгласно
писмо с вх. № 9902/07.12.2022 г. от ответника се установява изрично, че отнетото
СУМПС не е връщано на водача С., който е лишен от право да управлява МПС до
24.11.2024 г. съгласно три броя НП на РУ – Септември издадени съобразно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП със
срок за лишаване общо 72 месеца. Допълнително с писмо с вх. № 1109/07.02.2023
г., изходящо от ответника, се посочва, че друго СУМПС на жалбоподателя не е
издавано за процесния период, като СУМПС № ********* издадено на 06.04.2015 г.
действително е със срок на валидност от 5 години до 06.04.2020 г. и е иззето
през 2018 г.
Отделно от горното, с писмо с вх. № 9733/01.12.2022 г. от ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик е постъпила информация относно наложените глоби на жалбоподателя,
като изрично се посочва, че по повод наложени на жалбоподателя глоби – 4 броя,
три от които с взискател ОДМВР – Пловдив и една ОДМВР – Пазарджик липсва
възражение за погасяване по давност, а не са и налице обстоятелствата по чл.
172, ал. 2 вр. с чл. 173 от ДОПК за погасяването им по давност.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна,
за която е налице и интерес от обжалването. Жалбата е подадена извън
срока по чл. 296, ал. 1 АПК, но доколкото в писмо № 100600-13926 от 10.08.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик не е посочено пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, приложима е разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 АПК, поради което съдът приема, че е подадена в срок. Предвид
посочените, подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените по делото доказателства
се установява, че СУМПС на молителя С. е отнето със съставяне на АУАН на
22.11.2018 година, като към датата на молбата за връщането му – 09.08.2022 г.
година, СУМПС не е връщано от ответника, с оглед претендирано от него влязло в
сила Наказателно постановление от 20.12.2018 година. Констатира се и, че към
датата на подаване на молбата, СУМПС е с изтекъл срок на валидност. За
изчерпателност следва да се посочи, че същото е било с изтекъл срок на
валидност и към момента на подаване на предходната молба от 24.11.2020 г., по
повод на която са образувани адм.д. № 1404/2020 г. на Административен съд гр.
Пазарджик и адм.д. № 4697/2021 г. на Върховния административен съд.
В практиката си ВАС се е произнасял (Решение
№ 7738 от 29.06.2021 г. по адм. д. № 4697/2021 г. и Решение №
9810 от 17.07.2018 по адм. д. № 7505/2017 г. по описа на ВАС), че влязлото в
сила наказателно постановление представлява изпълнително основание относно
наложените с него административни наказания глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена дейност.
В конкретната хипотеза се цитират НП
№18-1030-010132/11.12.2018 г., с което на жалбоподателя са наложени наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, влязло в сила на 11.10.2019 г., НП №18-1030-011062/20.12.2018 г., с
което на същото лице са наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, влязло в сила на
13.12.2019 г., както и НП № 22-0340-000049/25.01.2022 г., с наложени същите
наказания, влязло в законна сила на 25.02.2022 г.
По отношение на наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“ следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 81,
ал. 1 от ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност се изпълнява от органите които признават това право и контролират
упражняването му. В съответствие с чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато
наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или прекъсването
на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и
да създаде ред за защита на административнонаказаното лице в хода на
изпълнението на наказанието лишаване от права. Действията по изпълнение на
влязло в сила наказателно постановление се основават на влязъл в сила
административен акт. Този акт е административно-наказателен, но смисъла, който
законодателят е вложил в израза не дава основание понятието
"административен акт" да се тълкува стеснително и да се отнася само
до индивидуален, общ или нормативен административен акт. Понятието
"административен акт" следва да се разбира като всеки акт на
административен орган, тъй като действия в изпълнение на влязъл в сила акт на
администрацията са такива, извършени на законно основание. Наказателните
постановления, макар и правораздавателни актове, се налагат от административен
орган и подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на
АПК и последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното
следва, че изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса
на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва да се извърши по реда на Дял пети от
АПК (в този смисъл Решение № 9395/10.07.2018 г. по адм. д. № 3575/2018 г. по
описа на ВАС, седмо отделение, Определение № 7787/06.06.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 6310/2013 г., VII о.).
Съгласно чл. 285, ал. 2 от АПК давността
в изпълнителното производство не се прилага служебно, поради което е нужно
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. В случая се установява, че с молбата от 09.08.2022 г. от страна на
жалбоподателя не е направено такова искане и позоваване на изтекла погасителна
давност. Съображения в такава насока са наведени едва пред съдебната инстанция.
За изчерпателност следва да се посочи,
че с молбата на жалбоподателя от 24.11.2020 г. (л. 12 от приложеното адм.д. №
1404/2020 г. на Административен съд - Пазарджик) е имало въведено такова
оплакване, като тогава същото лице се е позовало на чл. 82, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, на чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от същия нормативен акт. Тогава обаче е бил
издаден друг акт – писмо от 27.11.2020 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик, което е подлежало на самостоятелен съдебен
контрол.
Предвид това следва да се посочи, че предявяването
на възражение за изтекла давност безспорно е право жалбоподателя, което той
може и да не упражни. При наличие на изтекла погасителна давност и след
позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на
изпълнението от страна на компетентния орган, но в случая в подадената молба от
09.08.2022 г. не са наведени такива възражения, а е депозирана единствено молба
с искане да бъде върнато СУМПС. По делото обаче се установи, че исканото СУМПС
е с изтекла валидност и следователно обективно не би могло да бъде върнато. Съответно
в оспореното писмо са изложени и съображения за наличие на наложени
административни наказания, които все още не са изтърпени, като предвид липсата
на валидно сезиране с възражения за изтекла погасителна давност, ответникът и
не се е произнесъл по същото.
С оглед посоченото следва да се приеме,
че издаденият акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 22, ал. 1
от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, доколкото отнетите СУМПС следва да се съхраняват именно в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. От изложените в акта съображения стават
видни основанията, поради които СУМПС не е върнато, както и че същото е
издадено след извършване на съответните проверки с цел установяване на
относимите факти и обстоятелства. Липсва и валидно сезиране с искане да бъде
приложен института на абсолютната погасителна давност, по което органът да се
произнесе. Недопустимо е произнасянето от страна на съда по този въпрос,
доколкото същият е от компетентността на
органа по изпълнението, като едва това произнасяне на органа ще подлежи на
съдебен контрол. Предвид горните не се установяват основания за отмяна на
оспореното писмо като незаконосъобразно, поради което ще следва жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, разноски биха
се дължали в полза на ответника, но при липса на валидно сезиране с такова
искане, съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 298 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.С., ЕГН **********
***, чрез адв. Л.К. – ПАК, против Отказ с рег. № 100600-13926 от 10.08.2022 г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик, да му бъде върнато
отнето СУМПС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
/П/