№ 262
гр. М, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – М, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело
№ 20211630103053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.414а ал.4, изречение първо ГПК.
По подадено Заявление по чл.410 ГПК, депозирано от „АР” Е,
ЕИК 0, със седалище и адрес на управление град Б, ул. Т А № 43, вход Б,
етаж 2, представлявано от С Н С, съдът е разпоредил осъждането на „П –
М” АД, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление град М, ул.Г И № 24;
представлявано от Т П П; ДА ЗАПЛАТИ на „АР” Е, ЕИК 0, със седалище и
адрес на управление град Б, ул. Т А № 43, вход Б, етаж 2, представлявано
от С Н С, следните суми: 823.80 лв. с включено ДДС, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 30.12.2021 година до окончателното издължаване
и 25.00 лв. за платената държавна такса в производството.
Налице е и обосновка на вземането.
При изпълнение предвидената в закона процедура по връчване на
издадената заповед на посочения длъжник, придружена със съобщението и
препис от заповедта за изпълнение, в срока за възражение, такъв е направен.
На 05.01.2022 година, чрез технически изпълнител на дружеството- длъжник
са връчени посочените съдебни книжа, а на 18.01.2022 г., с вх.№ 362 е
депозирано възражението му пред Районен съд М, като е оспорил същото,
като са приложени и вносна бележка за изплатената изцяло сума. Т.е.
възражението срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение е направено в предвидения от закона едномесечен срок от
1
връчване на заповедта.
На заявителя е изпратено съобщение, в изпълнение предвидената
процедура на чл.414а ал.3 ГПК.
В определения от закона преклузивен тридневен срок не е взето
становище от заявителя „АР” Е, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление
град Б, ул. ТА № 43, вход Б, етаж 2, представлявано от С Н С, комуто на
21.02.2022 година са връчени както възражението, ката и приложените
писмени доказателства, удостоверяващи изпълнението на задължението.
В СЛУЧАЯ, съдът намира, че е налице е хипотезата на чл.414а ал.4,
изречение първо ГПК и следва да обезсили заповедта, издадена по чл.410
ГПК. Процесуалните правила, регламентиращи подадено възражение от
длъжника в срока за доброволно изпълнение и приложената вносна бележка,
от която е видно, че е изплатено претендираното задължение, обуславя
извода, че вече за заявителя не е налице правен интерес от предявяване на
специалния установителен иск. Заявителят е удовлетворен напълно, внесена е
дължимата сума и следва да се обезсили издадената заповед, още повече, че
заявителя не представи становището си в указания срок, като е предупреден
за последиците от не вземане на такова.
При тези обстоятелства, съдът намира, че следва да прекрати
производството и да обезсили издадената заповед.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл.410 ГПК № 2 от 04.01.2022 г., постановена
по частно гражданско дело № 3053 по описа за 2021 година на Районен съд
М, издадена срещу длъжника „П – М” АД, ЕИК 0, със седалище и адрес на
управление град М, ул.Г И № 24; представлявано от Т П П.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 3053 по
описа за 2021 година на Районен съд М.
2
Определението за прекратяване на производството може да се
обжалва с частна жалба пред Окръжен съд М в едноседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
3