№ 511
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430104459 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба с вх. №
21545/02.08.2024 г. от С. И. И., чрез ЕАД Е. И., срещу „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 18,ал.4 от договор
за кредит от 13.01.2024 г., и осъждане на ответника да плати сумата от 418.80
лв., като получена без правно основание такса експресно разглеждане по
договора за кредит, ведно със законната лихва.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил договор за заем
№999090/13.01.2024 г. с ответника, по силата на който е отпуснат заем в
размер на 1000 лв., при ЛП 50%, ГПР 63,51%, но съгласно чл. 18,ал.4 от
договора, следвало да върне и сумата от 1481,30 лв. такса експресно
разглеждане, разсрочена заедно с всяка месечна погасителна вноска. Ищецът
счита, че клаузата на чл. 18,ал.4 от договора е нищожна, поради
неравноправност, следваща от това, че таксата е уговорена в договора, след
като е направена заявка, като така преди подписване, потребителят се
задължава да заплати същата, без да му е известно в какъв размер е и как ще
се заплаща. Липсвала еквивалентност между таксата и основната
предоставена услуга от заемодателя, поради което счита, че за неравноправна
на осн. чл. 144,т.9 от ЗЗП. С нея се целяло неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да се предоставя услуга. Таксата
представлявала и скрит разход, преди усвояване на кредита, и с нея счита, че
се цели заобикаляне на нормата на чл. 19,ал.4 от ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът
счита, че исковете са неоснователни. Действителността на клаузите от
договора се сочи, че е обусловена от покриване на всички изисквания на ЗПК.
Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане предоставяла
1
възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на
отправено искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период
от време от стандартните. Услугата нямала задължителен характер, а за
сключването и потребителят изрично е заявил съгласие. Така потребителят
отправил своето искане на 12.01.2024 г. в 19.38ч, а договорът бил изпратен на
следващия в 11.05ч., т.е. същият е получил експресно разглеждане. Неверни
били и твърденията, че потребителят не е имал възможност да се запознае с
параметрите на клаузата, доколкото видно от ОУ, СЕФ, искането за кредит и
лог. файла, същият имал възможност предварително да се запознае с
дължимата такса Неоснователността на иска за нищожност, обуславяла
неоснователност на осъдителния иск, поради което се иска те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски и се въвежда
възражение за прекомерност съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК. Представя се списък
на разноски по чл. 80 от ГПК.
В с. з. ищецът не се явява и представлява, но депозира писмени
становища, в които е изложил подробни доводи за основателност на
предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В с. з. ответникът не се явява и представлява, но депозира писмени
становища, в които е изложил подробни доводи за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит № 999090/13.01.2024 г. по силата на който ответникът като кредитор е
предоставил заемна сума на ищеца като потребител в размер на 1000 лв..
Съгласно чл. 3,ал.2 от договора параметрите на договора са следните: при ГПР
63.51%, фиксиран лихвен процент №50%, дата на падеж 27.02.2024 г., такса за
експресно разглеждане в размер на 418,80 лв. Съгласно чл. 18,ал.1 от договора
кредитополучателят декларира, че при кандидатстването изрично е заявил, че
желае да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане,
незадължителна, чрез поставяне на отметка в полето „желая експресно
разглеждане на кредита“. Съгласно ал.4 кредитополучателят дължал такса в
размер на 1481,30 лв. за предоставената от него услуга по експресно
разглеждане, която се заплащала при условията на чл. 3,ал.2 от договора. В
попълненото искане за сключване на кредита не фигурира опция за бързо
разглеждане, а видно от лог. Файла е, че от съответния браузър "Мозила" е
избрана процесната услуга, след подаване на искането за сключване на
договора.
Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и
че начислена такса за експресно разглеждане.
От заключението на ССЕ се установява, че по процесния договор са
начислени такси за експресно разглеждане – 418,80 лв., за револвиране – 2
пъти по 340 лв. и за администриране на просрочен кредит – 40 лв., или общо
2201,30 лв. По договора била заплатена сумата от 418,80 лв. такса за
2
експресно разглеждане, което се установило от справки на КРЕДИРЕКТ ЕООД
на 22.05.2024 г. При включването на таксата за експресно разглеждане в ГПР,
стойността му нараствал до 2384%.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват
с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и
стойност, и не са налице други факти, които да внесат съмнения в тяхната
достоверност. Съдът дава пълна вяра и на заключението на вещото лице, тъй
като е обективно, пълно и обосновано, и изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими първоначално обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 21,ал.1 от ЗПК вр. чл.
19,ал.4 от ЗПК, чл.143, ал.2,т.10 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Безспорно страните по делото са обвързани от валидно заемно
правоотношение по силата на което ищецът е усвоил предоставения заем в
размер на 1000,00 лв. Не съществува съмнение, че между страните освен
сумите за главница и договорна лихва, е начислена съгласно чл. 18,ал.1 от
договора и такса за експресно разглеждане в размерна 1481,30 лв.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 18,ал.4
на договора на основание чл. 26,ал.1,пр.1 вр. чл. 21,ал.1 вр. чл. 19,ал.4 от ЗПК,
като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. Длъжникът по
правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със
законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 21,ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит
по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза
съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима
по кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената такса за
експресно разглеждане не е взета предвид при изчисляването на процента на
разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Начислената такса е скрито възнаграждение за
кредитора, което му е предварително известно, тъй като то се начислява
веднага след отправянето на искането за сключване на кредит. Следователно
тази такса за допълнителна услуга се явява разход по кредита, който е
3
следвало да бъде посочен ГПР и общата дължима във връзка с кредита сума. В
конкретния случай, в чл.3 от договора е посочено, че ГПР е 63,51 %, но
същият не съответства на действителния процент на разходите, който от
заключението на вещото се установява, че е 2384 %. При тази разлика от
посочения в договора и действителния ГПР, съдът приема, че не е спазено
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като действителният ГПР по договора
е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Следователно уговорената клауза за такса за допълнителна услуга цЕ.сочено
заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ако договорът съдържа
действителния размер на ГПР, то клаузата щеше да е изначално нищожна на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Ето защо, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК,
клаузата на чл. 18, ал. 4 от Договор за паричен заем 999090/13.01.2024 г.
следва да бъде прогласена за нищожна. Следва да бъде допълнено, че е налице
разлика между размера на таксата за експресно разглеждане дължима съгласно
чл. 18,ал.4 от договора и чл. 3,ал.2 от договора, при това значителна такава.
Това допълнителна въвежда потребителят в заблуждение относно общия
разход по кредита.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съдът намира за безспорно между страните, че ищецът е
предал/заплатил сумата от 418,80 лв. по договора за кредит, с която е погасил
част от таксата за експресно разглеждане. Основателността на иска по чл.
26,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр. чл. 21,ал.1 вр. чл. 19,ал.4 от ЗПК , обуславя извода, че
таза сума е платена по нищожна клауза, поради което сумата от 418,80 лв.
подлежи на връщане на осн. чл. 55,ал.1, пр. 1. от ЗЗД, тъй като е дадена при
начална липса на основание. Ответната страна не установи наличието на
валидно правно основание, по силата на което да е настъпило имущественото
разместване. Ето защо, предявеният кондикционен осъдителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен за сумата от 418,80 лв.,
представляваща заплатената парична сума над чистата стойност по кредита,
по недействителен договор за кредит. Върху главното вземане се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й погашение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати сторените от ищеца разноски по водене на съдебното
производство, които са доказани по основание и размер, а именно сумата от
109,25 лв. за платена държавна такса и 300,00 лв. за възнаграждение за вещо
лице. Ответникът следва да заплати и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в
полза на процесуалния представител на ищеца разноски за едно адвокатско
възнаграждение, тъй като от представените документи/договор за правна
помощ и пълномощно от 16.07.2024 г./ се установява, че пълномощникът е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗАдв. Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл
4
Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г.,
определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС,
определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на
ВКС/. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване
(Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04
и С 202/04 на голямата камара на CEO), поради което не следва да прилага
НМРАВ при определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи и
конкретно правилото, че се дължи възнаграждение за всеки отделен иск. Това
е така, защото правилото не съответства на предоставената правна услуга и
правна и фактическа сложност на делото. Производството по делото е
приключило при едно проведено открито съдебно заседание, не се
характеризира със значителна фактическа и правна сложност, ищецът и
пълномощникът му не са се явили, и са събрани незначителни по обем
писмени доказателства. Процесуалният представител на ищеца е изготвил
исковата молба, представил е писмени документи, и е подал писмено
становище за съдебното заседание. Общият материален интерес на делото е
1900,10 лв., но фактите от които произтичат претендираните права на ищеца
са едни и същи, и именно на тях се основават различните му искания. Не се
установяват допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото
процесуално представителство. Съобразно материалния интерес по делото,
констатираната по-горе фактическата и правна сложност, и качеството на
предоставената правна услуга, съдът намира, че дължимото адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 480,00 лв. с ДДС, като
до тази стойност е отговорността на ответника по чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 18,ал.4 от договор за заем
№999090/13.01.2024 г., сключен между С. И. И., ЕГН **********, като
потребител и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, като кредитодател, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 21,ал.1 вр. чл. 19,ал.4 от ЗПК,
поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 418,80 лв., представляваща
недължимо платена парична сума при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на депозираме на исковата молба -02.08.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 409,25 лв. представляваща
разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
5
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на ЕАД Е. И. от АК Пловдив, на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв, сумата от 480,00 лв. с ДДС, за предоставена безплатна
правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6