№ 33963
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110104776 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е навел довод за недопустимост на
производството поради липса на пасивна процесуална легитимация, твърдейки, че не е
носител на вземанията по процесния договор, тъй като същите са прехвърлени с договор за
цесия от 29.10.2021 г. на трето за делото лице – „А. ЕАД. Както е изяснено в решение №
138/05.01.2015 г. по гр.д. № 1727/2014 г. на ВКС IV ГО, решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д.
№ 3306/2013 г. на ВКС IV ГО, решение № 326/07.11.2014 г. по гр.д. № 4010/2013 г. на ВКС
IV ГО процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато
съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда
от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Направеното от ответника искане за конституиране на „А. ЕАД като трето лице
помагач по делото съдът също намира за неоснователно. Правен интерес за ответника от
привличане на трето лице – помагач съществува, когато евентуалното уважаване на
предявения иск би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна
на ответника спрямо третото лице в процес, в който по силата на чл. 223, ал. 2 ГПК, третото
лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Следователно правният
интерес се определя от материланоправните отношения между привличащият и
привлечения, които да позволяват при евентуално неблагоприятно решение по главния иск
първият да предяви иск против втория. В случая липсва възможност за упражняване на
регресни права от ответника срещу „А. ЕАД при евентуално уважаване на исковата
претенция, като от значение за този извод е твърдението за настъпило частно
правоприемство между посоченото дружество и ответника по делото спрямо вземанията по
процесния договор. Поради изложеното искането по чл. 219, ал. 1 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Ответник е депозирал отговора на исковата молба ведно с приложения към него -
копие на пълномощно чрез единния портал за електронно връчване, в който случай по арг. от
чл. 102з ГПК (ДВ бр.110 от 2020 г. в сила от 30.06.2021 г.) преписи за страните не се
1
предоставят. Предвид това съдът следва да ги възпроизведе в необходимия брой на хартиен
носител, за което страната, извършила действието в електронна форма, заплаща
предварително такса на брой страници, определена на основание чл. 23, т. 3 от ТДТССГПК,
за което с получаване на разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден. По
делото липсват данни дължимата за възпроизвеждането на отговора на исковата молба и
приложенията към нея (общо 15 листа) такса да е предварително заплатена от страната,
поради което следва да й се укаже да внесе сумата 1,50 лева като в противен случай съдът
ще приеме, че отговорът не отговаря на изискванията на чл. 132, т. 2 вр. чл. 131, ал. 3 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника отвод за недопустимост на
производството като неоснователен.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на
Софийски районен съд в ЦКБ, IBAN – BG78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF
държавна такса в размер на 1,50 лева – такса за фотокопие на отговора на исковата молба и
приложенията към нея като го ПРЕДУПРЕЖДАВА че в противен случай съдът ще приеме,
че отговорът не отговаря на изискванията на чл. 132, т. 2 вр. чл. 131, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК за
конституиране като трето лице помагач на негова страна на „А. ЕАД като неоснователно.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.10.2025 г. от 10.30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Н. Д. срещу
„Т.“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********/11.07.2016
г., сключен между страните по делото, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща
задължение на Д. Н. Д. по Договор за потребителски кредит № **********/11.07.2016 г. да
заплаща застрахователна премия по застраховка „Bank Живот агент“ в размер на 744, 12 лв.,
и на клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лв. по
Договор за потребителски кредит № **********/11.07.2016 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № **********/11.07.2016 г., по силата на което
ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 5300 лв. срещу задължението да я върне
при ГПР от 42,01 % и лихвен процент на кредита – 27,02 %. В договора било предвидено
заплащането на застрахователна премия в размер на 744,12 лв. и еднократна такса за оценка
на риска в размер на 725,29 лв. Общо дължимата сума по кредита била 9960,76 лв.
2
Поддържа, че процесният договор е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК.
Заявява, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – за шрифт. Договорът не е
съставен по ясен и разбираем начин. Не ставало ясно по какъв начин е формирана всяка
месечна вноска. Поддържа, че е налице оскъпяване на кредита, поради което ГПР надхвърля
допуснатия от закона максимален праг. В процесния договор липсвал посочен лихвен
процент на ден. В случая липсвал погасителен план, както и ясно разписана методика на
формиране на ГПР. При определяне на ГПР не е включен разходът за застрахователна
премия, нито допълнителната такса „Ангажимент“. Твърди, че клаузата, предвиждаща
прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по Договор за
потребителски кредит № **********/11.07.2016 г., не е индивидуално договорена.
Застраховката била изначално инкорпорирана в договорното правоотношение. Сочи, че
застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, като същата е следвало да
бъде включена в ГПР. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
Оспорва като нищожна и клаузата „еднократна такса за оценка на риска“ представляваща
скрито възнаграждение по договора. Поддържа, че задължение на ответното дружество е да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за
това на икономически по-слабата страна. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим като предявен срещу ненадлежна страна. Поддържа, че
вземането по Договор за потребителски кредит № **********/11.07.2016 г. било
прехвърлено на „А. ЕАД чрез договор за цесия от 29.10.2021 г. В условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесният договор е действителен и
отговаря на изискванията в ЗПК. Сочи, че в чл. 11.2 от договора е посочен погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Поддържа, че ГПР отразява общите разходи по кредита. Ответникът
нямал задължение да посочи как е изчислен ГПР. Счита за недоказано твърдението на
ищеца, че посоченият ГПР в договора не отговаря на действително прилагания. Оспорва, че
таксата за застрахователна премия и таксата за оценка на риска е следвало да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Ищецът изрично е поискал при сключване на договора за
кредит допълнителната услуга – застраховка. Оспорва таксата за оценка на риска да е
свързана с управлението на кредита. Моли за прекратяване на делото, евентуално – за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.
По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата
молба съдържание, вкл. клаузи за заплащане на застрахователна премия по застраховка
„Bank Живот агент“ и за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, че клаузите
противоречат на закона или го заобикалят, както и на добрите нрави
В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му, вкл. и че вземанията са прехвърлени, както и да установи, че сочените
като неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени / т.е. не са
били предварително изготвени от ответника или дори да са били, то ищецът е имал
възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието й/.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за цедиране на вземанията по
процесния договор в полза на „А. ЕАД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца – и препис от писмения отговор и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4