№ 48816
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20251110138825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
недопустимост на иска поради липсата на пасивна процесуална легитимация.
Надлежен ответник по предявените искове е Софийска районна прокуратура –
съдебният орган, където ищецът е осъществявал конституционно уредените
функции като младши прокурор. Тази легитимация на ответника следва от
твърденията в исковата молба, че в процесния период е изпълнявал
длъжността „младши прокурор“, така и от разпоредбата на чл. 229 от Закона
за съдебната власт, която препраща към КТ за неуредените в ЗСВ случаи и
разпоредбите на чл.128 т.1 и т.2 във връзка с §1 т.1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда. Искът за неначислено и неизплатено
възнаграждение на магистрат е трудов иск, като надлежният ответник е
работодателят по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда – в процесния случай именно Софийска районна прокуратура. В този
смисъл е и константната практика на ВКС във връзка със споровете относно
присъждането на различни обезщетения по Закона за съдебната власт, с която
настоящият състав изцяло се солидаризира.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. На ищеца следва да бъде дадена възможност да
завери приложените към исковата молба писмени доказателства с „вярно с
оригинала“.
Не следва ответникът да бъде задължаван да заеме становище по
твърденията на ищеца и представените доказателствата, различно от вече
стореното такова с отговора на исковата молба.
Не следва да бъде задължаван ответникът да представи по делото
посочените в доказателствената част на исковата молба писмени
доказателства като ненеобходими – същите ще бъдат предмет на експертизата.
1
Доказателственото искане на ищцовата страна за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза се явява относимо, необходимо и допустимо и следва
да се допусне.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца и от
ответника писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да завери по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК всички представени с
исковата молба писмени доказателства В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ същите ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по което, след запознаване с доказателствата по
делото и извършване на необходимите справки, даде отговор на поставените
от ищеца в доказателствената част на исковата молба задачи, както и на
следните задачи, поставени служебно от съда: Какъв е размерът на
средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера – за периода от
м. юли 2022 г. до м. юни 2024 г. включително.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да работи по допуснатата експертиза
Ел. Вл. Ж., специалност: Икономика и организация на труда, оценител на
търговски предприятия КАТО УКАЗВА на вещото лице да представи
заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 600,00 лева, платим от
бюджета на съда.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.01.2026 г. от 10:15 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от А. Д. Х. срещу Софийска районна прокуратура
кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 218, ал. 2
ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 13 283,24 лева – сбор от неплатени брутни трудови
възнаграждения в размер на разликата между дължимото и действително
начисленото и заплатено възнаграждение за периода от 04.07.2022 г. до
2
30.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 3437,10 лева – представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.08.2022 г. до 30.06.2025 г.
Ищецът А. Д. Х. твърди, че в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г. е
заемал длъжността „младши прокурор“. Поддържа, че в това си качество и на
основание чл. 218, ал. 2 ЗСВ за процесния период е следвало да получи
възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица
в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически
институт, но реално за целия период през който е заемал длъжността „младши
прокурор“ в СРП му е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото му.
Посочва, че с Решение от 31.03.2022 г. на Пленума на ВСС е утвърдена
Таблица №1 на ВСС за определяне на максимални месечни основни работни
заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022 г., според
които основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са
определени в размер на 2992 лв. и същото възнаграждение е отразено в Акта
за заемане на длъжност № РД-08-2982/04.07.2022 г.; през 2023 г. с решение от
17.08.2023 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е
определено ново минимално възнаграждение на младшите магистрати в
размер на 3471 лв., което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД-
08-3406 от 24.08.2023 г.; през 2024 г. с решение от 07.03.2024 г. на Пленума на
ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново минимално
възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3928 лв., което
увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД-08-1358 от 22.03.2024 г.
Твърди, че през посочения период двойният размер на средномесечната
заплатата на наетите в бюджетната сфера лица по данни на НСИ е бил по-
висок от определения с решение на Пленума на ВСС и реално получен от
ищеца размер на заплатено основно месечно трудово възнаграждение, като
разликата между дължимият размер на възнаграждението и начисленото и
реално получено от ищеца възнаграждение е както следва: за м. юли 2022 г. –
808,40 лв., за м. август, 2022 г. – 253,70 лв., за м. септември 2022 г. – 574,05 лв.,
за м. октомври 2022 г. – 1 279,25 лв., за м. ноември, 2022 г. – 604,15 лв., за м.
декември, 2022 г. – 1 171,75 лв., за м. януари, 2023 г. – 239,73 лв., за м. април
2023 г. – 443,97 лв., за м. май 2023 г. – 132,22 лв., за м. юли, 2023 г. – 446,12 лв.,
за м. август 2023 г. – 382,15 лв., за м. септември, 2023 г. – 1 036,96 лв., за м.
октомври 2023 г. – 1 464,01 лв., за м. ноември, 2023 г. - 785,11 лв., за м.
декември, 2023 г. – 689,85 лв., за м. януари, 2024 г. - 394,20 лв., за м. февруари,
2024 г. – 72,27 лв., за м. март, 2024 г. - 282,51 лв., за м. април, 2024 г. - 867,24
лв., за м. май, 2024 г. - 808,11 лв., за м. юни, 2024 г. - 547,50 лв., или общо: 13
283.24 лв. Посочва, че за периодите, в който не му е заплатен пълния размер на
трудовото възнаграждение, ответникът е изпаднал в забава, считано от първо
число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за което са
начислени обезщетения за забава, както следва: за м. юли 2022 г. – 300,29 лв.,
за м. август 2022 г. – 92,05 лв., за м. септември 2022 г. – 203,51 лв., за м.
октомври 2022 г. – 442,49 лв., за м. ноември 2022 г. – 203,94 лв., за м. декември
3
2022 г. – 385,45 лв., за м. януари, 2023 г. – 76,50 лв., за м. април 2023 г. – 129,15
лв., за м. май 2023 г. – 37,16 лв., за м. юли 2023 г. – 116,10 лв., за м. август 2023
г. – 95,14 лв., за м. септември 2023 г. – 246,81 лв., за м. октомври 2023 г. –
331,92 лв., за м. ноември 2023 г. – 169,42 лв., за м. декември 2023 г. – 141,07
лв., за м. януари 2023 г. – 75,93 лв., за м. февруари 2024 г. – 13,12 лв., за м. март
2024 г. – 47,92 лв., за м. април 2024 г. – 137,14 лв., за м. май 2024 г. – 118,20 лв.,
за м. юни 2024 г. – 73,79 лева, или общо: 3 437,10 лв. Посочва, че макар
размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС,
надлежно пасивно легитимиран ответник е Софийската районна прокуратура,
където ищецът е осъществявал длъжността „младши прокурор“, а процесния
спор е за трудово възнаграждение и също е трудов на основание чл. 229 ЗСВ и
надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Моли
съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Софийска районна прокуратура подава отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Посочва, че трудовите възнаграждения на
ищцовата страна за процесния период са били изчислявани индексирани в
съответствие с Таблица №1, издадена от ВСС. Посочва, че възнагражденията
на магистратите се определят с решения, които са обективирани в Таблица
№1, които по правната си същност са индивидуални административни актове,
а административният ръководител на СРП начислява и изплаща
възнагражденията в съответствие с определения от ВСС размер в условията на
обвързана компетентност. Въз основа на посоченото оспорва пасивната
процесуална легитимация на СРП да отговаря по предявените искове и
съответно оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като
неоснователно по същите съображения. Моли съдът да прекрати делото,
евентуално – да отхвърли предявените искове. Моли съдът да не присъжда
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на ищцовата страна,
респективно – прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност
и моли съда да го намали до минималния размер.
Доказателствена тежест
По иска по чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр. с чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че е полагал труд през процесния период като младши прокурор, за
който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като
размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл. 218,
ал. 2 ЗСВ, вр. с чл. 128, т. 2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и
получавано от ищеца възнаграждение за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на
претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на главния дълг преди
4
настъпване на падежа или погасяване на задължението за изплащане на
обезщетение за забава.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че А. Д. Х. е заемал длъжността „младши прокурор“ при
Софийска районна прокуратура в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5