№ 906
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110202074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Г.
Г., против Наказателно постановление № 21-0819-000281/11.02.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на Г. Г. Г. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за неговата
отмяна. Сочи се, ч нарушението не е осъществено от субективна страна. Твърди се, че
НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание възз. страна се представлява и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща
писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.01.2020г., около 23.27ч., въззивникът, управлявала л.а с рег.№ В 7532КР в
обл.Варна, като се движил по път №9. Нарушението било заснето със система АИС
Трафик. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от
въззивника автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в
информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е негова собственост и е
1
с прекратена регистрация, считано от 15.12.2016г.
По случая била извършена и проверка с оглед данни за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били
изпратени в РП-Варна, където с постановление от 03.02.2021г. на прокурор при ВРП
по пр.пр.№161/2021г. по описа на ВРП било отказано да бъде образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт на
Началника на Сектор ПП-Варна за сведение и преценка.
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник сектор ПП към ОД на
МВР-Варна, на 11.02.2021г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства.
Видно от приобщената информация по АНП и от описаното в постановление на
ВРП, застраховката ГО за горепосочения автомобил не била сключена. С оглед горното
на собственика на автомобила били изпратени уведомления, но Гаранционният фонд
не разполагал с доказателства за връчване на уведомленията, тъй като същите били
изпратени без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно прекратена от органите на Сектор ПП-
Варна на 15.12.2016г. след уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна
застраховка ГО.
От приложените справки за собственост на л.а. и копия от свидетелство за
регистрация е видно, че към 11.02.2021г. собственик на автомобила бил
жалбоподателя.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
2
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, оправомощен с това
правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава
заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
От приложената по делото постановление и справки извършени в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че процесният автомоби не е имал валидно
сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към 11.02.2021г. От
приложените множество писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-
Варна е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП на 15.12.2016г. Видно от писмените доказателства към датата
посочена в НП автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Нещо повече отказът на прокуратурата е изпратен на началника на
ПП единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по административен
ред, или пък за преценка в този смисъл. Въпреки това АНО е решил да образува АНП и
да издаде НП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема
, че въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП. В конкретния случай, видно от материалите по
преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на
съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за
което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
3
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за
осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая не следва да намери приложение
и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има
доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от
приложените доказателства, докато в случая това не е така. За да е налице основание за
това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574
ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
твърденията на въззивникът, че по никакъв начин не е бил уведомена за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен отговор, не счита, че
процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е
обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи
документ, удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил
дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно
собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало
известно по друг повод и същият да е бил информиран. Поради което няма как да се
приеме, че от субективна страна въззивникът е осъществил състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този
4
смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по
КАНД № 2172/2019г. и КАНД № 2198/2019г.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивникът виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила
, като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се приеме становището на процесуалния представител на полицията
инвокирано в с.з, че преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че
автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както
и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди
предприемане на управление да телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да
провериш дали автомобилът ти е регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В
НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо
нарушението от субективна страна.
5
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е към
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. В конкретния случай производството по делото продължи в
едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., определен
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно
това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-000281/11.02.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на Г. Г. Г. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от
ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на Г. Г. Г. сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на осн. чл.63
ал.3 от ЗАНН.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7