Р Е Ш Е Н И Е №
10.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия:
Сирануш Артинян
При участието на
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.дело № 329 по описа на съда за 2020 година, по описа на Районен съд –
Средец, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.В. Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т.,
чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против К.Е.Р., родена на ***г. и Д.С.Б., роден на ***г.,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че К.Е.Р. и Д.С.Б. са клиенти на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект с
административен адрес: село Церковски, община Карнобат, област Бургас, със
заведена партида в базата данни с абонатен № 223382. Счита, че ответниците
притежават качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на
правото на собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че
съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се
извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично
известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством използване на мобилно устройство, като водомерът
бил разположен в двора до оградата на имота, който представлявал едноетажна
къща с двор. Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на потребителя се
удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били отразени
състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и
съответния режим на работа на електронното устройство. След всяко отчитане по
електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период
данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване,
като за процесното вземане била издадена следната фактура: фактура №
**********/25.07.2019г. за сумата от 348,72 лека, по която дължима е сумата от
275,02 лева. Твърди се, че ответниците били извършили частично плащане на
03.08.2019г. в размер на 73,70 лева, като тази сума била разпределена в
съответствие с разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗД – погасена била главница в
размер на 72,70 лева, тъй като към датата на извършеното плащане не била настъпила изискуемостта, респективно
длъжниците не бил изпаднали в забава
спрямо кредитора. Предвид това лихвата за забава била начислена само върху
остатъка от дължимата сума в размер на 275,02 лева.
Ответниците следвало да заплащат, но не е заплатили своевременно
задълженията по издадената фактура в 30 – дневен срок от датата на издаването
ѝ, което имало за последица тяхното изпадане в забава и на основание
чл.86 от ЗЗД потребителите дължали обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата предмет на издадената фактура от датата на падежа на вземанията до
датата на подаване на исковата молба, като заявената претенция е за следния
период: от 26.08.2019г. до 13.03.2020г. в размер на 15,36 лева, както и лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че всеки от ответниците дължал по ½ от претендираните вземания.
Отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът К.Е.Р. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
137,50 лева, представляваща главница за 50% от общия размер на дълга на
стойност 275,02 лева, дължима по фактура от 25.07.2019г., с отчетен период по
фактурата от 29.10.2014г. до 25.06.2019г., сумата от 7,68 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за 50% от
общия размер на дълга на стойност 15,36 лева, дължимо за периода от
26.08.2019г. до 13.03.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, а ответникът Д.С.Б.
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 137,50 лева, представляваща
главница за 50% от общия размер на дълга на стойност 275,02 лева, дължима по
фактура от 25.07.2019г., с отчетен период по фактурата от 29.10.2014г. до
25.06.2019г., сумата от 7,68 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение за 50% от общия размер на
дълга на стойност 15,36 лева, дължимо за периода от 26.08.2019г. до
13.03.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ответниците не са намерени на посочения от ищеца
адрес, поради което след процедура по връчване на книжата по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК съдът му е назначил особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Препис от исковата молба и
приложенията са редовно връчени на особения представител адв.В.Г., който е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че , че предявените искове са допустими и основателни.
При проведеното
открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт К.Б., който
отправя искане за уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание
особения представител адв.В.Г. прави признание
на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, съдът намира следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на признанието на исковете от особения
представител на ответниците.
По делото е установено, че между ищеца и
ответниците е било налице облигационно правоотношение по повод доставени и
получени от К.Е.Р.
и Д.С.Б. ВиК услуги. Съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на ВиК услугите
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение/ чл. 3, ал. 1 от Наредбата/. Видно от
представената Справка по лице от Служба по вписванията – Карнобат ответниците
са собственици на водоснабдения имот, находящ се в село Церковски, община
Карнобат, област Бургас. Предвид това се установява, че ответниците
са собственици на водоснабдения имот и
същите се явяват потребители на ВиК услуги по смисъла на въпросната Наредба,
като това обстоятелство не се оспорва в настоящото производство.
За периода 29.10.2014г. до 25.06.2019г. дружеството
е извършило водоподаване до имота собственост на ответниците, за което е била
начислена сумата от общо 275,02 лева, за
която е издадена фактура № **********/25.07.2019г. за сумата
от 348,72 лека, по която дължима е сумата от 275,02 лева., предвид направеното
частично плащане от 73,70 лева. Според чл. 30
от Наредбата „Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното
отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между
потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация.” По делото е представена справка на отчет с
мобилно устройство за водомера с
процесния абонатен № 223382, видно от която са отчетени потребени ВиК услуги –
222 куб.метра по индивидуалния водомер. Инкасаторът е
правил реални отчети, след снемане на показания от водомера по данни лично
възприети от него, за който няма данни да е неизправен. Също така съобразно
чл.11, ал.5 от Наредба № 4/2004г. вменява в задължение на потребителите
доставката, монтажът, проверката и ремонтът на индивидуалните водомери. В тази
връзка поддържането на изправно измервателно устройство за потребените
количества вода в имота е задължение на ответника. При отчитането на
показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е
ставало по електронен път с мобилно устройство. По делото не са ангажирани доказателства претендираните суми да са били
заплатени, което ведно с изложеното до тук прави претенцията на ищеца
основателна и доказана. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на оператора,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, като такова не е
постъпило. В ОУ на оператора също така е изрично посочено, че върху дължимата
сума се начислява обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката на ВиК оператора/ чл. 44 от ОУ/. Предвид това е
основателна и претенцията за обезщетение
за забавено плащане в общ размер на 15,36 лева, дължима за периода от 26.08.2019г.
до 13.03.2020г. Тъй като плащане на претендираните суми за
ВиК услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда на 15.07.2020г. до окончателното погасяване на
задължението. Тъй като ответниците са съсобственици на имота, същите следва да
бъдат осъдени да заплатят исковите суми разделно, съобразно притежавания от тях
дял в съсобствеността от ½ идеални части – К.Е.Р. следва да заплати по
иска с правно основание чл.79 от ЗЗД сумата от 137,50 лева, представляваща 50%
от общия размер на дълга от 275,02 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и по иска с
правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 7,68 лева, представляваща 50% от общия
размер на дълга от 15,36 лева, а Д.С.Б. следва да заплати по иска с правно
основание чл.79 от ЗЗД сумата от 137,50 лева, представляваща 50% от общия
размер на дълга от 275,02 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и по иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД сумата от 7,68 лева, представляваща 50% от общия размер
на дълга от 15,36 лева.
Във връзка изложеното настоящият състав намира, че
така признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, че
ответниците, представлявани от назначения им особен представител, е легитимиран
да се разпорежда със същото, както и че признанието е извършено с одобрението
на съда, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и
настоящото решение се постановява при признание на предявените
искове.
Въпреки наличието на признание на иска, ответниците
с поведението си, като не са заплатили дължимите суми в определения срок, са
дали повод за завеждане на делото, поради което дължат на ищеца направените
разноски и следва да бъдат осъдени да ги заплатят. Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се
следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на
100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 200.00лева за назначения
особен представител, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ или всичко в общ размер от 400.00лева. Съответно
всеки от ответниците следва да заплати дължимите разноски за производството
разделно, като К.Е.Р. следва да заплати на ищеца сумата от 200 лева, както и Д.С.Б. следва
да заплати на ищеца сумата от 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК,
Районен съд – Средец
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА К.Е.Р., родена на ***г., с
адрес: ***, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул.“Генерал В.
Вазов” № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез пълномощника юрисконсулт К.Б.следните
суми: 137,50 лева /сто тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща ½ от 275,02 лева за задължение
за ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в имот с адрес: село Церковски, община
Карнобат, област Бургас, абонатен номер
223382, за която има издадена фактура от 25.07.2019г., с отчетен период по
фактурата от 29.10.2014г. – 25.06.2019г., ведно със законна лихва върху
неизплатената главница за периода от датата на завеждане на исковата молба –
15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, 7,68 лева /седем лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща ½
от 15,36 лева за обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.08.2019г. до 13.03.2020г.,
както и 200.00 лева /двеста лева/, представляваща ½ от сторените
разноски в настоящото производство от общо 400,00 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Б., роден на ***г., с адрес: ***, на основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул.“Генерал В.
Вазов” № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез пълномощника юрисконсулт К.Б.следните
суми: 137,50 лева /сто тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща ½ от 275,02 лева за
задължение за ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода в имот с
адрес: село
Церковски, община Карнобат, област Бургас,
абонатен номер 223382, за която има издадена фактура от 25.07.2019г., с отчетен
период по фактурата от 29.10.2014г. – 25.06.2019г., ведно със законна лихва
върху неизплатената главница за периода от датата на завеждане на исковата
молба – 15.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, 7,68 лева /седем лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща
½ от 15,36 лева за обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.08.2019г. до 13.03.2020г.,
както и 200.00 лева /двеста лева/, представляваща ½ от сторените
разноски в настоящото производство от общо 400,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:_________