О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1583 10.08.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, въззивен граждански състав,
на десети август през две хиляди и осемнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселка Узунова
2.
мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши
съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1236 по описа за 2018 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Е.Д.Т., родена на ***г., в
Казахстан, с ЛНЧ **********, с разрешение за продължително пребиваване №
*********, издадено на 03.07.2017г. от МВР Бургас, чрез адв. З.Б., с адрес ***
против Решение № 1351/22.06.2018г., постановено по гр.д. № 1379/2018г. по описа
на РС Бургас, с което Е.Т. е осъдена да опразни и предаде на К.Ш., гражданин на
Казахстан, род. на *** год. в Казахстан, ЛНЧ **********, адрес: гр.Бургас, ж/к
„Зорница“, к-с „Перла“, бл.2-1, ет.3, ап.8, държането на недвижим имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.Бургас, ж/к“Изгрев“, бл.187,
ет.6.
Е.Д.Т.
счита първоинстанционното съдебно решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди, че в хода на производството се установило, че между нея и
въззиваемия е сключен договор за наем от 26.11.2015г., съгласно който й е
предоставен за ползване недвижим имот – апартамент № 4, намиращ се в гр.Бургас, ж/к“Изгрев“, бл.187, ет.6 – жилищен
срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 100 лева като в чл. 10, ал.
2 от същия е предвидено, че при неплащане на една наемна вноска в 10-дневен
срок от падежа й наемодателят може да развали договора. С нотариална покана,
връчена й на 10.02.2018г. сочи, че К.Ш. уведомил Е.Т., че на основание чл. 10,
ал. 2 разваля договора поради неплащане на наемни вноски за месец декември 2017г.
и януари 2018г. като въззивницата възразила писмено срещу развалянето. Твърди, че апартаментът, предмет на исковото
производство, се ползвал от нея заедно с общото им с К.Ш. непълнолетно дете,
родено на ***г. Поддържа становище, че
не е нарушила условията на договора за наем и не следва да бъде развалян поради
неплащане на две наемни вноски. Намира, че РС Бургас не е съобразил всички
събрани доказателства като счита, че не е неизправна страна по договора. Подробно
излага обстоятелства за съвместно съжителство с въззиваемия, който закупил
жилището на свое име, а след сключване на договора за наем заплащала всички
наемни вноски, но не е вземала разписки за това, поради близките отношения
помежду им. Сочи, че след закупуване на апартамента от въззиваемия, същият имал
нужда от ремонт, в който вложила свои лични средства от 10000 долара, които
получила от продажба на лек автомобил в Казахстан. Твърди, че с въззиваемия
решили средставата, които вложила в ремонта да бъдат за сметка на наема за
целия оставащ срок, поради което счита, че е предплатила наемната цена за целия
му оставащ срок и липсва валидно прекратяване на договора.
Намира иска за недоказан и претендира да бъде отхвърлен, както и да й
бъдат заплатени сторените в производството разноски.
Във въззиваната жалба се съдържат доказателствени искания за разпит на
свидетел като се твърди, че пред първа инстанция е допуснат при режим на
довеждане един свидетел, но жалбоподателката не успяла да го доведе за разпит,
тъй като се наложило да напусне страната поради изтичане на срока на
продължителното пребиваване в Република България на 06.06.2018г. След уреждане
на документите и завръщането й в България делото било вече приключило. Моли да
й бъде предоставена възможност да доведе свидетел при режим на довеждане в
съдебно заседание.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба
от въззиваемия К.Ш. чрез адв. П.М.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а
изложените в нея факти за недоказани като моли да се потвърди решението на
първа инстанция. Сочи, че действително между страните съществувало наемно
правоотношение по силата на договор за наем от 26.11.2015г. за ползване на
апартамент № 4, находящ се в гр. Бургас, ж/к“Изгрев“, бл.187, ет.6. Твърди, че
договорът е развален на основание чл. 10, ал. 2 от него поради неплащане на две
наемни вноски за месец декември 2017г. и януари 2018г. и жалбоподателката не е
доказала заплащането на месечните вноски, въпреки указанията на съда, направени
с доклада в тази насока. Излага становище, че са събрани доказателства, че Е.Т.
ползва жилището и след нотариалната покана и понастоящем. Счита за недоказани
твърденията, че жалбоподателката е вложила лични средства за подобрения на
апартамента на стойност 10000 долара, както и твърденията за това, че между
страните има уговорка нейни средства да бъдат за сметка на целия оставащ срок
на договора, като се аргументира с обстоятелството, че договорът за наем е
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и ако има последващи
изменения, то те трябва да бъдат в същата форма. Намира за недопустими на
основание чл. 164 от ГПК свидетелските показания за обстоятелствата относно
извършването на ремонт на апартамента, вложените от ответницата средства,
фактическото съжителство между страните, направената уговорка за начина на
плащане на наема. Противопоставя се на искането в настоящото производство да
бъде допуснат до разпит свидетел, тъй като намира, че не се сочат какви
обстоятелства ще се установяват с него. Излага подробни съображения относно
процесуална недопустимост на искането, тъй като свидетелят е бил допуснат от РС
Бургас за разпит с доклада по делото, в първо съдебно заседание без да се сочат
основателни причини не се е бил доведен, делото е отложено за неговия разпит
като на страната са указани неблагоприятните последици от неявяването му, но
във второто по делото заседание без основателни причини свидетелят отново не се
е явил. Намира, че факта на изтичане на срока на продължително пребиваване на
жалбоподателката в страната и напускането й, не може да бъде причина за
неосигуряване на този свидетел за съдебно заседание, тъй като е знаела за това
обстоятелство и е имала възможност да осигури явяването на този свидетел.
Моли да бъде потвърдено решението на първа инстанция като правилно и
законосъобразно.
Претендира заплащане на разноски пред въззивна инстанция.
Районен съд Бургас се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима, същата отговаря на изискванията за редовност, съобразена е с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на
основание чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Относно направеното от
жалбоподателката доказателствено искане съдът намира на първо място за нужно да
посочи, че действително във въззивната жалба не се твърди какви обстоятелства
ще установява свидетелят, но същите са изложени в отговора на исковата молба
пред първа инстанция. Установяването на обстоятелствата във връзка с извършван ремонт, влагани
средства и др. във връзка с договора за наем не е недопустимо по смисъла на чл.
164 от ГПК в какъвто смисъл са изложени съображения в отговора на въззивната
жалба. Недопустимо е със свидетелки показания да се установява писменото
съглашение между страните, както и не може със свидетели да се доказва, че
впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или
да го отменят (в този смисъл ще е недопустимо установяването на начина за
плащане на наема, който е предвиден в писменото съглашение).
Събирането на
доказателства чрез разпит на свидетел във въззивното производство в настоящия
случай обаче е процесуално недопустимо. С разпоредбата на чл. 266 от ГПК е
въведен ограничен въззив, при който допускането на доказателства се ограничава
с оглед предвидени в закона изисквания и страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство.
В случая Е.Т. не твърди
наличие на новоузнати или нововъзникнали обстоятелства, нито сочи допусни от
първа инстанция процесуални нарушения. Напротив, още с доклада по делото
свидетелят е бил допуснат от съда като са указани последиците от неговото
неявяване, в първото открито съдебно заседание делото е било отложено за
неговия разпит като отново са указани последиците от неявяването му, свидетелят
обаче не е бил доведен и за второто съдебно заседание, в което процесуалният
представител на Т. е заявил, че няма доказателствени искания. РС Бургас правилно
е отменил определението си за допускане до разпит на свидетеля и е приключил
събирането на доказателствата. От друга страна, жалбоподателката не ангажира и
доказателства за невъзможността си да осигури явяването на свидетеля пред първа
инстанция, нито сочи извинителни причини в тази насока. Обстоятелството, че срокът
на продължителното й пребиваване в страната е изтекъл и е било нужно да напусне
България, настоящият съдебен състав не оценя като такава извинителна причина, а
намира, че това обстоятелство е съобразено от Е.Т., която е организирала
защитата си и е упълномощила процесуален представител.
С оглед на изложеното,
първоинстанционият съд е действал при спазване на процесуалните правила.
Предвид липсата на допуснати процесуални нарушения не е налице хипотезата на
чл. 266 от ГПК и доказателственото искане на жалбоподателката за допускане до
разпит на свидетел пред въззивна инстанция следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 267, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 28575 от 06.07.2018г.
от Е.Д.Т., родена на ***г., в Казахстан, с ЛНЧ **********, с разрешение за
продължително пребиваване № *********, издадено на 03.07.2017г. от МВР Бургас
срещу Решение № 1351/22.06.2018г., постановено по гр.д. № 1379/2018г. по описа
на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 1236/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 27.08.2018 г. от 10,20 часа.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане до
разпит на свидетел.
Преписи от настоящото
определение да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.