РЕШЕНИЕ
№…
28. 05. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар В. Т.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №833 по описа за 2011 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ – гр.Пловдив с ЕИК*** срещу Решение № 141/ 14.11 2019 г. по гр. д. № 16/ 2019 г. по описа на РС- гр.Никопол.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 42 , ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Въззиваемата страна В.Н.З. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е обявил за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски земи/, сключен с нотариален акт № 12, том 4, рег. № 1458, дело № 621 от 12.03.2008г. на Съдията по вписванията при НРС, сключен между В.Н. З. с ЕГН **********, чрез пълномощника му Р.Д.К., преупълномощена от Д.И.Д., като продавач от една страна и „АГРО ФИНАН „АДСИЦ гр.София, с ЕИК *** чрез пълномощника му Р.Д.К., като купувач, от друга.
Със същото решение районният съд е приел за установено в отношенията между страните, че В. Н. З. с ЕГН ********** е собственик на недвижимите имоти, описани в договор за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски земи/, обективиран в нотариален акт № 12, том 4, рег. № 1458, дело № 621 от 12.03.2008г. на Съдията по вписванията при НРС, като на основание чл.108 от ЗС „АГРО ФИНАН „АДСИЦ гр.София, с ЕИК *** е осъдено да му предаде владението върху описаните имоти
На основание чл.78, ал.1 от ГПК АГРО ФИНАН „АДСИЦ гр.София, с ЕИК *** е осъдено да заплати на В.Н. З. с ЕГН **********, направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на общо 1497лв.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че собственик на процесните земеделски земи е ищецът с оглед на това, че имотите са продадени от трето лице въз основа на пълномощно, което не е подписано от ищеца , съответно преупълномощаването също не е произвело правно действие и съответно по отношение на ответника не е настъпил вещноправен прехвърлителен ефект, за да се приеме, че ответникът е собственик на процесните земеделски земи. Съдът не е възприел доводите на ответника, че същият е добросъвестен владелец и по отношение на ответника е изтекъл петгодишният срок на придобивната давност по чл.79, ал. 2 ЗС, като е счел, че същият е недобросъвестен владелец и за него е приложим срокът по чл. 79, ал.1 ЗС, който е десетгодишен и към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл и съответно не е настъпило твърдяното от ответника придобивно правно основание.Районният съд е установил от доказателствата по делото, че имотите се намират във владение на ответника и е уважил предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че въззиваемият е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи въз основа на решения на поземлената комисия , издадени по реда на ЗСПЗЗ. От данните по делото се установява, че е налице издадено пълномощно от името на въззиваемия, с което е упълномощен Д.И.Д., който впоследствие е преупълномощил Р.К. за продажба на процесните земеделски земи на въззивника. От допуснатата съдебно- графологическа експертиза е видно, че въззиваемият не е положил подпис на упълномощител , с което е упълномощен Д.И.Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. В случая не е налице потвърждаване на договора за покупко- продажба на недвижим имот от въззиваемия, за да се приеме, че договорът е действителен и е породил правното си действие на разпоредителна сделка с имотитена въззиваемия. Съгласно т.ІІ, т.4 и 5 от ТР №5/ 2014 от 12. 12.2006 г. на ОСГТК на ВКС ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес недействителност. Следователно мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. След като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД договорът сключен чрез мним представител не поражда права и задължения за мнимо представлявания докато той не го потвърди, то дотогава договорът не поражда действия и за насрещната страна по него – за лицето, което е договаряло с мнимия представител, т.е. такъв договор изобщо не поражда правни последици – няма обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възниквт насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако договорът не бъде потвърден от мнимо представлявания.
С оглед цитираното тълкувателно решение въззивният съд приема, че не е налице валидно сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот поради сключването на договора с мним представител и поради липсата на потвърждаване по реда на чл. 42, ал.2 ЗЗД на договора от страна на въззиваемия като собственик на процесните имоти. В случая съдът приема, че след като не е налице валидно упълномощаване на Д.Д. от въззиваемия, липсва валидно преупълномощаване и на Р.К. от Д.Д. и съответно е налице сключване на договор за покупко- продажба на недвижим имот с въззивника от мним представител. Този договор не е произвел транслативния си ефект по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което същият е недействителен поради липса на потвърждаването му от страна на въззиваемия като собственик на процесните имоти.
Неоснователни са доводите на въззивника, че същият е добросъвестен владелец, тъй като недействителността на договора заличава изначално възможността на въззивника да се легитимира като собственик въз основа на този договор и не произвежда правното си действие от момента на сключването му. В този смисъл не е налице годно правно основание, което да направи въззивника собственик на имотите, за да се приеме, че същият е добросъвестен владелец и съответно да бъде приложена петгодишната придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС. В случая е приложима разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС за по- дългия срок на придобивна давност от 10 години, който към датата на предявяване на иска не е изтекъл – договорът е сключен на 12. 03. 2008 г., а искът на въззиваемия пред районния съд е предявен на 28. 02. 2018 г.
Въззивният съд не възприема доводите на въззивника и относно съдебната практика за унищожаемост на сделката, при която се извършва продажба на чужда вещ. В случая е налице продажба на недвижими вещи чрез мним представител, за който е налице специалната разпоредба на чл. 42, ал.2 ЗЗД за недействителност на сделката, сключена без представителна власт при липса на потвърждаването й от мнимо представлявания.
Като е достигнал до същите правни и фактически изводи районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е отправил искане за присъждане на деловодни разноски, но не са приложени списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него, поради което съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
141/ 14.11 2019 г. по гр. д. № 16/ 2019 г. по описа на РС- гр.Никопол.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :