Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 07. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на деветнадесети юни през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 144 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 от КТ.
В исковата си молба И.В.Й. от
*** твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника „Е.с.о.“ ЕАД *** на
длъжност „***“ с място на работа гр. П.. Твърди се, че че на *** год. на ищеца е била връчена заповед № ***/ ***
год., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „***“ на основание чл.
188 т. 1 във вр. с чл. 187 ал. 1 т. З, т. 7 и т. 10 от КТ. Твърди се, че
процесната заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че при
издаване на заповедта са били изцяло нарушени както процесуалните, така и
материалноправните законови норми, а именно: в обжалваната заповед липсва
индивидуализация на извършеното нарушение и в какво се състои то. Твърди се, че
за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание
нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен
наказания работник или служител, като липсата на такива данни следва да се приеме за липса на
мотиви за издаване на заповед за налагане на наказание и съставлява нарушение
на чл. 195 от КТ. В обжалваната заповед се твърди, че в писмо с изх. № ***/ ***год. е била обективирана възложена
на ищеца задача, която последният уж не е изпълнил. Твърди се, че при анализ на
текста на същото се установява, че това твърдение е невярно. Твърди се, че в
абзац втори на цитираното писмо изх. № ***/ ***год. на ищеца е наредено „да се разпоредите ….. кабелните канали да се затворят със
съществуващите кабелни капаци до реализиране на доставката“. Твърди се, че в
случая, видно от представените писмени доказателства, ищецът стриктно е
изпълнил това и още същия ден се е разпоредил на зам. ръководител ***- П. И.С. да
изпълни посочените дейности, т. е. възложената задача „да се разпореди“ е
изпълнена стриктно, а друга не му е била поставяна. Твърди се, че в обжалваната
заповед липсва релевирано нарушение, което да е извършено от ищеца. Твърди се,
че без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина следва да се направи
извод, че наложеното наказание не произтича от определена, правно значима
причина и да се отмени. Твърди се, че в писмо с изх.№ ***/ ***год. няма никаква
конкретика на възложената задача, както и липсва срок за изпълнение на същата.
Твърди се, че липсата на посочени такива в цитираното писмо съставлява пропуск
на работодателя. Твърди се, че е абсурдно след като работодателя не е посочил
срок за изпълнение на задачата, да вменява отговорност на служителя, че същата
не е изпълнена в срок, защото резонно следва въпроса- кой е срока? Твърди се,
че е налице времево несъответствие между периодите, за които са изисквани
обяснения и периода, за който е наложено наказание. Твърди се, че обяснение е
изискано за периода „към 29. 09. 2019 год.“ /видно от писмо с изх.№ *****/ ***год.
Твърди се, че в заповедта наказание е наложено за период „***год. до ***год.“,
т. е. за периода от 29. 09. 2019 год. до ***год. не е изискано обяснение по чл.
193 от КТ и същият не следва да бъде разглеждан на основание чл. 193 ал. 2 от КТ. Твърди се, че неясно е определена датата 29. 09. 2019 год., към която дата
са изискани обясненията /респ. дата ***год., към която дата се твърди, че е
било налице нарушението/. Твърди се, че на 28. 10. 2019 год. ищецът е депозирал
доклад, с който уведомява работодателя си, че заместникът му И.С. не е изпълнил
задачата, разпоредена му във връзка с цитираното писмо с изх. № ***/ ***год. Твърди се, че този факт,
както и предхождащите го действия от страна на ищеца /назначаване на комисия и
лично организиране проверката и поставянето на капаци на каналите/, след като
заместника му С. не е изпълнил поставената му задача, безспорно доказват, че
ищецът е предприел бързи и комплексни мерки по изпълнение на същата, като лично
е контролирал целия процес. Твърди се, че в резултат на това към датата на
издаване на заповедта за наказание в резултат от създадената от ищеца
организация възложената задача е била изцяло изпълнена. Твърди се, че предвид
факта, че работодателят не е поставил срок за изпълнение, предвид факта, че
ищеца е имал задължение само „да се разпореди“, то тази фактическа обстановка
резонно още веднъж поставя въпроса - какво тогава е нарушението на ищеца към
дата *** год. /датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание/. Твърди се, че
през месец октомври 2019 год. комисия, назначена от изпълнителния директор е
извършила проверка на място на ОРУ110кV на подстанция П. 1 като е бил изготвен
доклад за констатациите от проверката.
Твърди се, че изложените по- горе обстоятелства обуславят извода, че е
налице злоупотреба с право от страна на работодателя при налагането на
дисциплинарно наказание на ищеца. Поради това ищецът моли съда да отмени като незаконосъобразна процесната
заповед № ***/ *** год., с която му е
наложено дисциплинарно наказание “***”, както и да му присъди направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и
видно от приложения трудов договор № 490/ 15. 02. 2018 год., че ищецът И.В.Й.
работи по трудово правоотношение при ответника „Е.с.о.“ ЕАД *** на длъжността “***”
с място на работа гр. П..
Безспорно по делото е, че със
заповед № ***/ *** год. работодателят е наложил на ищеца наказание “***” за
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ.
Основният спорен въпрос по
делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Неоснователно
е възражението на ищеца, че при налагането на дисциплинарно наказание
работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната
предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение.
Касае се за задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един
от посочените реквизити е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране е
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. В този смисъл е и константната съдебна
практика /решение № 10- 94- ІІІ г.
о., решение № 341- 95- ІІІ г. о., решение № 204- 2003- ІІ г. о. и много други/.
Процесната заповед № ***/ *** год. отговаря на посочените по- горе изисквания.
В същата подробно са описани както периода на извършване, така и съдържанието
на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Поради това съдът
приема, че в тази насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на дисциплинарното производство.
По различен
начин стои въпросът с довода за неспазване на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, която въвежда задължение за работодателя преди налагане на дисциплинарно
наказание за изслуша работника или служителя, респ. да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени всички относими доказателства. По делото /л. 13/
е приложено писмо изх. № *****/ *** год. на изпълнителния директор на ответното дружество, адресирано до ищеца И.В.Й.,
с което изрично са изискани обяснения по поставените в пет пункта въпроси. В
писмото неизпълнението на поставената на ищеца задача е отнесено към дата 29.
09. 2019 год. Видно от процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е, че в нея като период на неизпълнение на разпореждането на
работодателя е посочен ***год.- ***год. При това положение основателни са твърденията
в исковата молба, че за част от вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина /извършени в периода след 29. 09. 2019 год./ на същия не са били
изискани писмени обяснения. Сам по себе си обаче този пропуск на работодателя
не е основание да се направи обобщението, че от страна на ответното дружество
не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма условия за
отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да се разглежда по
същество.
От гледна
точка нейната материална законосъобразност съдът счита, че заповед № ***/ ***
год. следва да бъде отменена. Дисциплинарната отговорност на работника или
служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина, което
представлява виновно неизпълнение на определено трудово задължение. В
конкретния случай като правно основание за издаването на процесната заповед са
посочени разпоредбите на чл. 180 ал. 1 т. 3, 7 и 10 от КТ, а отделно са
изброени текстовете от длъжностната характеристика, етичния кодекс на ответното
дружество и правилника за вътрешния трудов ред, които според работодателя са
нарушени от страна на ищеца. Всички тези разпоредби касаят всъщност едно
единствено нарушение, а именно: неизпълнение на разпореждането на изпълнителния
директор на ответното дружество, обективирано в писмо с изх. № ***/ *** год., с което на ищеца И.В.Й. е указано за
обезпечаване на безопасната работна среда на персонала на подстанции “***” и „П. I“ да се разпореди ремонтираните кабелни канали да се затворят със
съществуващите кабелни капаци до реализиране на доставката. Тук е мястото да се
отбележи, че това писмо е в отговор на предходно писмо на ищеца до
изпълнителния директор на ответното дружество изх. № ***- ***/ ***год., с което ищецът е уведомил
работодателя, че след извършване на ремонтни дейности кабелните канали в двете
подстанции са отворени, като демонтираните стари бетонови капаци са в лошо
състояние и подлежат на подмяна, т. е. дадените указания от работодателя са
следствие от сезирането му от страна на ищеца за възникналите проблеми в двете
подстанции. От друга страна следва да се посочи, че изпълнението на указанията
на работодателя в процесното писмо с изх. № ***/
***год. не е обвързано с определен срок. Безспорно по делото е, че още същия
ден след получаването на горното писмо ищецът е поставил задача на заместник-
ръководителя *** П. И.С. да се предприемат действия по затваряне на кабелните
канали със съществуващите стари капаци до реализиране на доставката на новите. От
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели В.В. и Н.Т. се
установява, че на провежданите работни /седмични и месечни/ оперативки ищецът е
поставял въпроси във връзка с изпълнението на възложената задача относно
поставянето на капаците, а лично и няколко пъти е посещавал обектите.
Свидетелят В. посочва, че в края на юли И.С. е докладвал на ищеца, че всички
годни капаци са поставени и задачата е изпълнена. В показанията на свидетелите
се съдържат и сведения, че в действителност задачата не е била изпълнена
коректно, като след заповед на ищеца и извършен оглед на място е било установено,
че по- голямата част от каналите не са били затворени, а капаците са били
оставени на купчини около тях. Горните показания кореспондират с представените
писмени доказателства. По делото е приложено извлечение от деловодната система „***“, от което се установява, че на ***год. ищецът е отправил
запитване до И.С. защо по- голямата част от каналите не са затворени. Видно е,
че на 08. 10. 2019 год. И.С.е изготвил доклад във връзка с горното писмо. Установява
се също така, че след този доклад, назначената комисия и извършената
организация от ищеца са били установени 403 броя бетонни капаци, годни за
повторна употреба, които в периода 09. 10. 2019 год.- 15. 10. 2019 год. са били
монтирани. При тези обстоятелства съдът приема, че ищецът добросъвестно е
изпълнил указанията на работодателя, обективирани в писмо с изх. № ***/ ***год., своевременно е разпоредил изпълнение на
възложената задача, проявил е заинтересованост и при констатирането на забавяне
в изпълнението бързо е създал необходимата организация на работа, вследствие на
което в кратки срокове е постигнат целеният резултат. Всичко това опровергава
доводите за виновно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията, вменени му
от закона, длъжностната характеристика, етичния кодекс на
ответното дружество и правилника за вътрешния трудов ред, поради което
налагането на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно.
В
заключение може да се обобщи, че предявеният от И.В.Й. иск по чл. 357 от КТ за
отмяна на заповед № ***/ *** год. се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер
на 1 500 лв. В приложения на л. 7 от делото договор за правна защита и
съдействие е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в
брой, с което са изпълнени изискванията на т. 1 от тълкувателно решение от 06.
11. 2013 год. по т. д. № 6/ 2012 год., ОСГТК.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
По така изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ***/ *** год. на изпълнителния
директор на “Е.с.о.” ЕАД ***, с която на И.В.Й. е било наложено дисциплинарно
наказание “***”.
ОСЪЖДА “Е.с.о.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати на И.В.Й.
от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА “Е.с.о.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати по сметка
на П.ския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: