Решение по дело №492/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 530
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20227170700492
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

  530/  16. Ноември 2022г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и шести октомври 2022г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Венера Мушакова

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 492/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Н.Ц.М. ***, чрез адв. Т.П. ***, срещу Заповед № 313/17.02.2022г. на Заместник-Ректора на УНСС – София, с която на осн. чл. 33 ал.1 т.1 ЗВО и чл.35 ал.2 т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС жалбоподателят е наказан с „отстраняване от общежитие“, поради незаплатен наем и консумативи в нарушение на чл. 32 ал.1 т.7 от същия правилник.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради липса на компетентност, липса на мотиви, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че заместник-ректора няма правомощие да издава заповеди за отстраняването на докторанти от общежитието, тъй като съгласно чл. 34 ал.1 т.3 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове, приета с ПМС № 235/25.09.2008г. компетентен орган за налагане на наказания за нарушаване на правилника е ректора. Не става ясно как са формирани посочените задължения като оспорва дължимостта на посочените суми. Не е уведомен и не са поискани обяснения от жалбоподателя, нито му е предоставен доклада на комисията. Жалбоподателят е докторант в УНСС с 95% трайно намалена работоспособност. За посочените периоди не е ползвал стаята, поради влошено здравословно състояние и е пребивавал при майка си в гр. Плевен. Затова няма как да са натрупани консумативи, освен ако университета не е отдал стаята на друго лице. Заповедта не е ясно мотивирана, посочено е единствено решение на Комисията по социално-битови въпроси, отразено в Протокол № 11/25.01.2022г., но без конкретика. Нарушен е чл. 35 ал.2 от Правилника за условията и реда и за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС, в който е предвидена последователност при прилагане на наказанията в случай на незаплащане на дължимия наем, консумативи или депозит за повече от един месец – 1.спиране на административното обслужване на УНСС и едва след това 2. отстраняване от общежитие. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът – Заместник Ректора на УНСС – София, чрез юрисконсулт Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на всички законови изисквания. Ректора е делегирал правомощия на заместник ректора съгласно приложена по делото заповед, налице е неизпълнение на задълженията за заплащане на наем и консумативи, които лицето е признало като е поискало разсрочено плащане. А санкцията за незаплащането им е отстраняване от общежитие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 38 от Закона за висшето образование.

Първоначално делото е било образувано под № 4422/2022г. в Административен съд – София град, откъдето с Определение № 4596/08.06.2022г. е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен според постоянния адрес на адресата на акта, съобразно правилото на чл. 133 ал.1 АПК за определяне на местната подсъдност.

Заповедта е връчена на 20.04.2022г. Жалбата е подадена на 04.05.2022г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

С оспорената Заповед № 313/17.02.2022г. на Зам. Ректора на УНСС, издадена с посочени правни основания – чл. 21 ал.1 АПК, чл. 33 ал.1 т.1 от Закона за висшето образование и чл. 35 ал.2 т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС и във връзка с Решение на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се в УНСС по Протокол № 11/25.01.2022г. жалбоподателят Никола Ц.М. – докторант в УНСС в катедра „Икономика и управление“, настанен в жк „Студентски град“ бл. 61А, стая 307 на студентско общежитие на УНСС е наказан с административно наказание „отстраняване от общежитие“. Като фактическо основание за отстраняването е посочено, че не е заплатил дължимите от него наемни вноски за месеците юли 2021г. до февруари 2022г. в размер общо на 666,66 лв. и консумативи за периода юни 2021г. до януари 2022г. в размер на 324,56 лв. в нарушение на чл. 32 ал.1 т.7 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Заповедта е връчена срещу подпис на 20.04.2022г., чрез К. А. И. – майка на жалбоподателя.

Решението за наказание „отстраняване от общежитието“ е взето от Комисията по социално-битовите въпроси на учещите се при УНСС по доклад на Началника на сектор НИО за нарушения на Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове на УНСС относно студенти, неплатили наеми и консумативи за повече от 2 месеца съгласно приложен списък по справка от изчислителния център, сред които е и Н.Ц.М.. Към доклада не е приложен списък, той се съдържа в протокола на комисията, но без посочване размера на натрупаните задължения, за какъв период се отнасят и как са били формирани.

От разменена кореспонденция по имейл между сектор „Настаняване“ при ССО – УНСС и Н.Ц.М. е видно, че е изпратена таблица с дължимите суми по месеци за периода юли 2021г. – януари 2022г. вкл., в които е отразен дължимия, но неплатен наем в размер на 579,60 лв. и консумативи за ток – 105,64 лв., за вода - 147,34 лв. или общо дължимата сума е изчислена на 832,58 лв. Става ясно, че в този период багажът му се е намирал в стаята и тя не е била освободена. М. е изразил готовност да заплати дължимите суми, които да бъдат разсрочени, след като се изясни методиката на изчисление и се уточнят сумите, предложено му е разсрочено плащане на четири вноски - през януари, февруари, март и април.

Видно от ЕР на ТЕЛК Н. М. е лице с увреждания, освидетелстван с 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, считано от 09.03.2019г. със срок до 01.05.2022г.

Съдът е указал на ответника доказателствената тежест като изрично е изискал да представи доказателства за оправомощаването на Зам. Ректора на УНСС да издава заповеди за отстраняване от общежитие, както и доказателства как са формирани задълженията.

По делото са приложени справки от Изпълнителния директор на Поделение „ССО“ към УНСС относно начина на формиране на сумите за наем и консумативи, според които:

Съгласно Заповед № 200/30.01.2020г. на Ректора на УНСС наемната месечна цена на двойна стая с тераса е 42 лв. Като лице с увреждания с повече от 71% ТНР Н.М. заплаща 30% от наема т.е. 12,30 лв., а придружителят му 75% от наема  - 30,75лв., увеличена с размера на държавната субсидия – 39 лв. т.е. 69,75 лв. Крайната месечна наемна цена за стаята за докторанта и неговия придружител е 82,05 лв.

Съгласно Заповед № 1874/29.07.2021г. на Ректора на УНСС месечната наемна цена на стаята е 55 лв. като М. заплаща 30 % като лице с увреждане или – 16,50 лв. Придружителят заплаща 75% от наемната цена /41,25 лв./, увеличена с държавната субсидия /39 лв./ т.е. 80,25 лв. Крайната месечна наемна цена за стаята за докторанта и неговия придружител е 96,75 лв.

Сумите за консумативи ел.енергия и вода се формират по следния начин: за студената вода – показанията на общия водомер на блока се разделят на броя на живущите, засичат се всеки месец; за електроенергия – показанията на индивидуалния електромер на стаята, към които се добавя разпределената електроенергия за общи части / формира се като от показанията на общия електромер се извадят показанията на всички индивидуални електромери и сумата се раздели на броя живущи/.

Изчисленията се разминават с изпратената до Н.М. справка и не става ясно каква е общата дължима сума за наем и консумативи, която следва да заплати,  респективно как са формирани посочените в заповедта задължения за наем в размер на 666,66 лв. и за консумативи за месеците юли 2021г. – февруари 2022г.

За месеците юли 2021г. - февруари 2022г. М. не е заплащал наем, нито консумативи, изчислени по посочения начин, през което време не е освободил стаята. Но не става ясно каква е дължимата сума за наем и консумативи по месеци и как е формирано задължението на жалбоподателя.

Съгласно чл. 33 ал.1 т.1 ЗВО заместник-ректорът подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. Съгласно т.2 – организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище.

Съгласно чл. 21 т.7 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове - лицата, настанени в студентски общежития са длъжни да заплащат определения наем и други плащания в определените срокове. Съгласно чл. 20 т.5 и чл. 23 ал.4 от наредбата наем и консумативи се дължат и за периода на лятната ваканция, ако стаята не е освободена. Съгласно чл. 25 от същата наредба размерът на наемите и плащанията за консумативи в студентските общежития се определят със заповед на ректора на висшето училище, видът на плащанията за консумативи и начинът на тяхното формиране за студентските общежития се определят с правилниците за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на висшето училище. Съгласно чл. 26 ал.1 от Наредбата лица със 70 и над 70 на сто намалена работоспособност заплащат 30% от размера на месечния наем.

Съгласно чл. 45 от Наредбата за неизплащане на дължимия наем за повече от един месец се налагат следните наказания – 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. отстраняване от общежитието. Наказанията се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица като преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председатея на домовия съвет да изрази становище. Наказанията се налагат със заповед на ректора на висшето училище. Съгласно чл. 34 ал.1 т.3 от Наредбата – ректорът налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития и столове, а съгласно ал.2 упражняването на тези правомощия може да се възлага със заповед на определено от ректора длъжностно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 т.7 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС – лицата, настанени в студентски общежития са длъжни да заплащат определения месечен наем, консумативи в рамките на текущия месец, за който са дължимите суми. В чл. 35 ал.2 от правилника са предвидени наказания за неизплащане на дължимия наем и консумативи  за повече от един месец, които се налагат последователно: 1. спиране на административното обслужване в УНСС и 2. отстраняване от общежитие.

Съгласно чл. 36 ал.3 от правилника наказанията по чл. 35 ал.2 т.2 се налагат със заповед на Ректора.

Както чл. 33 ал.1 т.1 от Закона за висшето образование, така и чл. 34 ал. 2 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове допуска делегиране на правомощия от ректора на висшето училище на заместник ректора за налагане на наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития, в това число и за отстраняване от общежитие.

         Оспорената заповед е издадена от  проф. д-р Ц.С. – заместник-ректор на УНСС.

Със Заповед № 3268/18.11.2021г. Ректорът на УНСС на осн. чл. 33 ал.1 т.1 и т.2 ЗВО е оправомощил проф. д-р Ц.С. – заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики да отговаря за определени направления в това число и за студентските общежития като в тази връзка отговаря за Поделение „Студентски общежития и столове“ и има право да подписва всички вътрешни и изходящи документи, свързани с дейността на направленията и структурите, за които отговаря, освен тези, упоменати в ПД на УНСС и ПУД на УНСС, които изрично са посочени, че се подписват от ректора. В т. II -3 от същата заповед изрично е упоменато, че заместник-ректорите нямат право да подписват заповеди за санкциониране на студенти, докторанти и специализанти по чл. 85 ал.2 от Правилника за дейността на УНСС. Тук се включва и неизпълнението на задълженията по чл. 85 ал.1 т.11 от същия правилник, достъпен на интернет страницата на университета, отнасящи се до ползването на студентските общежития.

Поради това съдът счита, че Зам. Ректора на УНСС – проф. д-р Ц.С., въпреки че е натоварена да отговаря за дейността на студентските общежития с цитираната заповед, не е оправомощена да издава заповеди за наказание - отстраняване от студентско общежитие и в този смисъл оспорената заповед, подписана от нея, е издадена при липса на компетентност.

В заповедта се съдържа правното и фактическо основание за издаването й и в този смисъл отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание на акта.

Преди налагане на наказанието не са изяснени всички факти и обстоятелства относно размера на дължимите суми за наем и консумативи и начина на формирането им, което е съществено процесуално нарушение, с оглед възражението на М., че поради влошено здравословно състояние не е ползвал стаята за процесния период и не става ясно как са натрупани разходите за консумативи. Нито в заповедта, нито в протокола на комисията е посочен размера на задълженията по месеци и как е формирана общата дължима сума за наем и консумативи. Налице е разминаване и относно дължимия месечен наем за периода в изпратената до М. справка, посочените неплатени задължения в заповедта и справките за задълженията, представени пред съда, където отново не са посочени задълженията по месеци, за да се обоснове сочената в заповедта дължима сума за наем и консумативи. По отношение на консумативите е посочен само принципа на формирането им, без конкретни изчисления.  В цитираната нормативна уредба не се съдържа задължение за заплащане на наем за придружаващото лице. Безспорно е, че М. не е заплащал наем и консумативи за посочения период, през който не е освободил стаята и този период е повече от един месец. Но, за да изпълни задължението си, то трябва да е ясно определено като размер и основание, за да знае колко дължи и да го изпълни точно, за да може в противен случай да се приеме, че не е изпълнил задължението с и на това основание да бъде санкциониран. Той ясно е заявил пред администрацията, че ще заплати задълженията си, след като се установи какво точно дължи. В случая тези обстоятелства не са изяснени и не са доказани пред съда, за да се приеме, че М. не е изпълнил задълженията си за заплащане на наем и консумативи. Администрацията се е съгласила да разсрочи плащането, но е предприела действия по отстраняването на М. от общежитието още преди да изтече срока за плащане на първата вноска – до края на януари. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото ако беше уточнен размера на задължението, М. би могъл да го заплати и да не се стига до отстраняването му от общежитието.

В чл. 45 от Наредбата за ползване на студенстките общежития и столове е предвидена градация на наказанията – при неизплащане на дължимия наем за повече от един месец се налагат наказания: 1. предупреждение за отстраняване от общежитието и 2. отстраняване от общежитието, като преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище. В случая е пристъпено към по-тежкото наказание и липсват данни да е искано и изразено становище от председателя на домовия съвет, което е друго съществено процесуално нарушение.

В чл. 35 ал.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС при неплащане на дължимия наем за повече от един месец е предвидено последователно да се налагат следните наказания: 1. спиране на административното обслужване в УНСС и едва след това 2. отстраняване от общежитие. В случая е пристъпено направо към отстраняване от общежитие, без да е изчерпана възможността за дисциплинарно въздействие и събиране на дължимите суми, чрез налагане на предвиденото във вътрешния правилник на УНСС по-леко наказание – спиране на административното обслужване от УНСС, какъвто е смисъла и целта на разпоредбата.

Заповедта е издадена при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Т.П. *** следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна адвокатска помощ в размер на 500 лв. съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на упълномощаването/, която сума е платима от бюджета на ответника.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313/17.02.2022г. на Заместник-Ректора на УНСС – София, с която на осн. чл. 33 ал.1 т.1 ЗВО и чл.35 ал.2 т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС докторантът Н.Ц.М. *** е наказан с „отстраняване от общежитие“, поради незаплатен наем и консумативи в нарушение на чл. 32 ал.1 т.7 от същия правилник.

ОСЪЖДА Университета за национално и световно стопанство – София да заплати на адвокат Т.Р.П. *** адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за оказаната на жалбоподателя безплатна адвокатска помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/