Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Т.” О. подадена чрез пълномощника му адв. Ал. Ч. от ВТАК против Определение от 13.03.2012г. постановено по гр.д. № 6135/2011г. по описа на ВТРС, с което производството по посоченото гр. дело е прекратено и изпратено по компетентност на РС С.. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, доколкото въпроса за местната подсъдност по делото вече е разрешен от Апелативен съд С.. В неговото определение е посочено, че в срока за отговор при завеждане на делото ответникът е релевирал възражения единствено за родова неподсъдност, но не е правил такива за местната подсъдност, която възможност вече е преклудирана. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на ВТРС. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другата страна в производството е депозирала отговор, в който се застъпва становище, че възможността за възражение за местна подсъдност не е преклудирана, тъй като е направена в допълнително дадения от съда срок по чл. 131 ал. 1 ГПК. Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в частÝата жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е срочно подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима: Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ВТОС първоначално е било образувано по искова молба на „Х.” гр. С. против „Т.” О. гр. Г. О. и се е движело по правилата на чл. 365 и сл. ГПК. В срока за отговор, на основание чл. 365 ал. 4 ГПК, ответникът „Т.” О. е предявило насрещни искове срещу първоначалния ищец. В отговора си по тях „Х.” гр. С. е направил възражения, че спорът предмет на тази искове не подлежи на разглеждане по глава 32 ГПК, а и насрещните искове с оглед на цената си не са родово подсъдни на Окръжен съд В. Т. С определение от 30.05.2011г. ВТОС не е приел за съвместно разглеждане насрещните искове наред с първоначално предявените, поради което същите са отделени в самостоятелно производство. В Окръжен съд – В. Т. е образувано гр. д. № 642/2011г., по което след като съдебния състав е констатирал, че е сезиран с три иска, въз основа на три договора, частично предявени за сумите от 10 000 лв., 8 000 лв. и отновно 10 000 лв., с Определение от 06.06.2011г., е прекратил производството по делото като родово и местно неподсъдно на ВТОС. Изпратил е същото на РС – С. като местно и родово компетентен съд. С определение от 30.09.2011г. по гр. д. № 31214/11г. състав на СРС е повдигнал спор за местна подсъдност пред Апелативен съд – С.. С определение № 1970/26.10.2011г. състав на САС е приел, че до момента не е налице направено от ответника /„Х.” / възражения за местна подсъдност с оглед на седалището му и доколкото съдът не следи служебно за общата местна подсъдност е изпратил делото на ВТОС, който да го препрати на съответния районен съд от съдебния му район. С определение № 665/08.12.2011г. ВТОС е изпратил делото на ВТРС, където е образувано гр. д. № 6135/2011г. С разпореждане от 26.01.2012г. районният съд е приел исковата молба за редовна и е дал допълнителен триседмичен срок за отговор по чл. 131 ал. 1 ГПК. В указания срок е постъпил отговор от ответника „Х.” , в който се прави възражение за местна неподсъдност на делото на ВТРС. С обжалваното определение районният съд е приел, че възражението за местна подсъдност е направено в срок и с оглед на основателността му е прекратил производството по гр. д. № 6135/2011г. на ВТРС като го е изпратил по компетентност за разглеждане на РС С.. При тези обстоятелства по делото, настоящият състав на ВТОС намира атакуваното определение за правилно. В случая не е спорно, че предявените от „Т.” О. обективно съединени искове са с цена на всеки под 25 000 лв. т.е. на основание чл. 104 вр. чл. 103 ГПК са подсъдни на съответния районен съд. Няма спор, че седалището на ответника се намира в гр. С., ж.к. „Д. I”, ул. „И. Б.” № 8, което съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, прави РС С. местно компетентен по спора. Понастоящем спорният момент е имаме ли своевременно направено възражение за местна подсъдност от ответното дружество и дали то е преклудирано, доколкото имаме влязло в сила определение на САС по този въпрос. При разрешаването на този проблем следва да се има предвид, че първоначално производството е било образувано и се е движело по реда на глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове”. В тази процедура се съдържат специални правила за двойна размяна на книжа, при съкратени срокове за отговор на процесуалните действия на другата страна, като в това производство окръжния съд действа като първа инстанция. В случая наред с първоначалните искове компетентният по чл. 365 ГПК съд е бил сезиран и с насрещни искове. Това представлява последващо обективно съединяване на искове, в което правилата за местната подсъдност по принцип не действат /изключение подсъдността по чл. 109 ГПК/, тъй като насрещните искове се разглеждат от съда, който е местно компетентен по първоначално предявените искове. В тази връзка правилно е становището на районния съд, че с оглед на това обстоятелство ответникът по насрещния иск фактически не е имал процесуална възможност да направи възражение за местна подсъдност с отговора си по тези искове, докато те са били висящи пред окръжния съд, сезиран с първоначалните искове. Насрещните искове обаче не са приети от него за съвместно разглеждане и са отделени в отделно производство като в крайна сметка са изпратени за разглеждане на родово компетентния съд – РС В. Т. Пред районният съд търговските дела, каквото безспорно е настоящото, се разглеждат по общият исков ред. В него, съгласно разпоредбата на чл. 131 ал. 1 ГПК срока за подаване на писмения отговор е едномесечен. В производство по търговски спорове срока за отговор по чл. 367 ал. 1 ГПК е двуседмичен. Ето защо, с оглед защитата на ответника, доколкото за същият не е безразлично дали ще има едномесечен или двуседмичен срок за отговор на насрещната искова молба е абсолютно задължително да му се даде нов срок по чл. 131 ал. 1 ГПК с нарочно връчване на указанията, които се връчват на ответника в общия исков процес по чл. 131 и чл. 133 ГПК с предупреждение за настъпващите преклузии след изтичане на едномесечния срок. Постъпвайки по този начин, макар и давайки по кратък срок, районният съд е процедирал правилно. Стъпвайки върху прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равенство на страните районният съд е изправил съществуващото по делото неравноправно положение по отношение на ответника и му е осигурил равна възможност да упражни процесуалните си права. В дадения от съда срок ответникът по насрещният иск е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна некомпетентност на РС В. Т. Правилно районният съд е преценил, че въпросното възражение е срочно направено във времевите рамки очертани в чл. 119 ал. 3 ГПК т.е. е процесуално допустимо. То не се явява преклудирано, доколкото произнасянето на САС касае въпроса за местната подсъдност към момента на разделяне на делата. След получаване на делото ВТРС, отчитайки спецификата на казуса /отделени насрещни искове в производство по търговски спорове/, е продължил разглеждането му по общия исков ред, което е породило новата възможност за ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК. Възражението за местна подсъдност освен допустимо е и основателно, доколкото материалите по делото и справката в Търговския регистър несъмнено сочат, че седалището на „Х.” се намира в гр. С., а предмет на правния спор са претенции за обезщетения за неизпълнение на договорни задължения и за тях важи общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК. Ето защо местно компетентен да се произнесе по исковете претенции на „Т.” О. срещу „Х.” се явява РС С., което води за своя последица прекратяването на производството пред ВТРС. Като е достигнал до тези изводи районният съд не е нарушил закона, а е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.03.2012г. постановено по гр.д. № 6135/2011г. по описа на ВТРС, с което производството по посоченото гр. дело е прекратено и изпратено по компетентност на РС С.. Определението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |