Постъпила е частна жалба от „Банка Пиреос България” АД, гр. София, насочена против определение № 463/17.04.2009 г.,постановено по ч.гр.д. № 286/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.420 от ГПК, са спрени действията по принудителното изпълнение, предприети по изп. д. № 179/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 180/17.05.2008 г. и изпълнителен лист от 19.05.2008 г., издадени по гр.д. № 286/2008 г. на РС, гр. Кърджали.В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон.Излагат се доводи, че приложените от длъжника Пасков, месечни извлечения от кредитна карта № 4117111016288000, издадени от „Банка Пиреос България” АД, от 10. 07.2008 г. и от 10.09.2008 г., били неотносими към предмета на доказване в настоящото производство. Жалбодателят твърди също, че всякакви евентуални погашения , извършени от длъжника, след датата на подаване на Заявлението за издаване на заповедта по чл.417 от ГПК, респ. на изпълнителния лист въз основа на нея, в това число и тези към 10.07.2008 г. и към 10.09.2008 г., били неотносими, и следвало като такива да бъдат оставени без разглеждане, при установяване на съществуването и действителния размер на вземането на взискателя, произтичащо от Договор № 200611140064/29.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Clasik при промоционална програма „САSН ВАСК". Жалбодателят изтъква и един особен довод, а именно, че месечното извлечение по банкова сметка № 4117111016288000, с титуляр длъжника Павлин Пасков, издадено от него в качеството му на взискател, към 09.05.2008 г.,не отразявало действителното правно и фактическо положение по отношение на съществуването и размера на вземането му. Защото според него от направеното извлечение от сметка по Договор № 200611140064/ 29.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Clasik при промоционална програма „САSН ВАСК", се установявало , че ПАВЛИН ГЕОРГИЕВ ПАСКОВ има задължения към „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД по горепосочения договор за банков кредит, които към 15.05.2008 г. възлизали общо в размер на 2 176.40 лв. / 1 893.84 лв.+4.27 лв.+241.53 лв./, както и че тази сума била осчетоводена на 16.04.2008 г. Счита, че единствените надлежни доказателства, установяващи направени от длъжника погашения, били преводни нареждания или вносни бележки, каквито обаче същият не представял. Поради което изтъква довода, че от представените от длъжникът Павлин Георгиев Пасков, доказателства, не можело да се направи извода, че същият няма задължения „Банка Пиреос България" АД. С оглед на което моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно определение и да постанови ново по същество, съобразно което действията по принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство, да бъдат възстановени. Въззивният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената частна жалба, прие следното: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, приложен Договор № 200611140064/29.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Clasik при промоционална програма „САSН ВАСК и извлечение от сметка № 4117111016288000 по кредитна карта, КРС е издал на молителя Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 180/ 17.05.2008 г.,с която е разпоредил длъжникът Павлин Георгиев Пасков да заплати на взискателя „Банка Пиреос България” АД, гр. София, сумата в размер на 2 176.40 лв., от които 1 893.84 лв. - главница, 4.27 лв. - лихва от 10.12.2007 г. до 15.05.2008 г.,36.76 лв. - наказателна лихва от 16.04.2008 г. до 15.05.2008 г., 241.53 лв. –такси за периода от 10.12.2007 г. до 15.05.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от 15.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 43.53 лв. –държавна такса. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение, въз основа на издадения по делото изпълнителен лист от 19.05.2008 г.,е било образувано изпълнително дело № 179/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 на КЧСИ, със страни: взискател – „Банка Пиреос България” АД, гр. София и длъжник Павлин Георгиев Пасков. На 06.04.2009 г., длъжникът Пасков е депозирал възражение срещу така издадената заповед по чл.417 от ГПК. С обжалваното определение № 463/17.04.2009 г. , постановено по ч.гр.д. № 286/2008 г., Кърджалийският районен съд е постановил спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 179/2009 г. на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ. Кърджалийският районен съд като е взел предвид приложените от длъжника писмени доказателства, изходящи от ВЗИСКАТЕЛЯ „Банка Пиреос България” АД, гр. София, е приел че същите съставляват по смисъла на ал.2 на чл.420 от ГПК, убедителни писмени доказателства, е спрял незабавното изпълнение, предприето по цитираното изпълнително дело. Определението на районния съд е правилно. Така представените от длъжника, но изходящи от ВЗИСКАТЕЛЯ - „Банка Пиреос България” АД, гр. София, писмени доказателства, и настоящата инстанция намира за убедителни такива за недължимост на присъденото задължение по смисъла на цитираната разпоредба на ал.2 на чл.420 от ГПК. И това е така защото представените доказателства са както беше вече посочено издадени от самия взискател и като такива те имат необходимата доказателствена сила в процеса. В този аспект необяснимо и необосновано е твърдението на жалбодателя, взискател в заповедното и изпълнително производство, че издадените от него доказателства следва да се считат за неотносими в производството, и че същите не следвало да се кредитират като не отразяващи точно фактическата и правна действителност. Ако взискателят има съмнения относно достоверността на издадените от негови служители и заверени от неговия процесуален представител /виж извлечение от картова сметка № 411711хххххх8000/ от 09.05.2008 г. –приложено от взискателя по въззивното дело /, доказателства, настоящото производство не е мястото за извършване на тази проверка. Така кредитираните писмени доказателства , изходящи от взискателя, установяват , че на 16.04.2008 г., длъжникът по картова сметка № 411711хххххх8000 , водена при „Банка Пиреос България” АД, гр. София, Пасков, е погасил свои задължения :сумата в размер на 1 893.84 лв., с транзакция № 108041600225; сумата в размер на 4.27 лв., с транзакция № 108041600226 и сумата в размер на 241.53 лв., с транзакция № 108041600227,или общо сумата в размер на 2 139.64 лв. Взискателят е благодарил на длъжника за извършеното погасяване на дължимите от същия към съответната дата, задължения. Нещо повече взискателят е издал и още два броя извлечения от същата картова сметка от дата 10.07.2008 г. и от дата 10.09.2008 г., от които се установява, че длъжникът има дължима сума към взискателя в размер на 1.12 CR, каквото и да значи това. Но тези извлечения , не установяват към съответните дати , вкл. и към 15.05.2008 г., доколкото тази дата се включва в периода обхващаш посочения такъв в цитираните извлечения от 09.05.2008 г. и от 10.07.2008 г.,длъжникът да има задължения към взискателя в търсения от последния размер от 2 176.40 лв. /съставляваща сбор от сумите 1 893.84 лв. - главница, 4.27 лв. - наказателна лихва от 10.12.2007 г. до 15.05.2008 г.,36.76 лв. - наказателна лихва от 16.04.2008 г. до 15.05.2008 г., и 241.53 лв. –такси за периода 10.12.2007 г. до 15.05.2008 г./ Още повече, че съвсем механично изчислено ,така дължимата се сума,съставляваща сбор сумите 1893. 84 лв. , 4.27лв. и 241.53 лв.,осчетоводени от взискателя на 16.04.2008 г., както самият в частната жалба твърди, са заплатени още на 16.04.2008 г., т.е. преди образуване на заповедното производство, което пък е един индикатор за преценка на дължимост на лихви след този период и такси за производствата, изобщо. Следва да се отбележи и това, че въпреки твърденията си за неотносимост и ирелевантност на представените от длъжника писмени доказателства, и взискателят представя същите такива, което определено не води до формулиране на целените от процесуалния представител на взискателя, изводи, че тези писмени доказателства не отразяват „…действителното правно и фактическо положение…” и „…осъществено действително погасяване…”. Определено не основателен е и доводът на процесуалния представител на взискателя, че единствените надлежни доказателства, установяващи направени от длъжника погашения, били преводните нареждания или вносни бележки, каквито обаче той не представял. Това е така защото тези преводни документи и вносни бележки в казуса се намират единствено и само при взискателя, и въпрос на добра воля от негова страна е да ги представи, респ. предостави на длъжника. Ето защо подадената частна жалба против определението на Кърджалийския районен съд, с което е прогласено спирането на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 179/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 на КЧСИ, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана от „Банка Пиреос България” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, бул. „Витоша” № 3, против определение № 463/17.04.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 286/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 179/2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, № 180/17.05.08 г., по ч.гр.д.№ 286/08 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението подлежи на касационно обжалване , при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на взискателя.
Председател: Членове: 1.
2.
|