№ 3300
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110146862 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1
ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него,
в полза на ответника, въз основа на влязло на 23.03.2016 г. в сила решение по гр. д.
№46851/2012, СРС, 42 с-в, бил издаден изпълнителен лист. Ищецът поддържа, че въз основа
на същия било образувано изп. дело №20218630400251 на ЧСИ Х......, но към този момент
била изтекла 5-годишната давност поради неизвършване на никакви изпълнителни действия
от страна на взискателя. Поради изложеното моли да бъде признато за установено, че не
дължи сумата от 566.45 лв., разноски по посочения изпълнителен лист.
Ответникът „Т.....” ЕАД оспорва предявения иск. Твърди обстоятелства, обуславящи
прекъсване на давността.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
Предявените претенции се основават на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
1
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от присъединеното по настоящото гр. дело №46851/2012 г. по
описа на СРС, 42 с-в е видно, че на 16.07.2013 г. е постановено решение, с което е признато
за установено, че П. В. К. дължи на „Т.....“ сумата от 2364.83 лв. / включваща главница и
мораторна лихва, и е осъден да й заплати сумата от 566.45 разноски в производството. От
печата върху решението е видно, че същото е влязло в сила на 23.03.2016 г.
Не се спори, а и от представения по делото препис от изпълнителен лист е видно, че
въз основа на влязлото в сила съдебно решение такъв е издаден на 08.01.2021 г.
По делото се установява още, че въз основа на така издадения изпълнителен лист по
молба на взискателя от 28.01.2021 г. е образувано изп. дело № 20218630400251 при ЧСИ
Х.......
На първо място следва да се уточни, че по делото се доказва, че процесното вземане е
било установено с влязло в сила съдебно решение, поради което по отношение на същото е
приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с изтичането на
петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Такива са действията пряко насочените към принудително
събиране на вземането – действията на взискателя, с които е предявил исканията си към
съдебния изпълнител за започване на изпълнително производство и за посочване на
изпълнителни способи, както и действията на съдебния изпълнител по. прилагане на
изпълнителния способ, които той е длъжен да извърши служебно въз основа на искане на
взискателя – така решение № 1416/24.06.1969 г. по гр. д. № 884/1969 г. на ВС, решение №
1295/30.12.2008 г. по гр.д. № 5057/2007 г. на ВКС, І г.о. и др.
Така започналата да тече на 23.03.2016 г. давност за процесното вземане съдът приема,
че е била прекъсната с депозирането на молбата от 28.01.2021 г. при ЧСИ Х......, което
действие е от категорията прекъсващи давността изпълнителни действия, съобразно
гореизложеното, и от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност, която към
момента не е изтекла.
Поради това исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски,
които възлизат на 100 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„..................... срещу „Т.....” ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б иск с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата от
566.45 лв., разноски по изпълнителен лист от 08.01.2021 г. по гр. д. №46851/2012, СРС, 42 с-
в.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..................... да
заплати на „Т.....” ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сумата от 100 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3